№ 5828
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РР.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110157533 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 5, параграф
1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „a“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил
самолетен билет за полет от София до Брюксел /Шарлероа/, който следвало да бъде
изпълнен на 19.07.2021 г. в 19,15 часа. Твърди, че полетът бил отменен, като не е
информиран за отмяната на полета своевременно. Твърди, че вследствие посоченото
неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в размер на 782,33 лева.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като поддържа, че не носи отговорност за обезщетение, тъй
като са били налице извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори
да са били взети всички необходими мерки - лоши метеорологични условия на летището за
излитане. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
На основание член 5, т. 1, б. „в" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети при отмяна на полет съответните пътници имат право на
обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7 от Регламента - 400 евро за всички
полети с разстояние над 1500 км.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно
правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз с посоченото в исковата молба
съдържание, който полет е бил отменен въпреки потвърждаването на резервацията. В тежест
на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на задължението или
1
че не следва да носи отговорност за отменения полет, тъй като това се дължи на
изключващи отговорността на превозвача обстоятелства, както и че е взел всички
необходими мерки за избягване на закъснения или отмяната на полети. При така
разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
С определението от 06.01.2023 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
ответникът е компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране, че между
ищеца и ответника е сключен договор за въздушен превоз, по който ответникът е поел
задължението да осъществи въздушен превоз от София /РБ/ до Брюксел, летище Шарлероа
/Белгия/, който следвало да бъде изпълнен на 19.07.2021 г., в 19,15 часа, че ищецът е имал
потвърдена резервация, че ответникът е издал на ищеца представената към исковата молба
бордна карта на посочената в нея дата, че процесният полет е бил отменен, че ищецът е бил
уведомен за отмяната при явяването си на летището за полета, че разстоянието между
пункта на заминаване и на пристигане е над 1500 километра.
Спорен между страните е единствено въпросът налице ли е основание за изключване
на отговорността на ответника, в който смисъл последният своевременно е релевирал
възражение. Последното се основава на следните твърдения: процесният полет е следвало да
бъде извършен с въздухоплаввателно средство с , рег. № G-WUKN; на 19.07.2021 г. това
въздухоплавателно средство е изпълнило предходен на процесния полет № W64352 от
Бергамо до София, като поради лоши метеорологични условия самолетът не могъл да кацне
на летище Софиа, а бил пренасочен да кацне на летище Бургас, поради което полетите на
същия самолет №W4327 от София до Бюксел и №W64328 от Брюксел до София били
отменени.
От заключението на СТЕ /основно и допълнително/ и от обясненията на вещото лице
се установява, че в деня на процесния полет 19.07.2021 г. се е наблюдавала гръмотевична
буря с дъжд в близост до летище София, като освен гръмотевичната буря е имало и силен
страничен вятър, които не са безопасни за кацането на въздухоплавателни средства.
Отразено е в експертизата, че летище Шарлероа /Брюксел/ не оперира през нощта за периода
от 21:00 часа до 04:30 часа UTC.
От писмо представено от „С.К.“АД се установавоу че пистата за излитане и кацане на
летище София е била затворена на 19.07.2021г. в часове различни от този, в който е
следвало да кацне самолетът, изпълняващ процесния полет.
Възражението на ответника по същество представлява позоваване на член 5, параграф
3 от Регламент № 261/2004 във връзка с четиринадесето съображение от същия регламент.
Съгласно посочената разпоредба въздушният превозвач не дължи заплащане на
обезщетение, ако отмяната, респ. закъснението са по причина на извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Тези
елементи от освобождаващия от отговорност фактически състав следва да са налице
кумулативно при стриктното ограничително тълкуване на нормата, предвид целта на
договарящите страни за постигане на висока степен на защита на пътниците във въздушния
транспорт. Следователно, събитието, довело в процесния случай до закъснение на полета,
би било извънредно обстоятелство, когато, от една страна, не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на въздушния превозвач, с оглед на което и не биха могли да
бъдат взети предварително мерки за предотвратяването му, а от друга страна, поради своето
естество или произход се намира извън ефективния контрол на превозвача (в този смисъл
решение Wallentin-Hermann по дело № C-549/07 на СЕС, решение по в.гр.д. № 173/2018 г. по
описа на СГС, II-В състав и др.).
Позоваването на ответника е на обстоятелства, посочени в четринадесето съображение
на Регламент № 261/2004, според което такива обстоятелства може да възникнат по-
специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач. Цитираното указание в преамбюла представлява ориентировъчен
списък на обстоятелствата, като включвайки ги в този списък, законодателят не ги е
2
квалифицирал като извънредни, а като възможни причини за такива извънредни
обстоятелства, ако отговарят на посочените по-горе условия. Така, за да се отговори на
въпроса дали описаното събитие отговаря на изискванията за „извънредно“, следва да се
анализира в контекста на особеностите, при които се осъществява въздушният транспорт.
В този контекст следва да се посочи, че при упражняване на дейността си, с оглед
специфичните условия, при които се осъществява транспортът, въздушните превозвачи
обичайно се сблъскват с различни метеорологични проблеми, които се проявяват при
изпълнение на планирани полети. Именно за избягването на последиците от такива
проблеми и с оглед да се предпазват от инциденти, излагащи на опасност сигурността на
полетите, е създаден управител на мрежата „Евроконтрол“. По смисъла на приложимото
право не всяка недобра метеорологична обстановка представлява извънредно обстоятелства,
а само тази, при която е налице несъвместимост с експлоатацията на конкретния полет. Така
би било например в ситуацията, при която поради някакви извънредни, необичайни
метеорологични условия, например изригване на вулкан или друг природен феномен, бъде
излъчено съобщение за затваряне на цялото европейско въздушно пространство, което
възпрепятства за неопределено време изпълнението на всички полети в европейския регион
и прави невъзможно изпълнение на полета при вземането на каквито и да е мерки.
На първо място следва да се посочи, че ищецът, носещ тежестта, не доказа при
условията на пълно и главно доказване, че именно силният вятър /а не особеностите на
самолета/ са попречили на кацането. Следва обаче да се посочи, че, дори и да се приеме за
доказано, че в деня на процесния полет предвиденият за изпълнението му самолет не е
могъл да кацне на летище София поради силен вятър, то това не представлява извънредно
обстоятелство. Летните бури не са извънредно, а нормално явление, като се установява, че в
часовете в които е следвало да кацне самолета летище София не е било затворено. Отделно,
предвид сезона, в който се изпълнява полетът, превозвачът е следвало да предвиди
възможността за наличие на подобно природно явление, както и да съобрази с това
обстоятелството, че би могло да има пречки самолетът да изпълни всички полети,
предвидени за него, респ. да организира резервен самолет и екипаж, които да изпълнят
полета именно в случай като процесния. Доколкото процесният полет е отменен и предвид
нормативната уредба, ирелевантно е колко време по-късно пътникът е пристигнал на
местоназначението – този факт не е относим към дължимостта на обезщетението и размера
му. Отделно, следва да се посочи, че ответникът, носещ тежестта, не изложи твърдения и не
доказа действията, които е предприел за да предотврати отмяната на процесния полет.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал и твърденията на страните и доколкото ответникът не доказа и погасяване,
настоящият съдебен състав намира иска за основателен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски, сторени в исковото и в заповедното
производство, в общ размер на 850 лева /25 лева – държавна такса за подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, 300 лева – възнаграждение за адвокат в заповедното
производство, 25 лева – държавна такса за завеждане на исковото производство, 500 лева –
адвокатско възнаграждение, платено за водене на исковото производство. Противно на
възражението на ответника, в случая платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
исковото производство не е прекомерно. С оглед наведените от ответника възражения са
проведени две съдебни заседания, изслушвано е заключение на СТЕ, проведен е обстоен
разпит на вещото лице, ангажирани са множество писмени доказателства. Ето защо и
последното не следва да бъде намалявано до минималния размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 5, параграф 1, б. „в“
и чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила
за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голям
закъснение на полети, че „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под № 01-09-
964332, действащо на територия на Република Б. чрез „У.Е.У. ЦРТ-клон Б." КЧТ, ЕИК ***,
дължи на Д. Н. Л., ЕГН ********** сумата 782,33 лева, представляваща обезщетение за
отмяна на полет № W64327 от София до Брюксел /Шарлероа/ на 19.07.2021 г., заедно със
законната лихва от 05.07.2022 г. до погасяване на задължението, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 36454/2022г. по
описа на СРС, 179 състав.
ОСЪЖДА „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под № 01- 09-964332,
действащо на територия на Република Б. чрез „У.Е.У. ЦРТ[1]клон Б." КЧТ, ЕИК *** да
заплати на Д. Н. Л., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 325,00 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 525лв. – разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4