Р Е Ш Е Н И Е № 67/9.5.2017г.
Гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на втори май две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мариела И.
секретар Г.М. и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 40 по описа за 2017г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по повод искова молба от "ВИСТА АГРО" ЕООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Айтос, ул."Щерю Русев", № 1,
представлявано от В.М.Н. против
"СЛАВЕНА 2008" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес управление
село Чубра, община Сунгурларе, представлявано от Д.Д.М.. В исковата молба се
твърди, че между страните е имало сключен договор за продажба на препарати за
растителна защита на обща стойност 1632лв. За извършената продажба е издадена
по фактура № **********/23.07.2012 година, подписана и осчетоводено от
ответното дружество, но незаплатена. Твърди се още, че за периода от 24.07.2013г.
до 20.11.2016г. дължимата мораторна лихва върху главницата е в размер на 552.36
лева . За събиране на вземането си ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. 830/2016г. по описа на КРС. В образуваното заповедно
производство съдът издал Заповед № 525/22.11.2016г., но длъжникът я оспорил по
предвидения ред.
Предвид изложеното е направено искане да се
приеме за установено спрямо ответника ,че съществува вземането на ищеца в
размер на 1632.00 лева /хиляда шестстотин тридесет и два лева/ по фактура №
**********/23.07.2012 година; както и в размер на 552.36 лева /петстотин
петдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ за периода от 24.07.2013 г. до
20.11.2016 г.;както и сумата от 343.69 лева, представляващи разноски по делото.
Заявена е претенция за разноски.
В с.з. процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Ответникът
е подал отговор по исковата с който оспорва исковете.
В с.з. процесуалният представител на
ответника поддържа депозирания отговор. В с.з. заявява възражение за
погасителна давност по отношение на вземането за мораторна лихва за периода
24.07.2013г.-20.11.2013г.
Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на
молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.11.2012г. ищецът издава фактура № ********* на стойност 1 632 лева с ДДС с получател ответната страна,
която фактура е двустранно подписана. Като основание за издаването й е посочено
препарати за растителна защита, които са подробно описани като вид и
количество.
От назначената и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура е
осчетоводена от ответната страна и е ползван данъчен кредит по нея.
На 21.11.2016г. ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което
е образувано ч.гр.дело № 830/2016г. по описа на КРС. В хода на заповедното
производство съдът издава Заповед №525/22.11.2016г., с която разпорежда на длъжника да заплати на кредитора-ищеца, главница в
размер на 1632.00 лева; лихва в размер на 552.36 лева за периода от 24.07.2013
г. до 20.11.2016 г.;законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 21.11.2016 г. до изплащане на вземането,както
и сумата от 343.69 лева, представляващи разноски по делото, от които 43.69 лева
/четиридесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/ - заплатена държавна
такса и 300.00 лева /триста лева/ - адвокатско възнаграждение. В законния срок
обаче длъжникът е възразил срещу заповедта.
Предвид така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове
са основателни и като такива следва да бъдат уважени. Съображенията за това са
следните:
Трайно установена е практиката на ВКС,
че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и
осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за
покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представлява
недвусмислено признание на задължението по тях / Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. №
1882/2013 г., I т. о., ТК, решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г.
на II Т. О., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на II Т. О.,
решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II Т. О. и др./. Изискването за съдържание на реквизити на
съществените елементи на конкретна сделка се съдържат в две решения- решение №
47 от 08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на II Т. О. и цитираното в него
решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009г., които касаят неподписаните
фактури.
Следователно на по-силно
основание (доколкото фактурата е двустранно подписана ) в процесния случай
следва да се приеме, че представената по делото фактура № **********/23.07.2012. на стойност 1632.00 лева доказва съществуването на вземането и неговия размер. По делото не са
представени доказателства за заплащането на сумата.
Предвид констатираната основателност на
главния иск основателен се явява и акцесорния такъв с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 552.36 лева
за периода от 24.07.2013 г. до 20.11.2016г. Съдът не обсъжда заявеното в първото по делото съдебно
заседание възражение за погасителна давност за периода 24.07.2013г.-20.11.2013г., тъй като възражението е направено след изтичане
на преклузивния срок. Общото правило за преклудиране на възраженията на
ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за
придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок,
доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй
като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл.
84ЗС- Тълкувателно решение №1/2013г., постановено по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
При този изход от спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в
заповедното производство разноски в размер на 235,14лв. Това е
така, тъй като съгласно чл.7,ал.7 вр.ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 191,45лв., поради което направеното
възражение за прекомерност е основателно.
По исковото производство
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски
в размер на 571,59лв. 4. В
тази връзка направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като е определено в предвидените в
Наредбата граници.
Мотивиран от горното
Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника "СЛАВЕНА
2008" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес управление село Чубра,
община Сунгурларе, представлявано от Д.Д.М., че съществува вземането на "ВИСТА АГРО" ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Айтос, ул."Щерю Русев", № 1,
представлявано от В.М.Н. в размер на 1632.00 лева /хиляда шестстотин тридесет и
два лева/ по фактура № **********/23.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.11.2016 г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 552.36 лева /петстотин петдесет и два
лева и тридесет и шест стотинки/ морторна лихва за периода от 24.07.2013 г. до 20.11.2016 г.
ПРИЕМА на основание чл. 194, ал.3 вр. ал.2 ГПК, че оспорването
на стокова разписка №649/23.07.2012г. не е доказано.
ОСЪЖДА "СЛАВЕНА 2008" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес управление село Чубра, община Сунгурларе, представлявано от Д.Д.М.
да заплати на "ВИСТА АГРО" ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Айтос, ул."Щерю Русев", № 1, представлявано от В.М.Н. сумата от 235.14лв съдебно-деловодни разноски
по заповедното производство.
ОСЪЖДА "СЛАВЕНА 2008" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес управление село Чубра, община Сунгурларе, представлявано от Д.Д.М.
да заплати на "ВИСТА АГРО" ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Айтос, ул."Щерю Русев", № 1, представлявано от В.М.Н. сумата от 571.59лв. съдебно-деловодни
разноски в исковото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ претенцията
на "СЛАВЕНА 2008"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес управление село Чубра, община
Сунгурларе, представлявано от Д.Д.М. за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: