Р Е Ш Е Н И Е
№
246 14.07.2017 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa
двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета
година
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
НИКОЛАЙ
УРУКОВ
Секретар
ПЕНКА ВАСИЛЕВА
Прокурор…………………….
Като разгледа докладваното
от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело N 1217
по описа за 2017 година.
Производството
е образувано по въззивна жалба на Рудник „Трояново – север“ с. Ковачево, клон
на „Мини Марица Изток“ ЕАД, гр.Раднево чрез юрисконсулт С.Б. против решение №
29 от 06.04.2017 г., постановено по гр.дело №
580/2016 г. по описа на Радневския районен съд, с което се признава за незаконно на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на И.А.А., извършено на основание
чл.328, ал.1, т.6 КТ със заповед № 89/13.09.2016 г. на управителя на Рудник
„Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД - с. Ковачево, община Раднево
и се отменя заповед №
89/13.09.2016 г. на управителя на Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица
изток” ЕАД; възстановява се И.А.А.
на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „ръководител отдел в битовото
обслужване“ в отдел „Битово обслужване“ при Рудник „Трояново-север“, клон на
„Мини Марица изток” ЕАД; осъжда се
Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД - с. Ковачево, община
Раднево да заплати на И.А.А. сумата от 13770 лв., представляваща
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 14.09.2016 г. до 14.03.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
14.11.2016 г. до окончателното й изплащане, като се отхвърля иска за разликата над 13770 лв. до пълния претендиран
размер от 13884.75 лв.; присъдени са разноски на ищеца, определени са дължимата
държавна такса и разноски за производството.
Въззивникът
счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно,
противоречащо на процесуалния закон и необосновано, мотивите му почивали на
факти и обстоятелства извън обсега на конкретното производство. Ищецът не
доказал по пътя на пълното и главно доказване недобросъвестно поведение от
страна на работодателя. Трябвало в исковата молба да са изложени конкретни
факти и обстоятелства, от които да се направят изводи за злоупотреба с право.
Изложените от съда в решението изводи били произнасяне свръх петитум, което
обуславяло недопустимост на постановеното решение. Излага подробни съображения
и счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Моли съдът да
отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да
отхвърли предявените искове. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият
И.А.А., чрез адв. Й.М. взема становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и
обосновано с оглед на събраните доказателства. Счита, че са неоснователни
оплакванията във въззивната жалба, за което излага подробни съображения. Моли
съдът да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд. Претендира за разноските.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271
ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал.1 т.1, т.2 и т.3
от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на преди заеманата работа, и за заплащане на обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът
И.А.А. твърди, че на 16.05.2016 г. започнал работа в ответното дружество по
безсрочен трудов договор на длъжността „ръководител в битовото обслужване”.
Твърди, че на 13.09.2016 г. му била връчена заповед № 89/13.09.2016 г. на
управителя на рудника, с която от 14.09.2016 г. му се прекратявало трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Като фактическо основание
за прекратяване на трудовия договор било посочено, че ищецът не притежавал
изискуемото по раздел I, т. 1.1 и т.1.3 от длъжностната характеристика
образование по вид и образователно-квалификационна степен, а именно висше
техническо образование, ОКС „магистър”, специалност „разработка на полезни
изкопаеми” или „строителство на сгради и съоръжения”. Твърди, че на 13.09.2016 г.
заедно със заповедта за уволнение и предизвестието по чл. 328, ал. 1 КТ му била
връчена и нова длъжностна характеристика, в която за заемане на длъжността се
изисквало висше техническо образование, ОКС „магистър”, специалност „разработка
на полезни изкопаеми” или „строителство на сгради и съоръжения”, както и
квалификация минен или строителен инженер. Сочи, че не притежавал такова висше
техническо образование по посочените специалности, тъй като бил икономист и
имал висше образование по специалността „стопанско управление”. Счита, че въпреки
формално да било налице основание за прекратяване на трудовия договор, то в
случая било незаконосъобразно, тъй като работодателят недобросъвестно упражнил
правомощието си за промяна на изискванията за заемане и изпълнение на
длъжността, която заемал, с цел да създаде основание за прекратяване на
трудовия му договор. Твърди, че нямало промяна във функциите и задълженията за
длъжността по длъжностна характеристика, като ново въденото изискване за
образование не отговаряло на трудовите функции, задължения и характеристика за
длъжността. Сочи, че в другите два рудника имало същата длъжност и тя се
заемала от хора с най-различно образование като химици и счетоводители, като
само за него било променено с цел да бъде уволнен. Счита, че трудовите му
функции нямали пряка връзка с предмета на дейност на рудника и въведените
изисквания не били съобразени с характера на работата. Твърди, че на негово
място бил назначен служител на длъжност „общ работник многокофов багер”, с
което работодателят злоупотребил с правото си да прекрати трудовия му договор. Поради
оставане без работа поради уволнението ответното дружество му дължало
обезщетение по чл. 225 КТ за периода от 14.09.2016 г. до 14.02.2017 г. за
период от 5 месеца в размер на 10589.60 лв. Иска от съда да постанови решение,
с което да признае за незаконно уволнението му и да отмени заповедта, с която
същото е наложено, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност
„ръководител в битовото обслужване”, както и да осъди ответното дружество да му
заплати обезщетение в брутен размер на 10589.60 лв. за периода от 14.09.2016 г.
до 14.02.2017 г. В съдебно заседание на 23.05.2017г. по искане на ищеца, съдът
е допуснал изменение на иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. чл.225 КТ, да се счита
предявен за шестмесечен период, от 14.09.2016г. до 14.03.2017г. за сумата
13 884.75 лв.
Ответникът
Рудник „Трояново-север”, с. Ковачево, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, гр.
Раднево оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че длъжността
продължила да съществува със същото наименование и характеристики, но ищецът
бил уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като не отговарял на
новите изисквания за образование. Сочи, че в основните функции и задължения за
длъжността „ръководител в битовото обслужване” в длъжностната характеристика
били заложени отговорни функции като да планира и осигурява необходимите
транспортни услуги и да организира работата на вътрешно-рудничния транспорт; да
организира поддържането и ремонтирането на административно-битовите сгради и
помещения; да ръководи и организира мероприятията по зимната подготовка на
сградния фонд, включително отоплението и транспортните средства. Преценката
какво образование да предвиди за длъжността била въпрос по целесъобразност от
компетентността на работодателя, която не подлежала на съдебен контрол, поради
което съдът не можел да изследва въпросът дали имало необходимост от промяната.
Счита, че липсвало доказано от страна на ищеца твърдение за проявена
недобросъвестност от работодателя при прекратяване на трудовия договор. Излага
аргументи за липса на връзка между изискванията за сходните длъжности в трите
рудника, които били отделни работодатели и със самостоятелни правомощия в тази
сфера. Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, в доклада си по делото, съдът е
обявил за признати и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието на
сключен между страните безсрочен трудов договор № 42/10.05.2016 г., по който
ищецът заемал длъжността „ръководител в битовото обслужване”; връчената на
ищеца на 13.09.2016 г. заповед № 89/13.09.2016 г. на управителя на рудника, с
която от 14.09.2016 г. се прекратява трудовото правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ; че на 13.09.2016 г. заедно със заповедта за уволнение и
предизвестието по чл. 328, ал. 1 КТ на ищеца е връчена и нова длъжностна
характеристика, в която за заемане на длъжността се изисква висше техническо
образование, ОКС „магистър”, специалност „разработка на полезни изкопаеми” или
„строителство на сгради и съоръжения”, както и квалификация минен или
строителен инженер, каквито образование и квалификация ищецът не притежава.
При
така установените безспорни факти, обосноваващи от формална страна наличието на
всички елементи от фактическия състав на правото по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за
прекратяване на трудовия договор поради липса на изискуемо образование за да
бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, ищецът следва да докаже твърдението
си за недобросъвестно поведение – злоупотреба с права - на работодателя при
прекратяване на трудовия договор. Следва да установи, че работодателят е
злоупотребил с правото си за прекратяване на трудовия договор на ищеца, воден
от единственото му желание чрез законово допустимите средства да постигне
единствената цел прекратяване на трудовия договор конкретно с ищеца /в този
смисъл решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2012 г. на IV г.о. на ВКС/. От
своя страна ответникът пък следва да докаже възраженията си за добросъвестно
упражняване на правото за прекратяване на трудовия договор на ищеца.
След
сключване на трудовия договор на 10.05.2016 г., на ищеца е връчена длъжностна
характеристика на 16.05.2016 г. /л.9-10 от делото на РС/. В тази длъжностна
характеристика са въведени изисквания за заемане на длъжността „ръководител
отдел в битовото обслужване“ – образование – висше икономическо;
образователно-квалификационна степен – магистър; специалност – стопанско
управление; квалификация – икономист. На ищеца е връчена на 13.09.2016 г. нова
длъжностна характеристика, при отказ, в която са предвидени за заеманата от
него длъжност „ръководител отдел в битовото обслужване“ следните изисквания за
образование – висше техническо; образователно-квалификационна степен –
магистър; специалност – разработка на полезни изкопаеми, строителство на сгради
и съоръжения; квалификация – минен инженер, строителен инженер. Останалите
реквизити на двете длъжностни характеристики са идентични, от което може да се
заключи, че не се променят трудовите функции за длъжността, т.е. не се променя
самата длъжност. Промяната на изискванията за изпълнение на работата по смисъла
на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е възможна само при запазване на длъжността.
В
длъжностната характеристика при постъпване на работа за длъжността на ищеца
„ръководител в битовото обслужване“ се е
изисквало висшето образование, с образователна степен „магистър“, каквато
ищецът не е притежавал, но се е изисквало висше икономическо образование и
квалификация – икономист, а в последствие е въведено изискване за висше
техническо образование и квалификация - инженер.
Преценката
какви изисквания да въведе работодателят е въпрос на целесъобразност, поради
което не подлежи на съдебен контрол. Съдът не може да изследва въпроса дали е имало
обективна необходимост или не от такава промяна /решение № 696 от 12.07.2001 г.
на ВКС по гр. д. № 1716/2000 г. III г. о., решение № 3/20.01.2011 г. по гр.д. № 621/2010
г. III г.о., решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2012 г. на
IV г.о. на ВКС /. Когато обаче промените са произволни, не са свързани с
характера на работата и нуждите на производството, а сочат на злоупотреба с
право в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на правата по
трудовото правоотношение, въведено като предмет на делото с конкретни твърдения
в исковата молба, уволнението е незаконно /решение № 85/19.03.2013 г. по гр.д.
№ 760/2012 г. на IV г.о. ВКС, решение № 561/04.10.2010 г. по гр.д. № 1962/2009
г. на III г.о. на ВКС/. Твърдението на ищеца в исковата молба за недобросъвестно
упражняване на правата по трудовото правоотношение от страна на работодателя налага
да се прецени, дали от събраните по делото доказателства се установява такова
поведение от страна на работодателя при прекратяване на трудовия договор на
ищеца.
От
приетите писмени доказателства, се установява, че преди възникване на трудовото
правоотношение на ищеца с ответното предприятие /клон на юридическо лице и имащ
качеството „работодател“ съгласно §.1, т. 1 и т. 2 от ДР на КТ/, същият е
полагал труд въз основа на трудов договор в юридическото лице – „Мини Марица –
Изток“ ЕАД, където е заемал длъжността „координатор – административно-битово
обслужване“ в отдел „Административен“. С писмо изх. № ЧР-01-173 от 14.03.2016
г. /л.13 от делото на РС/ на изпълнителния директор на „Мини Марица – Изток“
ЕАД ищецът е уведомен, че с утвърдено ново щатно разписание на 18.02.2016 г. в
управлението на дружеството е предвидено закриване на заеманата от ищеца
длъжност „координатор – административно-битово обслужване“, поради което му е
направено предложение да заеме свободното работно място „шофьор автобус/товарен
автомобил, извозващ хора“ в участък „Автотранспорт“ на рудник „Трояново-север“.
С писмо вх. № 3512/11.04.2016 г. ищецът е отказал така направеното му предложение.
С писмо изх. № ЧР-01-290/04.05.2016 г. /л.15 от делото на РС/ му е предложено
да заеме друга длъжност, а именно ръководител отдел „Битово обслужване“ в
рудник „Трояново-север“. С писмо вх. № 4343/05.05.2016 г. ищецът е приел това
предложение и е подал заявление вх. № 4495/11.05.2016 г. за прекратяване на
трудовия му договор с „Мини Марица – Изток“ ЕАД от длъжността „координатор –
административно-битово обслужване“. Трудовият
му договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 16.05.2016
г. На 10.05.2016 г. е подписан между ищеца и управителя на рудник
„Трояново-север“ трудов договор № 42/10.05.2016 г. за заемане на длъжността
ръководител отдел „Битово обслужване“ в рудник „Трояново-север“, считано от
16.05.2016 г., който е прекратен с процесната заповед.
От
допълнителното заключение на СИЕ /л.151-л.156, от делото на РС, на стр.4 от
заключението/, прието по делото и неоспорено от страните, е видно, че
длъжността „Ръководител отдел в битовото обслужване“ е премахната в „Мини
Марица – изток“ ЕАД и такава не съществува след прекратяване на трудовия
договор на ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
В
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ е въведена законова оборима презумпция за
добросъвестност, поради което доказателствената тежест за оборването й е върху
ищеца. След приемането от ищеца предложената нова длъжност при настоящия
ответник, същият считано от 16.05.2016 г. е заел длъжността „ръководител отдел
в битовото обслужване“ в Рудник „Трояново-север“. Едва четири месеца след
заемане на длъжността от него, изискванията за образование за тази длъжност са
променени от работодателя. В тази връзка следва да се прецени дали промяната на
изискванията за образование за заемане на длъжността е извършено целенасочено от
страна на работодателя с цел прекратяване на ТПО с ищеца.
От
допълнителното заключение на СИЕ е видно, че в рудник „Трояново-север“, където
ищецът е полагал труд, изискванията за длъжността „ръководител отдел в битовото
обслужване“ са били следните в хронологичен ред: В длъжностна характеристика от
20.01.2011 г. са били налице изисквания за висше образование;
образователно-квалификационна степен магистър; без изисквания за специалност и
професионална квалификация. Тези изисквания са променени с длъжностна
характеристика от 05.07.2013 г. като е въведено изискване за висше техническо
или икономическо образование; образователно-квалификационна степен магистър;
специалност – разработка на полезни изкопаеми, строителство на сгради и
съоръжения или стопанско управление; професионална квалификация – инженер или
икономист. Изискванията са променени отново при сключване на трудовия договор с
ищеца и връчената му на 16.05.2016 г. длъжностна характеристика като са
въведени изисквания за висше икономическо образование;
образователно-квалификационна степен магистър; специалност – стопанско
управление; професионална квалификация – икономист. Изискването за висше
техническо образование е изключено от длъжностната характеристика и е останало
изискване за висше икономическо образование единствено. С последната длъжностна
характеристика, връчена на ищеца при отказ на 13.09.2016 г., е въведено
изискването за длъжността за образование - висше техническо образование;
образователно-квалификационна степен магистър; специалност – разработка на
полезни изкопаеми или строителство на сгради и съоръжения; професионална
квалификация – минен или строителен инженер. Тоест вместо изискването за икономическото образование е въведено единствено
изискване за техническо образование, каквото ищецът не притежава. От
допълнителното заключение на вещото лица се установява, че в ответното
предприятие не за първи път се променят изискванията за образование за
длъжността „ръководител отдел в битовото обслужване“.
От същото
заключение по назначената СИЕ е видно, че в другите два клона на дружеството за
същата длъжност изискванията са единствено висше образование с
образователно-квалификационна степен магистър, без изисквания за специалност и
професионална квалификация, каквото е било състоянието в ответното предприятие
до 2013 г., когато са въведени за първи път изисквания за специалност и
професионална квалификация. Същевременно е видно, че юридическото лице „Мини
Марица – изток“ ЕАД през времето, когато е съществувала длъжността „ръководител
отдел в битовото обслужване“ освен висше образование и
образователно-квалификационна степен магистър, без изискване за конкретна професионална квалификация, е изисквало
специалност „строителство на сгради и съоръжения; хидростроителство;
водоснабдяване и канализация; икономика на строителството“, включително и през
времето, през което длъжността е била заемана от ищеца. От горното се
установява, че изискванията за образование за длъжността „ръководител отдел в
битовото обслужване“ в юридическото лице и в отделните клонове са различни,
т.е. не се въвеждат централизирано от юридическото лице с идентични изисквания
за всички клонове.
От
показанията на св. К. и дадените на основание чл. 176 ГПК във вр. чл. 177, ал.
1, т. 2 ГПК обяснения от управителя на ответното дружество се установи, че във
вътрешните отношения между юридическото лице и клоновете не са въведени
изисквания за съгласуване на изискванията за образование на отделните длъжности.
Това е правомощие на управителя, а изпълнителният директор е уведомяван за
промените.
От
друга страна въвеждането на изискването за техническо образование за длъжността
„ръководител отдел в битовото обслужване“ в ответното предприятие не е новост,
тъй като това изискване е съществувало до заемане на длъжността от ищеца. Не е
новост това изискване като цяло и за дружеството, тъй като е било налице за
същата длъжност в юридическото лице. Въвеждането на изискването за
професионална квалификация „минен инженер“ не обосновава извод за превратно
въвеждане на изискването, тъй като същото е алтернативно на другото въведено –
„строителен инженер“. Тази преценка е по целесъобразност и съдът не може да я
изследва. От друга страна същите изисквания са били налице в преходен период в
ответното предприятие, а следва да се вземе предвид и обстоятелството, че основен
предмет на дейност на юридическото лице и в частност на клоновата му структура
е минната дейност.
От
първоначалното заключение на СИЕ, се установява, че на заеманата на ищеца
длъжност „ръководител отдел в битовото обслужване“ в ответното предприятие не е
имало назначен служител след прекратяване на трудовия му договор до 13.10.2016
г. Считано от 02.11.2016 г. до 30.04.2016 г. тази длъжност е възложена за
изпълнение на работника Н.К.М., което е включено в т. 11 на допълнително
споразумение № 1283/13.10.2016 г. към трудовия му договор № 83/13.10.2016 г. Работникът
Н.М.е назначен на длъжността „работник мини-многокофов багер“, но още на датата
на сключване на трудовия му договор - 13.10.2016 г. на него му е възложено с
допълнителното споразумение да изпълнява длъжността „ръководител отдел в
битовото обслужване“ за срок от 02.11.2016 г. до 30.04.2016 г.
От
представеното пред въззивната инстанция писмо от 09.05.2017г., адресирано до
Правната служба при „Мини Марица – Изток“ ЕАД, гр.Раднево е видно, че считано
от 01.05.2017г. длъжността „ръководител отдел в битовото обслужване“ в клон рудник
„Трояново – север“ с. Ковачево е вакантна, тъй като срокът за заемането и от
лицето Н.К.М. е изтекъл на 30.04.2017г. Представеното
ново писмено доказателство, обаче не променя изводите на съда относно
сключването на трудовия договор с този служител, тъй като безспорно е установено,
че работникът Н.К.М. притежава диплома за завършено висше образование от ВИИ
„Карл Маркс“, гр. София, по специалността „Международни икономически
отношения“, квалификация „Икономист“, т.е. неговото образование е близко до образованието
на ищеца - висше икономическо. Назначеният на длъжността на ищеца работник Н.К.
също не притежава изискуемото с новата длъжностна характеристика техническо
образование. Договорът е сключен точно един месец след уволнението на ищеца
поради липсата на нужното образование, въведено от работодателя с цел
подобряване на работата. От изложеното е видно, че длъжността „ръководител
отдел в битовото обслужване“ е останала незаета за месец и половина, след което
е възложена за определен срок на лицето Н. М., също с икономическо образование.
От изложените
по-горе обстоятелства, изразяващи се в няколкократна смяна на изискванията за заемане на
длъжността „ръководител в отдел битово обслужване“ в длъжностната
характеристика от страна на работодателя, както и назначаването на лице без
необходимото техническо образование на същата длъжност след прекратяване на ТПО
с ищеца компрометират самата промяна в изискването за образование на длъжността
„ръководител отдел в битовото обслужване“.
Всичко
изложено по – горе води до заключението, че в случая промяната не е наложена от
нуждите на производството, а е с цел създаване на основание за прекратяване на
трудовия договор на ищеца на соченото в заповедта основание – чл. 328, ал. 1,
т. 6, предл. 1 КТ.
При
така изложеното съдът намира, че въведените нови изисквания за образование за
длъжността „ръководител отдел в битовото обслужване“ в ответното предприятие са
произволно въведени, единствено с оглед личността на ищеца и с цел прекратяване
на неговото трудово правоотношение, поради което е оборена презумпцията по чл.
8, ал. 2 КТ. Предвид вече посочената по-горе съдебна практика, когато промените
са произволни и не са свързани с нуждите на производството, а сочат на
злоупотреба с право в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на
правата по трудовото правоотношение, уволнението е незаконно. В случая се
установи, че управителят на ответното дружество чрез законово допустими
средства е постигнал една единствена цел, а именно прекратяване на трудовия
договор с ищеца И.А., което се явява злоупотреба с предоставеното му право по
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ /в този смисъл решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. №
284/2012 г. на IV г.о. ВКС/.
Ето защо,
съдът намира, че предявеният иск за отмяна на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение и признаване на уволнението за незаконно е основателен
и следва да бъде уважен като такъв.
Неоснователно
е твърдението във въззивната жалба, че оплакването на ищеца за злоупотреба с
права от страна на работодателя било въведено бланкетно в исковата молба. В
исковата молба са посочени конкретни факти и обстоятелства за необоснованост и
неотносимост към трудовите задължения на заеманата длъжност изисквания за
заемането й, както и за заемането на длъжността от лице без изискуемото в
длъжностната характеристика изискване за техническо образование и квалификация
след прекратяване ТПО с ищеца. Неоснователно е оплакването за недопустимост
на постановеното решение, поради произнасянето свръхпетитум. Съдът е обсъдил
подробно и пълно всички изложени в исковата молба оплаквания на ищеца, като е
добавил собствени съображения в тази връзка и в резултат на тази дейност е
направил съответните изводи и заключения. Въззивната инстанция намира, че не е
налице произнасяне на съда извън поисканото му от ищеца в исковата молба.
Наистина,
районният съд не е обсъдил показанията на свидетеля Тошко Златев във връзка с
нарасналите производствени нужди на процесния рудник в мотивите на решението
си, но тези доказателства не обосноват различен извод от направения.
От
показанията на св. Т.К.се установява, че промяната на длъжностната
характеристика се наложила, когато влязло изискване за работа в стратегически
обекти. Сочи, че рудник „Трояново – север „ бил различен от другите рудници,
първо с по – многочислен персонал, второ имал битов комбинат – четири етажна
сграда, която била единствена и нямало такава в другите рудници. Въпросната
сграда била построена през 1987г. и имала непрекъснато нужда от ремонти и
преустройства. На следващо място сочи, че рудникът имал общежития, които се
намирали в минното селище и от преди две години отделът „Битово обслужване“
отговарял и за отчуждените имоти, които се намирали в околните села. Уточнява,
че минното селище е от основаването на рудника, а битовият комбинат от 1987г.,
а задачите по отчуждаване на имотите в с. Любеново, с. Трояново и с. Бели бряг
били от 2-3 години.
От
изнесеното в показанията на свидетеля, преценено в съвкупност с останалите
събрани по делото доказателства, въззивната инстанция намира, че твърдението на
работодателя за необходимостта от промяна на изискванията за заемане на
длъжността „ръководител отдел в битовото обслужване“ е останало недоказано.
Това е така, защото видно от показанията на св. Златев, административната
сграда – битов комбинат в рудника съществува от 1987г., от когато многократно са променяни
изискванията за заемане на длъжността на ищеца.
Общежитията на
рудника, също съществуват от самото му основаване и поддръжката им за този
дълъг период от време не обосновава промяна на изискванията за заемана на
процесната длъжност. Отчуждаването на имотите също е започнало преди 2-3
години, както и изискването за
стратегически обекти, които обстоятелства са били налице и при сключване на
трудовия договор на ищеца.
Неоснователно е оплакването на
въззивника - ответник за допускане на процесуални нарушения от съда при
допускане на исканите от страните доказателства, тъй като първоначално отказва
събирането им, а по – късно ги уважава. Не е налице съществено процесуално нарушение при изслушването и
приемането на допълнителното заключение на вещото лице, макар и то да не е било
представено в законния срок преди съдебно заседание, тъй като пълномощниците на
двете страни са се запознали с него в съдебно заседание и не са имали
възражения за изслушването му.
Неоснователно
е и оплакването, че съдът неправилно изследвал трудовото правоотношение с лице,
назначено след уволнението на ищеца. Безспорно е, че законосъобразността на
уволнението се преценява към момента на извършването му, но с оглед на
характера на наведените в исковата молба оплаквания – злоупотреба с права от
страна на работодателя, съдът намира, че следва да се обсъдят, разгледат и
преценят всички наведени от ищеца съображения в тази насока. Назначаването на
друго лице на длъжността на ищеца, след прекратяване на неговото трудово
правоотношение не обуславя изводите на съда досежно предмета на обсъждане по
делото, но разгледани в тяхната съвкупност всички установени по делото
обстоятелства, обуславят извода за злоупотреба с права от страна на
работодателя.
С оглед
уважаването на главния иск, основателни се явяват и другите два обективно
съединени иска - за възстановяване на предишната работа и за изплащане на
обезщетение по чл.225 от КТ за времето, през което ищецът е останал без работа.
Предвид
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва да се уважи и искът
за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „ръководител
отдел в битовото обслужване“ в отдел „Битово обслужване“, от която е бил
уволнен.
По иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ, съдът намира
за установено, че ищецът считано от 14.09.2016 г. до 14.03.2017 г. не е полагал
труд при друг работодател, видно от извършената от съда констатация на
трудовата книжка на ищеца. От заключението на СИЕ се установява, че полученото от
ищеца БТВ за месец 07.2016 г. е в размер на 2295 лв. За периода от 14.09.2016
г. до 14.03.2017 г. обезщетението е в брутен размер от 13770 лв. Поради
изложеното искът е основателен за сумата от 13770 лв.
Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция
намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото
доказателства.
Пред въззивната
инстанция въззиваемият е поискал присъждане на разноските за настоящата
инстанция, поради което следва да се присъдят такива с оглед изхода на спора - неоснователност
на въззивната жалба, които са в размер на 1300 лв.
Направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, пред първата инстанция, съдът
намира за неоснователно, с оглед на действителната и правна сложност на делото
и обстоятелството, че предмет на разглеждане са три отделни обективно съединени
иска.
Водим от горните
мотиви, Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29 от 06.04.2017 г., постановено
по гр.дело № 580/2016 г. по описа на
Радневския районен съд.
ОСЪЖДА Рудник
„Трояново-север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, ЕИК 8330175520038, с адрес
на управление с. Ковачево, община Раднево, да заплати на И.А.А., ЕГН **********,
с адрес ***, основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 1300 лева /хиляда и триста лв./,
представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: