Присъда по дело №5895/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 313/12.06.2023 г.
ПО НОХД № 5895/2022 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ

Софийският районен съд е сезиран с внесен от Софийската районна
прокуратура обвинителен акт срещу подсъдимия Н. Г. В. ( с установена по
делото самоличност), за това, че:
На 25.04.2018 г. в гр. София от апаратна стая на асансьор, намираща се
в жилищна сграда, находяща се на адре гр.София, бул. „***********, отнел
чужда движима вещ - 1 бр. инвертор за асансьор на стойност 720.00
/седемстотин и двадесет/ лева, от владението на: Н., В., М., В., И. А. Б., М. К.
М., И. Т. Ш., Асен-Михаил Н. Ж., Светлослава А. М., В. П. М., В. С. Р., М. Д.
Г., С. Н. Г., Ю. К. К., Т. Н. Е., В. Йосифов Н., Н. В. Ш., Ц. Н. Ц., В. И. Б., В.
Еникиев Е., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да я присвои -
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като
намира същото за доказано, както от обективна, така и от субективна страна.
Изразява становище, че от събраните по делото доказателства категорично се
установявало извършването на инкриминираното деяние и неговия автор. В
тази връзка следвало да се вземат предвид показанията на свидетелите Н. Ж. и
В. Г.а, които към инкриминираната дата са живеели в жилищния вход,
където е извършено деянието. В своите показания двамата свидетели
заявявали, че подсъдимият е имал достъп до асансьорното помещение във
връзка със сключен договор между етажната собственост и фирмата, в която е
работел същия. Двамата свидетели установили липсата на процесната част, а
именно инвертор за асансьор. Впоследствие същите провели разговор с
подсъдимия, при който последният им казал, че именно той е взел вещта и е
отказал да я върне.
С оглед изложеното, според представителя на държавното обвинение
обясненията на подсъдимия следвало да се възприемат като израз на неговата
защитна теза. При индивидуализация на наказателната отговорност на подс.В.
следвало да се отчете обремененото му съдебно минало, като отегчаващо
отговорността обстоятелство. Ето защо, прокурорът пледира съдът да се
произнесе с присъда, с която да признае подс.В. за виновен, като му наложи
наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, което да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Повереникът на частните обвинители –адв.Б. – САК в дадения ход по
същество излага аргументи, че от доказателствената съвкупност на делото се
установявало по категоричен начин извършване на инкриминираното деяние,
като акцентира на показанията на свидетелите И. Б., Н. Ж. и В. Г.а. От
показанията на тези свидетели се установявало, че цената по сключения
договор от св.Н. Ж. с дружеството „Макси Лифт“ ЕООД, в което работел
подсъдимия, е била заплатена и асансьорът е бил пуснат, но същият не е
работил качествено и е било необходимо извършване на допълнителни
1

технически дейности по отстраняване на нередностите. Впоследствие
възникнал спор във връзка със заплащане на допълнителна сума, която
собствениците отказали да платят.
По –нататък адв.Б. сочи, че в хода на съдебното следствие се
установило от показанията на свидетелите Н. Ж. и В. Г.а, че единствено те са
имали ключ от асансьорното помещение, като такъв ключ е бил предоставен и
на подс.Н. В.. В края на м.април 2018 г. било констатирало, че асансьорното
помещение е отключено и че е изчезнала част от асансьора. Св.И. Б. в
качеството си на касиер и собственик се обадил незабавно на подсъдимия и
му поискал обяснения. В този разговор подсъдимият направил признание, че
ако не се заплащат задълженията, се действа по този начин.
Пълномощникът на частното обвинение счита, че не следвало да се
дава вяра обясненията на подсъдимия, че той винаги ходел с двама
работници, че не е имал самостоятелен контакт със съсобствениците на
кооперацията и че никой не му е предоставял ключ, тъй като те се
опровергавали от показанията на свидетелите Ж. и Г.а.
По изложените аргументи, адв.Б. пледира съдът да се произнесе с
присъда, с която да признае подс. Н. В. за виновен по повдигнатото
обвинение и да му наложи наказание „лишаване от свобода“, което да бъде
ефективно изтърпяно. При такъв изход на делото претендира да бъдат
присъдени разноските, направени от частните обвинители.
Защитникът на подсъдимия – адв.И. изразява становище за
недоказаност на обвинението. Твърди, че по делото не се събрало нито едно
пряко доказателство за това, че подс.В. е извършил отнемането на
инкриминираната вещ. Никой от разпитаните свидетели и пострадали лица
според обвинението, не посочил в разпита си пред съда да е видял лично
подсъдимият да изнася инкриминираната вещ от жилищната кооперация.
По делото имало данни, че асансьорната уредба е била обслужвана от
„Макси Лифт“ ЕООД, където подс.В. е бил служител. Асансьорът бил с
множество технически проблеми, поради което се нуждаел от ремонт, като
именно дружеството е било ангажирано с осъществяване на този ремонт.
Подс.В., както и посочените от него служители в дружеството - Боян Матев и
Теодор Тотев осъществявали контрол за техническата изправност на
асансьора, като при наличие на дефект, следвало да го спрат.
Според защитата, между дружеството „Макси Лифт“ ЕООД и етажната
собственост съществували гражданско-правни отношения. Освен това, от
доказателствата по делото не се изяснявал фактът кога и по какъв начин
посочените в обвинителния акт свидетели, които не били технически
грамотни лица, са установили, че липсва част от асансьора, и че тази част е
именно инвертора. На следващо място, според защитата нямало никакви
доказателства, че именно подс.Н. В. е демонтирал тази част, чието
съществуване не било доказано изобщо, поради което и предметът на
престъплението не бил конкретизиран ясно и точно, с всички свои параметри.
От показанията на св. Ш., дадени в хода на съдебното следствие се
установило, че входната врата на блока се заключвала с чип, с какъвто подс.В.
2

и служителите на „Макси Лифт“ ЕООД не разполагали. Според св.Ш.
входната врата към избеното помещение, където се намирало и техническото
помещение на асансьора, също се заключвала. Ето защо, следвало да се
възприемат като достоверни и житейски логични обясненията на подсъдимия
Н. В., че преди да пристигне на адреса е уведомявал човек от етажната
собственост, за да му отвори.
По изложените съображения адв.И. пледира съдът да се произнесе с
присъда, с която да признае подс.Н. Г. В. за невиновен и да го оправдае по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че има извършено
деяние, защитата изразява становище, че в случая следвало да се приложи
нормата на чл.194, ал.3 от НК.
Подсъдимият Н. Г. В. дава подробни обяснения по обвинението, като в
правото си на последна дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбата на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Н. Г. В. е роден на 09.05.1977 г. в гр.София, българин,
български гражданин, с висше образование, осъждан, неженен, с адрес:
гр.София, ж.к.“Красно село“, кв.“Борово“ № 229, ет.3, ап.12, ЕГН:
**********.
Свидетелите Н. Ж., В. Ж., Магдалена Р.а, В. Г.а, И. Б., М. М., И. Ш., А.
Ж., Светлослава М., В. М., В. Р., М. Г., С. Г., Ю. К., Т. Е., Н. Ш., Ц. Ц., В. Б.,
В. Е. били собственици на апартаменти, находящи се на адрес гр. София,
бул.“Инженер Иван И.”, № 90. В същата жилищна сграда имало монтиран
пътнически асансьор с товароподемност 320 кг.
На 15.07.2017 г. между етажната собственост с адрес гр. София,
бул.“Инженер Иван И.”, № 90, представлявана от Н., в качеството й на
възложител и „Макси Лифт“ ЕООД, представлявано от Даниела В., в
качеството му на изпълнител бил сключен договор за преустройство на
електрически асансьор. Срокът за предоставяне на услугата бил 20 работни
дни, считано от датата на подписване на договора, като този срок предвиждал
15 работни дни за доставка и 5 работни дни за изпълнение на възложеното.
Договорената цена за извършване на услугата била в размер на 2800 лева, без
ДДС, като страните договорили, че същата ще бъде изплатена на шест равни
месечни погасителни вноски по 200 лева всяка, платими до пето число на
всеки календарен месец. Съгласно чл.10 от договора гаранционният срок на
съоръженията и на монтажа им е 24 месеца, съгласно Техническото и ценово
предложение на изпълнителя (приложение № към договора) и започва да
тече от датата на Авизо готов асансьор от „Макси Лифт“ ЕООД.
На 10.08.2017 г. между етажната собственост с адрес гр. София,
бул.“Инженер Иван И.”, № 90, представлявана от домоуправителя В. в
качеството й на възложител и „Макси Лифт“ ЕООД, представлявано от
Даниела В., в качеството му на изпълнител бил сключен договор за
3

извършване на абонаментно обслужване, поддържане, преустройство, ремонт
и модернизация на асансьор на адрес: гр. София, бул.“Инженер Иван И.”, №
90. Възнаграждението за абонаментното обслужване било определено в
размер на 50 лева месечно, без ДДС, която сума следвало да се превежда от
ЕС по банковата сметка на изпълнителя.
На 18.09.2017 г. бил съставен протокол към договор за преустройство от
15.07.2017 г., с който „Макси Лифт“ ЕООД предлага на етажната собственост
да се смени честотният регулатор по офертата за преустройство на асансьора
от 5,5 KW на 7,5 KW, поради което към цената на договора за преустройство
се добавят 1000 лева, без ДДС. В протокола е записано, че до момента по
договора са изплатени 1600 лева, като остава дължима сума от 2200 лева, без
ДДС. Протоколът е подписан от представител на „Макси Лифт“ ЕООД и от
домоуправителя на ЕС.
На 18.01.2018 г. между „НБ Лифтоконтрол“ ООД, представлявано от
управителя си – Максим Димитров и етажната собственост с адрес гр. София,
бул.“Инженер Иван И.”, № 90, представлявана от домоуправителя В. бил
сключен договор за извършване на технически надзор на притежавания и
стопанисван от етажната собственост асансьор, съгласно изискванията на
Закона за техническите изисквания на продуктите и съответните наредби за
безопасната експлоатация и технически надзор на СПО, посочени в наредбата
по чл.31 от ЗТИП.
През месец април 2018 г. домоуправителят на етажната собственост –
св.В. Г.а установила, че вратата на мазето е отворена и от асансьорното
помещение липсва инерторната част на асансьора. За случилото се споделила
със св.Н. Ж., с когото отново слязла в мазето, след което подали жалба в 03
РУ – СДВР срещу подс.Н. В., който извършвал техническата поддръжка на
асансьора.
На 18.07.2018 г. св.И. Б. превел по сметката на „Макси лифт“ ЕООД
сумата от 200 лева, дължима за обслужване на асансьора за периода месец
януари –месец април 2018 г. На 20.07.2018 г. св.И. Б. превел по сметката на
„Макси лифт“ ЕООД сумата от 40 лева с посочено правно основание –
абонамент за обслужване на асансьор от м.януари до м.април. След това било
заведено гражданско дело срещу етажната собственост, с което била заявена
претенция, че за периода, в който асансьорът не е работел, същият е бил
технически обслужван и поддържан от „Макси лифт“ ЕООД, като се
претендирало изплащане на определена парична сума за тази поддържка.
Искът бил отхвърлен от съда, като неоснователен.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и
приета по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че
пазарната стойност на инкриминираната вещ към датата на деянието
възлизала на 720 (седемстотин и двадесет) лева. Минималната работна
заплата за страната към тази дата била в размер на 510 (петстотин и десет)
лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената от съда фактическа обстановка се установява след анализ
4

на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели в
хода на проведеното съдебното следствие: И. Б., И. Ш., В. Б., Ц. Ц., Н. Ж., В.
Г.а, В. Е., С. М., В. Н., Асен –Михаил Ж., В. Ж., Т. Е. и Н. Ш., обясненията на
подс.В.; писмени доказателства и доказателствени средства– договор за
преустройство на електрически асансьор (л.4-6 ДП), договор за абонаментно
обслужване на асансьорни уредби ( л.9-10 ДП), протокол за преустройство на
асансьор (л.11 ДП), договор от 18.01.2018 г. (л.12-13 ДП), платежни
документи (л.7 ДП), справка от ТР за „Макси Лифт“ ЕООД (л.18-19 ДП),
справка ГД“ИН“ (л.107 ДП), справка –съдимост (л.50-58 ДП, л.255-263 ДП и
л.13-31 СП); както и способите за доказване - заключението на приетата по
делото съдебно-оценителна експертиза (л.82-84 от ДП).
На първо място, съдът ще коментира безспорно установените факти от
предмета на доказване по делото.
От писмените доказателства приложени по делото безспорно се
установява, че на 15.07.2017 г. между етажната собственост с адрес гр.
София, бул.“Инженер Иван И.”, № 90, представлявана от Н., в качеството й
на възложител и „Макси Лифт“ ЕООД, представлявано от Даниела В., в
качеството му на изпълнител бил сключен договор за преустройство на
електрически асансьор.
На 10.08.2017 г. между етажната собственост с адрес гр. София,
бул.“Инженер Иван И.”, № 90, представлявана от домоуправителя В. в
качеството й на възложител и „Макси Лифт“ ЕООД, представлявано от
Даниела В., в качеството му на изпълнител бил сключен договор за
извършване на абонаментно обслужване, поддържане, преустройство, ремонт
и модернизация на асансьор на адрес: гр. София, бул.“Инженер Иван И.”, №
90.
Впоследствие, на 18.09.2017 г. бил съставен протокол към договор за
преустройство от 15.07.2017 г., с който „Макси Лифт“ ЕООД предлага на
етажната собственост да се смени честотният регулатор по офертата за
преустройство на асансьора от 5,5 KW на 7,5 KW, поради което към цената
на договора за преустройство се добавят 1000 лева, без ДДС. От текста на
цитирания протокол се установява, че до този момент по договора са
изплатени 1600 лева, като остава дължима сума от 2200 лева, без ДДС.
На 18.01.2018 г. между „НБ Лифтоконтрол“ ООД, представлявано от
управителя си – Максим Димитров и етажната собственост с адрес гр. София,
бул.“Инженер Иван И.”, № 90, представлявана от домоуправителя В. бил
сключен договор за извършване на технически надзор на притежавания и
стопанисван от етажната собственост асансьор.
От приложените към материалите на делото платежни документи –
вносни бележки се установява, че на 18.07.2018 г. св.И. Б. е превел по
банковата сметка на „Макси лифт“ЕООД сумата от 200 лева за обслужване на
асансьора за периода м.януари –м.април 2018 г., а на 20.07.2018 г. е превел по
сметката на „Макси лифт“ ЕООД сумата от 40 лева с посочено правно
основание – абонамент за обслужване на асансьор от м.януари до м.април.
5

На следващо място, съдът ще коментира събраните по делото
доказателства относно датата на инкриминираното деяние, неговият
извършител и предмета на престъплението.
От гласните доказателствени средства – показанията на всички
разпитани по делото свидетели не се установява по никакъв начин, че
инкриминираното деяние е извършено на 25.04.2018 г. В тази връзка най-
подробни и детайлни са показанията на св.В. Г.а –избрана за домоуправител
на етажната собственост на общо събрание, проведено през м.август 2017 г. В
показанията си св. Г.а добросъвестно заяви пред съда, че през месец април
2018 г. установила, че вратата на мазето е отворена и от асансьорното
помещение липса инверторна част. Тук следва да се отбележи, че както
домоуправителя, така и никой от живущите лица на адреса не е уведомил
своевременно органите на МВР, че от асансьорното помещение е извършена
кражба, не е извършван оглед на местопроизшествие и не е изготвян
фотоалбум. Заявлението за извършена кражба е подадено от св.В. Г.а до
Началник 03 РУ – СДВР на 26.06.2018 г., като в текста на същото липсва
посочена дата на извършване на процесната кражба, а подробно са описани
отношенията между етажната собственост от една стана (като възложител по
сключен договор) и управителя на дружеството „Макси лифт“ ЕООД и
подс.Н. В. от друга страна ( в качеството им на изпълнителни по договора). В
заявлението се твърди, че извършител на кражбата е подс.В., който до края на
месец май не върнал процесния инвертор на собственика му –етажната
собственост.
В хода на проведеното съдебно следствие не се събраха доказателства,
от които да се установи по категоричен начин, че извършител на
инкриминираното деяние е именно подс. В.. Нито един от разпитаните
свидетели не заяви в разпита си пред съда, че лично е възприел извършени
действия от страна на подс. В. по отнемане на инкриминираната вещ.
Единствено св.В. Г.а в показанията заяви пред съда, че в проведен разговор с
подс. В., последният си признал, че той е взел тази част. В показанията си св.
Н. Ж. обясни, че от домоуправителя (св.Г.а) знае, че подсъдимият е отнел
процесната част от асансьора. В показанията си дадени пред настоящия
съдебен състав св.И. Б. заяви: „Подсъдимият каза, че това му е обичайната
практика, ако не плаща етажната собственост, си прибира частта“.
В случая следва да се има предвид, че посочените гласни
доказателствени средства – показанията на цитираните по горе –свидетели,
които твърдят, че подсъдимият В. е направил самопризнания, недопустимо
заобикалят процесуалния закон, който гарантира всички процесуални права
на обвиняемия, и да се „замести” липсващото самопризнание по реда на
НПК, с признание на лицето, на което не е осигурена защитата, предвидена в
Конвенцията, е недопустимо. Европейският съд по правата на човека
нееднократно е коментирал, че защитата, предоставена от чл. 6 на
Конвенцията, се прилага за всяко лице, което е обект на „наказателно
обвинение”. „Наказателно обвинение” съществува от момента, в който
лицето е официално уведомено от компетентния орган за подозрението, че е
извършило престъпление, или от момента, в който то съществено е засегнато
6

от действията, предприети от властите, в резултат на подозрение срещу него.
В този смисъл е и Решението по делото „Димитър Митев срещу България”
(жалба № 34779), ЕСПЧ. Там съдът е обсъдил въпроса доколко извън
процесуалното признание, включено в доказателствената съвкупност чрез
свидетелски показания на полицейските служители, пред които е направено
(докато в случая се твърди, че самопризнанието е направено пред
домоуправителя и пред член на етажната собственост, които са
заинтересовани от изхода на правния спор), е представлявало решаващо
доказателство за осъждане на жалбоподателя.
Изложеното по-горе, отнесено към настоящия случай, дава основание за
следните изводи:
По делото липсват самопризнания на обвиняемия, респективно,
подсъдимия Н. В., които да са депозирани по реда на НПК. В показанията на
свидетелите В. Г.а и И. Б. се съдържа извън процесуално признание на Н. В.,
заявено по време на проведен разговор с тях, преди лицето да бъде
привлечено към наказателна отговорност и да му бъдат разяснени и
гарантирани процесуалните му права. Впоследствие, когато е бил привлечен
към наказателна отговорност, обвиняемият В. не е направил самопризнания, а
се е ползвал от правото си да не дава обяснения (л.25 от ДП).
Самопризнанието, за да има доказателствена стойност, следва да е направено
при даване на обяснения от обвиняемия/подсъдимия по реда и при условията
на процесуалния закон. В обясненията си, дадени на 14.04.2022 г. (л.266 от
ДП), както и в хода на съдебното следствие подс.Н. В. отрича да е автор на
инкриминираното деяние, като излага фактите свързани с отношенията му с
представителите на етажната собственост на бул.“Инж.Иван И.“ № 90.
Показанията на коментираните по –горе свидетели и изразената от тях
субективна убеденост не уличават подсъдимия В., а евентуалното му
осъждане въз основа само на тези показания, би било недопустимо на
основание чл. 303, ал. 1 НПК (присъдата би почивала на предположение).
В светлината на гореизложеното, съдът намира, че не следва да
анализира задълбочено свидетелските показания относно фактът кое лице от
етажната собственост е притежавало ключ от асансьорното помещение,
предоставян ли е бил такъв ключ на подс. В. или на друго лице от
дружеството „Макси лифт“ ЕООД. Само за пълнота на изложението съдът ще
посочи, че по тези въпроси са налице противоречиви свидетелски показания.
От една страна св. Н. Ж. твърди, че само домоуправителят е имал ключ за
асансьорното помещение, а св.И. Б. беше категоричен пред съда, че освен
домоуправителя ключ е имал и техника. От показанията на голяма част от
свидетелите по делото се установява, че входната врата на кооперацията
винаги се е заключвала – първоначално с ключ, а после и с чип, като входът
към избеното помещение, където се е намирало и асансьорното такова, също е
бил заключен.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели –членове на етажната собственост, тъй като
същите възпроизвеждат личните си възприятия или липсата на такива
относно правно релевантните факти от предмета на доказване по делото. Св.
7

Асен –Михаил Ж. в показанията си пред съда обясни, че не били плащани от
етажната собственост месечни вноски за поддръжка на асансьора, а св.Н. Ж.
твърди в показанията си, че е платил 2800 лева за модернизацията на
асансьора, като няма издадена фактура за това плащане. Св.Ж. посочи, че е
изготвял собственоръчно разписки за извършени периодични плащания за
поддръжката на асансьора, но такива разписки не са приобщени нито към
материалите на ДП, нито са представени в хода на проведеното съдебно
следствие. Налице са единствено писмени доказателства за извършени
плащания от св.И. Б. по банковата сметка на „Макси лифт“ЕООД на
18.07.2018 г. – в размер на 200 лева и на 20.07.2018 г. – в размер на 40 лева.
На следващо място, съдът отчитайки двойствената природа на
обясненията на подсъдимия, като доказателствено средство и като средство за
защита, следва да отбележи, че кредитира с доверие обясненията на
подсъдимия в частта им, че между представител на етажната собственост и
„Макси лифт“ ЕООД е бил сключен договор да преустройство на асансьора,
както и договор за абонаментно обслужване на същия, като в изпълнение на
същите било сменено таблото на асансьора с ново, тъй като изложеното от
подс. В. намира доказателствена опора в събрания и кредитиран
доказателствен материал по делото. Като достоверни съдът възприема и
обясненията на подс.В., че малко след като било сменено таблото на
асансьора, се наложило да се смени една част от същото с по –мощна такава,
а именно честотният регулатор, който бил с мощност 5,5 KW, да се смени с
нов с мощност 7,5 KW, тъй като същото намира потвърждение в приложения
към материалите на делото протокол от 18.08.2017 г., подписан от
домоуправителя на етажната собственост. Относно изложеното от
подсъдимия, че е била извършена проверка на техническата изправност на
асансьора от представители на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор, като са били дадени конкретни, задължителни за
изпълнение предписания, не са налице приложени по делото писмени
доказателства, като в тази насока не са събрани и гласни доказателствени
средства. Доказателствено необезпечено остава и твърдението на
подсъдимия, че след като дадените от ДАМТН предписания не били
изпълнени, управителят на „Макси лифт“ ЕООД изпратил имейл и провел
телефонни разговори с представители на етажната собственост, че
дружеството повече няма да обслужва технически асансьора и ще прекрати
сключения договор.
По–нататък, във връзка с предмета на престъплението, като
непосредствен обект на посегателството, съдът споделя възраженията на
защитата, че същият не е достатъчно ясно и конкретно индивидуализиран в
повдигнатото на подс. В. обвинение, като един брой инвертор за асансьор на
стойност 720 лева. В обвинението не е посочена нито марката на асансьора,
нито неговата товароносимост, респ. не е посочен вида, модела, мощността на
инвертора, посочена е единствено неговата стойност, определена от
заключението на изготвената и приета по делото СОЕ, което съдът кредитира
с доверие.
Изводите си относно обремененото съдебно минало на подс. Н. В. съдът
8

обоснова с приложените по делото справки за съдимост.
В заключение, съдът приема, че събраните по делото доказателства не
дават възможност да се направи категоричен извод, че подсъдимия Н. В. е
извършил престъплението, в което е обвинен. Само когато всички факти,
включени в предмета на доказване на престъпното деяние и отнасящи се до
неговия извършител бъдат установени безусловно и категорично, съдът може
да ангажира наказателната отговорност на подсъдимото лице. Съдебният акт
не може да почива на предположения и хипотези, на съмнителни и
колебливи заключения относно осъщественото престъпление, обективните му
и субективни признаци, и неговото авторство. Съдът признава подсъдимото
лице за виновно само и единствено, когато обвинителната теза е безспорно
доказана, което е гаранция за реализиране на процесуалните му права,
произтичащи от презумцията за невиновност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че в хода
на съдебното следствие не се събраха неопровержими доказателства подс. Н.
В. да е автор на инкриминираното деяние.
От обективна страна престъплението кражба изисква деецът да
установи своята фактическа власт върху предмета на престъплението, като
прекъсва, не по установения от закона начин, властта на пострадалото лице.
От доказателствената съвкупност по делото не успя да се докаже по
несъмнен начин, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК, че
именно подсъдимият Н. В. е отнел от владението на представителите на
етажната собственост процесната движима вещ – инвертор за асансьор, с
намерението противозаконно да я присвои.
По настоящото дело е налице доказателствен дефицит, който въпреки
положените усилия не успя да бъде попълнен. Като последица от това
фактологията остава неизяснена в пълнота и на практика не може да се даде
категоричен отговор на въпроса – дали в действителност подсъдимият В. на
инкриминираната дата е отнел посочената в обвинението движима вещ.
Неустановяването по категоричен начин, че именно подсъдимият е бил
лицето, което е извършило кражбата, съпроводено и от липсата на каквито и
да било други косвени доказателства в подкрепа на обвинението, налага
изводът, че по делото не са налице необходимите доказателства, които в
своята цялост да обосновават еднозначен и несъмнен извод за авторството на
инкриминираното деяние, както и за неговата дата.
В случая, се касае за отношения, свързани с неизпълнение на
граждански договор, за които се е водел и решил гражданско –правен спор.
Така на практика цялата обвинителна теза се гради само и единствено на
предположения, че подс. В. е отнел инкриминираната вещ, тъй като липсват
както преки, така и косвени доказателства за това. Както е известно обаче и с
оглед разпоредбата на чл. 303, ал.1 НПК осъдителната присъдата е
недопустимо да почива на предположения, а в конкретния казус са налице
единствено такива.
Поради тези обстоятелства настоящият съдебен състав е длъжен да
9

съобрази разпоредбите на чл.16 и чл. 103 НПК, както и принципа in dubio pro
reo - че всяко съмнение в обвинението следва да се тълкува в полза на
подсъдимия, че същият бива признат за виновен, само когато по един
безспорен и несъмнен начин е установен, като автор на деянието по
съответната му правна квалификация, а в случая от доказателствената
съвкупност не може да се направи единствен възможен извод за това
подсъдимият да е извършил деянието, за което е предаден на съд. Доколкото
не се установява авторството на извършеното деяние от страна на
подсъдимия, съдът намира за ненужно да обсъжда въпроса, дали са налице
останалите признаци от обективната и субективната страна на деянието, в
извършване на което е обвинен подсъдимият.
Всичко изложено дотук води до отхвърляне на обвинителната теза,
заложена във внесения в съда обвинителен акт, поради което съдът призна
подс. Н. Г. В. за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление чл. 194, ал.1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НК, съдът
постанови сторените по делото разноски в размер на 109 (сто и девет) лева да
останат за сметка на държавата.

По изложените съображения съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

10

Номер на акта:	313
Дата:	12 юни 2023 г.
Съдия:	Танка Петрова Цонева

Дело:	20221110205895
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 май 2022 г.

Присъда по дело №5895/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите