Решение по дело №929/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Д. Ч. Д. гр.Варна, чрез адв.В. П. против Решение № 383/21.03.2024г., постановено по АНД № 4065/2023г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0460-000966/28.07.2023г. на Началник група в ОДМВР – Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание същата разпоредба му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Жалбоподателят твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно; твърди, че при постановяване на решението са налице отменителните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение, както и НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С оспореното пред районния съд Наказателно постановление административнонаказателната отговорност на Д. Ч. Д. била ангажирана за това, че на 02.07.2023г. около 03.57ч. при движение по ГП I-9 до кръстовището при р-т „Каракачански стан“ в к.к. „Златни пясъци“, посока гр. Варна, управлявания от него л. а. „Тойота Корола“, рег.№ [рег. номер], бил спрян за проверка от служители на Пето РУ при ОД МВР Варна, при която възприели видимо нетрезво състояние на водача, който лъхал на алкохол, трудно запазвал равновесие при изправено положение. В хода на проверката водача отказал да му бъде извършена проба с технически средства, както за употреба на алкохол, така и за употреба на наркотици. Съставен бил спрямо него АУАН № 1024791/ 02.07.2023г. за констатирано нарушение по чл.174, ал.3, пр. 1 ЗДвП, в който било отразено, че превозното средство е собственост на въззивника и че същият е отказал да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, фабр.№ARPM-0833, както и че на въззивника бил издаден талон за изследване № 114997 и от водача били иззети контролен талон и СУМПС. На 03.07.2023г. спрямо Д. била издадена и ЗППАМ №23-0460-000233, с която му била наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността.По отправено до МБАЛ „Св. А.“, искане за справка, взета ли е по издадения на водача талон за медицинско изследване кръвна проба и какъв е резултата от изследването бил изпратен отговор, сочещ липса на постъпила кръвна проба от лицето. Направените с АУАН констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното НП от наказващия орган, който наложил за посочено нарушение предвидените в чл.174, ал.3, пр.1 наказания глоба в размер 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок двадесет и четири месеца.

За да потвърди НП, ВРС е приел, че същото е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Посочил е, че АУАН съдържа всички реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН. Първостепенният съд е изложил аргументи за доказаност на административното нарушение, за правилно определяне на санкционната норма и на размера на наложеното наказание.

Така постановеното решение е правилно.

Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя.

Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 изр. 2 от АПК. Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Обосновани са мотивите за яснота на повдигнатото обвинение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, предвид изричното отбелязване в НП, че същото е за отказ да бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство. Отделен е въпросът, че на Д. е бил връчен и талон за кръвни изследвания, който той е получил, но както се установява от събраните доказателства не е дал такива в последствие. Това обаче по никакъв начин не се отразява на повдигнатото обвинение и на извода за доказаност на нарушение по цитираната разпоредба, предвид разписаните в същата алтернативни форми на хипотези. В случая е достатъчно и нарушението се счита за довършено с отказа на Д. да му бъде извършена проверка с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“.

В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП се формират две групи нарушения – отказ да се извърши проверка и неизпълнение на предписание /ТР № 13/20.12.2021г. по тълк. дело № 1/2021г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. За всеки един от отказите по т. 1 и т. 2 и при неизпълнение на предписанието по т. 3, т. 4 и т. 5 може да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС. Едновременната употреба на алкохол и наркотични вещества допълнително засилва отрицателния ефект върху психомоторните функции на човешкия организъм, което увеличава обществената опасност. Противоречащо на правната и житейската логика и несъответстващо на целта на закона е приемането, че двата отказа могат да се приравнят като правни последици и степен на обществена опасност на един отказ по някоя от проверките, респективно да бъде наложено едно общо наказание при наличие на два отказа.

С оглед изложеното и в съответствие с фактическите констатации в АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не е оборена от жалбоподателя в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от органите на „Пътна полиция“ в хода на административнонаказателното производство. Такава е и преценката на първоинстанционния съд. Установените данни са го мотивирали да приеме, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, в резултат на което законосъобразно административнонаказващият орган го е санкционирал. Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават изцяло от събраните в административнонаказателното и въззивното съдебно производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.

Достигайки до идентични правни изводи и потвърждавайки оспореното пред него наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.

Основателно и своевременно направено се явява направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, следва да му се присъди в размер на 80лв., определено на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 383/21.03.2024г., постановено по НАХД № 4065/2023г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Д. Ч. Д., [ЕГН] от гр.Варна, [улица]вх.* ет.* ап.** да заплати на ОД на МВР Варна на сумата от 80лв./ осемдесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно.