РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Варна, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500323 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 323/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на държавата, подадена чрез
юрисконсулт Г., против решение № 423/05.04.2022 г., постановено по гр.д. №
895/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което: е РАЗВАЛЕН
договора за покупко-продажба, сключен във формата на Нотариален акт №
161 т.II, peг. №4681, д.№ 326/22.05.2007 год., вписан акт № 81, том..XLII,
вх.рег.№ 13831/23.05. 2007 год. на СВ, с който Р. С. Н. продава на Н. Г. П. 1/2
ид.част от място с площ от 750 кв. м. по документ за собственост, а по скица с
площ от 577 кв.м., представляващо имот № 3243 с площ от 309 кв.м. и имот
№ 3244 с площ от 268 кв.м. по плана на к.к. „Чайка", при посочени в акта
граници на целия имот: ПИ 3247, ПИ 3245, ПИ 3242 и улица, представляващи
заедно ПИ с идентификатор 10135.2572.208 по КККР на гр.Варна с площ от
532 кв.м., цена от 25000 евро, платена на продавача в брой, тъй като имотът е
принадлежал на трето лице, по иска на Н. Г. П. срещу държавата чрез
Министъра на финансите, на осн. чл.189 ал.1 изр.1 ЗЗД; и държавата, чрез
министъра на финансите е ОСЪДЕНА в качеството на правоприемник на Р. С.
Н. б.ж. на гр.Варна, починал на 23.02.2014 год., на основание чл.11 ЗН, да
върне на Н. Г. П. сумата от 25000 евро, представляваща продажната цена на
имота, платена от нея по развален договор за продажба, сключен с
Нотариален акт № 161 т.II, рег. № 4681 д.№326/22.05.2007 год., вписан акт №
1
81 т.ХLII вх.рег.№ 13831/23.05. 2007 гfo. на СВ, на осн. чл.189 ал.1 изр.2 пр.1
ЗЗД; както и да заплати на Н. Г. П., направените разноски в производството
пред всички инстанции в общо размер 7215лв. по представения списък, на
осн. чл.78 ал. ГПК във вр. с. чл.294 ал.2 ГПК.
Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила,
на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му
и за отхвърляне на исковете с присъждане на сторените по делото разноски
във всички инстанции. Изложил е, че: диспозитивът на съдебното решение не
бил ограничен „до приетото от държавата имущество“ и създавал възможност
за злоупотреба при изпълнението; решението било порочно, предвид
възможността за наличие на други наследници на продавача, в който случай
държавата не би била легитимиран ответник по исковете; окръжният съд
неправилно ценил доказателства (разписката за цената била с невярно
съдържание) или не обсъдил в съвкупност сочени от ответника такива
касаещи действителната продажна цена; не обсъдил всички възражения или
се произнесъл бланкетно по тях (за липса на достоверна дата; че плащането е
станало в разрез със Закона за ограничаване на плащанията в брой; че пред
нотариуса е удостоверено изявление за получаване на сума от 7 800 лв.,
налагащо извода, че продавачът не е получавал 25 000 евро или те не са били
във връзка с договора; че сумата не била платена от купувача); не взел
предвид, че купувачът по сделката не може да се счита съдебно отстранен от
имота поради липсата на иск по чл. 108 ЗС срещу него и че не разполага с
правото да иска разваляне; че е изтекла погасителната давност за предявяване
на иска; Молил е да се предостави възможност да представи във въззивната
инстанция доказателства за приемане на наследството от държавата.
Въззиваемата Н. Г. П., чрез адв. П.С., е подала писмен отговор, с който
е оспорила въззивната жалба и по изложени съображения по всяко от
оплакванията и по правилността на обжалваното решение, е молила за
потвърждаването му и за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемата чрез
адв. С., е поддържала отговора като е молила за отхвърляне на въззивната
жалба и потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на сторените
по делото разноски. Държавата – въззивник е депозирала писмено
съображенията си по съществото на делото, като е молила за отмяна на
обжалваното решение с отхвърляне на исковете и присъждане на
юрисконсултско вэнаграждение. Заявила е възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК
за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско
възнаграждение.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството пред Варненския окръжен съд са били
предявените от Н. Г. П. срещу Държавата чрез Министъра на финансите
искове по чл. 189, ал.1, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 87, ал.3 ЗЗД и чл. 189, ал.1, изр. 2
2
ЗЗД: за разваляне на сключения на 22.05.2007 год. с Нотариален акт № 161,
т.ІІ, Вх. рег. № 4681, нот. д. № 326/2007 год., вписан акт № 81 т. ХLІІ, вх. рег.
№ 13831/23.05.2007 г. на СВ между Р. С. С. (поч. на 23.02.2014 год.) като
продавач и Н. Г. П. като купувач, договор за продажба на недвижим имот,
представляващ 1/2 ид. ч. от място с площ от 750 кв. м, по документ за
собственост, а по скица с площ от 577 кв. м, представляващо имот № 3243 с
площ от 309 кв. м и имот № 3244 с площ от 268 кв. м по плана на к. к.
"Чайка", при посочени в акта граници на целия имот: ПИ № 3247, ПИ №3245,
ПИ №3242 и улица, представляващи заедно ПИ идентификатор №
10135.2572.208 с площ от 532 кв. м, при граници: ПИ ид. 10135.2572.37,
10135.2572.128, 10135.2572.34 и 10135.2572.32 по действащите КККР,
одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, поради
неизпълнение на задължението на продавача за прехвърляне на
собствеността; - и за осъждане на държавата, в качеството й по чл. 11 ЗН като
приела наследството на починалия прехвърлител, чиито наследници по закон
са се отказали от наследството, да върне на ищцата сумата 25 000 евро,
платена на продавача Р. Н. по гореописания договор за продажба.
Ищцата е твърдяла, че на 22.05.2007 год. закупила от Р. С.
С. процесния имот за действителната сума от 25 000 евро, като в нотариалния
акт вписали цена от 7 800 лв. На 04.10.2007 год., заедно с дружеството
закупило останалата идеална част от имота, продали целия имот на С. Д. В. и
Д. В. В.. През 2012 год. последните купувачи били отстранени от имота с
решението по гр.д. № 3715/2012 год. на ВРС по иска за собственост по чч. 108
от ЗС на третото лице Г. П. и постановено при участието й като помагач на
ответниците. Предвид, че продавачът Р. С. С. не е изпълнил задължението си
да й прехвърли собствеността, е претендирала за разваляне на договора за
продажба от 22.05.2007 год. и за връщане на действително платената от нея
цена от 25 000 евро. Искът е насочен срещу държавата и тя е конституирана
като ответник по делото на осн. чл. 11 ЗН с определение на съда от 08.02.2019
г. Н. П. е поддържала, че предвид отказа от наследството на починалия
продавач или изгубване на правото за приемане на наследството от всички
негови наследници (до роднини по съребрена линия до шеста степен вкл.
съгл. чл. 8, ал.4 ЗН), държавата приема наследството съгл. чл. 11 ЗН, поради
което е легитимиран ответник и следва да отговаря по исковете.
Държавата е оспорила исковете и е молила за отхвърлянето им, като
релевантните към настоящото производство възражения са поддържаните и с
въззивната жалба такива.
Производството пред окръжния съд се е развило след постановяване
на решение № 75/30.03.2021 год. по гр.д.№ 2832/2020г. ВКС III г.о., с което е
било обезсилено решение № 20/25.02.2020 год. по в.гр.д.№ 555/2019 год. на
Апелативен съд Варна и потвърденото с него решение № 1013/12.08.2019 год.
по гр. дело № 83/2016 год. на ВОС и делото е върнато на първата инстанция
ново разглеждане с указания за уточняване на пасивната легитимация по иска.
Дадени са указания, че представеното с касационната жалба удостоверение №
3
АУ044727МЛ/12.05.2021г. за наследници на Р. С. Н., починал на 23.02.2014 г.,
съдържа индиции за наличие на други негови наследници, нефгуриращи в
съобразеното от предходните две инстанции удостоверение, за които лица
липсват доказателства да са се отказали от наследството. Тези лица се явяват
роднини на Р. Н. по съребрена линия на майка му Е. А. Г., видно от
деподзираното пред ВКС удостоверение за наследници. Изследвайки
наследниците по това удостоверение, всички роднини на Р. Н. (децата му,
детето на единствената му сестра, починала преди него, както и всички
низходящи по съребрена линия на баща му С. Н. Н. са били призовани като
ответници при първоначалното разглеждане на делото и всички те са се
отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат в
образуваните производства по чл.51 ал.2 от ЗН. При новото разглеждане на
делото, са представени доказателства за откази от наследство от Д. Р. И. и Р.
Р. Р., които видно от приложеното с касационната жалба на ответника
удостоверение № АУ044727МЛ/12.05.2021г. са наследници на Р. Н. от
четвърта степен по съребрена линия (деца на починалата сестра на майка му
М. А. Р., първи братовчеди), а Р. С. З. (син на Е. А. З.), Р. А. Г. и Е. А. Г.
(синове на А. А. Г.), всички по линия на брата на майка му А. А. Г. и
наследници на Р. С. Н. от пета степен по съребрена линия, в определения им
от съда срок по реда на чл.51 от ЗН не са заявили приемане на наследството и
са загубили правото да го получат. Останалите брат и две сестри на майка му
– И. А. М., А. А. Г. и С. А. Г. нямат наследници. Пред Варненския
апелатгивен съд с вх.№ 6413/20.10.2022 г. е представено нов препис от
удостоверението за наследници от 12.05.2021 г., в което обаче фигурира още
един наследник – А. С. Ш. – дъщеря на Е. А. З., която липсва в представеното
пред окръжния съд удостоверение за наследници. Съгласно приетото от
настоящата инстанция доказателство – решение № 149/16.01.2023 г. по ч.гр.д.
№ 114437/22 г. на ВРС, в особената книга на съда (ВРС) за приемането на
наследството е вписано, че на осн. чл. 51, ал.2, вр ал.1 ЗН А. С. Ш. е загубила
правото да приеме наследството, оставено след смъртта на Р. С. Н.. Това
обстоятелство следва да бъде съобразено от настоящата инстанция и предвид
същото, се налага извода, че е изчерпано изследването на кръга от
наследници на продавача Р. С. Н. по чл. 8, ал.4 ЗН и държавата се явява
легитимиран ответник по исковете в качеството й по чл. 11 от ЗН. В този
смисъл оплакванията на въззивника са неоснователни.
Установената по делото фактическа обстановка, по която страните не
спорят, е следната: На 22.05.2007 год., с договор сключен с нотариален акт №
161 т.II, вх.рег.№ 4681 д. №326/22.05.2007 год., вписан с акт № 81 т.ХIII,
вх.рег.№ 13831/23.05.2007 год. на СВ, Р. С. Н. е продал на Н. Г. П.
собствената си 1/2 ид.част от недвижим имот в гр.Варна к.к. "Чайка",
представляващ място, цялото с площ от 750 кв. м. по документ за
собственост, а по скица с площ от 577 кв.м., представляващо имот № 3243 с
площ от 309 кв.м. и имот № 3244 с площ от 268 кв.м. по плана на к.к.„Чайка",
при посочени в акта граници на целия имот: ПИ 3247, ПИ 3245, ПИ 3242 и
4
улица. При изповядване на сделката, продавачът се е легитимирал като
собственик на този имот с договор за дарение по нотариален акт № 167 т.VII,
д.№ 2563/82год. на ВН и съдебна спогодба от 18.02.1992 год. по гр.д.№ 2819/
1991 год. на ВРС XII състав. За останалата ½ ид.част от имота се е
легитимирала К. С. С. - сестра на Р. С. Н., която е продала същата на „Ромел
консулт" ЕООД с договор, обективиран в нотариален акт № 50 от 23.08.2007
год. С договор, обективиран в нотариален акт № 198/04.10.2007 год. на
нотариус рег. № 335, Н. Г. П. и „Ромел Консулт" ЕООД са продали целия
имот на С. Д. В. и Д. В. В. През 2012 год. Г. С. П. претендирайки, че е
собственик на този имот по силата на сключен с Р. С. Н. и К. С. С. с
нотариален акт № 46 т.ХХIV, д.№ 7240/92 год. на ВН договор за продажба на
същия, е предявила срещу последните приобретатели С. и Д. В. осъдителен
иск за собственост по чл. 108 от ЗС. Образуваното гр.д. № 3715/2012 год. на
ВРС е приключило с решение № 4524/21.10.2013 год., с което искът на Г. С.
П. срещу С. Д. В. и Д. В. В. по чл. 108 от ЗС е бил уважен и те са осъдени да й
предадат владението на имота, придобит от тях по сделките с Н. Г. П. и
„Ромел Консулт" ЕООД. Решението е било потвърдено с решение от
11.03.2015 год. по в.гр.д.№ 254/2014 год. на ВОС и не е допуснато до
касационно разглеждане с определение № 501/14.10.2015 год. по гр.д. №
3682/ 2015 год. на ВКС I г.о. Решението е било постановено при участието на
ищцата Н. Г. П. като трето лице – помагач заради качеството й на продавач по
договора с отстранените от имота купувачи. Производството е било
прекратено по отношение на първоначално привлечения като помагач на
ответниците Р. Н..
Предвид участието на ищцата като помагач на ответниците в делото за
собствеността на имота по иска на Г. С. П. срещу С. Д. В. и Д. В. В. по чл. 108
от ЗС, тя е обвързана от установителното му действие. В мотивите на същото
е прието, че Р. С. Н. не е могъл да прехвърли правото на собственост в полза
на Н. Г. П., защото разпореждайки се с правото на собственост през 1992 г. в
полза на Г. С. П. той е изгубил същото, а никой не може да прехвърли повече
права отколкото притежава. Т.е. установено е, че ищцата не е придобила
собствеността на процесния имот по договора за продажба с Р. С. Н. от
23.05.2007 год. и съответно – и неизпълнението на задължението на
последния по договора за продажба да й прехвърли собствеността на имота.
По настоящото дело Р. Н. не е правил възражение по чл.191 ал.2 ЗЗД за зле
воден процес по гр.д.№ № 3715/2012г. на ВРС, поради което съображенията,
изведени от факта на прекратяването на производството по гр.д.№ №
3715/2012г. на ВРС по отношение на него като помагач са без значение, тъй
като съгл. чл. 191, ал.2 ЗЗД той няма да отговаря за съдебното отстранение
само ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно
основание за отхвърляне на иска.
Неизпълненото съществено задължение на продавача Р. С. Н. по
договора за продажба с Н. П. за прехвърляне на собствеността (съгл. чл. 183
ЗЗД) е доказаното от ищцата основание за неговото разваляне съгл. чл. 189,
5
ал.1, изр.1 ЗЗД, който предвижда, че ако продадената вещ принадлежи изцяло
на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД,
като ирелевантно в случая е дали договорът на ищцата с последващите
купувачи С. Д. В. и Д. В. В. - съдебно отстранени от имота с решението по чл.
108 от ЗС, е бил развален. Затова и оплакванията във въззивната жалба в тази
насока са неоснователни.
В този смисъл искът по чл. 189, ал.1, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 87, ал.3 ЗЗД е
снователен. Той не е погасен по давност, предвид че петгодишният давностен
срок за упражняване правото на разваляне на договора за ищцата започва да
тече от съдебното отстраняването на третите лица с решението по евикцията,
където при нейното участие като помагач е установено, че тя не е придобила
собствеността на прехвърления имот по договора за продажба с Р. Н.. Така от
14.10.2015 г. – влизане в сила на решението по гр.д.№ 3715/ 2012г. на ВР до
предявяване на иска срещу държавата – конституирана като ответник по
делото на 08.02.2019 г. не е изтекъл давностният срок и оплакванията на
въззивника в тази насока са неоснователни.
Предвид развалянето на договора съгл.чл. 198, ал.1 ЗЗД, продавачът е
длъжен да върне на купувача платената цена. Такова право купувачът има,
независимо дали е добросъвестен, тъй като съгл. чл. 192 ЗЗД дори и да е знаел
по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение
той може да иска връщане на цената. Независимо от това, в случая ищцата е
била и добросъвестна, тъй като към датата на сделката не е имало вписани
актове за процесния имот (вписан е бил нот.акт № 46/1992 год., с който
договор е продаден имот пл.№ 32426, докато обект на процесния договор за
продажба от 22.05.207 г. са имоти пл.№ 3243 и 3244) и не е могла да узнае за
правата на третото лице.
Твърденията на ищцата за симулативност на вписаната в нотаралния
акт цена от 7 800 лв. и за действителната такава по договора от 25 000 евро са
доказани по делото. В предварителен договор от 16.03.2007 год. страните са
договорили цена за имота от 25000 евро, от която продавачът е признал като
получени при подписването на договора 2 500 евро, а остатъкът от 22 500
евро е следвало да се плати в деня на окончателния договор. С допълнителен
анекс от 06.04.2007 год. срокът за окончателния договор е бил продължен и
продавачът Р. Н. е декларирал, че е получил още 1000 евро в брой, със
значение на задатък, като остатъкът от цената е посочил в размер на 21500
евро. Допълнително на 24.04.2007 год. са му били платени още 1500 евро от
цената – обстоятелство вписано ръкописно под текста на анекса. С подписана
в деня на сделката 22.05.2007 год. разписка –декларация, Р. С. Н. е признал,
че е получил остатъка от цената от 20 000 евро от пълномощника на Н. П. и е
потвърдил получаването на по-рано платените суми в общ размер от 5 000
евро. Заявил е също така, че действителната цена по сделката е 25 000 евро (с
характер на пълно „обратно писмо“). Оспорването автентичността на подписа
на Р. С. Н. в разписката не е проведено успешно от държавата, предвид
доказаното със заключението на вещото лице по назначената в тази връзка и
6
приета по делото съдебно-криминалистическа експертиза за почерково
изследване на документ, че подписът е положен от Р. Н. Заключението на
вещото лице не е оспорено от страните и като пълно, ясно, обосновано и
изготвено от специалист в изследваната област, се кредитира напълно от
съда. С посочените доказателства (обсъдени в съвкупност) напълно се доказва
симулативността на изявлението за цената в нотариалния акт, като се
разкрива и действителната уговорка за цената в размер на 25 000 евро.
Доказва се също и фактът на заплащането й от купувачката – ищец по делото.
В този смисъл оплакванията на въззивника в жалбата досежно цената по
сделката и нейното плащане са неоснователни.
Предвид изложеното за развалянето на договора съгл.чл. 198, ал.1 ЗЗД,
продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена от 25 000 евро.
Искът не е погасен по давност, предвид, че вземането за връщане на цената
възниква от развалянето на договора по настоящото решение.
Както бе посочено по-горе, Р. С. Н. е починал на 23.02.2014г., като в
хода на производството всички призовани към наследяването му по закон
лица са се отказали от наследството, или са изгубили правото да го приемат.
Поради това съгласно чл.11 от ЗН наследството се получава от държавата и
тя следва да отговаря за задължениeто, с което то е обременено,
представляващо получената продажна цена във връзка с разваления договор
за продажба. Отговорността, обаче на държавата винаги е ограничена до
размера на актива на наследството и това следва от закона. Държавата в
хипотезата на чл.11 ЗН получава наследството не поради качеството си на
„последен“ субсидиарен наследник по закон на починали, а поради това, че
няма лице, което да получи същото. Т.е. в случаите по чл.11 от ЗН,
наследството винаги преминава върху държавата, която не може да откаже
приемането му, нито да го приеме направо. Така в Тълкувателно решение №
65 от 17.VII.1989 г. по гр. д. № 66/89 г., ОСГК е казано, че според
установеното в практиката на ОСГК на ВС държавата по смисъла на чл. 11 ЗН
не е наследник на починалия и получава наследството не поради качеството
си на наследник, а поради това, че няма лице, което да получи същото.
Получаването на наследственото имущество от държавата става направо по
силата на закона, като държавата не може да се откаже от него, тъй като
съгласно чл. 6 от ЗС е недопустимо съществуването на безстопанствени
вещи. С оглед на това е безпредметно да се дава на държавата срок за
приемане на наследството по опис, тъй като и при неизвършване на
последния правното положение на наследството си остава такова, каквото е
било преди даването на срока. Иначе ще се стигне до незаето наследство, или
изоставено такова, каквото положение е недопустимо от разпоредбите на
чл.11 ЗН и чл. 6 ЗС (така Решение № 148/1978 г., I г.о. на ВС).
Предписаното от чл. 61 ЗН, ал.2 приемане на наслредството по опис от
държавата не е елемент от фактическия състав за преминаването на
имуществото на починалия в държавния патримониум на основание и по реда
на чл.11 ЗН, като в този смисъл е постоянната съдебна практика изразена в
7
определение № 298/ 30.03. 2009г. по гр.д.№ 200/ 2009г. IV г.о., която приема,
че „обстоянтелството дали държавата е приела по опис или не, има значение
само в изпълнителното производство, но не и за получаването на
наследството. Това е защото държавата не може да се откаже от наследството,
което преминава в нейния патримониум на осн. чл.11 ЗН – така решение №
3464 от 16.01.1979 г. по гр.д. № 2160/1978 г. на I г.о.на ВС; Определение №
275 от 17.06.2014 г. по гр.д. № 1963/2014 г. II г.о. на ВКС. В последното е
казано, че когато при открИ.е на наследството няма наследници или те се
откажат, респ. изгубят правото си да го приемат, то преминава в полза на
държавата, която не може да се откаже от него. Държавата не може да носи
отговорност обаче за наследените дългове в размер по-голям от полученото
имущество, независимо от това дали е извършен опис, или не. Извършването
на опис придобива техническо значение, без с него да е свързано
получаването на наследството и без спрямо държавата то да е свързано с
някакъв срок. Това е така защото държавата нито може да се откаже от
наследството, нито да го приеме без опис. В противен случай ще се стигне до
незаето наследство или изоставено такова, каквото положение е недопустимо
по ЗН и ЗС. По отношение на държавата изричното писмено заявление за
приемане на наследството, извършено и вписано по реда на чл.49, ал.1 ЗН,
няма значение на юридически факт, обуславящ настъпването на
универсалното правоприемство и придобИ.ето на наследството с оглед чл.48,
изр. първо ЗН, тъй като тя не разполага с правната възможност да реши, дали
да приеме или да се откаже от наследството. По отношение на държавата
предвиденият в чл. 11 ЗН преклузивен срок не намира приложеие; тя може да
поиска съставянето на описа по реда на глава 52 от ГПК и след неговото
изтичане – така т.5 от ТР №3-2013 г. на ОСГК на ВКС. За държавата в
хипотезата на чл.11 ЗН извършването на опис на полученото от нея
наследствено имущество е способ да се удостовери с официален
свидетелстващ документ видът и обемът на това имущество с оглед
прилагането на разпоредбата на чл.4 ЗДС, според която държавата отговаря за
задълженията на лица, изискуеми до деня на безвъзмездно придобитите от
нея техни имоти и вещи до размера на на стойността им. С оглед на това, в
трайната съдебна практика последователно се приема, че при условията на чл.
11 ЗН наследството се получава от държавата, без да се определя срок за
приемането му по опис. Смисълът, поради който държавата „получава“
вакантното наследство при условията на чл.11 ЗН, е да се създаде възможност
за удовлетвноряване на задълженията и вземанията, включени в състава му и
за окончателно приключване на имуществените отношения, възникващи от
смъртта на починалия. (В горния смисъл: „Българско наследствено право",
Хр.Т., Осмо изд. 2006г., както и „Закон за наследството, научнопршиложен
коментар; Проблеми на правоприлагането; Анализ на съдебната практика“,
ИК „Труд и право“, 2016 г., § 9 „Преминаване на наследството в полза на
държавата и общината“).
Предвид, че в настоящото производство държавата не е представила по
8
делото опис на полученото имущество, то и отговорността й за задължението
на починалия за връщането на цената по разваления договор, макар да е
ограничено до размера на полученото наследство, не може да бъде посочено в
диспозитива на съдебното решение с точен размер, като ограничението до
размера на приетото наследство ще бъде съобразено при изпълнението. В
тази насока са и съображенията на окръжния съд, който е посочил в
диспозитива на решението изрично, че държавата отговаря в хипотезата на чл.
11 от ЗН, т.е до стойността на полученото наследство, поради което и
оплакванията във въззивната жалба за липсата на ограничаване на
отговорността на държавата са неоснователни. Случаят в цитираното решение
№ 226/04.04.2018г. по т.д.№ 1906/2016г. ТК на ВКС е различен и в него се
касае до задължително приемане на наследството по опис от наследник (не от
държавата в хипотезата на чл. 11 ЗН) и по делото е бил представен опис.
Исковете са основателни. Като е достигнал до идентичен резултат по
подобни съображения, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт,
който не страда от визираните във въззивната жалба пороци и следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
въззивникът следва да заплати и сторените в настоящото производство
разноски на ищцовата страна, възлизащи на сумата от 2 000 лв. платено
адвоктаско възнаграждение, което не е прекомерно по см. на чл. 78, ал.5 ГПК,
тъй като е уговорено под минималния предвиден размер в Наредба 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 423/05.04.2022 г., постановено по гр.д.
№ 895/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е: - РАЗВАЛЕН
договора за покупко-продажба, сключен във формата на Нотариален акт №
161 т.II, peг. №4681, д.№ 326/22.05.2007 год., вписан акт № 81, том..XLII,
вх.рег.№ 13831/23.05. 2007 год. на СВ, с който Р. С. Н. продава на Н. Г. П. 1/2
ид.част от място с площ от 750 кв. м. по документ за собственост, а по скица с
площ от 577 кв.м., представляващо имот № 3243 с площ от 309 кв.м. и имот
№ 3244 с площ от 268 кв.м. по плана на к.к. „Чайка", при посочени в акта
граници на целия имот: ПИ 3247, ПИ 3245, ПИ 3242 и улица, представляващи
заедно ПИ с идентификатор 10135.2572.208 по КККР на гр.Варна с площ от
532 кв.м., цена от 25000 евро, платена на продавача в брой, тъй като имотът е
принадлежал на трето лице, по иска на Н. Г. П. срещу държавата чрез
Министъра на финансите, на осн. чл.189 ал.1 изр.1 ЗЗД; - ОСЪДЕНА е
Държавата, представлявана чрез Министъра на финансите, в качеството й на
правоприемник на Р. С. Н. б.ж. на гр.Варна, починал на 23.02.2014 год., на
основание чл.11 ЗН (до размера на стойността на полученото от държавата по
9
опис наследство), да върне на Н. Г. П. сумата от 25000 евро, представляваща
продажната цена на имота, платена от нея по развален договор за продажба,
сключен с Нотариален акт № 161 т.II, рег. № 4681 д.№326/22.05.2007 год.,
вписан акт № 81 т.ХLII вх.рег.№ 13831/23.05. 2007 г. на СВ, на осн. чл.189
ал.1 изр.2 пр.1 ЗЗД; - ОСЪДЕНА е Държавата, представлявана чрез
Министъра на финансите, да заплати на Н. Г. П., направените разноски в
производството пред всички инстанции в общ размер 7215лв. по
представения списък, на осн. чл.78 ал.1 ГПК във вр. с. чл.294 ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на финансите, да
заплати на Н. Г. П. с ЕГН **********, на осн. чл.78 ал.1 ГПК, сумата от 2 000
лв., представляваща сторените от последната разноски в производството пред
настоящата инстанция за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10