Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
гр.Сливница 13 август 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета Божилова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело №795 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците И.Б.И.
с ЕГН **********; В.Б.И. с ЕГН **********; Т.Б.И. с ЕГН **********; Д.Б.Г. с
ЕГН **********; Л.Б.Г. с ЕГН **********; И.М.Ц. с ЕГН **********; Л.М.Н. с ЕГН **********;
Р.С.Ц. с ЕГН **********; Н.С.Г. с ЕГН **********; И.С.Д. с ЕГН **********; К.С.Ц.
с ЕГН **********; И.К.С. с ЕГН **********; Н.З.С. с ЕГН ********** и Н.З.С. с
ЕГН **********, че ищцата И.Х.Г. с ЕГН **********,
е собственик на имот 352 за който е отреден парцел ІІІ, с площ на парцела 1188
кв.м. в кв. 38 по плана на с. Х., област С., при съседи: улица, К.Г.,
наследници на С.С.и ТКЗС, ведно с всички подобрения и приращения върху имота.
В исковата молба ищецът И.Х.Г. с ЕГН **********, твърди,
че в периода от 29.10.2000г. до момента на подаване на исковата молба е
завладяла процесния имот. Същият е бил в съсобственост между баща й – Х. Ц.С. и
брат му Д. Ц.С., починал на 29.10.2000г. Ищцата твърди, че е заградила
процесния имот с неплътна и плътна ограда
през 2004г., за което й е издадено разрешение за строеж. Поддържа цялото дворно
място, като в него отглежда трайни насаждения и е обективирала пред всички
съсобственици намерението си да свои имота и да се грижи за него. Единствено тя
е подала данъчна декларация за имота и плаща дължимите данъци за него. Нито
един от съсобствениците не е влагал средства в имота и не е полагал грижи за
него. Счита, че е придобила по давностно владение в периода 29.10.2000година до
сега идеалните части от процесния имот от ответниците по този иск, които същите
притежават по наследство. Представя писмени доказателства. В съдебно заседание
ищцата се явява лично. Поддържа исковата молба и прави доказателствени искания.
Ответниците, чрез процесуален представител адв. А., в отговора на искова
молба, подадена в срока по чл. 131 ГПК
оспорва исковете с твърдения, че след смъртта на общия наследодател Д. Ц.С.,
ответниците И.Ц. и Н.С. , са сменили изцяло прозорците на изградената в
източната част на имота едноетажна сграда. Ответникът И.Ц. поне два пъти
месечно посещава и наглежда процесния имот. Ищцата обработва само частта от
имота около двуетажната сграда, в която отсяда в летния период. Това се
извършва със знанието и съгласието на ответниците. Изградената от ищцата
ограда, по разрешението за строеж е само в частта с двуетажната сграда, която
тя ползва. Пред съсобствениците не е обективирала намерението си да свои, а
през 2008г. е поискала от Я. М. М. – майка на част от ответниците, да закупи от
нея собствената й идеална част. Представят писмени доказателства и правят
доказателствени искания. В съдебна зала, чрез процесуалния си представител
поддържат отговора.
Въз основа на становищата на страните, приетите и събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че между ищеца и ответниците е налице съсобственост на основание наследствено правоприемство. С нотариален акт № 101, том V, дело 645 от 1976г. на ІV-ти нотариус при Софийски районен съд Д. Ц. С. и Х. Ц. С. са признати за собственици на основната част на процесния имот. С нотариален акт № 133, том ІV, дело 815 от 1976г на нотариус при Софийски районен съд, същите са признати за собственици на придаваемите се по регулация части от съседни имоти. Х. Ц.С. е рочинал на 14.08.1988г. Той и съпругата му са оставили за единствен наследник ищцата. Д. Ц. С. е починал на 29.10.2000г. и за свои законни наследници е оставил ответниците и ищцата. За имота е подадена от ищцата данъчна декларация, в която е посочено, че страните са в съсобственост в земя и жилище със застроена площ 40 кв.м., построена през 1926г., а ищцата е индивидуален собственик на жилище с РЗП 90 кв.м., на два етажа, построено през 1974г. двуетажната масивна сграда в имота е в режим на търпимост, съгласно представеното по делото удостоверение за търпимост № ТС-1078/18.08.2004г. на гл.архитект община Б.. От представената преписка по същото, от община б. е видно, че производството по издаване на удостоверението е започнало по молба на ищцата с вх.№ ТС- 1078/05.09.2003г., с приложени към нея описаните по-горе нотариални актове, удостоверение за наследници на Х. Ц.С. и И.Х.Г. – наследодатели на ищцата, приложена е скица и наказателно постановление № НУ – 346 ОТ 23.12.1975г., съгласо което Х.Ц.С. е отпочнал строеж на жилищна сграда без одобрен архитектурен план. Застроена на 45 кв.м. на етаж и половина в процесния имот. С нотариално заверена декларация ищцата е декларирала, че сградата е изградена през 1975г. От данъчната оценка за имота е видно, че за имота няма непогасени данъчни задължения. От представените с отговор на искова молба приходни квитанции е видно, че ответниците са плащали данъчни задължения за имота през различни периоди. На 03.10.2014г. е издадено разрешение за строеж № 134 на гл.арх. Б., съгласно което на наследници на Д. Ц. С. и н-ци на Х. Ц. С. в качеството си на възложители, съгласно посочените по-горе нотариални актове и съобразно представените удостоверения за наследници, да построят неплътна ограда по уличната регулационна линия и плътна по югозападната регулационна линия. От представената от община Б.преписка е видно, че искането е подадено и подписано от страните по делото. Не е открита процедура по оспорване на подписите, въпреки изявлението на процесуалния представител на ответниците, че същите не са подписали искането лично. От представената скица № 822/15.06.2017г. на тех.служба на община Б.е видно, че в имота в западната част е построена двуетажна масивна жилищна сграда, а в източната част полумасивна едноетажна жилищна сграда. Разпитани свидетелите заявяват, че имота е частично ограден и, че вътре в него също има огради. Част от имота се обработва, а друга е ливада. В имота има две сради – стара къща, в която ответника И.Ц. е извършил ремонт на покрив и прозорци през 2012г. В имота свидетелите са виждали ищцата.
Съгласно чл.77 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определени в закон.
В случая ищецът заявява, че като наследник на съсобствениците в имота Х.Ц.С. и брат му Д.Ц.С., починал на 29.10.2000г. е завладяла процесния имот от 29.10.2000г. Съдът приема, че ищцата се позовава на наследство по закон, като основание за придобиване на фактическа влст върху имота и и придобивна давност на основание чл. 79 от ЗС, спрямо частта на съсобствениците си. Когато съсобственик е придобил фактическа власт на основание наследствено правоприемство, то презумцията на чл. 69 от ЗС е оборена, тъй като същият се явява владелец на идеалните части придобити по наследство и държател на частта на останалите сънаследници. Няма пречка в този случай съсобственикът да придобие идеалните части на съсобствениците си по давностно владение, но следва да представи доказателства, че е манифестирано намерението за своене на имота спрямо всеки съсобственик, така че да превърне държането на техните идеални части във владение. Ищцата твърди, че е владяла целия имот за себе си в продължение на повече от 10г. като го е оградила , но от представеното разрешение за строеж е видно, че е разрешена ограда откъм улицата и югозападната граница. За югоизточната и южната част от имота не се събраха писмени или гласни доказателства, същият да е ограден. Събраха се доказателства, че вътре в имота има поставени огради, без яснота какво точно ограждат. Не се събраха доказателства, в кой момент и с какви действия ищцата е демонстрирала пред другите съсобственици намерението си за своене на имота категорично, с отричане на техните права върху съсобствената вещ. Нито от исковата молба, нито от събраните писмени и гласни доказателства, може да се направи извод, че ищцата е извършила действия, с които да е обективирала своето намерение да владее целия имот. В писмена защита, чрез адв. Цановска, ищецът позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. по тълкувателно дело № 1/ 2012г. , счита, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическата власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държанието им във владение. Съдът счита, че с посоченото тълкувателно решение е разрешен спорът относно прилагането на презумцията на чл. 69 от ЗС , като е прието, че тя се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато собствеността произтича от юридически факт, различен от наследяването. Когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част на основание наследство, то той е държател на идеалната част на останалите съсобственици и презумцията се счита за оборена. А и в случая не се доказа ищцата да държи целия имот, извън наследствените си идеални части. В писмените си бележки ищцата се позовава на съдебна практика, но съобразно същата не представи доказателства, че: с действие е препятствала упражняването на фактическа власт и правата на останалите, напротив ищцата не се е противопоставила и е допуснала ответника И.М. през 2012г. да извърши ремонт на покрив и смяна на дограма на едноетажната постройка.
Поради гореизложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на имот 352 за който е отреден парцел ІІІ, с площ на парцела 1188 кв.м. в кв. 38 по плана на с. Х., област С., при съседи: улица, К.Г., наследници на С.С.и ТКЗС, ведно с всички подобрения и приращения върху имота, за неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК поради отхвърлянето на исковете изцяло ищецът дължи разноски на ответниците. Процесуалният представител на ответниците е представил списък по реда на чл. 80 от ГПК в размер на общо 2000 лв. за адвокатска защита и договори за процесуална защита и съдействие.
В писмените бележки ищцата претендира за
неправомерност на посочения като общ адвокатски хонорар в представения списък.
Въпреки, че възражението е направено след приключване на съдебното дирене,
съдът счита, че за яснота на ищеца следва да се произнесе по същото. Съгласно
чл. 43 от ЗА няма пречка един адвокат да защитава повече от един ищец или
ответник в процеса, освен ако не са налице противоречия в интересите им. В
случай на процесуално представителство на повече от едно лице на страната на
ищеца или на ответника, то съответно са налице и повече от една упълномощителни
сделки и договори за правна защита и съдействие, независимо от това, дали
същите са удостоверени с едно пълномощно и договор или не. При такава хипотеза,
произнасяйки се по разноските съдът следва да съобрази, че всеки от
упълномощителите и възложители по договора, има право да иска присъждане на
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед на което и
възражението в писмената защита, че хонорарът трябва да е един, е
неоснователно. В този смисъл са и определения на ВКС. Видно от представените
договори за правна защита, ответниците И.К.С., Д.Б.Г.,
И.М.Ц., Р.С.Ц. и общо И.Б.И.
с ЕГН **********; В.Б.И. с ЕГН **********; Т.Б.И. с ЕГН **********, са заплатили напълно и в брой на упълномощения от
тях адвокат възнаграждение от по 400 лв., съгласно приложените договори за
правна помощ. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е
направено.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Х.Г. с ЕГН **********
иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване
за установено спрямо ответниците И.Б.И. с ЕГН **********; В.Б.И. с ЕГН **********;
Т.Б.И. с ЕГН **********; Д.Б.Г. с ЕГН **********; Л.Б.Г. с ЕГН **********; И.М.Ц.
с ЕГН **********; Л.М.Н. с ЕГН **********; Р.С.Ц. с ЕГН **********; Н.С.Г. с
ЕГН **********; И.С.Д. с ЕГН **********; К.С.Ц. с ЕГН **********; И.К.С. с ЕГН **********;
Н.З.С. с ЕГН ********** и Н.З.С. с ЕГН **********, че ищцата е собственик ***,
с площ на парцела 1188 кв.м. в кв. 38 по плана на с. Х., област С., при съседи:
улица, К.Г., наследници на С.С.и ТКЗС, ведно с всички подобрения и приращения
върху имота.
ОСЪЖДА И.Х.Г. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, да заплати на И.К.С. с ЕГН **********, сумата от 400,00
/четиристотин/лв., представляваща разноски за процесуално представителство по
делото.
ОСЪЖДА
И.Х.Г. с ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК, да заплати на Д.Б.Г. с ЕГН **********, сумата от 400,00
/четиристотин/лв., представляваща разноски за процесуално представителство по
делото.
ОСЪЖДА И.Х.Г. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, да заплати
на И.М.Ц. с ЕГН **********, сумата от 400,00 /четиристотин/лв.,
представляваща разноски за процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА И.Х.Г. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, да заплати
на Р.С.Ц. с ЕГН **********, сумата от 400,00 /четиристотин/лв.,
представляваща разноски за процесуално представителство по делото
ОСЪЖДА И.Х.Г. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, да заплати
на И.Б.И. с ЕГН **********; В.Б.И. с ЕГН **********; Т.Б.И. с ЕГН **********,
сумата от 400,00 /четиристотин/лв., представляваща разноски за процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 14 дневен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: