РЕШЕНИЕ
гр.София,
22.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2521 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.114 ал.1 т.1 от Закона за защита на потребителите
/ ЗЗП/ във вр. с чл.55 ал.1 пр.3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и
чл.86 от ЗЗД и чл.113 ал.5 от ЗЗП вр. чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Л.Б.С. *** твърди, че е на 22.02.2018г. е
сключила с ответника договора за покупко-продажба на лек автомобил Фиат 500 за
сумата 31 484 лв. Още в първите дни след получаването на автомобила, при
управлението му започнало да се чуват шум и тропане от дясната част на
предницата. Ищцата закарала автомобила в сервиза на ответника на 13.03.2018г. ,
където бил извършен ремонт, но тропането не престанало. Ищцата отново занесла
автомобила на ремонт на 14.05.2018г., но проблемът не бил отстранен. Последвали
още пет ремонта на автомобила при ответника на 26.07.2018г., на 28.09.2018г.,
на 27.12.2018г. , на 22.01.2019г. и на 25.01.2019г., но проблемът с тропането
отново се появявал. Посочва, че съобразно разпоредбите на ЗЗП, потребителят има
право на избор между две възможности – стоката да бъде заменена с нова или да
му бъде върната заплатената от него цена. Заявява, че иска да й бъде върната
заплатената от нея цена. Затова с нотариално покана от 7.02.2019г. на Нотариус Г.,
връчена на ответника на 8.02.2019г., е развалила договора за покупко - продажба
на автомобила с ответника, като му предоставила 7 дневен срок за й върне платената
сцена на автомобила. Посочила, че при заплащане на сумата ще върне на ответника
автомобила. Посочва, че заради дефектите на автомобила не могла да го ползва.
Употребявала го когато нямала друг избор и изпитвала паника , че трябва да го
управлява. Намира, че след като е закупила нов автомобил не е нормално той да
бъде постоянно развален и непрекъснато на ремонт. Посочва, че е придобила стрес
от ползването на автомобила. Твърди, че е положила усилия да уреди извънсъдебно
спора си с ответника, като почти цяла година е предявявала рекламации за
автомобила. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата 31 484лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане, както и да й заплати сумата 3000лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на завеждане на иска до окончателното му изплащане. Претендира за
разноските по делото.
Ответникът „А.И.“ ЕАД оспорва предявените срещу него
искове. Оспорва твърдението, че продадения от него автомобил е дефектна вещ.
Посочва, че при ползване на автомобила е нормално да се сменят резервни му
части, каквото е извършил ответника с оглед на гаранционната му отговорност. Оспорва
прекратяването на договора между страните след получаване на нотариалната
покана от ищцата. Твърди, че не са налице основание за прекратяване на
договора. Посочва, че ищцата не е направила изрично заявление за скрити
дефекти, каквото изискване поставя разпоредбата на чл.194 от ЗЗД. Посочва, че
искът на ищцата е погасен по давност , тъй като не е предявен в 6 месечния срок
по чл.197 от ГПК. Оспорва и претенцията за неимуществени вреди, като посочва,
че съгласно задължителната съдебна практика, така в ТР №54/86г. продавачът на
вещ с недостатъци не дължи неимуществени вреди. Посочва, че ищцата не е
предявила валидно рекламациите си по
т.50 от ОУ на ответника. Посочва, че и към настоящия момент ищцата продължава
да ползва автомобила, което е индиция, че той няма твърдените дефекти. Твърди,
че ищцата е нарушила сервизната гаранция
и не е предоставила автомобила на оторизиран сервиз за поддръжка. След
извършването на авторемонтни услуги е приемала автомобила без забележки. Моли
съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства и във връзка с
твърденията на страните, съдът установи от фактическа страна следното:
Не се спори, че на 22.02.2018г. ищцата е закупила от
ответника нов л.а. марка Фиат, модел 500, модификация 500 Launge 1.2 8V 69 Cv E6, бензинов двигател, мощност 69 к.с. , шаси № ZFA3120000J906866, двигател № 169А40002325171 за сумата 31 484лв. Ищцата
е получила автомобила от ответника на 23.02.2018г. и го е ползвала.
Видно от представените от ищцата по делото сервизни
поръчки, след закупуването, ищцата е предоставила автомобила в сервиза на
ответника на 13.03.2018г. В сервизната поръчка, изготвена от ответника е
посочено, че клиентът Л. Стоянова се оплаква от шум в предната част на
автомобила и при въртене на волана. В същия документ е посочено, че е извършен
преглед и е установено, че има луфт в
десния шарнир на носача. Подменени са тампон амортисьор и носач десен.
На 14.05.2018г. ищцата отново е предоставила
автомобила в сервиза на ответника с оплакване „тропа в предната част“, съгласно
съставената сервизна поръчка /л.18 от делото/. В документа не е отразено какви
действия са извършени по автомобила от сервиза на ответника.
На 26.07.2018г. ищцата отново е предоставила
автомобила в сервиза на ответника с оплакване „тропа по неравности, по-осезателно
отпред отдясно“ – така в сервизна поръчка от 26.07.2018г. /л.19 от делото/. В
сервизна поръчка от 27.07.2018г. /л.20/ служител в сервиза на ответника е
отразил, че при прегледа на автомобила е установено омаслени предни амортисьори
и тампони макферсон. Подменени са 2бр. тампон амортисьор, 1бр.- преден
амортисьор, 1бр. амортисьор и 2бр. гайки.
На 28.09.2018г. автомобилът отново е постъпил в
сервиза на ответника с оплакване от ищцата „шум отпред на автомобила“ /така
сервизна поръчка от 28.09.2018г., на л.21/. при прегледа е установена хлабина в
кормилната рейка. Подменена е 1бр. рейка.
На 27.12.2018г. ищцата е предоставила автомобила в
сервиза на ответника с оплакване „тропа по неравности, проверка на фарове
ксенон, реглаж“ /вж. сервизна поръчка от 27.12.2018г., л.22/. Няма данни каква
дейност е извършена па автомобила.
На 22.01.2019г. автомобилът отново е
приет в сервиза на ответника с оплакване
от ищцата :“тропа по неравности, многократно постъпва с този дефект“ /вж.
сервизна поръчка на л.23 от делото/. Няма данни каква дейност е
извършена па автомобила.
На 25.01.2019г. ответникът е съставил
сервизна поръчка , видно от която при прегледа на автомобила е установен лифт в
тампони макферсон – за смяна. Подменени са 2бр. тампон амортисьор.
Отделно от това, се установи, че ищцата
е ползвала оторизирания сервиз на ответника за поддръжката на автомобила, видно
от представена фактура №
**********/17.10.2018г. и сервизна поръчка от 28.07.2020г. От втория документ
се установява, че и в хода на съдебното производство ищцата продължава да
ползва автомобила. Към момента на това
сервизно обслужване пробегът на автомобила е бил 40 717 км. Този пробег се
установява и от вещото лице инж.Т., който за нуждите на изготвената от него
експертиза е направил тестово шофиране с автомобила.
С нотариална покана , получена от
ответника на 8.02.2019г. ищцата е уведомила ответника, че разваля договора за
покупко-продажба на автомобила. Предоставила е на ответника 7 дневен срок да й
върне платената от нея цена в размер на 31 484лв. Посочила е, че при
заплащане на сумата, ще върне на ответника автомобила. Не се спори, че
ответникът не е върнал цената, както и че автомобилът се намира при ищцата. Спори
се дали се ползва от ищцата – с оглед на установения пробег от над
40 000км ответникът твърди, че ищцата продължава да ползва автомобила и не
може да иска връщането на цената му, а ищцата твърди, че не ползва автомобила,
тъй като си е купила друг автомобил, за което представя договор за покупка
3.01.2020г.
Назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, след оглед и тест на автомобила, установява: хлабина във връзката
между кормилен път и кормилна рейка, хлабина в горната част при тампоните на
предните амортисьори /макферсони/, хлабина на втулките на предно окачване на
носач . При вертикално движение /симулация на преминаване през изкуствена
неравност/ на предно ляво и дясно колело има наличие на звук тип тропане в
областта на преден мост на МПС. Това
„тропане“ не се дължи на условията на пътната настилка и се наблюдава винаги
при преминаване през изкуствена неравност, дори при ниска скорост от 10 км/ч. При
движение по равна и гладка асфалтова настилка не е налице „тропане“. Вещото
лице инж.Н. допуска наличието на т.н. „скрити повреди/неизправности“ в частта,
свързваща ходовата част на автомобила с каросерията. Към момента на огледа на
автомобила вещото лице е установило, че общият му пробег е 39 561 км. На
въпроса дали шума от „тропане“ при движение на автомобила се дължи на неправилна
употреба /управление/ или на недостатък по вещта, вещото лице посочва, че при
извършения оглед на автомобила не е установил следи от неправилна употреба.
Вещото лице е категоричен, че автомобили от същата марка, модел и с близък
пробег не издават шум или тропане при движение по равна и неравна повърхност. Тъй
като вещото лице инж.Н. не отговори на въпроса какви са недостатъците по
автомобила и какви действия следва да се предприемат от ответника с цел
отстраняването им, съдът допусна допълнителна експертиза по този въпрос. Вещото
лице инж.Т. е извършил оглед и динамичен тест на автомобила в присъствието на
ищцата и представител на ответника, както и тест на друг автомобил от същата
марка и модел, предоставен от ответника. Експертът посочва, че по време на огледа
не е констатирал луфтове в шарнирните връзки на предното и задното окачване. При
енергично разклащане на автомобила, когато стои на четирите си колела, е
констатирал движение на макферсона в захващането му в горната част около 5 мм,
което е голямо отклонение за конкретната връзка. В тази част макферсона се
фиксира към купето на автомобила посредством еластична връзка, която се
осъществява с гумен тампон. Движението на макферсона зависи от степента на
разклащане на автомобила и от твърдостта на гумения тампон. В експлоатационни
условия гуменият тампон трябва да осигурява движение между макферсона и купето
на автомобила в диапазон, в който металната част на макферсона да не достига до
купето на автомобила.
При извършения динамичен тест автомобилът
е преминал по път с относително големи неравности. Когато преминава през големи
неравности той се разклаща значително във вертикална посока, при което се чува
шум от удар на метални части. Шумът най - вероятно се получава от удар между
металната част на макферсона в горното му окачване с купето на автомобила.
Вещото лице посочва в заключението си, че представителите на ответника „А.И.“
ЕАД са предоставили нов автомобил от същата марка и модел както процесния
автомобил. Извършен се динамичен тест и на новия автомобил, при което е констатиран
шум от удари на метални части и при него. С оглед на констатираните идентични
шумове от удари и на двата изследвани автомобила, от които единият е с
минимални километри пробег, според експерта най вероятно се касае за конструктивен
недостатък в окачването на автомобилите. Двата изследвани автомобила са взети
на случаен принцип, което означава, че може да има и други неупотребявани
автомобили със същите недостатъци. Ако недостатъка се установи и при други
автомобили, той следва да бъде отстранен от производителя на автомобила. В
съдебно заседание вещото лице посочва, че ако автомобилът се управлява в това
състояние дълго време, ще се стигне до по-голяма деформация, по-голяма авария.
При по-голяма експлоатация на автомобила луфта, описан в експертизата, ще става
по-голям , а ударите - по-силни. Според вещото лице не е нормално да се
получава установения от него шум при управление на автомобила по неравна
повърхност.
Св.В.Х., служител при ответника, познава
ищцата и е запознат с нейното оплакване за тропане в автомобила. Посочва, че са
направили оглед на автомобила, подменили са съответните части. Имало проблем с
тампоните макферсон и те ги сменили. Спомня си, че след подмяната им дори
направили тестово шофиране с ищцата , вкл. и по паваж, и автомобилът бил добре,
в рамките на допустимото. Свидетелят сочи, че това не е висок клас автомобил,
че всеки автомобил има луфтове, които няма как да бъдат избегнати. За свидетеля
автомобилът на ищцата е добре, но тя била клиент, който трудно можело да бъде
удовлетворен. Твърди, че автомобилите, като марката на ищцата, имат такъв шум.
Това са допустими шумове. Нямали системни оплаквания от клиенти. Според него
разбитите тампони на автомобила се дължат на лошите пътища в страната и на неправилната
експлоатация на автомобила.
Съдът възприема заключенията на двете
вещи лица по СТЕ. Експертизите са изготвени компетентно и добросъвестно, като
вещите лица са отговорили задълбочено на поставените им въпроси. Показанията на
св.Х.досежно допустимостта на шума при управлението на автомобила, съдът не
кредитира, тъй като същото са в противоречие със заключението на вещите лица, а
и с житейския опит на съда. Съдът не приема твърдението на свидетеля, че е нормално при нисък клас нови
автомобили да е налице шум или тропане при управление по неравен терен. Това
твърдение на свидетеля се опровергава и от заключението на вещото лице инж.Н.,
който е управлявал подобни на процесния автомобили и при тях не е установил
такива шумове. Твърдението на този свидетел, че шумът при автомобила на ищцата
се дължи на неправилна управление/ползване се опровергава от вещите лица, и
по-конкретно вещото лице инж.Н. не е установил неправилна употреба. Това твърдение
се опровергава и от наличието на такъв шум и при нов автомобил, който е бил
ползван за изготвяне на допълнителната експертиза от инж.Т., и който автомобил
ищцата не е управлявала. Свидетелят е служител при ответника и при преценка по
реда на чл.172 от ГПК с оглед на неговата възможна заинтересованост от изхода
на делото, съдът не кредитира показанията му.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Между страните е възникнало облигационно
правоотношение по повод на сключения между тях договор за покупка-продажба на
лек автомобил. С оглед качеството на страните, този договор е гражданско правна
сделка, а не търговска и се подчинява на
общите правила на ЗЗД. Отделно от това, заради качеството на ищцата на
потребител по см. на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, при уреждането на последиците от
него са приложими и разпоредбите на ЗЗП.
"Потребител" по см. на ЗЗП е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност. Ищцата е закупила автомобила за ползването
му за лични нужди. От друга страна ответникът е търговец, чийто предмет на
дейност е продажбата на нови и употребявани автомобили, съобразно публичната
информация в Търговския регистър. Установи
се, че ищцата е изпълнила задължението си и в срок е заплатила цената на
автомобила. Ответникът е изпълнил задължението си да предаде автомобила на
ищцата. В процеса на употреба на автомобила, непосредствено след закупуването
му, ищцата е установила недостатък на автомобила – шум или тропане в предната
му част при управление по неравни повърхности. Този недостатък на автомобила не
съответства на договора за продажба – ищцата е сключила договор за
закупуването на нов автомобил, заплатила
го е преди да го получи, но е получила автомобил, който има скрит дефект /не е
явен при обикновен оглед на автомобила, нито при управление по гладка
повърхност/. Съгласно разпоредбата на чл.113 ал.1 от ЗЗП когато потребителската
стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе
в съответствие с договора за продажба. Съгласно ал.2 на с.т. привеждането на
потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя. Чл.112 ал.1 от ЗЗП посочва как се предявява рекламация от
потребителя - при несъответствие на потребителската стока с договора за
продажба, потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от
продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този
случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или
замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за
обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. В съответствие с правилото
на чл.112 ал.1 от ЗЗП ищцата е оставила автомобила в сервиза на ответника за
ремонт, за да бъде отстранен недостатъка, който предизвиква шум/тропане в
предната част на автомобила. Този недостатък не е отстранен в посочения в
закона 1 месечен срок. Не е отстранен и по-късно, въпреки че ищцата е
предоставила автомобила в сервиза на ответника с едно също оплакване общо седем
пъти в периода 13.03.2018г. – 25.01.2019г. Недостатъкът е установен и от вещите
лица при огледа на автомобила в хода на делото. От заключенията по СТЕ се
установи, че този недостатък не се дължи на управлението на автомобила от
ищцата, а е дефект на автомобила, поради
хлабина във връзката между кормилен път и кормилна рейка , хлабина в
горната част при тампоните на предните амортисьори /макферсони/, хлабина на
втулките на предно окачване на носача. Според вещото лице инж.Т. се касае
най-вероятно за фабричен дефект.
Съгласно разпоредбата на чл.114 ал.1 - 4
от ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и
когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113,
той има право на избор между една от следните възможности: разваляне на договора и възстановяване на
заплатената от него сума, или намаляване на цената. Потребителят не може да
претендира за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на
стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на
потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец
от предявяване на рекламацията от потребителя. Търговецът е длъжен да
удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от
потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя
чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на
гаранцията по чл. 115, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с
договора за продажба. Потребителят не може да претендира за разваляне на
договора, ако несъответствието на потребителската стока с договора е
незначително.
Следователно, потребителят има право на
избор, в случай че не е удовлетворен от рекламацията - или да развали договора и да иска връщане на
платената от него цена или да иска намаляване на цената. Тъй като недостатъкът
по автомобила не е отстранен, ищцата като неудовлетворен от рекламацията
кредитор, има право да избере да развали договора с ответника за продажба на
автомобила. Въпреки многобройните рекламации /ищцата е оставяла автомобила в
сервиза на ответника 7 пъти с едно и също оплакване/ , ответникът не е заменил
автомобила нито го е поправил. Дефектът не е незначителен, тъй като касае
окачването и движението на автомобила, респ. сигурността и безопасността на
шофьора и пътниците в него, а и на останалите участници в движението. ЗЗП
предоставя на ищцата 2 годишен срок от
доставянето на стоката да предяви правото си да развали договора и получи
обратно платената цена. Този срок е спазен. ЗЗП
е специален закон и правилата на ЗЗД, вкл. и правилото на чл.194 и
чл.197 от ЗЗД не се прилагат в настоящия случай. На основание чл.114 ал.1 т.1
от ЗЗП ответникът следва да бъде осъден да върне платената от ищцата цена за
автомобила. Договорът между страните е
прекратен с едностранното волеизявление на ищцата, отправено с нотариална
покана от 8.02.2019г., която надлежно е получена от ответника. Тъй като
развалянето на договора има обратно действие по аргумент на чл.88 ал.1 от ЗЗД,
всяка една от страните на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД трябва да върне
това, което е получила: ищцата следва да върне автомобила, а ответникът - цената. Ищцата е платила за автомобила
31 484лв. Предявеният от нея иск за връщане на цената му следва да се
уважи изцяло, като на основание чл.86 от ЗЗД върху този размер следва да се
присъди и лихва за забавено плащане от поканата- подаване на исковата молба в
съда на 20.02.2019г.
Обстоятелството, че автомобилът е ползван
от ищцата в продължение на 2 години и има пробег от около 40 000км. няма
значение за упражняване правото на ищцата да развали договора и да получи плетената
от нея цена за автомобила. Бездействието на ответника да отстрани дефекта, вкл.
и да замени дефектния автомобил с нов, както и да уреди извънсъдебно
отношенията си с ищцата след получаване на нотариалната покана за разваляне на
договора и връщане на цената от 8.02.2019г. са довели до това положение.
Законът следва да се спазва, а ответникът не може да черпи права от
неправомерното си поведение и от позицията си на по-силната икономически в
правоотношението си с ищцата страна.
По предявения иск по чл.113 ал.5 от ЗЗП.
Съгласно този текст когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба , потребителят
може да иска и обезщетение за претърпените вследствие на несъответствието
вреди. Тъй като законът не е конкретизирал вида вреди, следователно могат да се
претендират и съответно присъждат както имуществени, така и неимуществени.
Действително, дълго време в съдебната практика се приемаше, че не може да се
търсят неимуществени вреди от договорна отговорност. В този смисъл е и
посоченото от ответника ТР №54/86г. на ОСГК на ВС - продавачът на вещ с недостатъци не дължи
неимуществени вреди, а само имуществени. С ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012
г. на ОСГТК на ВКС се прие, че няма пречка от договорни отношения да настъпят
неимуществени вреди, когато такава отговорност е предвидена в специален закон.
В чл.113 ал.5 от ЗЗП такава отговорност е предвидена. Следователно предявеният
иск е допустим и следва да се разгледа.
Установи се, че продаденият от ответника
автомобил не съответства на договора, което е наложило ищцата седем пъти да
посещава сервиза и да оставя автомобила на ремонт. Търпяла е неудобство от
това. Самата тя признава, че понякога е получавала от ответника друг автомобил,
който да ползва по време на престоя на собствения й автомобил в сервиза.
Доказателства досежно търпените от ищцата неимуществени вреди не се ангажираха.
Съдът приема, че на ищцата се следват обичайните вреди за такъв вид неудобство,
продължило в един значителен период от време, които съдът на принципа по чл.52
от ЗЗД определя на 300лв. Не се установиха вреди в по-висок размер, поради
което предявения иск за горницата до 3 000лв. следва да се отхвърли като
неоснователен. Върху така присъдената сума се следва и лихва за забавено
плащане на основание чл.86 от ЗЗД от момента на поканата- подаване на исковата
молба в съда, 20.02.2019г.
По разноските.
И двете страни претендират разноски.
Представят списъци по чл.80 от ГПК.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата
се следват направените от нея разноски, съобразно уважената част от исковете.
Съобразно списъка ищцата е направила разноски за 3249,73лв. Следват й се
разноски в размер на 2986 лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете. По
списък ответникът претендира разноски за
4700лв. Ищцата възразява по размера на претендирания адвокатски хонорар
в размер на 4200лв. и иска от съда да го намали. Възражението на ищцата е
основателно. Претендираният хонорар от 4200лв. е в размер почти 3 пъти
минималния хонорар, определен съобразно търсения по делото интерес по реда на
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, чл.7 ал.2
т.4. Възнаграждението за адвокат следва да се намали до 1600лв. , като размерът
на направените разноски става 2100лв. Съобразно отхвърлената част от иска, на
ответника се следват разноски в размер на 168лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„А.И.“ ЕАД , ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление *** да
заплати на Л.Б.С., ЕГН **********, с адрес *** следните суми: на основание чл.114
ал.1 т.1 от ЗЗП във вр. чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД сумата 31 484лв.
представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба от 22.02.2018г. на
лек автомобил - марка Фиат, модел 500, модификация 500 Launge 1.2 8V 69 Cv E6,
бензинов двигател, мощност 69 к.с. , шаси № ZFA3120000J906866, двигател №
169А40002325171, ведно със законната лихва от 20.02.2019г. до окончателното
плащане, на основание чл. 113 ал.5 от ЗЗП сумата 300лв. неимуществени вреди,
търпени вследствие несъответствието на автомобила на договора за продажба
от 22.02.2018г., ведно със законната
лихва от 20.02.2019г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78 ал.1
от ГПК сумата 2986 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение неимуществени вреди за
разликата до предявения размер от 3000лв.
ОСЪЖДА
Л.Б.С.,
ЕГН ********** да заплати на „А.И.“ ЕАД , ЕИК ******** разноски по делото в
размер на 168лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
САС в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия: