№ 6624
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110127377 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу И. В. С., К. К. М. и А. К. М., последните двама в качеството им на
наследници на С. В. С., както следва:
- искове с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1077.79
лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., за топлоснабден
имот – апартамент № 110, находящ се в гр.София, ж.к. „Дружба 1“, бл.72, вх.Д, ет.7, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2022г., до
окончателното плащане;
- иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
сумата 142.68 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлоенергия за периода
15.09.2019г. – 20.04.2022г.
Сумите се претендират от ответниците при условията на разделност при квоти по ¼ за
К. К. М. и А. К. М. и 2/4 за И. В. С..
Ищецът твърди, че ответниците са потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот като негови собственици, поради което са задължен да заплатят
стойността й, което не са сторили. Представят се писмени доказателства. Правят се
доказателствени искания, както и се иска привличането на трето лице-помагач. Претендират
се разноски.
1
Ответниците в срока по чл. 131 не подават писмен отговор.
В о.с.з. по делото представителя на ищеца прави уточнение, че сумите се претендират
при квоти по 3/16 спрямо ответниците К. М. и А. М. и 10/16 спрямо ответника И. С..
Ответниците, редовно уведомени за о.с.з., се явяват лично. Заявяват, че не оспорват
предявените искове. Сочат, че са искали доброволно да платят на части, но ищецът е искал
по-голямо първоначално плащане. Признават, че един от подписите в представените от
третото лице отчети е на К. М., а другият е на С. С..
Конституираното по делото трето лице помагач на страната на ищеца - „Директ“ ООД,
взима становище, като представя относими към спора документи – отчети и фактури.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 05.10.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
09.10.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 02.11.2007 г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Сървисиз“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост. Обстоятелството, кое лице е извършвало отчет на уредите за дялово
разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло изравнителните
сметки не се оспорва в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
2
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Топлоснабденият имот е придобит от Ана Христова Грозданова и Васил С. Грозданов
по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за
държавните имоти.
Представено е удостоверение за наследници на Ана Христова Грозданова /омъжена/, от
което е видно, че е починала на 25.11.2006г. и е оставила за свои наследници преживял
съпруг Васил С. Грозданов /който е починал на 27.04.2014г./ и деца – С. В. С. и И. В. С.. По
силата на наследственото правоприемство всеки един от тях е станал собственик на имота
при следните квоти: 4/6 Васил С. Грозданов /имотът е придобит в режим на СИО с оглед
съдържанието на актовете по делото/ и по 1/6 за С. С. и И. С.. След смъртта на Васил
Грозданов, неговата 4/6 ид.ч. от имота се наследява от децата – С. С. и И. С., при което
същите стават собственици на ½ ид.ч. от имота.
От извършената служебно справка по реда на Наредба № 14/2009г. се установи, че на
31.01.2021г. е починала С. В. С. и е оставила за свои наследници децата си – ответниците по
делото К. К. М. и А. К. М.. По силата на наследственото правоприемство, тези лица –
ответници по делото, са собственици на по ¼ ид.ч. от имота.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че собственик на
имота са ответниците по силата на наследствено правоприемство при следните квоти: ¼ за
К. К. М., ¼ за А. К. М. и 2/4 или ½ за И. С..
Като собственици на имота те се явяват страна по облигационното правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР
/чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
По делото не се оспорва начина на начисляване на топлинната енергия, нито качеството
на лицата на потребители на топлинна енергия. Като последица от признаване на
претенцията от ответниците, по делото са представени доказателства за размера на
вземането. Ето защо, съдът намира, че предявените искове следва да се уважат, както
следва:
за И. С.: 538.90 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
26.05.2022г., до окончателното плащане, както и сумата 71.34 лева – лихва за забава
върху главницата за доставена топлоенергия за периода 15.09.2019г. – 20.04.2022г.,
като искът бъде отхвърлен за горницата над присъдената сума за главница до пълния
претендиран размер от този ответник от 673.62 лева и за сумата над присъдената
мораторна лихва до пълния размер на претендираната от 89.17 лева. Исковете
3
подлежат на отвхърляне в тази част, защото ответникът е собственик само на ½ ид.ч.
от имота, поради което е задължен да заплати консуматива в размер, съответстващ на
дела му. В този размер сумите са претендирани от ищеца с молба л. 35-36 от делото,
но в съдебно заседание е заявена промяна в размера на вземането, която за посочената
част се явява неоснователна.
за К. М.: 228.83 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
26.05.2022г., до окончателното плащане, както и сумата 26.75 лева – лихва за забава
върху главницата за доставена топлоенергия за периода 15.09.2019г. – 20.04.2022г.
за А. М.: 228.83 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
26.05.2022г., до окончателното плащане, както и сумата 26.75 лева – лихва за забава
върху главницата за доставена топлоенергия за периода 15.09.2019г. – 20.04.2022г.
Спрямо последните двама ответници исковете се уважават в пълен размер. След
направеното в с.з. уточнение претендираната от ищеца спрямо тези ответници сума е по-
малка от дела им в съсобствеността. Макар по-големи суми, съответстващи на дела им, да са
претендирани от ищеца с молба л. 35-36 от делото, то съдът е ограничен от поисканото по-
късно от ищеца /уточнение, направено в о.с.з./, поради което не следва да присъжда повече,
а да се ограничи до тези суми.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 300.00 лева, от които 200.00 лева
държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК
и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съобразно уважената част от иска, разноските възлизат на 275.64 лева. От тях, в тежест на
ответниците следва да се възложат следните суми: 68.91 лева за К. К. М., 68.91 лева за А. К.
М. и 137.82 лева за И. С..
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 72, вх. Д,
ет. 7, ап. 110, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 538.90 лева главница за доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот – апартамент № 110, находящ се в гр.София, ж.к. „Дружба 1“,
4
бл. 72, вх. Д, ет. 7, за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 26.05.2022г., до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума за главница до пълния
претендиран размер от този ответник от 673.62 лева като неоснователен.
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 71.34 лева– лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 20.04.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдената сума за мораторна лихва до пълния претендиран размер от
този ответник от 89.17 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА К. К. М., ЕГН *********, с адрес: с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 72,
вх. Д, ет. 7, ап. 110, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 228.83 лева главница за доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот – апартамент № 110, находящ се в гр.София, ж.к. „Дружба 1“,
бл. 72, вх. Д, ет. 7, за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 26.05.2022г., до окончателното плащане;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 26.75 лева– лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 20.04.2022г.
ОСЪЖДА А. К. М., ЕГН **********, с адрес: с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл.
72, вх. Д, ет. 7, ап. 110, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми,
на основание чл. 150 ЗЕ – сумата 228.83 лева главница за доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот – апартамент № 110, находящ се в гр.София, ж.к. „Дружба 1“,
бл. 72, вх. Д, ет. 7, за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 26.05.2022г., до окончателното плащане;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 26.75 лева– лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 20.04.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. В. С., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 137.82 лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение и
държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. К. М., ЕГН *********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 68.91 лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение и
държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. К. М., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 68.91 лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение и
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
5
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице-помага на страната на ищеца -
„Директ“ ООД.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6