№ 12361
гр. София, 23.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110152782 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена на основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН,
от Х. Д. Т., ЕГН ********** в лично качество и на процесуален субституент
на малолетните й деца Л. С. Т., ЕГН ********** и С. С. Т., ЕГН **********, с
която търси защита от домашно насилие за себе и децата от съпруга си и
техен баща С. С. Т., ЕГН **********.
В молбата и уточнителните молби и уточненията на фактическите
твърдения, направени в съдебно заседание, проведено на 28.02.2024 г., се
сочат извършени спрямо тях акт на домашно физическо и психическо
насилие, както следва:
-На 04.07.2023 г. малко след 21.00 часа в семейното жилище, находящо
се в гр. София, ж.к. „Манастирски ливади-Запад“, ул. „Родопски извор“ №
106, ет. 3, ап. 20Б, ответникът е осъществил физическо насилие по отношение
на Л. Т., изразило се в силно задърпване по едната ръка в следствие, на което
тя се разплакала, а молителката Х. Т. блъснал няколко пъти, за да не снима
повече. Това било извършено в присъствието и на детето С. Т..
-На 15.09.2023 г. в гр. София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „Симеон Радев“ № 31
в 05 ОУ „Иван Вазов“ по време на първия учебен ден на детето С. Т.
осъществил психическо насилие, изразило се в искане за завеждане против
волята на Х. Т. и С. Т. в семейното жилище. Когато те му отказали,
ответникът замахнал с чанта, за да нанесе удар на Х. Т. и направил опит да
отнеме ключовете от автомобила й. От тези деяния молителката Х. Т. и
пострадалата С. Т. много се изплашили. Пострадалата Л. Т. е присъствала при
извършеното им от ответника.
-На 09.10.2023 г. в гр. София, в ж.к. „Манастирски ливади-Запад“ в
1
заведение „Бебе гардън“, находящо се до супермаркет „Фантастико“, когато
бил рождения ден на пострадалата Л. Т. възникнал скандал между ответника
и Х. Т., С. Т. и Л. Т.. Той нахлул в колата на молителката Х. Тодорва, блъскал
на трите пострадали лица, ударил с кутия бонбони по главата на Х. Т.,
отправил заплахи на висок глас по отношение на нея: „Ще ти счупя тиквата“.
Всичко това било осъществено по време на движение на автомобила.
-На 10.10.2023 г. в гр. София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „Симеон Радев“ № 31
пред 05 ОУ „Иван Вазов“ ответникът отправил заплахи към Х. Т., че, ако не
приеме букет цветя от него, ще я набие, след което я замерил с букета. Това
било извършено в присъствието на детето С. Т..
- На 17.10.2023 г. в гр. София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „Симеон Радев“ № 31
пред 05 ОУ „Иван Вазов“ по повод възникнал скандал, ответникът блъснал и
ударил Х. Т., което е било извършено в присъствието на детето С. Т.;
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Твърди се, че
ответникът е съпруг на молителката и баща на пострадалите лица, поради
което съдът приема, че е подадена от лице, което има право да търси защита
по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН, срещу лице, което има право
да отговаря по молбата. Налична е активна и пасивна легитимация на
страните, с оглед на което молбата е допустима.
По основателността:
На първо място, нужно е изрично да се посочи, че доколкото молбата е
постъпила в съда преди изменението на ЗЗДН с ДВ бр. 66 от 1.08.2023 г., то
на основание § 30. от ПЗР към ЗЗДН приложим е редът преди изменението на
закона.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира молбата за неоснователна.
Не е спорно и от приложените удостоверения за раждане и за
граждански брак се установява, че ответникът съпруг на молителката Х. Д.,
от чийто брак са родени пострадалите деца С. С. Т. и Л. С. Т.. Отношенията на
съпрузите са влошени, между тях е образувано бракоразводно гр.дело №
54214/2023 на СРС. Молителката е депозирала различни сигнали в
Софийската военно-окръжна прокуратура за извършени от ответника актове
на домашно насилие. Във връзка с тези сигнали са образувани ДП №№ 94-
Сл/2022 г. и 97-Сл/2023 г.
Молителят не успя да докаже при условията на пълно и главно
доказване твърденията си за извършени от ответника актове на насилие.
Това е така, защото приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е
годна да установи никой от твърдените актове на насилие. В нея са описани
само два (от 04.07.2023 г. и от 15.09.2023 г.) от общо петте акта, за които се
търси защита.
По отношение на акта от 04.07.2023 г. декларацията не е годна да
установи твърдяното деяние, тъй като е лишена от всякаква конкретика
относно време, място и начин на извършване на твърдяното насилие.
Посоченото в нея, че ответникът е извършил физически тормоз е твърде
общо, лишава го от възможност да упражни правото си на защита и проведе
2
насрещно доказване, като не установява никакви конкретни признаци на
твърдяното му противоправно поведение. Други годни доказателства за
действията му не са събрани, поради което съдържанието на декларацията в
този й вид не е достатъчна за пълно и главно доказване на деянието.
По отношение на акта от 15.09.2023 г. декларацията също не е годна да
установи твърдяното деяние, тъй като липсва време и място на извършване на
деянието, информация колко са пострадалите от него лица – 2 или 3.
Същевременно при преглед на показанията на свид. Зорка Д. (майка на
молителката), преценени по реда на чл. 172 ГПК, е видно, че те влизат в
противоречие с механизъма на деянието, посочен в декларацията. Това е така,
защото в последната се твърди, че ответникът разплакал детето С. Т., която
имала тържество по случай първия учебен ден и искал да ги заведе в
семейното жилище. След като му отказали, той се разгневил, замахнал с
чантата си да удари молителката Х. Т. и искал да й вземе ключовете, като
двете с детето много се изплашили. В показанията си свид. Д., която твърди,
че е очевидец на събитията твърди нещо различно, а именно, че дъщеря й
(мол. Хр. Т.) я помолила да гледа децата. Свидетелката отишла с тях на детска
площадка в близост до училището, а мол. Х. Т. отишла да говори с ответника,
който бил намръщен и разярен, дърпал децата, а нея я бутал. Викал й „Влизай
в колата, ще те ударя с чантата, ще си получиш една чанта по главата“.
Видяла, че я бута да влезе колата. Детето С. чуло и казала, че ще отиде при
тях, но баба й (свид. Зорка Д.) не позволила. Очевидно е противоречието за
случилото се между декларацията и показанията на свид. Д.. В декларацията
се твърди, опити за нанасяне на удар и взимане на ключове. В показанията на
свид. Д. се твърди, че ответникът дърпал децата и бутал молителката,
заплашил я, че ще удари в чанта. Въпреки динамиката на ситуацията и
изминалия период от време, вследствие на които е възможно да са налице
известни противоречия и непълноти в показанията, в случая не може да бъде
подминато и непримиримото вътрешно противоречие в показанията на свид.
Д., която от една страна твърди, че е била с децата на близка до училището
площадка, като не е позволила на внучка си С. да отиде при родителите си,
докато се карали, от друга твърди, че децата били при родителите си, като
ответникът дори ги бутал. Предвид тези съществени противоречия, както и
съдържателните недостатъци и на декларацията и на показанията (относно
време, място, начин на извършване и пострадали лица), тези доказателствени
източници не могат да бъдат кредитирани, тъй като не установяват при
условията на пълно и главно доказване твърдения акт на насилие от
15.09.2023 г.
За пълнота настоящия състав намира за нужно да отбележи още нещо.
Същият не споделя разбирането, изразено в част от съдебната практика, че
когато декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не съдържа точно описание по
време, място и начин на извършване на твърдения акт на насилие, тя негодно
доказателствено средство. Подобни ограничения в закона не са поставени и
когато декларацията отговаря на процесуалните изисквания да изхожда и
бъде подписана от пострадалото лице, същата представлява годно
доказателствено средство. Тя може да послужи като доказателство за
конкретно описаните в нея обстоятелства и няма пречка, ако се приеме за
достоверна, да бъде кредитирана наред с други доказателствени източници в
3
частите, в които установява значими за предмета на доказване обстоятелства,
дори да не описва всички елементи на твърдяното деяние. Настоящия случай
обаче не е такъв, доколкото приложената декларация е лишена от всякаква
конкретика досежно деянието на 04.07.2023 г., а по отношение на него други
годни доказателства липсват, като и влиза в противоречие с показанията на
свид. Д. относно деянието на 15.09.2023 г. Предвид наличието на
противоречия и възможната заинтересованост на свидетелката никой от двата
доказателствени източника не може да бъде възприет за достоверен.
Не са ангажирани доказателства, които да установяват и останалите
деяния, описани в молбата и уточнителните молби. Следва да се посочи, че те
не могат да бъдат установени от показанията на свид. Д.. Тя не е очевидец на
събитията, т.е. по естеството й показанията са производно доказателство, като
са лишени от всякаква конкретика за време, място и начин на извършване на
всеки един от твърдените актове.
Изготвеният социален доклад, депозираните молби и сигнали до СВоП
също не представляват годни доказателства, тъй като съдържа пресъздадени
твърдения на молителката за изгодни за нея факти, които доколкото не са
подкрепени с други доказателства, не могат да послужат като основание за
уважаване на молбата.
Не се споделят и твърденията на процесуалните представители на
молителката, че материалите на ДП № 97-Сл/2023 г. и по-конкретно
проведените разпити на свидетели в хода на досъдебното производство могат
да послужат за изграждане на доказателствени изводи по настоящото дело. В
съдебната практика никога не е имало съмнение, че принципът за
непосредственост (чл. 11 от ГПК) изключва възможността да бъдат ценени
показания на свидетели, дадени в друго производство. Константно е
разбирането че принципът на непосредственост не допуска решението на съда
да се основава на свидетелски показания, събрани в друго производство, в т.
ч. в досъдебно производство, на постановления на прокурора, други
констатации и мнения на разследващите органи и др. За гражданския съд е
задължителна за съобразяване само присъдата на наказателния съд и то по
въпросите, изрично посочени в чл. 300 ГПК /извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца/, като в тези случаи
законодателят е ограничил приложението на принципите на непосредственост
/чл. 11 ГПК/ и свободно формиране на вътрешното съдийско убеждение /чл.
12 ГПК/. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските
последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с
допустимите доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред
гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани
доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство /вж.
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 66 от 12.03.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 5839/2014 г., IV г. о./. Ето защо е недопустимо да се обсъждат
показанията на свидетели, дадени в хода на ДП № 97-Сл/2023 г.
В допълнение към горното, относно твърдения акт на 17.10.2023 г., е
нужно да се посочи още, че заключението на СТЕ и СМУ № 913/2023 г. не са
достатъчни, за да се направи единствен възможен извод, че на посочената
4
дата ответникът блъснал и ударил Х. Т. в присъствието на детето С. Т.. От
СТЕ се установява съдържанието на подадените сигнали до тел. 112, които
касаят семеен скандал, но липсват данни за упражнена физическа агресия.
Ето защо съдът счита, че СМУ № 913/2023 г. е недостатъчно само или в
съвкупност със заключението на СТЕ да установи по време, място и начин на
извършване на твърдения акт на насилие от 17.10.2023 г., за това не спомагат
и имащите производен характер в тази част доказателства, обективирани в
показанията на свид. Д..
Следва да се посочи, че въпреки широките възможности за доказване на
акт на домашно насилие, които ЗЗДН предоставя, те не са използвани, като
липсват доказателствени средства, установяващи твърдените актове.
Ето защо молбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение, като бъде отказано издаване на заповед за защита.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се
възложи в тежест на молителя, която съгласно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25 лева.
Липсва претенция за присъждане на разноски от ответника, поради
което няма основание да бъдат възложени в тежест на молителката.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, подадена на основание чл. 8, т. 1 и
т. 2 от ЗЗДН от Х. Д. Т., ЕГН ********** в лично качество и на процесуален
субституент на малолетните й деца Л. С. Т., ЕГН ********** и С. С. Т., ЕГН
**********, с която търси защита от домашно насилие за себе и децата от С.
С. Т., ЕГН ********** и ОТКАЗВА да издаде заповед за защита срещу С. С.
Т..
ОСЪЖДА Х. Д. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл.
11, ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
издаване на изпълнителен лист на основание чл. 22 ЗЗДН.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5