Определение по дело №503/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. К. С., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”Д.” №*, със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа и документи: [населено място], ул.”Т. А." №*, ет.*, кантората на адвокат Г. Ю., против И. Г. Н., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”С.” №*, вх.”*”, ет.*, ап.*.

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл.367 от ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея, заедно с приложените писмени доказателства.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответната по делото страна – И. Г. Н., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”С,” №*, вх.”*”, ет.*, ап.*.

Съдът намира, че подадената пред него искова молба, отговоря на изискванията за редовност, формулирани в разпоредбите на чл.127 и чл.128 от ГПК досежно задължителните реквизити по закон. Не са налице основания за съда да остави същите без движение по реда на чл.129 от ГПК. Възражението на ответника за нередовност на исковата молба по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, поради непосочване от какво произтича претендираното вземане, е изцяло неоснователно, понеже ищеца ясно е посочил от какво произтича вземането му за исковата сума – от Спогодба за доброволно изпълнение на парично задължение, с нотариално удостоверени подписи, сключен между него и ответника по делото.

По своята родова подсъдност искът е подсъден на окръжен съд като първа инстанция по аргумент от чл.104, т.4 от ГПК, тъй като цената на исковата претенция е над 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева). По – конкретно същата е в размер на 50 000 (петдесет хиляди) евро.

При извършена от съда проверка за допустимост на предявения иск по чл.130 от ГПК съдът констатира, че същият е процесуално допустим. Искът е предявен в преклузивния срок по чл.415, ал.1 от. Указанията на заповедния съд за предявяване на иска са съобщени на ищеца на 08.05.2015 г. видно от съобщението за връчен препис на л.25 от заповедното производство, а исковата молба е подадена на 08.06.2015 г. видно от поставения върху нея входящ номер.

С приемането на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС са поставени допълнителни изисквания относно съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. В т.10а на цитираното тълкувателно решение е прието, че в производството по чл.422 ГПК съдът е длъжен да извърши самостоятелна преценка относно това дали възражението на длъжника е подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК и дали с него е оспорено вземането на кредитора. Тази преценка не е обвързана от преценката на заповедния съд. Като подаденото възражение в срок по чл.414, ал.2 от ГПК е предпоставка за допустимост на производството по чл.422, ал.1 от ГПК и в случай, че такова не е подадено в срок, същото по арг. от чл.130 от ГПК следва да се прекрати (Вж. така Определение 163 от 04.02.2011 г. по ч.т.д.901/2010 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение). В конкретния случай съдът констатира, че от страна на длъжника И. Г. Н. е подадено възражение по чл.414, ал.2 от ГПК. Въпреки това обаче, не може да се установи дали същото е подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, понеже не са представени от страна на длъжника каквито и да е доказателства в тази насока. Ето защо съдът намира, с оглед процесуална икономия, че следва да укаже на ответника по делото И. Г. Н., в едноседмичен срок от връчването на настоящия съдебен акт да представи доказателство за датата на която му е връчена заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2720/2014 г. по описа на РС – [населено място], като в противен случай съдът ще приеме, че заповедта по горното дело е влязла в сила и подлежи на принудително изпълнение на основание чл.404, т.1 от ГПК, поради което и ще прекрати производството по делото.

На основание чл.140, ал.1 във връзка с чл.146 от ГПК съдът изготви следния проект за доклад по делото, който обявява на страните по настоящето дело:

1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищеца твърди, че със заявление по чл.410 ГПК е образувал против ответника по настоящата искова молба ч.гр.дело №2720/2014г по описа на Районен съд Благоевград, с искане дружеството да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 50 000 евро / петдесет хиляди евро /, дължими на основание Спогодба за доброволно изпълнение на парично задължение от 08.01.2010 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 30.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 2 996.83 лв. Посочва, че с нарочно разпореждане издадено по горното дело, съдът е постановил издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираната сума, както и изпълнителен лист, а именно Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №9032/30.12.2014 г. Сочи се, че в срока за възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, ответника по делото, е депозирал такова против издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като със съобщение, връчено на ищеца на 08.05.2015 г., му е указано, че в едномесечен срок от получаването му следва да предяви иск за установяване наличието на задължението на ответника и съществуването на вземането, както и на сторените в производството по чл.410 ГПК разноски, включително да се представят по делото доказателства, че в този срок е предявен иск за установяване на вземането.

Излагат се съображения, че на 08.01.2010 г. между ищеца, в качеството му на съдружник и ответника е договорена и сключена Спогодба за доброволно изпълнение на парично задължение, с нотариално удостоверени подписи от Нотариус К. М., с рег.№415 на НК и с район на действие PC Б., с рег.№159/08.01.2010 г. Твърди се, че съгласно т.1 /първа/ на цитираната по – горе Спогодба, ответника се е задължил да заплати на ищеца сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ евро в срок до 08.07.2010 г., с местоизпълнение на задължението – местожителството на кредитора и платимо по банкова сметка на кредитора. Сочи се, че с разпоредбата на т.3 /трета/ от Спогодбата, страните са се съгласили, че в случай на неизпълнение на задължението за ищеца ще възникне право да се снабди със Заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.3 ГПК, като в определения със Спогодбата срок длъжника не е изпълнил задължението си, предвид и на което за ищеца е възникнал правен интерес да депозира заявление пред местно компетентния съд за издаване на заповед по реда на чл.417 ГПК. Сочи се неоснователност на твърдението на ответната страна за недължимост на описаното по – горе вземане.

Моли се съдът признае за установено по отношение на И. Г. Н., с ЕГН: [ЕГН], [населено място], ул.”С,” № *, вх.”*”, ет.*, ап.*, че както към момента на издаване на разпореждането и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №9032/30.12.2014 г. по ч.гр.д. №2720/2014 г., а така също и към настоящият етап, ответника дължи на ищеца сумата от 50 000 евро /петдесет хиляди евро/, дължими на основание Спогодба за доброволно изпълнение на парично задължение от 08.01.2010 г., с рег.№159/08.01.2010 г., с нотариално удостоверени подписи от Нотариус К. М., с рег.№ 415 на НК, с район на действие PC Б., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 30.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 2 996.83 лв., както и сторените в настоящето производство разноски, включително заплатен адв. хонорар.

С исковата молба се представят доказателства и се правят доказателствени искания.

В отговора на исковата молба се посочва първо, че исковата молба не отговаря на изискването за редовност по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, понеже липсва информация от какво произтича претендираното от ищеца вземане. Поддържа се, че искът е недопустим, тъй като не е налице хипотезата на чл.417, т.3 от ГПК. В условията на евентуалност се твърди, че искът е и неоснователен, защото представената от ищеца спогодба от 08.01.2010 г. е нищожна, поради липса на съгласие и липса на основание, както и поради недължимост на сумите, посочени в нея. В подкрепа на тезата за нищожност на спогодбата се посочва, че от същата не става ясно какво е материалното правоотношение по силата на което е заявена исковата претенция, не са посочени правата и задълженията на страните по материалното правоотношение, което прави невъзможна и преценката относно това съдържа ли спогодбата всички елементи на сделката. Твърди се, че представената спогодба не съдържала и предмет, поради което се оспорва твърдението за дължимостта на исковата претенция. В отговора на исковата молба се прави на основание чл.110 от ЗЗД и възражение за погасяване по давност на процесното задължение.

Предвид на гореизложеното се моли предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен, а също и да се присъдят сторените по делото от ответника разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, както и на възраженията на ответника:

С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и формулирания петитум, съдът намира, че е предявен от ищеца иск с правна квалификация чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 във вр. с чл.417, т.3, предл. второ от ГПК.

С оглед наведените в отговора на исковата молба възражения, съдът намира, че ответника е направил възражения, които следва да се квалифицират като такива за нищожност на процесната спогодба, поради липса на съгласие – чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД, нищожност поради липса на основание – правна квалификация чл.26, ал.2, предл. пето от ЗЗД, нищожност поради липса на предмет – правна квалификация чл.26, ал.2, предл. трето от ЗЗД. От ответника е направено и възражение за погасяване по давност на претендираното вземане, което е с правно основание чл.110 от ЗЗД.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения /чл. 154, ал.1 от ГПК. Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. Оборването на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато това е забранено от закон /чл.154, ал.2 от ГПК/.

В тежест на ищеца по настоящето дело е да установи наличието на процесуалните предпоставки на иска по чл.422, ал.1 от ГПК. В негова тежест е да докаже възникването на валидно облигационно правоотношение с ответниците по делото, произтичащо от описаната в исковата молба Спогодба за доброволно изпълнение на парично задължение, с нотариално удостоверени подписи от Нотариус К. М., с рег.№415 на НК, изпълнение на поетите от негова страна задължения по договора, както и размера и настъпилата изискуемост на твърдяното в исковата молба вземане. В тежест на ищеца е да докаже и успешно проведено заповедно производство за претендираното в исковата молба вземане.

От друга страна, в тежест на ответната страна по спора лежи задължението да докаже качеството си на изправна страна по процесната спогодба и по – конкретно същия следва да докаже, чрез надлежни доказателства и доказателствени средства, че е извършил надлежно и в срок плащането на дължимите от него суми по процесната спогодба. В тежест на ответника е и доказването на възраженията, направени в отговора на исковата молба.

По доказателствените искания на страните:

Съдът, след като анализира представените от ищеца с исковата писмени доказателства, както и направените с нея доказателствени искания по делото, счита че същите са относими към предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и необходими, досежно правно релевантните факти, които следва да бъдат установени в настоящия исков процес. Поради това на основание чл.157, ал.1 от ГПК, същите следва да бъдат допуснати като доказателства с настоящето определение.

От ответната страна по делото не са направени доказателствени искания.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото, за 13.10.2015 от 13:30 , за които дата и час да бъдат призовани страните по делото.

Страните, следва да бъдат напътени към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора

Водим от изложеното по – горе и с оглед разпоредбата на чл.140 от ГПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЯВАВА на основание чл.140, ал.3 от ГПК във връзка с чл.146 от ГПК, писмения си проект за доклад на страните по настоящото дело.

УКАЗВА на ответника И. Г. Н., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”С,” № *, вх.”*”, ет.*, ап.*, в едноседмичен срок от връчването на настоящия съдебен акт, да представи доказателство за датата на която му е връчена Заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2720/2014 г. по описа на РС – [населено място], като в противен случай съдът ще приеме, че заповедта по горното дело е влязла в сила иподлежи на принудително изпълнение на основание чл.404, т.1 от ГПК.

ДОПУСКА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО представените от ищеца такива по опис с исковата молба, а именно: Спогодба за доброволно изпълнение на парично задължение от 08.01.2010 г., сключена между Г. К. С., с местожителство [населено място], ул.”Д,” * и И. Г. Н., с местожителство: [населено място], общ. Ст,, обл. Ст., ул.”Ц.Б.” *, вх.”*”, ет.*, ап.*; копие на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №9032/30.12.2014 г. по ч.гр.д.№2720/2014 г. по описа на РС – Благоевград; копие на Изпълнителен лист от 30.12.2014 г., издаден по ч.гр.д.№2720/2014 г. по описа на РС – Благоевград; копие на Възражение от 14.04.2015 г., подадено от И. Г. Н., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул."С.” *, вх.”*”, ап.*;

Прилага към настоящето дело: ч.гр.д.№2720/2014 г. по описа на Районен съд – [населено място].

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните по делото препис от настоящото определение на съда, съдържащо писмения проектодоклад на съда, а на ищеца по делото и препис от отговора на исковата молба.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ да доброволно уреждане на спора.

НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 13.10.2015.13:30 часа,за които дата и час страните да бъдат призовани.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: