Решение по дело №2980/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Й.Й.С., ЕГН **********, чрез адв. Г.М., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0432-000452 от 17.11.2023г. на полицейски инспектор при РУ 01 Пловдив при ОД на МВР - Пловдив.

Счита заповедта за незаконосъобразна, издадена при липсата на компетентност и процесуални нарушения, в това число и немотивирана. Твърди, че наказващият орган не е направил съвкупна преценка на фактите и обстоятелствата, а направените интерпретации са погрешни и неправилни. Счита, че не е налице мотивация относно вида и размера на наложената санкция, почива на неверни факти и обстоятелства. Според жалбоподателя правната квалификация на оспорвания акт е грешна. С жалбата се иска изслушването на свидетели – актосъставителят и лицата, установили извършването на нарушението. В открито съдебно заседание чред депозирани молби се поддържа жалбата от адв. М., но се заявява, че няма други доказателства и доказателствени искания. Иска от съда да извърши служебна проверка за валидността на оспорвания акт, правилното приложение на материалния и процесуалния закон. Претендират се сторените в производството разноски.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор при РУ 01 Пловдив при ОД на МВР - Пловдив в нарочно становище счита, че заповедта е издадена при изяснена фактическа обстановка и не се съдържат съмнения относно извършеното нарушение. Моли да се остави в сила издадената заповед. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок. Видно от заповедта, същата е връчена на 21.11.2023 г., а жалбата е подадена на 01.12.2023 г. чрез административния орган, при наличието на правен интерес, а по същество е неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:

Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0432-000452 от 17.11.2023г. на полицейски инспектор при РУ 01 Пловдив при ОД на МВР - Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от И.Г.Т. на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, упълномощен със заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив.

По делото са приложени заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са упълномощени структурите, които могат да осъществяват контрол по ЗДвП; Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която са посочени длъжностите от ОД на МВР – Пловдив, сред които попадат и лицата, заемащи длъжностите полицейски инспектор от VI – IV степен, какъвто и И.Т., съгласно представените заповед за преназначаване на държавен служител и акт за встъпване в длъжност – л.22 е 23 по делото. Представена е и заповед № 317з-11675 от 31.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, в която поименно са посочени длъжностните лица – държавни служители в ОД на МВР – Пловдив, които могат да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административно нарушение, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, в която е посочено длъжностното лице С.В.В. – старши полицай при ОД на МВР – 01 РУ – Пловдив, който е установил нарушението и е съставил АУАН – л.70 по делото. В преписката е представен и акт за встъпване в длъжност на ст.полицай В..

Предвид гореизложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.

По същество съдът намира, че издадената заповед е законосъобразна, предвид събраните по делото доказателства.

По делото се събраха доказателства с административната преписка, от които е видно, че твърдяното от компетентния орган нарушение е безспорно установено. В конкретния случай, видно от фактическото описание в обстоятелствената част на заповедта, основанието за прилагане на ПАМ е установеното количество алкохол в кръвта при проверка на място с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 със сериен номер ARPM-0728, калиброван до февруари 2024 г., който отчел 0,83 промила алкохол в кръвта, измерена чрез издишания от водача въздух. На водачът е бил издаден и връчен талон за медицинско изследване с номер 128975, като при извършената ХЕ е установен резултат от 0,76 g/L(‰).

Заповедта е издадена във връзка с проведено административнонаказателно производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – деяние от хипотезата на чл. 5, ал.3 ,т.1 пр.1 от ЗДвП, съставляващо материалноправното основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б"б" ЗДвП.

Следва да се подчертае, че законът, в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на мерките за принуда с приключването на административнонаказателното производство с влязло в сила наказателно постановление, в която връзка е без значение образуваното съдебно производство по жалба срещу последното. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК.

Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б"б" от ЗДвП, въпреки указанията на съда с насрочване на делото. Всички доказателства поотделно и в своята съвкупност сочат на осъществено от жалбоподателя С. нарушение на нормата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Не се твърдят също така каквито и да е други обстоятелства около извършеното нарушение, а още по-малко се доказват такива. Поради това съдът намира за несъстоятелни и голословни изявленията в жалбата, че направените интерпретации от органа са погрешни и неправилни.

Не е споделят и възраженията на жалбоподателя относно неправилна правна квалификация. Съгласно посочената в заповедта норма на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Именно тази забрана е била нарушена и от водача на конкретното МПС в случая, тъй като управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, за което правилно му е била наложена принудителната административна мярка по чл.172, т.1, б.“б.“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Съдът намира, че заповедта е изключително подробно и ясно мотивирана, като не оставя съмнение за вида на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Поради това не се споделят възраженията на жалбоподателя в тази връзка. Непосочването на окончателния размер на установената концентрация на алкохол в кръвта не представлява противоречие, нито е съществено нарушение. Това е ново обстоятелство, установено след издаването на акта, но макар и на по-ниска стойност попада отново в диапазона над 0,5 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта за нуждите на издадената заповед. Това обстоятелство е относимо единствено към административнонаказателното производство, където следва да бъде съобразено от органа при определяне на наказанието, тъй като от 0,5 до 0,8 промила, съответно над 0,8 промила санкциите имат различна правна квалификация.

Предвид посоченото, съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения – водач, управляващ МПС с наличието на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Окончателният размер на наказанието лишаване от правоуправление се определя с издаване на наказателно постановление.

Поради изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото за жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.

Ето защо, съдът на основание чл.172, ал.2 АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Й.Й.С., ЕГН **********, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0432-000452 от 17.11.2023г. на полицейски инспектор при РУ 01 Пловдив при ОД на МВР - Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: