Решение по дело №663/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

202/15.6.2020г.

 

№......................                                    15.06.2020 г.                                            гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На дванадесети юни през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                       Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 663/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 20 – 0869 - 000337 от 05.03.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б.П.И., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено, излагайки подробно съображенията си за това. Претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Освен това претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б.П.И. на 01.03.2019 г. управлявал собствения си лек автомобил, марка “Мазда Демио” с рег. № В 0824 ВК, като се движел по път I – 2 км в посока гр. Шумен. Около 12.07 часа на същия ден на км 108 + 100 по път I – 2 км се движел с превишена скорост, като автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят е представил писмена декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, в която в качеството си на собственик на лек автомобил “Мазда Демио” с рег. № В 0824 ВК собственоръчно посочил, че: „На 01.03.2019 г. в 12.07 часа автомобилът ми се управлява лично от мен“. Впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. Освен това, в хода на извършената служебна справка във връзка със съставянето на елекронния фиш, полицейските служители в група „Видеоконтрол“ при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен установили, че водачът Б.И. управлява МПС - лек автомобил, марка “Мазда Демио” с рег. № В 0824 ВК, което не е регистрирано по надлежния ред в РБългария - със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като имал неплатена застраховка „Гражданска отговорност“. За установеното нарушение на водача на автомобила бил съставили Акт за установяване на административно нарушение бланков № 115667 от 29.05.2019 г., серия АА, в който актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя, но впоследствие бил предявен и подписан с възражения, сочейки: „Не съм информиран от ГФ за прекратената регистрация на автомобила, писмено или по телефона“. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Междувременно производството, образувано въз основа на посочения акт за установяване на административно нарушение е прекратено и материалите са изпратени на Районна прокуратура – Шумен за произнасяне с оглед данните за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК – за това, че управлявано моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Междувременно жалбоподателят И. представил застрахователна полица за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” № BG/30/119000776122, сключена на 14.03.2019 г., видно от приложената по делото Справка от Гаранционен фонд от 29.01.2020 г., удостоверяваща, че  лек автомобил, марка “Мазда Демио” с рег. № В 0824 ВК има активна застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие – 15.03.2019 г., 00.00.00 ч. и крайна дата на покритие – 14.03.2020 г., 00.00.00 ч.  

 

 

 

ССС  С постановление от 16.12.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – Шумен е отказано да се образува наказателно производство за престъпление от общ характер на основание чл. 213 от НПК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НК, приемайки, че с деятелността си И. не е осъществил от субективна страна престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Същевременно обаче доколкото управлявания от И. автомобил е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, материалите по преписката са били изпратени на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен за евентуално реализиране на административно-наказателната отговорност. Настоящото административно наказателно производство било образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като въз основа на събраните материалите в хода на наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 20 – 0869 - 000337 от 05.03.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б.П.И., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетелите Й.Ж.Ж. и Х.П.Х. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелите Й.Ж. и Х.Х.. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на служебната проверката и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 20 – 0869 - 000337 от 05.03.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП “по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.” От материалите по делото става ясно, че не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и като водач на същото по смисъла легалната дефиниция по   § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията относно регистрацията на МПС. За последните е действащ регистрационен режим, регламентиран в подзаконов нормативен акт, а именно Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр. 105/2002 г./. В посочената Наредба I-45 от 24.03.2000 г. намира своята нормативна уредба и процедурата по служебно прекратяване. Съобразно чл. 18, т. 2 от Наредба I-45 от   24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, а според чл. 18б, т. 8 от цитираната Наредба регистрацията на превозно средство се прекратява служебно по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Според нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. обаче при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Аналогично задължение е визирано и в ал. 10 на чл. 143 от ЗДвП, според която когато служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, следва да се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

От разпита на свидетелите Й.Ж. и Х.Х. става ясно, че при извършената от тяхна страна електронна справка първоначално се оказало, че управлявания от жалбоподателят лек автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за това, че няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Също така обаче, свидетелите Ж.и Х. посочват, че не са запознати дали нарушителят е бил уведомен, че е била служебно прекратена регистрацията на процесното МПС.

Същевременно обаче от материалите по делото е видно, че не са налични доказателства за уведомяване на собственика по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ от страна на Информационния център, съответно не се установява и изпълнението на произтичащото от разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС и          чл. 143, ал. 10 ЗДвП задължение за органите на МВР да уведомят собственика на превозното средство. Т. е. в конкретния казус се установява, че собственикът не е бил надлежно уведомен от Информационния център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, с произтичащото от това предоставяне на 14-дневен срок за депозиране на доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Изпълнението на това задължение от страна на Информационния център е от особено значение – текстът на следващата алинея изрично сочи последиците от непредставянето на изисканите доказателства в рамките на дадения срок, а именно прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР. Анализът на подзаконовата уредба, в частност на чл. 18б,  ал. 1, т. 8 и на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП води до извод, че последващите действия по служебно прекратяване прекратяването на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР следва да бъде сведено до знанието на собственика му. В този смисъл е изричното правило на чл. 18б, ал. 2 от цитираната наредба. Административнонаказващия орган не е установил изпълнението и на това изискване, доколкото не се твърди, а и не се представят надлежни доказателства за уведомяването на санкционираното лице. Т. е. безспорно се установява, че не са спазени разпоредбите на             чл. 18б, т. 8 от цитираната Наредба I-45 от 24.03.2000 г. и чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, задължаващи ОД на МВР да уведоми собственика на МПС за служебно прекратена регистрация.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че санкционирато лице не е допуснало виновно вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП доколкото не е установен субективния елемент от нарушението, описано в атакуваното наказателно постановление като управление на собствено превозно средство с прекратена регистрация. По делото липсват доказателства, които анализирани в своята съвкупност, по несъмнен начин да водят на извода, че жалбоподателят е управлявал превозно средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение, поради което не се установява субективната страна на нарушението. Вината, като елемент от административното нарушение, не може да се предполага, а тежестта по установяването ѝ законодателят е възложил на наказващия орган. Съзнанието за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, не налага противен извод, каквото твърдение се прокарва от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган, доколкото то касае друго по вид административно нарушение. В този смисъл е и Решение № 64 от 21.02.2019 г. по КНАХД № 25/2019 г. на Административен съд – Шумен, Решение от 22.04.2019 г. по КНАХД № 53/2019 г. на Административен съд – Шумен и мн. др.

Поради изложеното настоящия състав намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, административно-наказващия орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в хода на настоящото производство. По отношение размера на същите съдът съобрази обстоятелството, че със съпроводителното писмо от 10.04.2020 г., а също така и в открито съдебно заседание по настоящото дело, проведено на 12.06.2020 г., от страна на процесуалния представител на административно-наказващия орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане за неговото намаляване. Съдът намира искането за неоснователно, доколкото съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /стара редакция, действаща към момента на изготвяне на договора за правна защита и съдействие за процесуално представителство по процесното дело/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Преценявайки материалите по делото, естеството на спора и характера и вида на извършените от упълномощения адвокат процесуални действия – изготвяне на жалба, участие в открито съдебно заседание с изслушване на свидетели, съдът намира, че настоящия казус се отличава със средна по степен фактическа и правна сложност, което от своя страна налага извода, че договореното между страните адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно по своя размер. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в молбата, с която се иска намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, страната не е посочила никакви мотиви и съображения защо счита, че договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическа и правна сложност, а само е заявила, че прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, сочейки, че същия не е съобразен със старата редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения доколкото с Решение № 5419 на ВАС на РБ от 08.05.2020 г., обн. ДВ бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г. са отменени някои текстове на цитираната наредба. Още повече адвокатския хонорар е определен в минимален размер съобразно действащата към момента на изготвянето на договора наредба. В този смисъл искането следва да бъде оставено без уважение, а административно-наказващия орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно представен списък. 

Поради всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 20 – 0869 - 000337 от 05.03.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б.П.И., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Шумен, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Сан Стефано“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Б.П.И., ЕГН ********** сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно представен списък.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: