Р Е Ш Е Н И Е
№ 260253
гр. Пловдив, 17.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателно отделение, XI състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Елена
Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 6337/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен
фиш серия К № 3848600, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на П.А.В. с ЕГН **********
и адрес *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на фиша. Твърди се, че издаден в нарушение на правилата за ползване на
автоматизирано техническо средство или система (АТСС), тъй като е нарушен
принципът за издаването му в отсъствие на контролен орган и нарушителя. Същевременно
е мобилно АТСС, чийто работен процес се поставя от контролен орган, а на
посоченото във фиша място е общоизвестно, че няма монтирано устройство за
заснемане от стационарен тип. Възразява се относно това дали АТСС е от одобрен
тип и дали е вписано в регистъра, както и дали е годно за употреба и минало ли
е проверка.
Въззиваемата страна не е взела
становище и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок съгласно
разпечатката от АИС АНД връчване фиша на жалбоподателя. Липсват доказателства
за авторството и мястото на връчване на електронния фиш. Жалбата е подадена е
от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по
същество се явява основателна, поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 11.07.2020 г. в 08:50 ч. на път II-64, км. 50 в посока
от с. Труд към гр. Пловдив при въведено ограничение на скоростта с пътен знак
В26 от 60 km/h МПС лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № ***
се е движил със скорост от 94 km/h и това е установено с автоматизирано
техническо средство и система TFR1-M
№ 529.
Собственик на регистрираното МПС е жалбоподателят П.В.. Отчетен е толеранс от
минус 3 km/h
от заснетата скорост, която е установена от 97 km/h. За установеното
нарушение е издаден електронен фиш серия К № 3848600 и е наложена глоба в
размер на 300 лв.
Установява се АТСС TFR1-M № 529 да е одобрено средство за
измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е
минало периодична техническа проверка на 12.06.2020 г. и заснемането е сторено
в едногодишния срок за техническа изправност на средството. За извършеното
заснемане е съставен протокол с рег. № 6207р-8738 от 13.07.2020 г., в който е
отразено, че заснемането е извършено на път II-64 км 50 в посока с. Труд - гр. Пловдив.
Установява се по делото, че на път II-64 в посока с. Труд - гр. Пловдив има поставен
пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта на 60 km/h на км 50+700.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия
материал от АТСС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
на Български институт по метрология /БИМ/, протокол № 2-32-20 г. от проверка на
мобилна система за видeоконтрол
TFR1-M,
протокол за използване на АТСС № 6207р-8738 от 13.07.2020, разпечатка на фиш, разпечатка
от АИС АНД за връчване на документи, техническо описание и инструкция за
експлоатация, справка нарушите/водач, писмо вх. № 275112/28.10.2020 г. от ОПУ
Пловдив, ведно с два броя снимки.
Собствеността върху лекия автомобил не
се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното е
изрично отбелязано в узнатия от него електронен фиш.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът
след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия
орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са
ограничени правата на жалбоподателя. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение
за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е
ограничено правото му да направи и писмени възражения по него. Правилно е
отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h. На приложената към фиша снимка е
посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на
скоростта, превишена скорост, посоката на движението, регистрационния номер на
заснетия автомобил и координатите.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр.
чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата, се издават електронни фишове. Разграничават
се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични
АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени на участък от пътя; и 3) от
мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство. Последните могат да бъдат
използвани и в динамична обстановка, която е изключение от общите правила и
отговорността се реализира на място от контролните органи установили по време
на движение нарушението. Процесният случай е от тази група мобилни АТСС,
прикрепени към ППС, което обаче е стационарно, т.е. на участък от пътя и е
статично. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали
се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
от него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез
преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на
нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на
нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за
реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на
нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния
носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено
чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи,
при спазване на изискванията за тяхното използване.
Необходимо е да се посочи същностната
разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в
отсъствието на контролен орган и нарушител. Затова и съдът вече имаше
възможност да изложи разбирането си, че електронният фиш представлява
електронно изявление. Това обаче не е в противоречие с дефиницията на мобилно
автоматизирано техническо средство или система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР
към ЗДвП, която изисква установяването на нарушението да се извърши в
присъствието на контролен орган, който да постави начало и край на работния
процес на средството или системата. Това обаче не превръща самото АТСС и режима
му на заснемане в мобилно АТСС, а напротив само го отграничава от тези, които
са трайно прикрепени към друг обект и не могат да бъдат премествани в
пространството. Затова и за процесното АТСС е необходим контролен орган, който
да го постави, да стартира и прекрати режима на заснемане. Затова и
възражението в този смисъл се прие за неоснователно.
За да е законосъобразно използването на
техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда
Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. /нататък Наредбата/ след изменението с ДВ
бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен
тип; да е вписано в Българския институт по метрология; да е преминало през
първоначална и последваща метрологична проверка; да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за
одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото
за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или както
е в случая да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно
изисквани условия, които се посочиха по-горе. Представено е удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, валидно до 24.02.2020 г. Това
обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от
процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и
върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 529, тъй
като тя е била в употреба към 11.07.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип.
Затова и то съответства на одобрения тип. Същевременно периодичността на последващите
проверки на скоростомерите е една година съгласно т. 31 от Заповед №
А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му е именно в този
срок. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен
тип средство за измерване.
Конкретното АТСС е преминало последваща
техническа проверка на 12.06.2020 г., за което е и представен протокол, и
измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната система.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал.
1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е
посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и
отбелязването във фиша на мястото, специално пригодено за посочване на вида и
номера на АТСС, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на
движение, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на
измерване, номера на служебния автомобил, в който се е намирало АТСС, началото
на работата по час и минута с номер на първо статично изображение и часа и края
на работата с номер на последното статично изображение, както и използването на
АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания. АТСС е ползвано съобразно изискванията на производителя. Само при
кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували достатъчно
гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са налице
изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При наличие на
надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички нормативни и
технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на
измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на техническите
изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и
прецизност на измерванията, не може да се предполага, а не такъв е настоящия
случай. Така Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019 г. на
Административен съд – София.
Установи се, че АТСС тип TFR1-M е
средство, което се поставя за работа в лек автомобил. По тази причина не се
изисква изготвянето на снимка на него, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 3
от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от
пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в разговорната реч
„триножници“.
От
правна страна:
На базата на всички събрани по делото
писмени доказателства, съдът е на становище, че не се установява от обективна
страна извършването на нарушение от страна на жалбоподател на посочената разпоредба
на чл. 21, ал. ал. 2 вр. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за извън населено
място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 km/h, а когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Безспорно установено е, че лек
автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № *** се е движил на път II-64, км. 50 в посока
от с. Труд към гр. Пловдив със скорост от 94 km/h. Не се установява обаче
поведението на водача на автомобила да е противоправно. На въведеното във фиша
място на извършване на нарушение на път
II-64, км. 50 в посока от с. Труд
към гр. Пловдив не е действало въведено ограничение на скоростта на движение
със знак В26 в размер на 60 km/h.
Съгласно представеното писмо от ОПУ Пловдив такъв знак действително е поставен
на същия път и в същата посока, но на различно място, а именно км 50+700. Оттам
и мястото на въведеното ограничение и задължението на водачите на МПС да се
съобразяват с него е съвсем различно. Нещо повече към км 50 жалбоподателят не е
имал задължение да се движи с 60 km/h
и за него е действало общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и допустимата
скорост е била 90 km/h.
Следователно към мястото, на което се твърди да е извършено нарушението, такова
въобще не е реализирано поради липсата на задължение за съобразяване със знак
В26. Такова е възникнало на различно място, макар и 700 м в посока към гр.
Пловдив. Каква обаче е била скоростта на движение именно към мястото на
действие на знак В26 е въпрос, който не може да бъде изследван в настоящото
производство и за него не е повдигнато обвинение за извършване на нарушение.
От друга страна в протокола за
използване на АТСС не е посочено каква е била допустимата скорост в нейното
цифрово измерение съобразно знака за ограничение, за да се приеме, че именно
пътен знак В26 – 60 km/h,
не е спазен. Протоколът има своята доказателствена функция и следва да
установява параметрите на нарушението. В конкретния случай не се доказа, че на
км 50 на път II-64
в посока от с. Труд към гр. Пловдив има поставен какъвто и да е пътен знак,
който да ограничава скоростта за движение на превозните средства.
По изложените по-горе причини съдът
намира, че не се доказа на посоченото във фиша място да е бил поставен пътен
знак. Оттам и не е съществувало задължение за жалбоподателят да се съобразява с
указанието на какъвто и да е било знак и ограничение на скоростта, освен с
общото правило. Следователно не се установява да са осъществени всички признаци
от изпълнително деяние на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Затова и съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Поради възприетото становище не следва
да се взима отношение към субективната страна на нарушението, доколкото се
прие, че такова въобще не е извършено. Така и по законосъобразността и
справедливостта на наказанието – по същите причини.
По посочените съображения следва да се
приеме, че към административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено
като виновно материалноотговорно лице и не се доказа да е извършено нарушение
от обективна страна, което дава основание електронният фиш да се прецени като незаконосъобразен
и последицата от това – да бъде отменен.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3848600, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на П.А.В. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение на
чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Е. А.