Решение по дело №93/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Ариадна Инвест“ ООД, ЕИК *********, против Решение № 1324/13.11.2024г. по АНД № 3251/2024г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 53-00-1060/02.08.2024г. на и.д. Директор на Областно пътно управление - Варна, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., на основание чл.54, ал.1 вр. чл.53, ал.1 от Закона за пътищата.

Касаторът релевира доводи за неправилност на атакуваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Сочи, че актът и НП са постановени при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата. Изтъква, че е налице договор за сътрудничество и съвместна дейност между „Ариадна Инвест“ ООД и „КО НИК“ ООД, като двете юридически лица експлоатират една и съща отбивка. Излага конкретни възражения срещу установената дата на извършване на нарушението и оспорва компетентността на административнонаказващия орган. Намира, че не е налице пълно, точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които същото е извършено. Счита, че не е налице законова възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения моли за отмяна на въззивното решение и на издаденото НП, а в условията на евентуалност – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Депозира писмени бележки, в които поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответната страна – Директор на Областно пътно управление - Варна, чрез процесуалния си представител – гл. ю.к. Ч., в съдебно заседание и депозиран отговор на КЖ оспорва същата и моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания намира следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на „Ариадна Инвест“ ООД против НП № 53-00-1060/02.08.2024г. на и.д. Директор на Областно пътно управление - Варна, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., на основание чл.54, ал.1 вр. чл.53, ал.1 от Закона за пътищата.

От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че на 13.02.2024г. служители към ОПУ Варна извършили обход на път І-2 гр. Варна - гр. София. В района на км.192+638, служителите установили непосредствено до пътя търговски обект- склад с пътна връзка до него. Пред обекта имало паркирани автомобили, с което се създавали предпоставки за ПТП, както и се увреждала пътната настилка. Обектът функционирал, като бил с отворени врати, и се стопанисвал от „Ариадна Инвест“ ООД. При извършената проверка служителят на ОПУ – Варна Р. Ц. изискал документи от дружеството и установил, че липсва разрешение за изграждане на пътна връзка. Въз основа на проверените документи служителят формирал извод, че дружеството извършва дейност по експлоатация на търговския обект без разрешение на администрацията, управляваща пътя – АПИ, ОПУ - Варна. Ц. пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който описал установеното нарушение и дал правна квалификация на същото. В съдържанието на акта не били вписани възражения. Такива не постъпили и впоследствие по административно наказателната преписка. На 02.08.2024г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административнонаказващият орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.26, ал.2, т.2, б. “б“ от ЗП и дружеството било санкционирано на основание чл. 54, ал.1 вр. чл.53, ал.1 от ЗП, като му било наложено административно наказание имуществена санкция в минимален размер.

За да потвърди издаденото НП, въззивната инстанция приела, че проведеното административнонаказателно производство е в съответствие с изискванията на процесуалния закон, при правилно приложение на материално правните норми. Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства е направил извод, че е извършено административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по ЗП и вида на административното наказание. ВРС, изхождайки от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на актосъставителя, заявление, протокол и др., намерил, че нарушението е безспорно доказано. Подчертал, че Р. Ц. е очевидец на нарушението и пряко и непосредствено го е възприел, като депозирал обективни и точни показания пред съда относно своите възприятия. Въззивният съд подробно анализирал и обосновал дадената правна квалификация на нарушението, както и отхвърлил защитната теза на дружеството за издадено разрешение №53-00-19602/07.12.2012г. за търговски крайпътен обект на „Ко Ник“ ООД, доколкото соченият документ не касае дейността на „Ариадна Инвест“ ООД. В заключение, ВРС изложил подробни мотиви във връзка с възраженията на дружеството за датата на извършване на нарушението, неговата съставомерност и компетентността на АНО.

Обжалваното решение на ВРС е валидно, допустимо и правилно, като настоящата инстанция споделя, както възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, така и направените от същия правни изводи.

При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, каквито се релевират от касатора. ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, и е изложил мотиви относно тяхната оценка. Настоящият касационен състав намира за правилни и законосъобразни изводите в оспореното решението, че АУАН и НП са издадени в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание. Основателно въззивният съд е намерил, че в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, като същото е правилно квалифицирано.

В тази връзка, следва да се посочи, че пред настоящата инстанция касаторът изцяло преповтаря оплакванията, релевирани във въззивното производство, и в частност – в депозираната уточняваща молба вх.№ 82408/15.10.2024г. Същите са получили подробни, конкретни и обосновани отговори от първостепенния съд, които изцяло се споделят от настоящия състав, и към които последният препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

С разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗП е въведена забрана за експлоатация на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях без съответното разрешение. Нарушаването на тази забрана от юридическо лице съставлява административно нарушение по чл. 54, ал. 1 вр. чл.53, ал.1 от ЗП. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, търговски крайпътни обекти са всички сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства заедно с прилежащия им терен, като: къмпинги, мотели, бензиностанции, газостанции, заведения за хранене, магазини, гаражи и паркинги, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за ремонт на аварирали по пътя автомобили и др., в които се осъществява търговска дейност по смисъла на Търговския закон. Търговски крайпътни обекти са и крайпътните обслужващи комплекси по смисъла на § 1, т. 9 от Закона за пътищата. При определяне на критериите, по които един обект следва да се квалифицира като търговски крайпътен, чл. 8, ал. 1 дава само примерно, а не изчерпателно изброяване на видовете такива обекти. Съгласно §1, т.8 от ДР на ЗП, "специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях.

През призмата на горецитираните разпоредби безспорно се установява, че санкционираното търговско дружество експлоатира към датата на проверката – 13.02.2024г., търговски крайпътен обект – „Склад продажби“. Доколкото за тази дейност не е издадено изискуемото разрешение – обстоятелство, което не се оспорва от касатора, са налице съставомерните елементи на нарушението, за което е наложена санкцията. Твърденията на оспорващото дружество за допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, изразено в непълно описание на административното нарушение, са декларативни и необосновани. В съобразителната част на наказателното постановление се съдържат констатации за обстоятелствата, относими към съставомерните елементи на нарушението. В него е посочено, че търговското дружество експлоатира търговски крайпътен обект без съответното разрешение, като са конкретизирани местоположението и видът на обекта. Т.е., безспорно се установява кумулативното наличие и на двата съставомерни признака на нарушението по чл. 54, ал. 1 вр. чл. 53, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2, т. 2 б. "б" ЗП - бездействие на задълженото лице да се снабди с изискуемото разрешение по чл. 26, ал. 3 ЗП и експлоатация на търговския крайпътен обект.

Както беше посочено по – горе, ВРС е дал обосновани отговори на повторно наведените пред настоящата инстанция възражения за компетентността на АНО /във връзка с разпоредбата на чл.56, ал.1, т.3 от ЗП и приложената Заповед № РД-11-698/02.07.2024г./, притежаваното от „Ко Ник“ ООД разрешение за експлоатация на търговски крайпътен обект и ползвания общ път, както и за датата на нарушението, които не следва да бъдат преповтаряни. При извършения анализ на събраните доказателства Районен съд - Варна е достигнал до правилен извод, че с поведението си санкционираното дружество е допуснало вмененото му нарушение по чл. 54, ал. 1 вр. чл. 53, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2, т. 2 б. "б" ЗП, който се споделя и от настоящата инстанция. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Обратно на твърдението в касационната жалба, въззивното решение е правилно и в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Доводът за липсващо правно основание за присъждането му е неоснователен, с оглед действащите разпоредби на чл.63д, ал.4 и 5 от ЗАНН.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1324/13.11.2024г. по АНД № 3251/2024г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „Ариадна Инвест“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.