Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
гр.
Хасково 02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на трети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при
секретаря Диана Динкова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП-
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АД (К) № 87 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производството е по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
„Елгруп“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С. З., кв.***,
представлявано от управителя А.А., подадена чрез пълномощник адв. Г. срещу
Решение № 208/ 02.12.2019г., постановено по АНД №415/ 2019г. по описа на РС –
Харманли.
В касационната жалба се сочи, че
решението на РС – Харманли е неправилно, постановено в нарушение на
материалноправните и процесуалноправните разпоредби, касационни основания по
смисъла на чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че при постановяване на решението си
районният съд не обсъдил в съвкупност събраните по делото гласни доказателства,
а е дал вяра единствено на свидетелските показания дадени от служителите в Д “ИТ“,
но не кредитирал с доверие показанията на свидетеля Стефан Андонов, като по
отношение на тях съдът приел, че били в противоречие с останалите събрани по
делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на приетата фактическа
обстановка, районният съд извел грешен правен извод, че отношението между
жалбоподателя и лицето Д. А.К. е съдържало основните елементи на трудовоправно
отношение като: място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение,
продължителност на работния ден и седмица, без да съобрази уреденото между
страните в представения по делото граждански договор. В заключение се сочи, че
попълнената от Д. К. декларация
по чл.402 от КТ, не следвало да се кредитира като годно доказателство, тъй като
същата представлявала предварително изготвена бланка, в която се съдържали
основните елементи от съдържанието на трудово правоотношение, а не
представлявала декларация в свободен текст, както предвиждала законовата норма.
Поради което тази декларация не притежавала обвързваща доказателствена сила и
съответно не била достатъчна за доказване при условията на пълно главно
доказване на характера на съществуващо към момента на проверката трудово
правоотношение между Д. К. и
„Елгруп“ ООД. По изложените съображения се моли настоящата инстанция да отмени
оспореното решение и постанови друго решение, с което да отмени наказателното
постановление, издадено от директора на ДИТ – Хасково. В съдебно заседание,
редовно призован, касаторът, се представлява от надлежно упълномощен
представител – адв. Г., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът – Директорът на Дирекция „
Инспекция по труда“ – Хасково, редовно призован, не се явява, представлява от
юрк. Г.. Пълномощникът му, изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Представителят на ОП – Хасково дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност и
законосъобразност на решението на РС – Харманли.
Административен съд - Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, подадена е в срок и от надлежна страни. Разгледана по същество се
явява неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение, Районен съд
Харманли е изменил
Наказателно постановление, № 26-000816/27.09.2019г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на „Елгруп” ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С. З., ул.***, в качеството му на
работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5,
във вр. чл.414, ал.3 от КТ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв., като
намалил размера на наложената „имуществена санкция“ от 2000 лв. на 1500 лв.
От фактическа страна пред Районен съд
Харманли е установено, че на 24.07.2019г. около 11.40 часа, инспектори в Д”ИТ”
гр.Хасково, са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по
работни места в обект на контрол – „Предприятие за производство на ябълково
вино“, намиращ се в землището на с. Б., общ. Харманли, местност „Тойкона“, ПИ
№066016. Свидетелите установили в обекта да работи без трудов договор лицето Д.
А.К., като по време на проверката К. полагал и опъвал кабели за ел. инсталация
заедно с други работници. В декларация, която контролните органи му
предоставили, Д. К.декларирал писмено, че от една седмица работи на обекта като
общ работник, за фирма „Елгруп“ ООД, гр. С. З., с работно време от 8.30 часа до
17.00 часа, с почивни дни събота и неделя и едночасова дневна почивка, при
трудово възнаграждение в размер на 560 лв., нямал сключен трудов договор, но
имал сключен граждански договор. Проверката продължила по документи в Д”ИТ”
Хасково на датата 02.08.2019г. Тогава бил представен граждански договор
№7/22.07.2019г., сключен между Д. А.К., като изпълнител и „Елгруп” ООД, като
възложител, според който изпълнителят е приел да извърши окабеляване и
укрепване на ел. инсталация на обект за производство на ябълково вино, находящ
се в м. „Тойкона“, общ. Харманли в размер на 2000 кв.м. кабел., за брутната сума
в размер на 560 лв. Договорът бил сключен за срок от 30 работни дни от
подписването му, като в срок от 3 работни дни след приемане на извършената
работа и попълване на сметка за изплатени суми на изпълнителя ще му бъде
изплатена нетната сума в размер на 518 лв. в брой. Контролните органи приели,
че установените при проверката обстоятелства характеризирали съществуващото
между страните правоотношение като трудово. Затова на 09.09.2019г. срещу
„Елгруп” ООД, гр.С. З. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, връчен на упълномощен представител на
дружеството / по представено пред контролните органи пълномощно/, който го е подписал
без възражения. На 27.09.2019г., наказващият орган е издал процесното
наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3
от КТ е наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция”,
в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл.61, ал.1 от КТ.
При извършената служебна проверка
въззивния съд е констатирал, че в хода на административно-наказателното
производство, не са допуснати нарушения на процесуалните правила или
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното
постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление били съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържащи необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било описано напълно, с всички
относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата,
при които е било извършено, както и доказателствата, които са в негова
подкрепа, като индивидуализиран бил и нарушителят. Правилна била и дадената
правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответствали на посочената като
нарушена норма на чл.61, ал.1 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ. На следващо място, съдът
анализирал представения от жалбоподателя граждански договор и в тази връзка е направил
пълен анализ и съпоставка на белезите характеризиращи както трудовия договор,
така и гражданския договор. Обосновал е извода, че отношението между „Елгруп“
ООД и лицето Д. К.съдържа основните елементи на трудовоправно отношение, като
място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност
на работния ден и работната седмица. При това положение приел, че наказващият
орган правилно приел, че липсата на сключен в писмена форма трудов договор,
между работодателя „Елгруп” ООД и работника Д. К., след като последният реално
е изпълнявал трудови задължения, представлявало нарушение на чл.61, ал.1 от КТ,
подлежащо на административно наказание. В заключение въззивния съд е посочил,
че за извършеното нарушение наказващият орган е наложил санкцията на
юридическото лице над нейния минимален размер, предвиден в закона без да изложи
в НП мотиви защо налага конкретно този размер на санкцията. Приел е, че след
като по преписката не са налични доказателства за това жалбоподателя да е бил
санкциониран с друго влязло в сила НП, поради това, че нарушението се явява
първо за дружеството следва наложената санкция да бъде изменена към минимума, а
именно в размер на 1500лв., тъй като именно тази санкция според съда
съответствала на допуснатото нарушение.
Решението на Районен съд - Харманли е правилно.
Настоящата съдебна инстанция намира,
че районният съд, въз основа на приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, съвсем вярно е установил и възприел фактическата обстановка,
като тя се споделя и от настоящата съдебна инстанция, а въз основа на правилно
установената фактическа обстановка е направил и правилни и законосъобразни
правни изводи, като същите се споделят в пълна степен от настоящата инстанция,
включително и крайния правилен и законосъобразен извод за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Според настоящата инстанция безспорно
е, че при извършената от служителите на Дирекция "Инспекция по труда"
- Хасково проверка на 24.07.2019г., в 11.40 часа, по работни места, в обекта на
контрол – извършване на СМР / полагане и опъване на кабели за ел. инсталация/ в
"Предприятие за производство на ябълково вино", намиращо се в с. Б.,
общ. Харманли, местност „Тойкона“, изпълняван от касатора, там е било
установено да полага труд, като общ работник, лицето Д. К., който е полагал и
опъвал кабели на ел. инсталация на обекта, заедно с други работници. Същият по
време на проверката се е подписал под декларация попълнена лично от него която
представлява такава изготвена от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с
извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително
законодателство, която декларация действително е по образец, на готова бланка и
в която декларация, ясно и недвусмислено е декларирал, че работи на
проверявания обект от една седмица. В същата декларация Д. К.е декларирал, че е
с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с почивни дни - събота и неделя и
1/един/ час почивка през работното време, както и че получава трудово възнаграждение,
в размер на 560 лева, което още не е получил. В декларацията К. е декларирал,
че няма сключен трудов, но има сключен граждански договор,
както и е декларирал, че не е получил копие от сключен трудов договор и от заверено уведомление за сключен
трудов договор. При продължилата на 02.08.2019г.
проверка по изискани и представени от дружеството - касатор документи, от
страна на работодателя е бил представен граждански
договор от датата 22.07.2019г., сключен
между дружеството "Елгруп" ООД, като възложител, и същото това лице Д.
К., като изпълнител, като в предмета на договора
- чл. 1, е посочено, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши окабеляване
и укрепване на ел.инсталация на обект за производство на ябълково вино, в размер
на 2000 кв.м. кабел, а съответно, в чл. 2 е посочено, че при изпълнение на
работата, възложителят ще изплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 518
лева в брой / след направените отдръжки/, като в чл.3 пък е уговорено, че
изпълнителят се задължава да извърши посоченото в чл. 1 от договора, в срок от 30 работни дни от
подписване на договора.
При тези писмени доказателства,
прецени в съвкупност и със събраните по делото гласни такива, се явяват напълно
правилни и обосновани изводите на районният съд за това, че лицето Д. К.е
работил, т.е. престирал е работна сила към момента на проверката от контролните
органи, извършена на датата 24.07.2019 г., без обаче, да е било изпълнено
задължението на работодателя по чл. 61, ал.1 от КТ и че отношенията при предоставянето
на работна сила от това лице не са уредени като трудови правоотношения, както
изисква чл.1, ал.2 от КТ. В тази връзка, правилно
административнонаказващият орган, а и първоинстанционният съд, не са зачели
представения на 02.08.2019 г., преди съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, граждански
договор от датата 22.07.2019г., сключен с
това лице, за извършване на същата работа, която е била констатирана да се
извършва от К. при проверка на място в обекта на контрол. Правилни и
законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд, че правоотношението
между дружеството - касатор в настоящото производство и Д. К.е трудово, а не гражданско, предвид наличието на всички
основни елементи, съгласно Кодекса на труда, характеризиращи го като такова, а именно - определено
работно място, определено работно време, фиксирани дневни и седмични почивки,
уговорено възнаграждение. Тук следва отново да се разясни, че по силата на
трудовия договор, едно физическо лице предоставя
работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет на гражданския договор
е постигане на конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но
при пълна самостоятелност, до получаване на крайния продукт - предмет на този
облигационен договор и че очевидно, в конкретния случай
липсва тази самостоятелност и са налице белезите, които характеризират
правоотношенията като трудови, а не като облигационни. Поради това, както
правилно е приел АНО и съответно първоинстанционният съд, отношенията, в които
са били лицето Д. К.и работодателя - касатор в настоящото производство, са
трудови и за последният е било налице задължението, съгласно чл. 61, ал.1 от КТ, да сключи писмен трудов договор, преди това лице да постъпи на
работа.
В тази връзка настоящият състав на
касационната инстанция намира за нужно да отбележи, че трудовият договор има за предмет престирането на
работна сила/жив труд/ от работника за определен
или неопределен/в повечето случаи/ период от време, докато при договора за изработка, какъвто в жалбата
всъщност се претендира да е представения граждански
договор се възлага и се дължи конкретен
трудов резултат/овеществен труд/ и то за определен срок. От това произтичат и
другите разлики между двата договора:
докато при трудовия договор работникът е в зависимост от своя
работодател и е задължен да спазва определен ред и дисциплина, работно време,
има определено работно място и т.н., то при договора
за изработка изпълнителят дължи само "изработването на нещо /на някаква
вещ, някакъв продукт/", т.е. дължи само уговорения резултат и е независим,
стопански и оперативно е самостоятелен при изпълнението. Това следва от
разпоредбите на чл. 258 и следв. от ЗЗД, регламентиращи договора за изработка, респ. правата и
задълженията на страните по един такъв договор.
Съгласно чл. 258 от ЗЗД, "С договора
за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение",
като поръчващият може да проверява изпълнението на договора
във всяко време, стига с това да не пречи на изпълнителя/чл. 262, ал.1 от ЗЗД/.
При анализа на представения в хода на
административнонаказателното производство и приет като доказателство по делото граждански договор,
настоящата инстанция намира, че по своя характер, елементи и белези, този договор има характера на трудов и
уредените с него отношения съставляват трудови правоотношения. С този граждански договор
е уговорена престация на работна сила - според чл. 1 от същия, възложено е
извършването на окабеляване и укрепване на ел. инсталация, т.е. една еднотипна,
многократно повтаряща се дейност, свързана с изпълнението на едни и същи
повтарящи се функционални задължения, т.е. има повтаряемост и многократност на
извършваната от лице дейност и то в един сравнително продължителен период от
време, а не е възложено изработването на конкретен овеществен продукт, т.е. на
конкретен краен резултат.
Така, изхождайки от всички клаузи на
самия договор, коментирани по-горе и като се
вземат предвид естеството и характера на осъществяваните трудови функции от
"изпълнителя" по договора,
а като се вземат предвид и ясните и категорични данни, отразени от самия
"изпълнител" в описаната по-горе декларация от 24.07.2019г., всички
те дават основание да се приеме, че действителната воля на страните, в случая,
е престирането на работна сила, т.е. осъществяване на трудова функция като общ работник
на посочения обект, а не получаването /предоставянето/ на конкретен трудов
резултат /овеществен краен продукт/, а с представения граждански
договор, всъщност е направен опит да се
прикрие съществуването на трудовото правоотношение между дружеството - касатор
и лицето Д. К., като е пределно ясно, че прибягването до сключване на граждански договор
е недопустимо, когато той се използва, за да се прикрие по същество
предоставянето на работна сила, т.е. да се прикрие съществуването на едно
трудово правоотношение. В тази връзка следва да бъде посочено, че от
приложените към въззивното дело доказателства лицето Д. К.се е подписало в книгата
за начален и периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа в
дружеството, което означава, че е запознат с отговорността която носи при
неспазване на безопасността на труд в предприятието. Отново белези касаещи
трудовото правоотношение.
На следващо място не може да се
възприеме тезата на касатора, че декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ,
предоставена при проверката от контролните органи не притежава обвързваща
доказателствена сила и не е достатъчна за доказване на факта, че към момента на
проверката е налице трудово правоотношение между „Елгреп“ ООД и Д. К., тъй като
приемайки я това означава да се отрече априори доказателствената стойност на
всички сведения, които се събират по реда на чл.402, ал.1, т.3 от КТ, което не
е целта и духа на закона.
Районният съд не е допуснал нарушения
на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Хасково намира, че доводите, изложени в касационната
жалба на “Елгруп” ООД са неоснователни и релевираните отменителни основания не
са налице.
Правилно районният съд, след преценка
на всички смекчаващи и отежняващи отговорността обстоятелства, е изменил
процесното наказателно постановление, като е намалил размера на наложеното
наказание „имуществена санкция” от 2000 на 1500 лева, който размер настоящата
инстанция намира за съответен на тежестта на извършеното нарушение, а и същият
е в законоустановения минимум определен в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ.
Предвид гореизложеното като е приел,
че нарушението е безспорно доказано, лисват данни за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на НП, и
намалявайки размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, районният съд
правилно е приложил материалния закон. Не са налице основания за отмяна на
оспореното решение, поради което същото като валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон следва да се остави в сила.
Водим от тези мотиви и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Хасково
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№208/02.12.2019г., постановено по АНД №415 по описа за 2019 година на Районен
съд - Харманли.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.