№ 244
гр. Русе, 12.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на петнадесети септември
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря Мария Станчева и с участието на
прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д.
№
207 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е касационно по чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от Т.В.Т. ***, депозирана чрез процесуалния му представител, против
решение № 189/19.05.2021 г., постановено по АНД № 357/2021 г. по описа на РРС,
с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 3583710, издаден от ОД на МВР
- Русе. С него на жалбоподателя, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 400 лева. Като
касационни основания в жалбата се релевират неправилност на решението поради
неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Иска от съда да
отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да отмени
издадения електронен фиш. Претендират се разноски за въззивната инстанция
Ответникът по касационната
жалба - ОД на МВР - Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал
възражение, в което излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Русе също дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по
чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
За да потвърди обжалвания
пред него фиш, районният съд е приел, че той е законосъобразен, обоснован и
издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон, съдържа всички
необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е
приел още, че административното нарушение, за което е санкциониран
жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото
доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП размер.
Касационната инстанция
споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на
закона, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК
вр.чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Наведените касационни
оплаквания са неоснователни.
Фактическата обстановка,
нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на
протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими,
релевантни за съставомерностга и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са
установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати
съществени процесуални нарушения.
Правилно и напълно
обосновано районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички
необходими реквизити, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за
законосъобразното ангажиране на административно наказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение по чл.182, ал. 1, т. 5, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Неоснователни са възраженията в жалбата в тази посока. Издаването на
електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от териториалните
структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства,
които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение
при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в
правната норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. От текста на цитираната разпоредба следва извода, че
няма законово изискване ЕФ да съдържа дата на издаването му, а само дата на
извършване на нарушението, каквато има посочена в процесния ЕФ. Не се изисква и
посочване името и длъжността на служителя, съставил ЕФ, тъй като законът
изисква посочване само на териториалната структура и това е резултат от
специфичните особености на производството по издаване на ЕФ, уредено в чл. 198,
ал.4 от ЗДвП.
Неоснователни са доводите
на жалбоподателя, че ЕФ е издаден след изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По отношение приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по
издаване и обжалване на ЕФ за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, следва да се
посочи, че в случая разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН не се прилага по отношение
на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП,
започващо със съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична
регламентация на института на давност за погасяване на
административнонаказателното преследване /извън сроковете за съставяне на АУАН
и издаване на НП/ и предвид Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС №
1/27.2.2015г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да
намерят приложение
текстовете
на
чл.
80
и чл. 81
от НК. В
случая
съгласно
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, а абсолютната
4 години и половина. Видно от датата на
извършване
на нарушението -
19.01.2020г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.
Фактическата обстановка,
описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Нарушението е извършено на бул."България", до бензиностанция
„ШЕЛ" в гр.Русе в рамките на населеното място. Действащото ограничение от
50км/ч е общото ограничение на скоростта в населено място, където е монтирано
техническото средство, видно от Протокол от проверка № 30- С-ИСИС. Към момента
на заснемането на нарушението, за което впоследствие е съставен електронния
фиш, е използвана стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистриране на пътни нарушения № 11743Е4 видеоконтрол фиксираща дата, час и
скорост на движение, което техническо средство е от одобрен тип за измерване,
като е преминало съответните проверки, видно от събраните доказателства по
делото /л.9-13 от НАХД 357/2021г. PC Русе
/.
В случая нарушението се
установява по несъмнен начин от изготвения с това автоматизирано техническо
средство снимков материал, разпечатка от паметта на техническото средство /л.6
от НАХД 357/2021г. PC Русе /, като съгласно чл.189, ал. 15 от ЗДвП
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административно наказателния процес. От това писмено доказателство е видно също
така, че измерената скорост на движение на процесното ППС е била 88 км/ч, при
ограничение 50 км/ч. Резолюция на изготвените снимки е ясна, от нея се разчита
регистрационния номер на контролираното МПС и то безспорно се идентифицира.
Няма спор, че същото е собственост на В. Тодоров Т., който на 08.05.2021 г. е
подал декларация по реда на чл.189 ал.5 ЗДвП, в която е посочил лицето, което е
управлявало автомобила на датата на нарушението, а именно жалбоподателят в
настоящето производство Т.В.Т.. В този смисъл жалбоподателят е субект на
нарушението, който следва да понесе и административнонаказателната отговорност
за нарушението.
Не са ангажирани
доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение, изложените
факти и обстоятелства.
Правилно са приложени
относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.
Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото от
приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на разпоредбите на
чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния
представител на ответната страна - ОД на МВР - Русе за присъждане на разноски
за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се
определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в
случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна сложност на
казуса и при резултата от делото, на ответната страна ОД на МВР - Русе следва
да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално представителство в размер
на 80 лв.
Предвид изложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 189 от 19.05.2021г., постановено по
АНД № 357/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърден
Електронен фиш Серия К № 3583710, издаден от ОД на МВР - Русе
ОСЪЖДА Т.В.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на
Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 /осемдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: