Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 3551 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от З. „Б.И.“ АД ***
срещу Х.В.Х. осъдителен иск за сумата 26
000лв., частично от 209 318лв., с правно основание чл.500, ал.2 КЗ.
Твърденията са за настъпило на 24.12.2016г. на път IV 11033 от с.Галово към
с.Селановци пътно-транспортно произшествие, причинено от застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“
ответник, като водач на л.а. Ауди с ДК № ********с последици причиняване вреди на С. П.Й.. Против ищеца било образувано исково производство по предявени от
пострадалия искове по чл.432, ал.1 КЗ с осъждането му с влязло в сила съдебно
решение да заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Твърди към
деня на произшествието ответникът да е бил неправоспособен водач, което
съставлява основание за регрес по чл.500, ал.2 КЗ.
Ответникът, чрез назначения по
чл.47, ал.6 ГПК особен представител, изразява становище за неоснователно на
иска.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Регресното вземане на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ по чл.500, ал.2 КЗ възниква
при наличието на две кумулативни предпоставки: плащане на пострадалия на
обезщетение за вредите, причинени от застрахования и управляването от последния
на моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория, или временно е отнето свидетелството за
управление. Ако превозното средство е учебно и е управлявано от кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по
време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 ЗДв.П и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата
по чл.152, ал.1, т.4 ЗДв.П разпоредбата на чл.500, ал.2 КЗ не се прилага.
По делото не се спори настъпило
на 24.12.2016г. на път IV 11033 от с.Галово към
с.Селановци пътно-транспортно произшествие, причинено от ответника при
управление на л.а.Ауди с ДК № *******, като последица от което пострадал
пътникът в него С. П.Й..
Пострадалият предявил против
застрахователя З. „Б.И.“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
обезщетения за неимуществени вреди от 200 000лв. и за имуществени вреди от
9318лв. с образувано гр.д.№ 10764/2017г. по описа на СГС, 1 състав. С решение № 5248/11.07.2019г. искът за неимуществени
вреди е уважен за сумата 30 000лв., а искът за имуществени вреди в пълния
предявен размер 9318лв. с присъдена законна лихва от 23.08.2017г. до
изплащането и разноски по делото. С решение № 1430/02.07.2020г. по гр.д.№
5473/2019г. на САС решението на СГС е частично отменено в частта за
обезщетението за неимуществени вреди с присъждането още на 10 000лв. Решението
е влязло в сила на 22.08.2020г.
В рамките на това исково
производство е било установено, че отговорността на Х.В.Х. е била обект на
сключена и действаща със З. „Б.И.“ АД към деня на произшествието застраховка
„Гражданска отговорност“. Ответникът е участвал в делото като трето
лице-помагач по чл.219, ал.1 ГПК, поради което е обвързан от решението в
отношенията си с пострадалия, съответно от установеното в мотивите в
отношенията си със страната, която го е привлякла /чл.223 ГПК/.
С влязла в сила присъда №
18/05.09.2017г. по НОХД № 376/2017г. по описа на Врачански окръжен съд е бил
признат за виновен в причиняването на произшествието, както и да е бил
неправоспособен водач. Последното обстоятелство съставлява квалифициращ признак
на престъплението /деянието/ и на основание чл.300 ГПК присъдата е задължителна
за настоящия съд и в тази част. Не се твърди и няма данни да е налице
изключението по чл.500, ал.2, изр. 2 КЗ. Предвид това следва да се приеме за
установено, че към деня на ПТП ответникът не е притежавал правоспособност за
управление на МПС, поради което са налице предпоставките за ангажиране
регресната му отговорност по чл.500, ал.2 КЗ.
Видно от представеното
удостоверение на ЧСИ С.С., с район на действие СГС, за присъдените в полза на пострадалия парични
суми са издадени изпълнителни листове от 14.10.2019г. и 28.10.2019г. и
образувано изп.д.№ 20198590400586, по което от длъжника З. „Б.И.“ АД са
заплатени 56 088.02лв., включващи обезщетението за неимуществени вреди от
40 000лв., обезщетението за имуществени вреди от 9318лв., законна лихва от
8108.10лв. върху първото обезщетение и законна лихва от 2134.92лв. върху
второто обезщетение за периода 28.03.2017г. до деня на плащането 25.11.2019г.,
както и такси в полза на ЧСИ и разноски на взискателя за процесуално
представителство. На 27.11.2019г. дължимите към взискателя суми са преведени по
сметка на пълномощника му. С оглед пълното погасяване на задълженията
изпълнителното дело е приключено с разпореждане от 26.11.2019г.
Горното обуславя извод за
основателност на осъдителния иск в пълния предявен размер от 26 000лв.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по
делото от 4150лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Х.В.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 26 000лв. на основание
чл.500, ал.2 КЗ, представляваща регресно вземане за платени обезщетения по
застраховка „Гражданска отговорност” за причинени на трето лице имуществени и
неимуществени вреди от ПТП на 24.12.2016г., както и разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 4150лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: