Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260053/27.1.2021г.          

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и пети януари 2021 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 301/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 286  и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

 Искова молба, от Н. В. Н., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ***, без посочено правно основание и цена от 9600 лева главница.

Ищецът сочи, че имал договор с ответника, по силата на който осъществявал правни услуги. Дължал му сумата от 9600 възнаграждение, за периода 01 – 12.2017г.. Поради неплащане на посочените суми ищеца претендира осъждане на ответника да му ги заплати, и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен, като иска отхвърлянето му и присъждане на разноски. Твърди, че ищецът, не е изпълнявал договора, не е извършвал услуги, а му били искани, и въпреки това за 2017г. получил по него сумата от 17720 лева.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните, а и  представените писмени доказателства сочат, че между тях, е сключен договор за правни услуги от 21.08.2014г., с уговорено възнаграждение за изпълнителя от 800 лева месечно. Договорът бил сключен без определен срок. Няма данни, да е прекратен на някое от основанията посочени в него, или в закона/чл. 287 ЗЗД/.  С решение по ГД № 902/2019г. , по описа на ШРС, било присъдено възнаграждение по договора, за периода месец 04 – 09.2016г.. Не се оспорва получаването на сумата посочена в отговора на ответника по договори за защита и съдействие по конкретни дела, каквато възможност е предвидена и в уговорката на т. 3, изр. второ от договора.

Така приетото от фактическа страна, доведе настоящият състав, до следните изводи : За уважаване на предявеният иск, с правно основание чл. 286 ЗЗД, е необходимо да се установи, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, в случая договор за поръчка; ищецът е изпълнил задълженията си по чл. 281 и 284 от ЗЗД – да е изпълнил поръчката със съответната грижа и да е уведомил доверителя за изпълнението, съответно да му даде сметка. В случая посочените следва да се приемат за налични, предвид разрешенията в съдебната практика, касаещи договора за поръчка, според които уговореното възнаграждение се дължи, щом не е прекратен договора, или поръчката оттеглена – Р № 482/13.12.2011г. на ВКС по  ГД № 1486/2010г., IV ГО. Именно тези възможности е имал, но не е реализирал ответникът, когато е поискал, но ищецът, не е извършил услугите, по т. 1 от договора, както се твърди, което и уговорката от т. 4 на договора, определяща конкретен падеж на плащане на уговореното възнаграждение, обосновават извод за неоснователност на основното ответно възражение, за недължимост на възнаграждение при липса на реално извършени услуги. Платените суми по договори за защита и съдействие, през исковия период и извън него, не погасяват процесното вземане. Поради споменатата уговорка от т. 4 на договора, сумата от 400 лева, платена на ищеца на 31.01.2017г./справка за изплатени суми на л. 11/, не може да бъде приета като плащане за м. януари 2017г., тъй като до 10 януари на посочения месец е следвало да бъде платено възнаграждението по договора за м. 12.2016г..  

Изложеното налага уважаване на предявеният иск, с правно основание чл. 286 от ЗЗД, до заявения размер от 9600 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1192 лева – разноски в производството.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на Н. В. Н., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 9600 лева, представляваща главница – уговорено възнаграждение по договор за правни услуги от 21.08.2014г., за периода месец януари – месец декември 2017г., в едно със законната лихва върху главницата от 9600 лева, считано от 07.02.2020г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на Н. В. Н., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 1192 лева – разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :