№ 821
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100510883 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.06.2021 г. по гр.д. № 37504/20 г., СРС, IІ ГО, 53 с-в е
признал за установено на основание чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с
чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че П. ЛЮБ. Б., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“’
ЕАД, ЕИК ****, сумата от 597,24 лв., представляваща цена на доставена от
дружество топлинна енергия за периода от 01.01.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно
със законна лихва от 09.03.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
67,96 лв., мораторна лихва за периода от 15.9.2017 г. до 25.02.2020 г., сумата
от 25,15 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение периода от 01.2.2017 г. до 30.4.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 12767/2020 г. на СРС, като е
отхвърлил иска на основание чл.422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 33 вр. е чл.
149 ЗЕ за сумата над 597,24 лв. до 706,66 лв., представляваща цена на доставена
дружеството топлинна енергия за периода от м.5.2016 до м. 12.2016 г., като и
иска на основание чл.422 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД за сумата над 67,96 лв. до
95,36 лв., мораторна лихва за периода от 15.9.2017 до 25.2.2020 г., както и
искът за сумата в размер на 7,2 лв. мораторна лихва в за периода от 31.3.20 г. до
1
25.2.2020г. Отхвърлил е предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** срещу Т.А.Н.,
ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. е чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, е които се иска да се
установи, че Т.А.Н., ЕГН ********** дължи на Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** сумата от
353,33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2016 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 9.3.2020
г. до изплащане на вземане, сумата в размер на 47,68 лв. мораторна лихва за
периода от 15.9.2017 г. до 25.2.2020 г., сумата в размер на 2,4 лв. мораторна
лихва за периода от 31.3.2017 г. до 25.2.2020г. Осъдил е П. ЛЮБ. Б., ЕГН
********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1
ТПК, сумата от 45,50 лв., разноски в заповедно производство, както и сумата от
250 лв., разноски в исковото. Осъдил е „Т.С.“’ ЕАД, ЕИК **** да заплати на
основание на чл. 78, ал.3 на Т.А.Н., ЕГН ********** сумата от 360 лв., разноски
в исково производство. Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК **** да заплати на
основание на чл. 78, ал. 3 на П.Л. Бежшков, ЕГН ********** сумата от 27 лв.,
разноски в исково производство.
Решението в частта, в която е признато за установено на основание
чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че ответникът
П. ЛЮБ. Б., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“’ ЕАД, ЕИК ****, сумата от
597,24 лв., представляваща цена на доставена от дружество топлинна енергия
за периода от 01.01.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
09.03.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 67,96 лв., мораторна
лихва за периода от 15.9.2017 г. до 25.02.2020 г., сумата от 25,15 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.2.2017 г. до 30.4.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 12767/2020 г. на СРС е обжалвано от ответника П.
ЛЮБ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „****, чрез пълномощника
по делото адвокат Е.К. от САК с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че
първоинстанционното решение е неправилно, постановено при
несъответствие между фактическите констатации на съда и обективната
истина, че е немотивирано, а липсата на мотиви е основание за отмяна на
решението като неправилно. Ищцовото дружество не е представило никакво
писмено доказателство за валидно сключен и действащ договор, обвързващ
страните по делото, нито валидно сключен договор с ФДР „Т.с.“ ЕООД, а
представеният от 25.09.2002 г. е подписан от неоправомощено лице при липса
2
на представителна власт. Съдът не е съобразил възраженията на ответника, че
не са изпълнени изискванията в Директива 32/2006 г. на ЕО със срок на
изпълнение м. май 2008 г., в която изрично се изисква в сметките да се
включва само реално измереното количество ТЕ. Сочи се, че годишните
отчети за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г., 01.05.2017 г.-30.04.2018 г. и
01.05.2018 г.-30.04.2019 г. имат направено ръкописно отбелязване, че в
санитарния възел има само щранг, но не и лира, но вещото лице по СТЕ е
приело в заключенито си, че в банята на ответника има щранг-лира, който
извод е довел до невярно и неприцизно изчисление потреблението на ТЕ.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваната част и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове от „Т.С.“
ЕАД. Не претендира разноски за настоящата инстанция.
След изтичане на преклузивния срок за обжалване на 05.07.2021 г. е
подадена въззивна жалба вх. № 25123837/28.07.2021 г. лично от ответника
П.Л. Бошков, наречена допълнение към въззивна жалба. В нея на 9
машинописни страници са развити оплакванията на ответника от
институциите и в частност от „Т.С.“ ЕАД, неговите виждания за морала на
ръководителите на тези инсттуции и на ищцовото дружество, за морала на
съдиите и по-специално на съдия Валерия Диева, като не става ясно връзката
на този съдия с конкретното дело, водено от друг съдия. Накрая се завършва с
твърдението, че никакъв мотив не би накарало ответника да плати документи
с невярно съдържение.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. ****, представлявано от Изпълнителния
директор А.А. оспорва въззивната жалба.
В о.с.з. на 07.04.2022 г. пълномощникът на въззивника/ответник адвокат
К. е предоставила на съда защита от П.Б. с приложени към нея документи.
Същата има по-скоро емоционален отколкото правен характер, отново е
свързана с неговите лични възприятия за действията на „Т.С.“ ЕАД, както и
на съдията по делото К.К..
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
3
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и са процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу П.
ЛЮБ. Б., ЕГН ********** и Т.А.Н., ЕГН ********** за установяване на
вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за следните суми: сумата от 1059,99 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до
30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 9.3.2020г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 143,05 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 25.02.2020 г.,
сумата от 37,73 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.2.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна
лихва от 09.03.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
7,2 лв. за периода от 31.3.2017 г. до 25.2.2020 г. и 75 лв. разноски по делото, а
именно: 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Сумите се разпределят както следва: Т.А.Н., ЕГН **********-сумата от 353,33
лв., ведно със законна лихва от 9.3.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 47,68 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 25.2.2020
г., както и сумата 12.57 лв., такса дялово разпределение за периода от
м.5.2016 г. до 04.2019 г., мораторна лихва в размер на 2,4 лв. за периода от
31.3.2017 г. до 25.2.2020 г. П. ЛЮБ. Б., ЕГН **********-сумата от 706,66 лв.,
ведно със законна лихва от 9.3.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 95,36 лв. за периода от 15.9.2017г. до 25.2.2020 г., както и
сумата 25.15 лв., такса дялово разпределение за периода от м.5.2016 г. до
4
04.2019 г., мораторна лихва в размер на 4,8 лв. за периода от 31.3.2017 г. до
25.2.2020 г.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците в качеството им на собственици на процесния
топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. Ищцовото дружество е доставило за процесния период
на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор,
в който са оспорили предявените искове. Ответникът П.Б. е направил
възражение за давност, а ответникът Т.Н. е твърдял, че не е собственик на
порцесния имот, поради което не е в облигационна връзка с ищеца и не носи
отговорност за задълженията.
От правна страна:
Видно от представените по делото писмени доказателства, ответникът
П. ЛЮБ. Б. се явява собственик на процесния имот по силата на универсално
завещание и наследяване по закон от собственика Ю.К., поради което
отговоря и за нейните задължения, които придобива по наследство. Съдът е
посочил, че ответникът Т.Н. не отговаря за задълженията, поради което
исковете срещу него следва да се отхвърлят. Ето защо, ответникът П. ЛЮБ. Б.
се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153 от ЗЕ, а съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
5
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Както бе посочено, налице е облигационно отношение, възникнало с
ответника П.Б. в качеството му на собственик на процесния топлоснабден
имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане.
Относно твърдението, че СРС не е съобразил възраженията на
ответника, че не са изпълнени изискванията в Директива 32/2006 г. на ЕО със
6
срок на изпълнение м. май 2008 г., в която изрично се изисква в сметките да
се включва само реално измереното количество ТЕ, следва да се има предвид
следното:
Съгласно ЗЕ, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й. Тази уредба съответства на правото
на ЕС, според задължителната практика на СЕС - Решение от 5.12.2019 г. по
съединени дела С-708/17 и С-725/17. Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно
правата на потребителите, за изменение на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета и
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива
2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Съвета. Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета „.Директива за нелоялни търговски практики”), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент. Член 13, параграф 2 от
Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006
година относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на
Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
7
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за
отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл,
че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната
инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Всичко това е
посочено в решението на пръвоинстанционния съд, поради което
неоснователно се явява твърдението, че съдът не е съобразил възраженията на
ответника, че не са изпълнени изискванията в Директива 32/2006 г. на ЕО със
срок на изпълнение м. май 2008 г.
Относно твърдението на ответника, че в санитарния възел има само
щранг, но не и щранг-лира, но вещото лице по СТЕ е приело в заключенито
си, че в банята на ответника има щранг-лира, който извод е довел до невярно
и неприцизно изчисление потреблението на ТЕ, настоящата инстанция
намира следното:
Както е посочило вещото лице А.Ж. в депозиранато на 24.02.2021 г.
становище, наличието или липсата на инсталирана щранг- лира се
удостоверява с писмен друстранен протокол между потребителя и „Т.с.“
ЕООД, но по делото не е представен такъв от страните. В изравнителните
сметки за трите отоплителни сезона се споменава, че в имота има налично
тяло без уред, чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път, подпобно
описан в нормативната уредба-Наредба № 16-334/2007 г. В представените три
отчета за отоплителните сезони е отбелязано, че в помещението баня има
отоплително тяло „щранг“, т.е. щранг-лира. Два от отчетите-за 2016/2017 г. и
за 2018/2019 г. за клиент има положен подпис на ответника Б., който не е
оспорен от него по делото. За отоплителен сезон 2017/2018 г. подписът е на
друго лице. Наличието или липсата на щранг-лира може да се докаже чрез
представяне от страна на ответника Б. на проект О и В/ ототпление и
вентилация/ на СЕС, какъвто не е преддставен по делото. Изводът е, че
твърдението на ответника за липсата на щранг-лира се явява недоказано и
неоснователно.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърено в обжалваната част, а в необжалваната, същото е
8
влязло в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.06.2021 г. по гр.дело № 37504/20г. на
СРС, ІI ГО, 53 състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД-„Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9