Решение по дело №323/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 №……………………        2021 г.

                                                        гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

ЙОРДАН ДИМОВ

 

при секретаря Калинка Ковачева

в присъствието на прокурор Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАНД № 323/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на жалба на „То-ни-3“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя М.Н., със съдебен адрес *** – адв. И.Г. – АК - Шумен, срещу Решение №260050/19.01.2021 г. по НАХД № 4907/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №23-0000876/21.10.2020 г., издадено от Началник отдел „Контрол“ на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на „То-ни-3“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лв. на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.68, ал.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на Министерство на транспорта.

Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка и решението е постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че намира за неправилно определено мястото на извършване на нарушението, а именно – гр. А., като намира, че мястото на нарушение следва да е само съответното регионално звено на РД АА, като това било седалището и адреса на управление на дружеството, но не и мястото на което е извършено нарушението. Твърди, че налице са предпоставките за прилагане на чл.28, б. „а“ от ЗАНН – маловажен случай. Обосновава се с ниската степен на опасност и противоправност, доколкото видно от показанията на актосъставителя се касае за един-единствен превоз, за който не е подадено уведомление. Намира, че не са налице вредни последици, както и има смекчаващи обстоятелства, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено постановеното от въззивния съд решение, както и да бъде отменено процесното Наказателно постановление. Моли да му бъдат присъдени сторените в производството съдебни  и деловодни разноски. Моли ако са налице основания за това да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за ответника по касационната жалба в минимален размер.

Отговор на касационната жалба не е подаван от ответника РД АА, гр. Варна.

В съдебно заседание страните не изпращат представители, не се явява лично и жалбоподателят.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли същата да се отхвърли. Счита, че ВРС е постановил законосъобразно и правилно решение, като не са налице основания за неговата отмяна.

Съдът като разгледа по отделно и в съвкупност  наведените в касационната жалба основания, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд Варна е образувано по жалбата на „То-ни-3“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) №23-0000876/21.10.2020 г., издадено от Началник отдел „Контрол“ на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на „То-ни-3“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лв. на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.68, ал.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на Министерство на транспорта. В обстоятелствената част на НП е отбелязано, че при извършена комплексна проверка на документация предоставена от „То-ни-3“ ЕООД, извършвана в административната сграда  на „АА“, гр. Варна – гр. Варна, ул. „***“ №**във връзка с покана отправена от административния орган и касаеща период от 01.11.2019 г. до 31.01.2020 г. било установено, че на 11.01.2020 г. в обл. Варна, гр. А., ул. „***“ №**, превозвачът „То-ни-3“ ЕООД е извършил случаен превоз на пътници по маршрут – гр. Врана – гр. Стара Загора – гр. Варна с автобус марка „М “, кат. М3, рег. №В***НР, собственост на превозвача, като не е уведомил писмено  - на място, по поща, електронна поща или факс РД „АА“ Варна, от територията на чиято област започва превозът, за намерението си да извърши случаен превоз на пътници – най-късно един час преди започване на превоза, видно от пътен лист сер.“А“ №905/11.01.2020 г. и пътническа ведомост към него.

В решението си въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, както и при спазване на процесуалните правила, като съдържат и реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице нарушения на процесуалните правила. НП съдържа пълно описание на установените факти, дата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване. Приел е, че фактическата обстановка е била правилно установена от органа, като същата се установява от събраните по делото доказателства. В мотивите първоинстанционният съд е направил подробно изложение на двете основни възражения на които се опира касационната жалба. На първо място прието е, че е налице конкретно посочване на местоизвършване на нарушението, както и че е налице ясно описание на фактите касаещи ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето. Изложени са подробни мотиви и относно възраженията направени в насока, че процесният случай на нарушение е маловажен. Посочено е, че липсата на обсъждане на маловажността на нарушението в мотивите на НП не е основание да се приеме, че последното е опорочено. Предвид обстоятлеството, че административно-наказателният орган няма вменено задължение да обсъжда тези обстоятелства, които да присъстват като задължителен реквизит на НП. Посочил е, че засегнатите от нарушението обществени отношения са от категорията на т.нар. „формални“ нарушения, при които вредните последици произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно. Не се споделя направеното от касатора възражение, че не е посочено местоизвършването на нарушението. Както може да се установи от състава на нормата на чл.68, ал.1 от Наредба №33 от 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България – „Превозвачът уведомява писмено – на място, по поща, електронна поща или факс съответното звено на ИА „АА“ в областта, от чиято територия започва превозът … най-късно един час преди започване на превоза.“ Вижда се, че задължението за уведомяване в посоченият състав може да бъде изпълнено по няколко начина, като от съществено значение е крайният момент. Съдът намира, че е неправилен аргумента на ответника, че извършването на нарушението може да стане единствено на адреса на съответното териториално звено на РД АА. От една страна в посоченият по-горе законов текст само едната от хипотезите е уведомяването да бъде извършено „на място“ – т.е. на адреса на администрацията. Другите – по поща, електронна поща и факс предвиждат осъществяване на фактическият състав по уведомяването извън адреса на териториалното поделение на РД АА. Трите хипотези имат различно място на довършване на легалния фактически състав, който ще доведе до уведомяване. Не само това – превозът е извършен през неработен ден -11.01.2020 г. – събота, до който краен срок реално не е било възможно уведомяването да бъде осъществено на адреса на РД АА, предвид определения от посочената норма – чл.68, ал.1 от Наредба №33/1999 г., а е можело да се извърши уведомяване само по другите три начина. Явно е, че тези начини на уведомяване - по поща, електронна поща и факс са били уредени законодателно именно за удобство на превозвачите. Самото задължено лице би било освободено от отговорност ако е извършило фактическия състав на уведомяването, по който и да е от начините, което може да стане на различни места. Съдът намира, че посоченият адрес на дружеството като място на извършване на нарушението е законосъобразно и не води до нарушаване на правата на санкционираното лице.

Споделят се напълно и изложените от въззивния съд мотиви относно това дали е налице маловажен случай или не. Доколкото има пълно съвпадение в изводите на въззивната и касационната инстанция по този въпрос съдът на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на въззивното решение в тази им част. Следва да се упомене, че нарушението е такова на просто извършване. Няма уведомяване в рамките на даден от закона срок – „един час преди започване на превоза“. Това охарактеризира деянието като формално нарушение, което закона приема за достатъчно, за да бъде санкционирано, без да е необходимо вследствие на нарушението да са настъпили каквито и да е било вредни последствия.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се потвърди.

Няма данни за ответника по касационната жалба да е участвал в касационното производство, както и да е извършил разноски и такива не му се следват.

Водим от горното и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, четвърти касационен състав

 

Р    Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260050/19.01.2021 г. по НАХД № 4907/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0000876/21.10.2020 г., издадено от Началник отдел „Контрол“ на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на „То-ни-3“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК ***, представлявано от управителя М.Н. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лв. на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.68, ал.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на Министерство на транспорта.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                      2.