Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260043 / 31.1.2022г.
гр. Перник, 31.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в
открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година, Х - ти състав:
Съдия: Маринела Маринова-Стоева
При секретаря Даниела Асенова, като
разгледа гражданско дело № 01837 по
описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от Районна прокуратура -Перник срещу Е.В.В., с която се иска
ответницата да бъде лишена от родителски права по отношение на непълнолетното
дете Е.Е.В., тъй като го изоставила, не давала издръжка и трайно не е полагала
грижи за него.
Ответницата,
представлявана от назначения особен представител адв. Е.В. е депозирала отговор
на исковата молба, с който се оспорват исковете, за което излага подробни
доводи.
Назначеният
особен представител на Е.В. – адв. М.С., изразява становище за основателност на
искането за лишаване на ответника от родителски права.
Представителят
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, изразява становище, че между
детето и майката не съществува емоционална връзка и следва майката да бъде
лишена от родителски права, тъй като във времето, тя е показала трайна
незаинтересованост към детето и по никакъв начин не задоволява неговите
потребности.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна следното:
От
приложеното по делото удостоверение за раждане се установява, че Е.В.В. е майка
на Е.Е.В., родена
на *** г. В удостоверението не е
записан баща.
Изготвен
е социален доклад от ДСП – Перник, в който се посочва, че ответницата е с
неизвестно местопребиваване и обявена за общодържавно издирване. Същата е
родила детето Е. на 16 години, като след изписването от болничното заведение
след раждането, грижите за детето са поети от дядото В.В. и неговата съжителка.
След като навършила пълнолетие ответницата напуснала пределите на страната, без
знанието на родителите си, като от този момент нататък не е общувала с тях и с
дъщеря си. При направено социално проучване се установява, че Е. е привързана
към дядо си и неговата съжителка, чието име носи. Те задоволяват адекватно
нуждите й. Детето е облечено с чисти и съобразени със сезона дрехи, осигурен му
е достъп до образование, както и всички други условия, необходими за
хармоничното му развитие. Създава се впечатление за изградена доверителна
връзка и близки отношения между детето и дядо му. Детето живее в масивна
триетажна къща, собственост на нейния дядо, в което жилище има обособено лично
пространство. Ученичка е в 9 – ти клас в Техникум по икономика гр. Перник и
през изминалата учебна година е с отличен успех. Детето не е общувало с майка
си от години, има спомени за нея от снимките. Повод за регистриране на детето в
ОЗД е постъпило писмо от Община Перник, в което се сочи, че В.В. е депозирал
молба за учредяване на попечителство по отношение на Е., като основната причина
е невъзможността да се издадат лични документи на детето, както и факта, че не
може да подписва документи, свързани с даване на съгласие за лечение и пътуване
в чужбина. С адм.заповед № Д-РК – 135/12.11.2020 г. е предприето настаняване на
Е. в семейството на нейния дядо, потвърдена с решение от 11.03.2021г. на ПРС.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно - психологична експертиза,
което съдът напълно кредитира като компетентно дадено. Вещото лице пояснява, че
вече 13-години няма контакт между майката и детето. Налице е родителско
отчуждение. Те не се познават. Между детето и бабата и дядото е налице силна
емоционална връзка на доверие.
При
изслушването си в съдебно заседание непълнолетната Е.В. заявява, че не е
виждала майка си от години, откакто е била 2-3 годишна. Посочва, че не си я
спомня. Няма никакъв контакт с нея и не желае да има. Със своята баба и дядо се
чувства добре, спокойна.
По
делото са разпитани свидетелите В.В. и Е. Г., от чийто показания се
потвърждава, че ответницата е напуснала детето и семейството си преди 13 години
и оттогава нямат никакъв контакт с него. При направен опит за намирането й, не
е предоставена информация за точното и местонахождение, тъй като това не е
възможно без нейно съгласие.
Въз основа на така установените
факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 2 СК родителят
може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна
причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Засилената
защита на интереса на детето предполага внимателно изясняване на въведените в
процеса твърдения за поведението на родителя - ответник по иска и въздействието
му върху детето.
Грижата по смисъла на разпоредбата е съвкупност от
действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психофизическо
развитие на детето. Родителят полага грижи за детето като проявява активност и
настоятелност в търсенето на контакти с него, за да развива доброто им взаимно
познаване и емоционална връзка. Той дължи финансови средства за отглеждането
му, като недаването на издръжка без основателна причина от пълнолетния и
трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за
материалното осигуряване на детето.
В настоящия случай се установи, че от близо 13
години ответницата не е общувала с детето си и не проявявала никакъв интерес
към нея, което води до извод, че не е полагала дължимите грижи за детето си.
Това е довело до трайно отчуждение на детето към майка му – то дори не я помни.
Изминалият твърде дълъг период от време води до
извод за трайно състояние на неизпълнение на задълженията на ответницата за
полагане на грижи и даване на издръжка. Това представлява цялостно неизпълнение
на родителските задължения и обуславя извод за трайно пренебрегване на
родителския й дълг - основание за лишаване от родителски права при условията
на чл. 132, ал.
1, т. 2 СК.
Ето защо, съдът следва да лиши ответницата от
родителски права на основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК по отношение детето Е.Е.В..
Частичното или пълно отнемане на родителските права
се съчетава с подходящи мерки за лични отношения между родителя и детето. Касае
се за неотменимо право на родителя, поради което съдът е длъжен да му определи
мерки за лични отношения (в този смисъл е и съдебната практика Р № 539/1970 г.
на ІІ г.о., Р 619/ 1970 г., ІІ г.о.). Мерки за лични отношения се определят
"във всички случаи" (чл. 134, т.2 СК) - както при ограничаване, така и при
отнемане на родителски права, при виновни поведения и обективни състояния. Но
при всички случаи решаващ е интересът на детето. (В този смисъл Р № 20/1984 г.
на ОСГК, Р № 1374/ 1983 г. на ІІ г.о.) При определяне мерките относно личните
отношения между лишения от родителски права родител и детето следва да се има
предвид както влиянието, което родителят ще окаже при контактите си с детето,
така и съществуващата между тях кръвна връзка, като в максимална степен се
охранят интересите на детето. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че
разглежда личния контакт между родителя и детето в случаите на ограничаване или
лишаване от родителски права като мярка в интерес на детето, а не като право на
родителя (както е напр. в случай на развод).
Като отчита разнопосочните обстоятелства, а именно
да се охранят интересите на детето, които се състоят в правилното му физическо
и духовно развитие и социално формиране, като същевременно се има предвид и
съществуващата между родител и дете кръвна връзка, съдът следва да определи
ограничителен режим на лични отношения между майката и детето, т.е. ответницата
да има право да вижда детето си веднъж месечно - всяка първа събота от месеца
от 10:00ч. до 12:00ч. на адреса по местоживеене на детето. Не следва съдът да
постанови право на майката да прекарва с детето си по-дълъг период от време,
тъй като същата на практика не присъства в живота на дъщеря си повече от 13
години. Съдът счита така определения режим на лични отношения на детето с
ответницата за напълно подходящ и съобразен с конкретния случай, като
едновременно то ще бъде предпазено от неблагоприятни въздействия, а от друга
страна може да се препятства пълното отчуждение от биологичната му майка, в
случай че тя прояви интерес от общуване.
Съгласно чл. 134, ал.1, т.1 СК при лишаване от родителски права съдът следва
да определи издръжката на детето, ако такава не е присъдена. Съдът съобразява
възрастта на детето, икономическите условия на живот в страната и от друга
страна липсата на доказателства за материалните възможности и получаваните доходи
от ответницата, като намира, че същата следва да бъде осъдена да заплаща издръжка
в минимален размер или 162,50 лева, съгласно
чл. 142, ал.2 СК. Въпреки липсата на
доказателства за материалното положение на ответницата, същата е в
работоспособна възраст, длъжна е да работи и да осигурява средства за издръжка
на детето си, поради което съдът приема, че тя има възможност да заплаща
издръжка в горния размер. Издръжката следва да бъде определена от момента на
влизане в сила на решението за лишаване от родителски права, като същата се
заплаща на непълнолетната със съгласието на нейния дядо.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка.
Съгласно чл. 132, ал.2 СК при лишаване от родителски
права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на
родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за
закрила и го настанява извън семейството.
По делото се установи, че майката няма нужния
родителски капацитет да отглежда детето, поради което упражняването на
родителските права от нея не е в интерес на детето. Налице са предпоставки за
предприемане на мерки за закрила по отношение на детето, но към момента такива
мерки са предприети от Дирекция "Социално подпомагане" - отдел
"Закрила на детето" по
специалния закон - по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, то е
настанено извън семейството като е предприета мярка за закрила настаняване в
семейство на роднини – в семейството на неговия дядо В.В..
При този изход на делото ответницата следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса по делото в размер на 80 лв., депозит за вещо
лице в размер на 180, 00 лв., депозит за особен представител в размер на 300
лв., както и държавна такса по иска за издръжка –234 лв.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ЛИШАВА
ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА на основание чл. 132, ал.1, т.2 СК Е.В.В.,
ЕГН ********** по отношение на детето Е.Е.В. поради трайно неполагане на грижи
за същото и недаване на издръжка без основателна причина.
ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 134, т.2 СК режим на лични отношения на майката Е.В.В., ЕГН ********** с непълнолетното дете Е.Е.В.,
като същата ще има право да го вижда всяка първа събота от месеца от 10:00ч. до
12:00ч. на адреса по местоживеене ***.
ОСЪЖДА Е.В.В.,
ЕГН ********** да заплаща на Е.Е.В., ЕГН **********, със съгласието на нейния
дядо В.В., издръжка в размер на 162,50
лева месечно, платими до 5 –то число на месеца, считано от влизане на
решението в законна сила, до настъпване на основание за нейното изменяване или
прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ
на основание чл. 136 от СК препис от настоящото решение след влизането му в
сила на общината по постоянния адрес на Е.В.В., ЕГН **********, за вписване на
лишаването от родителски права в актовете за гражданско състояние, както и на
ДСП по настоящия адрес на детето.
ОСЪЖДА Е.В.В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Пернишкия районен съд сумата от 794,00 лева – държавна такса и
депозити за вещо лице и особен представител.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: