Решение по дело №91/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по повод искова молба с вх. № 470/15.01.2024 год., уточнена с молба вх. № 1414/05.02.2024 год. и молба вх.№ 2288/23.02.2024 год. от Л. К. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] [улица]53, ет. 3, чрез адв. С. К. – БАК срещу О. Д. на МВР [населено място], с правно основание: чл.203 ал.1 АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – гняв, чувство на безсилие, злепоставяне, притеснение, стрес. Видно от Определение № 5544/08.05.2024 год. по адм. дело № 3113/2024 год. по описа на ВАС вредите са причинени от действията на служители на ответника и начина на извършването им /претърсване на жилището му без разрешение, извеждането му рано сутринта от жилището и откарването му с полицейски автомобил и ескорт до местното управление, което е станало пред очите на семейството му и на съседите/, предхождащи незаконното задържане на ищеца и от самото му задържане, извършено на основание заповед за задържане на лице с рег.№ 431зз-140/21.05.2020г., отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение, а обезщетението се претендира за периода на незаконното задържане за времето от 08 до 18.15 часа на 21.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 14.09.2020г.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства и претендира разноски, съгласно представен списък, вкл. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

Ответникът – ОД на МВР – Бургас, редовно призован, се представлява от юрисконсулт, който оспорва допустимостта и основателността на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас намира исковата претенция за неоснователна и недоказана по основание и размер, поради което моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане, подадена е от активнолегитимирана страна, против надлежен ответник и при наличие на предпоставките по чл.204, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, исковата молба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Установява се по делото, че на 21.05.2020г. в 7.30 часа е била извършена проверка в обитаваното от А. жилище, на основание чл.83 от ЗМВР, при която не са били намерени вещи, предмет на престъпление или представляващи интерес. Въпреки това, против А. същият ден е била издадена и Заповед за задържане по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР с рег. № 431зз-140/21.05.2020г. от полицейски орган - ОР при Първо РУ на МВР – Бургас. Заповедта е обжалвана по съдебен ред, по повод на което е образувано адм. дело № 1843/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, по което съдът е постановил Решение № 573/03.06.2020г., с което издадената заповед за полицейско задържане е отменена като незаконосъобразна. Решението на районния съд е обжалвано пред Административен съд – Бургас, който го е оставил в сила с Решение № 1151/14.09.2020г., постановено по образуваното адм.дело № 1299/2020г. Видно от мотивите на влезлия в сила съдебен акт, районният съд е приел, че към момента на задържането на ищеца липсват данни, обосноваващи предположението, че има вероятност той да е извършител на престъплението, както и че поради това предприетото спрямо него задържане не е оправдано с оглед защита на обществения интерес, т.е нарушен е принципът на съразмерност при упражняване правомощията на администрацията. Видно от заповедта за задържане № 431зз-140/21.05.2020г., фактическото задържане на лицето е осъществено в 08.00 часа на 21.05.2020г. за това, че е заподозрян в извършването на взломна кражба на 01.03.2020г. на парична сума в размер на 10 000 евро и 5000 лева от метална каса в [населено място], [улица], № 22, ет.1-2, след което спрямо него е бил извършен полицейски обиск и снето писмено обяснение, в което А. е написал, че няма какво да каже, няма информация за лицата, които са извършили кражбата и че по никакъв начин не е подпомагал тяхната дейност.

Писмените доказателства сочат, че ищецът е бил запознат с правата си на задържане в момента на издаване на заповедта за задържането му на 21.05.2020г. в 08,00ч., когато е попълнена и подписана от него нарочна декларация за тази цел. Същият е декларирал, че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, както и че не желае медицински преглед от лекар. Не е спорно, че ищецът е освободен на 21.05.2020г. в 18.15 часа.

От заповедта се установява, че ищецът е бил уведомен за причината за задържането му, а именно заради това, че е заподозрян в извършване на престъпление по чл.195 от НК - кражба на парична сума, както по делото липсват данни спрямо него да са били извършвани други процесуални действия, освен проверката на жилището му, за целите на водено разследване или друг вид производство, относимо към задържането.

При тези фактически данни следва да се приеме, че от 08.00 часа на 21.05.2020г. до 18,15 часа на 21.05.2020г. А. е бил задържан в Първо РУ на МВР – Бургас, за което е била издадена Заповед с рег. № 431зз-140/21.05.2020г. по реда и на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която впоследствие е била отменена от съда като незаконосъобразна, което от една страна обосновава допустимостта на иска, а от друга страна предявената искова претенция се явява частично доказана и по основание относно претендираните неимуществени вреди, претърпени за периода на задържането.

Самият факт на задържане и фактическото лишаване на задържания от правото на свободно придвижване на незаконно правно основание представлява унизително спрямо него отношение, което надхвърля прага на суровост по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ, заради незаконния му характер. Незаконното задържане безспорно е в нарушение на основни човешки права и е от естество да предизвика емоционален стрес за задържания, породен от поставянето му в изолирана среда, чувство на безсилие и гняв. В случая не е налице само незаконосъобразен административен акт, но е реализирано и предварителното му изпълнение. Конкретно претърпените от ищеца физически дискомфорт и неудобства по време на задържането, чувство на злепоставяне пред трети лица и гняв, като пряка и непосредствена последица от изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност е отменената от съда заповед за задържане, се установяват от безпротиворечивите и взаимнодопълващи се показания на разпитаните по делото свидетели – Н. А. – съпруга на ищеца и С. З. – негов приятел. Видно от техните показания, обаче, интензитетът на претърпените от него неимуществени вреди не е с висока степен. Свидетелят А. обяснява, че ищецът А. бил изморен, гладен и ядосан за това, че го разкарвали цял ден, без да му дадат храна и без да й се обадят, за да му занесе, че задържането се случило пред всичките им съседи, което не било приятно, тъй като по повод същото започвали всякакви коментари, които нямало как да бъдат оборени. Свидетелят З. обяснява, че ищецът бил ядосан и много афектиран, затова, че го държали цял ден гладен и жаден и че имал много пропуснати обаждания от клиенти. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между доказаните като претърпени (макар и с невисок интензитет) неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в резултат на нейното изпълнение задържаното лице претърпява претендираните вреди.

Относно извършената проверка в жилището на А. преди задържането му, то следва да се отбележи, че същата е осъществена от полицейските органи без негово съгласие, на основание чл.83 от ЗМВР, за което е бил съставен протокол. В случая не са налице доказателства на ищеца да са причинени неимуществени вреди, значително по-големи от неизбежните за тази форма на въздействие неудобства, тъй като липсват твърдени и доказани изключителни обстоятелства около самата проверка, обосноваващи по-висок интензитет на преживените от ищеца емоции, например, спрямо него необосновано да е приложена физическа сила или да е уронена по какъвто и да е друг начин честта или достойнството му.

Съгласно нормата на чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД при репариране на такъв вид вреди, размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Претендираният от ищеца размер на неимуществени вреди от 2 000 лева, съдът намира за неоснователен и недоказан в пълния му размер. С оглед конкретните данни за неправомерно задържане за период от порядъка на 10 часа, при вземане предвид общите условия, в които е било поставено лицето, а именно, че не му е била осигурена закуска и обяд, съдът възприема за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди в размер на 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2020 г. – датата на влизане в сила на съдебния акт за отмяна на заповедта, до окончателното изплащане на сумата. При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид и факта, че липсват доказателства емоционалното състояние на А., описано от свидетелите, да е продължило дълго време след инцидента, нито да е причинило и други емоционални или физически страдания на лицето.

Твърдените като преживени от А. на по-късен етап негативни емоции, свързани с това, че той е бил допълнително обезпокоен от полицейските органи, се обясняват с извършването на други действия - инцидентна полицейска проверка, при която му е бил зададен допълнително въпрос, свързан с отмененото като незаконосъобразно задържане. Тези действията, макар, че са описани в обстоятелствената част на исковата молба и в нейните уточнения, не присъстват в петитума й, който определя параметрите на произнасяне дължими от съдебния състав, така, както са определени и в Определение № 5544/08.05.2024 год. по адм. дело № 3113/2024 год. по описа на ВАС. По тази причина съдът не дължи произнасяне по твърдения като причинен от тях за ищеца вредоносен резултат. Те представляват самостоятелни правни, респ. фактически действия, чиято законосъобразност и претенция за обезвреда от действието им подлежи на самостоятелна преценка в отделно исково производство.

Съобразно този изход на делото, претенцията на адв. С. К. от АК-Бургас за присъждане на разноски - 25 лева заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА се явява частично основателна. При материален интерес на иска в размер на 2000 лева и уважена част в размер на 500 лева, се налага извод, че на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените от ищеца разноски в процеса следва да бъдат присъдени както следва: в пълен размер относно заплатената държавна такса и в размер на 25 процента или 1/4  от възнаграждението за адвокат.

Съгласно чл.38, ал.1, т.3 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като алинея 2 на същия текст предвижда, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В случая са налице предпоставките по чл.38, ал.2 от ЗА и на адвоката, оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА, т.е. съобразно чл.8 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. в размер на 25 процента от 500 лева, или 125 лева. Следва да се заплати и в пълен размер платената държавна такса в размер на 25 лева, или общо разноски в размер на 150 лева.

При частично уважена част от иска, разноски за ответника следва да се присъдят съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция на база минималния предвиден размер от 100,00 лева, т.е. в размер на 75,00 лева, основание за чието присъждане се явява чл.10, ал.4 от ЗОДОВ.

Така мотивиран и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Бургаският административен съд, XVIII-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, да заплати на Л. К. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] [улица]53, ет. 3, сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменена с влязло в сила Решение № 573/03.06.2020г.по адм. дело № 1843/2020г. на Районен съд – Бургас като незаконосъобразна Заповед рег. № 431зз-140/21.05.2020г., издадена от полицейски орган при Първо РУ на МВР – Бургас по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2020г. до окончателно изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Л. К. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] [улица]53, ет. 3 в ОСТАНАЛАТА й ЧАСТ, относно присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 500 лева до 2000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас да заплати на Л. К. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] [улица]53, ет. 3, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски по делото, представляващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА Л. К. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] [улица]53, ет. 3 да заплати на Областна дирекция на МВР – Бургас, [населено място], сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.