РЕШЕНИЕ
№ 1226
гр. Пловдив, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330201130 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0438-001461 от
20.10.2020г. на *** РУП – Пловдив към ОД на МВР - Пловдив, с което на
основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, на Т. Р. П., ЕГН **********, от гр.
Пловдив, ул. „...”, № ..., ет...., ап...., е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300лв. за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Т. Р. П., обжалва наказателното постановление и моли
същото да бъде отменено като недопустимо и незаконосъобразно, по
изложени в жалбата и в допълнителна молба доводи. Редовно призован, не се
явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител по делото
и не взема становище по спора.
Въззиваемата страна – Трето РУП – Пловдив към ОД на МВР - Пловдив
- редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема
становище по спора.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен
интерес се явява допустима. Разгледана по същество:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено срещу Т. Р. П., ЕГН
**********, за това, че на 17.02.2020г. около 18:15 часа в гр. Пловдив,
управлява лек автомобил „Дачия Логан“, рег. № ..., след като е лишен от това
право по административен ред с НП № 20-1030-000041/ 31.01.2020г. Още в
деня на констатираното нарушение бил съставен АУАН серия.. № ..., за
нарушение на чл.150, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3,т.2 от ЗДвП.
Образувано било досъдебно производство № 105/20г., водено за
престъпление по чл.343в, ал.1 от НК, по отношение на факти за нарушение,
че жалбоподателят П. управлявал МПС в срока, след като е наказан за същото
деяние по административен ред. Впоследствие с постановление на Районна
прокуратура-Пловдив от 17.07.2020г. било прекратено производството с
мнение за реализиране на административнонаказателна отговорност.
Въз основана на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, било издадено обжалваното
НП за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП – за управление на МПС, след като
е лишен от това право по административен ред, като на основание чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лева.
Така изложените фактически положения, съдът установи от събрания и
приложен доказателствен материал – писмените и гласните доказателства
/показанията на свид. Ж.Ж./, преценяван самостоятелно и в съвкупност,
дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.
За така вмененото на жалбоподателя П. нарушение е било издадено НП
№ 20-0438-001461 от 20.10.2020г. на *** РУП – Пловдив, към ОД на МВР -
Пловдив, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
300 лв. за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.36, ал.2 от
ЗАНН. Последно цитираната разпоредба предвижда без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите,
когато производството е прекратено от съда или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
Настоящият случай попада точно в хипотезата на изключението, при което с
2
постановление на Районна прокуратура-Пловдив от 17.07.2020г. било
прекратено производството с мнение за реализиране на
административнонаказателна отговорност. Действително в процесното НП
погрешно е отбелязано,че досъдебното производство е било образувано и
впоследствие прекратено, по отношение на т.2 от АУАН – нарушение по чл.5,
ал.3, т.2 от ЗДвП, но в случая ясно се вижда, че постановлението за
прекратяване съдържа факти за нарушение, че жалбоподателят П. управлявал
МПС в срока, след като е наказан за същото деяние по административен ред,
т.е. засегнало е нарушението по чл. 150 а, ал.1 от ЗДвП, за каквото нарушение
под същата правна квалификация е било издадено процесното НП № 20-0438-
001461 от 20.10.2020г. и е била наложена глоба на жалбоподателя. В този
смисъл,
дори и да бъде издаден АУАН, то същият няма никакво процесуално
значение, както е ирелевантно има ли разминаване с правната квалификация
между него и НП, ирелевантен е и 6-месечният срок за издаване на НП, от
съставяне на акта, тъй като този срок вече тече от получаването от
жалбоподателя на постановлението за прекратяване на наказателното
производство с дата на издаване 17.07. 2020г. Безспорно до издаването на НП
от 20.10.2020г. не са изтекли 6 месеца и съдът не констатира нарушение по
процесуалните правила във връзка с това.
Въпреки установеното, при извършената служебна проверка за издаване
на НП, съдът констатира съществени нарушения на процесуалните правила,
които пряко са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
На първо място, както по-горе се посочи, на жалбоподателя П. е вменено
нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП – за водач, който управлява МПС, след
като е лишен от това право по административен ред. В случая в процесното
НП № № 20-0438-001461 от 20.10.2020г. на *** РУП – Пловдив е отразено, че
жалбоподателят П. е бил наказан по административен ред с НП № 20-1030-
000041/ 31.01.2020г. Както се знае датата на НП е един от реквизитите по
смисъла на чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН, за да има правно значение и да породи
последици като административнонаказателен акт, адресиран до конкретното
лице. Всъщност посочването на този реквизит на предходното НП не е бил
спазен при описанието на нарушението в процесното НП, доколкото
предходното наказание на П., следва от НП № 20-1030-000041, но от дата
3
15.01.2020г., а не от дата 31.01.2020г. По този начин и описанието на
нарушението е некоректно отразено в обстоятелствената част на НП, като
наказващият орган не се е съобразил с императивното правило на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН описанието на настоящото вменено нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено. На практика е описано,че П. е
наказан по административен ред с акт /при грешно посочена негова дата/
който не съществува в правния мир. Отделно от това, прави впечатление,че в
процесното НП, не е посочено място на нарушението, без да бъде
конкретизиран град, улица и номер, които се установяват едва след
внимателен прочит на писмените доказателства по преписката, което е
недопустимо. Така съдът формира извод,че коментираните процесуални
нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко засягат правото
на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен
обем, понеже ограничават възможността му да узнае какво точно нарушение
му е вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия
орган за правнозначими и респективно, които следва да опровергава.
На следващо място, съдът установи,че не се доказа по безспорен и
несъмнен начин вмененото по чл.150 а, ал.1 от ЗДвП нарушение от
субективна страна, доколкото не се установи прекият умисъл на П. за това
деяние - да знае, че е лишен да управлява МПС с наказание по
административен ред и въпреки това да го управлява. Този умисъл се
установява при връчване лично или чрез друго лице на НП, с което е лишен
от това право.
В случая, обаче, са нарушени правилата за надлежно връчване на НП.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се
връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Доколкото,
обаче, в ЗАНН няма особени правила за връчване на съобщения липсват
правила за връчване съгласно чл. 84 от ЗАНН, се прилагат разпоредбите на
НПК. Така в ал.2 на чл.180 от НПК е допустимо, когато лицето отсъства,
съобщенията и книжата да се връчват на пълнолетен член на семейството му,
а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или
портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги
предаде. Изрично е посочено според ал.6 на чл.180 от НПК, че лицето, чрез
което става връчването, подписва разписка със задължение да предаде
призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени.
4
Обикновено това задължение е инкорпорирано като текст в съобщенията.
По делото е налично като писмено доказателство НП № 20-1030-
000041/ 15.01.2020г. В разписката към същото са отбелязани данни на
връчителя и подпис, данни на лицето, което го е получило – Н. Др. П.
/съпруга на жалбоподателя/ и дата на връчване – 31.01.2020г. – дата,
предходна на датата на процесното нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за
което му е наложено наказание с обжалваното НП № 20-0438-001461 от
20.10.2020г. В случая, обаче, липсват данни съпругата на жалбоподателя да е
поела задължение да предаде получените от нея книжа на адресата и тъй като
този пропуск при връчването не може да се тълкува разширително и да се
правят предположения във вреда на жалбоподателя, то по изложените
съображения се установява ненадлежно връчване на предходното НП. Това
препятства и възможността за покриване изискванията на закона за
надлежното уведомяване на П.,че е наказан по административен ред, а това от
своя страна води до несъставомерност на санкционираното деяние по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП от субективна страна, поради недоказаност на неговото виновно
извършване, което е абсолютно основание за отмяната на издаденото
наказателно постановление.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира, че
Наказателно постановление № 20-0438-001461 от 20.10.2020г. на *** РУП –
Пловдив към ОД на МВР - Пловдив, с което на основание чл.177, ал.1, т.1 от
ЗДвП, на Т. Р. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. „...”, № ..., ет...., ап..., е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. за
нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като
неправилно и незаконосъобразно.
Следва да се отбележи, че делото е разглеждано от друг състав на
Пловдивски районен съд - VII н.с. под № АНД 7033/2020 по описа на
Пловдивски районен съд, което е обжалвано на касационна инстанция по
к.а.н.д. 3075/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касационна
инстанция е отменила Решението по АНД 7033/2020 по описа на Пловдивски
районен съд и го е върнала за ново разглеждане пред настоящия състав по
АНД 1130/2022 по описа на ПРС.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски в
производствата пред районния и административен съд, както и в
5
касационното производство по реда на АПК. В това право е жалбоподателят,
предвид отмяната на процесното наказателно постановление. В тази връзка,
направено е своевременно искане и е представен договор за правна защита и
съдействие от 09.03.2021г. пред въззивната инстанция по АНД 7033/2020 по
описа на Пловдивски районен съд, VII н.с. В същия, в графа „Изплатен
доход“ изрично е отбелязан начинът на плащане, като изрично е отбелязано,
че „ненужното се зачертава“ – като е зачертано като ненужно - плащането в
брой и е прието, че адвокатският хонорар в размер на 300 лева е платен по
банков път. В случая жалбоподателят не е ангажирал доказателства за
платено адвокатско възнаграждение по банков път, поради което, съдът
приема искането за присъждане на разноските по делото за неоснователно и
не следва да се произнася по този въпрос в полза на жалбоподателя за
въззивната инстанция. Такива разноски, обаче, се дължат на жалбоподателя
за касационната инстанция по к.а.н.д. 3075/2021г. по описа на
Административен съд – Пловдив XXIV н.с., като видно от представения по
делото Договор за правна защита и съдействие от 09.01.2022г. са платени в
брой 300 лева, като в тази си част представлява разписка за заплащането на
хонорара. Ето защо следва да се осъди ОД на МВР Пловдив да заплати на
жалбоподателя П. сумата в размер на 300 лева за разноските направени на
касационната инстанция.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0438-001461 от
20.10.2020г. на *** РУП – Пловдив към ОД на МВР - Пловдив, с което на
основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на Т. Р. П., ЕГН **********, от гр. П., ул.
„...”, №..., ет...., ап...., е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 300 лв. за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Т. Р. П., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „.”, № ..., ет...., ап...., сумата в размер от 300 /триста/
лева, представляваща разноските по к.а.н.д. № 3075/2021г. по описа на
Административен съд-Пловдив, XXIV н.с.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
6
Пловдив, по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7