№ 126
гр. Шумен, 08.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
в присъствието на прокурора С. Кр. А.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело №
20223600100468 по описа за 2022 година
Предявена е искова претенция с правно основание чл.336, ал.1 от ГПК вр. чл.5, ал.1
от ЗЛС.
В исковата си молба до съда ищцовата страна - Ц. Т. М. излага, че ответникът - Т. Н.
И. е неин първи братовчед. Ответника бил диагностициран с - олигофрения - имбецилтас,
характеропатия с агресивни прояви. Не можел да чете и да пише, както и да борави с пари,
трудно общувал с хора и не можел да се грижи за себе си, като имал и агресивни прояви към
хората. Бил освидетелстван с решение на ТЕЛК пожизнено. Многократно бил настаняван за
лечение в ДПБ Царев брод и други лечебни заведения, без особено подобрение в
състоянието му. Предвид изложеното, се моли съда да постанови решение, с което да
постави ответника под пълно запрещение.
Ответника не е подал отговор в законния едномесечен срок, и не взема становище по
предявения иск.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Шумен, изразява становище за
основателност на претенцията, и моли лицето да бъде поставено под пълно запрещение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна: От представеното удостоверение за
наследници и служебно изготвената справка е видно, че ищцата е първа братовчедка на
ответника. Последният, съгласно представената медицинска документация - епикризи,
експертно решение, е с различни диагнози, от умерена умствена изостаналост, значително
нарушение на поведението, изискващо грижи., като съобразно представеното Експертно
решение №0982 от 10.04.2079г., ответника е инвалидизиран пожизнено втора група, с
1
водеща диагноза - "Олигофрения - имбецилитас. Характорепатия с агресивни прояви". От
заключението на съдебно - психиатричната експертиза, се установи, че ответника страда от
слабоумие – "Умерена умствена изостаналост", което заболяване се характеризирало със
засягане на всички области на психичния му живот, обуславяло изразените затруднения да
възприема правилно фактите и обстоятелствата от действителността, да ги анализира и
съобразява, да ръководи и контролира собственото си поведение съобразно тях, да защита
интересите си и да се грижи за своите работи. В съдебно заседание, свидетелите
потвърждават изложената от ищеца фактическа обстановка, соченото неадекватно
поведение на ответника, невъзможността за правилна преценка на собствените му нужди, и
др., които обуславят и липсата на реална възможност, ответника да защитава сам интересите
си. Видно от заключението на съдебно - психиатричната експертиза, ответника страда от
слабоумие по смисъла на чл.5 от ЗЛС. Особеностите на същото обуславяли нарушена
възможност той да възприема, анализира, оценява и правилно да реагира на фактите и
обстоятелствата от действителността, и са пречка да се грижи за своите работи, и да
защитава интересите си.
В производството за поставяне под запрещение се държи сметка и следва да е
определящ интереса на този, който трябва да бъде поставен под запрещение. За да се
постави едно лице по запрещение - пълно, или частично е необходимо едновременно да са
налице две условия. Първото е очертано от така нареченият медицински критерий - то да е
болно от слабоумие, или душевна болест. Слабоумието е умствена недоразвитост от
раждането, като идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения, а душевната болест
(психопатия) е страдание на умствено развито лице, което обаче има за последица такова
разстройство на съзнанието, което сочи на промяна на личността и обуславя неадекватно
поведение. С изготвената по делото експертиза е констатирано, че ответника страда от
слабоумие по смисъла на чл.5 - "Умерена умствена изостаналост". Второто кумулативно
необходимо условие, за да се постави едно лице под запрещение е наличието на правният
критерий - то да не може да се грижи за своите работи. Преценката за това се прави от съда.
За да може да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира предписанията на
правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда и
да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. Грижата за своите
работи включва и отношението към обществото и съобразяване с установеният в него ред,
т.е. лицето следва да се дължи нормално. Поставянето в зависимост на кумулативност на
двата законови критерия по чл. 5 от ЗЛС означава, че не е достатъчно лицето да страда от
слабоумие или (и) душевна болест, за да бъде поставено под запрещение. Необходимо е с
оглед конкретното му поведение да се преценява дали то може да се грижи за своите работи.
С оглед изискванията на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът се запозна със състоянието на
ответника лично. Въз основа на непосредствените си впечатления и съобразявайки
събраните по делото доказателства, съдът намира, че ответника поради страданието си не е
в състояние да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Налице са
медицинския и юридическия критерии, които налагат поставянето му под пълно
2
запрещение.
Предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Т. Н. И. с ЕГН ********** от с.О...
Препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати на Община
Шумен, за учредяване на настойничество.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
3