Определение по дело №369/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК и чл. 2в от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба от И.Г.П. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в която е формулирана претенция за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпени вреди от действия на служители на ответника, съставляващи нарушения на правото на Европейския съюз.

В исковата молба се твърди, че получено от ищеца П. *** на 12.05.2023 г. е било отворено от служители на ответника, като били иззети три листа от писмото, върнати на П. на 05.06.2023 г. С тези си действия служителите на ГДИН лишили последния от възможността да се ползва от собствеността си за период от 24 дни и му нанесли вреда на правото на интелектуален труд и кореспонденция.

С Разпореждане на съдията – докладчик исковата молба е оставена без движение с указания към ищеца да отстрани нередовности по иска, като: посочи и конкретизира вида и характера на вредите (имуществени или неимуществени), за които се претендира обезщетение; посочи в какво се изразяват сочените като претърпени вреди (имуществени или неимуществени) и периода, през който са претърпени. В изпълнение указанията на съда, със становище по делото ищецът П. е уточнил, че претендира вреди от имуществен и неимуществен характер от по 7 500 лева.

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание на 18.12.2023 г. И.П. е депозирал пред съда писмено Становище, в което заявява, че внася изменение на първоначалната искова молба, като сочи и втори ответник – Министерство на правосъдието, увеличава периода на твърдяните вреди – от 30.07.2022 г. до 14.07.2023 г. и увеличава размера на иска на 30 000 лв., солидарно разпределен между двамата ответници, внася допълнение в обстоятелствената част на исковата молба. Според заявеното, на 30.07.2022 г. служители на ГДИН – ОЗ – Стара Загора иззели донесената му по време на свиждане в затвора книга „Енциклопедия на огнестрелните оръжия“ – негова собственост, която му била необходима като приложение и източник на информация за написване на две негови авторски книги; нарушено било и правото му на интелектуален труд, поради липса на достъп до компютър, пишеща машина, принтер, интернет. Съдът е отложил разглеждането на делото за следващо съдебно заседание, като е дал указания на ответната страна за становище по внесеното искане за изменение. Такова становище със заявена недопустимост е постъпило по делото на 28.12.2023 г.

При преценка на така изложеното в коментираното становище, постъпило от ищеца П. на 18.12.2023 г. настоящият съдебен състав намира формулираното искане за изменение на претенцията за извършено в срока по чл. 214 ал. 1 от ГПК, но недопустимо, като противоречащо на заложените в цитираната норма процесуални предпоставки за допускане на изменение. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 214 ал. 1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. Видно от съдържанието на становището, ищецът не изменя предявените искове, а предявява по същество нов иск с нов ответник, нови вреди в друг период, основани на нови фактически твърдения и нов петитум – твърди се, че вредите са настъпили в периода от 30.07.2022 г. до 14.07.2023 г., изразяват се в изземване на донесена му книга и липса на достъп до компютър, принтер, пишеща машина и интернет, довело до нарушение на неприкосновена негова собственост и правото му на интелектуален труд. Така изложените от ищеца П. фактически твърдения съставляват ново основание на искова претенция за обезщетение, съпроводено и с искане за заплащане на нова сума в размер на още 15 000 лв., което сочи на недопустимост на изменението на иска по реда на чл. 214 ал. 1 от ГПК. В случая с искането за изменение, обективирано в постъпилото на 18.12.2023 г. писмено становище от П. едновременно се изменят фактическите обстоятелства (основанието) и петитумът (искането). Съобразно приложимата процесуална норма на чл. 214 ал. 1 от ГПК, за да е допустимо изменението на иска в частта на неговия размер, искането не следва да се основава на нови правопораждащи юридически факти, но в случая, в противовес със законодателното разрешение в цитираната разпоредба, в становището на ищеца са изложени именно такива. Изложени са нови твърдения от фактическо естество, с които се променя както предметът на настоящия правен спор, ответникът, периода, за който се претендира обезщетение, обективният характер на твърдяните нанесени вреди, така и размерът на исковата претенция.

При горните съображения, формулирано от И.П. в становище по делото от 18.12.2023 г. искането за изменение на иска, както по отношение на неговия размер, респ. петитум, така и на неговото основание (фактически обстоятелства) се явява недопустимо и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 252, във вр. с чл. 214 ал. 1 от ГПК и чл. 144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ формулираното в становище от 18.12.2023 г. искане за изменение по реда на чл. 214 ал. 1 от ГПК на предявения от И.Г.П. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия: