№ 994
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100500881 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20219662 от 07.12.2021 г. СРС, 179 с-в, по гр.д.№ 2707/21
г. е допуснал извършването на съдебна делба между С. А. П., Ц. И. Т. и М. А.
Т. на следния недвижим имот: апартамент № 10, находящ се на ет.4 в сграда,
построена от ЖСК „******* ул. „******* с площ от 94,82 кв.м.,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор 68134.409.135.4.10 при
съседи на имота-апартаменти с идентификатори: на същия етаж
68134.409.135.4.11, 68134.409.135.4.29, под обекта-68134.409.135.4.7 и над
обекта-68134.409.135.4.13 при квоти: 4/6 идеални части-за Ц. И. Т.; 1/6
идеална част-за С. А. П. и 1/6 идеална част-за М. А. Т..
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М. А. Т.
и Ц. И. Т. с оплаквания, че същото е неправилно.Въззивниците твърдят, че
първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че те са
единствени собственици на имота, като са го придобили по давност.Твърдят,
че ищцата не живее в имота и не е полагала грижи за него и че това е
единствено тяхно жилище.Молят съда да отмени решението и да отхвърли
иска.
Ответницата по въззивната жалба- С. А. П. оспорва същата.Изразява
1
становище, че решението е правилно и че възражението за придобиване на
процесния имот по давност се въвежда за първи път в процеса с въззивната
жалба и е недопустимо.Твърди, че възражението е и неоснователно по
същество, тъй като не е налице 10-годишно необезпокоявано владение, тъй
като общият наследодател е починал на 16.10.2011 г., а исковата молба е
постъпила в съда на 18.01.2021 г.Не са извършвани и активни действия от
въззивниците за афиширане на твърдяното владение, нито са отричани
правата на въззиваемата.Напротив, водени са дела от „Топлофикация София“
ЕАД срещу трите съсобственички за неплатени сметки, в които производства
въззивниците не са отричали правата на въззиваемата като съсобственик на
процесния имот и тя е осъдена да заплаща част от задълженията съобразно
квотата й в съсобствеността.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.34
ЗС.Ищцата- С. А. П. твърди, че с ответниците Ц. И. Т. и М. А. Т. са
съсобственици на следния недвижим имот, придобит по наследство от
покойния й баща А.Р.Т.: жилище, представляващо апартамент № 10, находящ
се на ет.4 в сграда, построена от ЖСК „******* ул. „*******, състоящо се от
две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, две антрета и две тераси, с площ от
94,82 кв.м., при съседи по нотариален акт: изток-вътрешен двор с подземни
гаражи, запад-ул. „Черковна“, север-апартамент № 8 на Й.П.Й. и Б.П.Й., юг-
стълбище и апартамент № 11 на В.И.Ж., заедно със зимнично помещение №
24 с площ от 8,77 кв.м. при съседи по нотариален акт: изток-мазе № 23 на
Ц.И. П., запад-мазе № 25 на Н.П.Х., север-мазе № 13 на ГУП, юг-коридор,
заедно с принадлежащите му 3,541% идеални части от общите части на
сградата и 0,698% от отстъпеното право на строеж върху мястото, където е
построена сградата, представляващо по нотариален акт имоти пл.№ №
2,4,9,10 и части от имоти пл.№ № 1,7,15 от кв.151, м. „Подуене-Центъра“ по
плана на София, при съседи на парцела: изток-ул. „*******“ и жилищна
сграда на ул. *******, запад-ул. „Черковна“ /бивша ул. „Паун Грозданов“/,
север-ул. „Оборище“, юг-ул. „Султан тепе“.По действащата кадастрална
карта, одобрена със заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, имотът представлява самостоятелен обект с
идентификатор 68134.409.135.4.10 с адрес: гр.София, ул. „*******, *******,
находящ се в сграда с идентификатор 68134.409.135.4 с предназначение:
жилищна сграда-многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор
68134.409.135 с предназначение на самостоятелния обект-жилище,
2
апартамент с брой нива-1 с площ от 94,82 кв.м. с прилежащи части: зимн.пом.
№ 24 с площ от 8,77 кв.м.; 3,541% ид.ч. от общите части на сградата при
съседи на самостоятелния обект в сградата- на същия етаж:
68134.409.135.4.11, 68134.409.135.4.29, под обекта-68134.409.135.4.7 и над
обекта-68134.409.135.4.13.Ищцата твърди, че ответниците ползват
самостоятелно имота и тя няма достъп до него и не може да го ползва според
правата си.Моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на
описания недвижим имот при квоти: 4/6 идеални части-за Ц. И. Т.; 1/6
идеална част-за М. А. Т. 1/6 идеална част-за ищцата.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от
ответниците.
Видно от представения нотариален акт от 19.10.1984 г. по н.д.№
1466/1981 г. А.Р.Т. е признат за собственик на апартамент № 19, находящ се
на 4-ти етаж в сграда „******* ул. „*******, състоящо се от две стаи, дневна,
кухня, баня, клозет, две антрета и две тераси, с площ от 94,82 кв.м., при
съседи: изток-вътрешен двор с подземни гаражи, запад-ул. „Черковна“, север-
апартамент № 8 на Й.П.Й. и Б.П.Й., юг-стълбище и апартамент № 11 на
В.И.Ж., заедно със зимнично помещение № 24 с площ от 8,77 кв.м. при
съседи по нотариален акт: изток-мазе № 23 на Ц.И. П., запад-мазе № 25 на
Н.П.Х., север-мазе № 13 на ГУП, юг-коридор, заедно с принадлежащите му
3,541% идеални части от общите части на сградата и 0,698% от отстъпеното
право на строеж върху мястото, където е построена сградата, представляващо
по нотариален акт имоти пл.№ № 2,4,9,10 и части от имоти пл.№ № 1,7,15 от
кв.151, м. „Подуене-Центъра“ по плана на София, при съседи на парцела:
изток-ул. „*******“ и жилищна сграда на ул. *******, запад-ул. „Черковна“
/бивша ул. „Паун Грозданов“/, север-ул. „Оборище“, юг-ул. „Султан тепе“.
Видно от представената схема № 15-1113858-27.11.2020 г. на АГКК
описаният апартамент представлява имотът представлява самостоятелен
обект с идентификатор 68134.409.135.4.10 по КККР, одобрени със заповед №
РД-18-45/09.07.2010 г. с адрес: гр.София, ул. „*******, *******, находящ се в
сграда с идентификатор 68134.409.135.4 с предназначение: жилищна сграда-
многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 68134.409.135 с
предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент с брой нива-1 с
площ от 94,82 кв.м. с прилежащи части: зимн.пом. № 24 с площ от 8,77 кв.м.;
3,541% ид.ч. от общите части на сградата при съседи на самостоятелния
обект в сградата- на същия етаж: 68134.409.135.4.11, 68134.409.135.4.29, под
обекта-68134.409.135.4.7 и над обекта-68134.409.135.4.13.
Между страните не се спори, а и видно от приетия пред въззивната
инстанция акт за женитба № 1187 на РНС В.Левски, бракът между А.Р.Т. и Ц.
И. Стоева е сключен на 05.10.1969 г.
От представеното удостоверение за наследници от 11.11.2020 г. на
Столична община е установено, че А.Р.Т. е починал на 16.10.2011 г. и е
оставил за наследници по закон: 1.Ц. И. Т.-съпруга; 2.С. А. П.-дъщеря и 3.М.
3
А. Т.-дъщеря.
Съдът не обсъжда представените решения по гр.д.№ 52343/17 г. на СРС,
158 с-в и по гр.д.№ 44146/20 г. на СРС, 125 с-в, тъй като върху тях липсва
отбелязване за датата на влизането им в сила.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС всеки съсобственик може, въпреки
противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът
разпорежда друго.
Първоинстанционният съд е приел, че процесният имот е съсобствен
между страните по делото на твърдяното придобивно основание при квоти:
4/6 идеални части-за Ц. Т. и по 1/6 идеална част за С. П. и М. Т..
Настоящият съдебен състав също счита, че по делото е установено, че
ищците са съсобственици на процесния имот при посочените квоти.От
събраните доказателства се установи, че наследодателят на ищците е
придобил имота по време на брака му с ответницата Ц. И. М..Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на
всяко дете.
Единственото оплакване във въззивната жалба е, че
първоинстанционният съд не е съобразил, че въззивниците са придобили
процесния имот по давност.Такова възражение не е било въведено
своевременно от въззивниците в срока по чл.131, ал.1 ГПК и с оглед
разпоредбата на чл.133 ГПК вр. чл.131, ал.2, т.5 ГПК заявеното за първи път
пред въззивната инстанция възражение за придобивна давност е
преклудирано.Ответниците не са подали отговор на исковата молба, нито са
възразили срещу проекто-доклада.Страната не може да поправи пред
въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е
допуснала в първоинстанционното производство.Общото правило за
преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се
отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност /в този смисъл
са и разясненията по т.4 на ТР № 1/09.12.2013 г., т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС; решение № 53/19.02.2014 г., гр.д.№ 4041/13 г., I ГО на ВКС;
определение № 189/23.04.20 г., гр.д.№ 56820 г., I ГО, ВКС; определение №
528/23.10.18 г., гр.д.№ 854/18 г., II ГО и др./.Въззивниците не се позовават на
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения /напр.
нарушаване правото на страната участие в първата инстанция/, които да са им
4
попречили да заявят своевременно възражението си за придобивна давност,
поради което същото е преклудирано и не следва да се разглежда от
въззивния съд.
Твърденията във въззивната жалба, че въззиваемата не е живяла в
имота и не е полагала грижи за него, са ирелевантни към преценката за
наличието на съсобственост между страните и при какви квоти.
Други конкретни оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а
съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан
от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се потвърди.
Разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция не
следва да се присъждат на въззиваемата страна, тъй като видно от
представения договор за правна защита и съдействие процесуалното
представителство е уговорено като безплатно, а не се претендира
възнаграждение от адвокат В. Б. на основание чл.38, ал.1 ЗА.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20219662 от 07.12.2021 г. на СРС, 179 с-в,
по гр.д.№ 2707/21 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5