№ 141700
гр. София, 12.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №
20231110160033 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление от “П.К.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК солидарно срещу В.В.Ц. и Н. А. К. за сумата 2698,08
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 13.10.2017 г., сумата
2243,92 лева, представляваща законна лихва за периода 15.08.2019 г. – 30.10.2023 г., сумата
1059,65 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода 10.03.2018 г.
– 15.08.2019 г., сумата 569,36 лева – мораторна лихва за периода 11.12.2017 г. – 15.08.2019 г.
и сумата 1843,80 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Посочено е, че клиентът е закупил пакет допълнителни услуги за приоритетно
разглеждане и становище на искането му за потребителски кредит, както и възможността да
променя едностранно погасителния си план.
При така изложените обстоятелства съдът намира, че искането за издаване на заповед
за изпълнение за сумата 1843,80 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, следва да бъде отхвърлено, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и
дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
Претендираните суми представляват допълнително задължение, несвързани пряко с
договора. Възнаграждението за допълнителни услуги е дължимо независимо дали
последните са предоставени, т. е. заплаща се хипотетичното предоставяне на услуга.
Необосновано е предвиждането на допълнително задължение за извънсъдебно събиране на
задължението, тъй като по този начин се договоря допълнително възнаграждение за
кредитодателя, което би трябвало да се включва в предоставяната от него услуга. Наличието
1
на подобни клаузи води до значително неравновесие в правата на длъжника и на кредитора
по договора (т.е. на потребителя на кредита и на търговеца), а следователно представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която норма е приложима на
основание чл. 24 ЗПК. Неравноправните клаузи са нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП), а за
наличие на основание за нищожност съдът следи служебно, включително и в
производството по издаване на заповед за изпълнение предвид изричната разпоредба на чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК, визираща хипотези като настоящата, в които искането на заявителя е в
противоречие на закона (повелителни правни норми) и на добрите нрави.
По изложените съображения заявление с вх. № 306576 от 31.10.2023 г., подадено от
“П.К.Б.“ ЕООД, следва да се отхвърли в частта, в която е направено искане за издаване на
заповед за изпълнение за сумата 1843,80 лева, представляваща неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 306576 от 31.10.2023 г., подадено от “П.К.Б.“ ЕООД,
в частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по отношение на длъжниците В.В.Ц. и Н. А. К. за сумата 1843,80 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2