О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
гр. Пловдив. 16.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
след като се
запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 237/20г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII
от НПК – чл.270 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. И.В., в качеството му на
защитник на П.М.М. против протоколно определение № 512/28.05.2020г.,
постановено по НОХД № 429/ 2020г. по описа на ОС – Пловдив в частта му, в
която е оставено без уважение искането за промяна на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“, търпяна от М. понастоящем. В жалбата се излагат доводи,
че окръжният съд незаконосъобразно, въпреки, че е приел наличието на данни за
влошено здравословно състояние на М., е отказал да измени мярката му за
процесуална принуда в по-лека. С позоваване
на информацията, извличаща се от приложените по делото медицинска справка,
изготвена от Медицински център при Затвора – П. и медицинска документация, на продължителния
период на задържане на М. и новонастъпилото обстоятелство – прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза, се прави искане
да се отмени определението в атакуваната му част и да се постанови ново, с
което взетата спрямо П.М.М. мярка за процесуална принуда да се измени в по-лека,
като се предлага тя да е „Домашен арест“.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените
оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно
упълномощен от подсъдимия защитник, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
За да
откаже промяна на мярката за процесуална принуда спрямо М., окръжният съд е
приел, че продължава да съществува реална опасност от извършване на
престъпление и че липсата на експертно медицинско изследване не дава възможност
да се прецени дали здравословния статус на М. е влошен до степен, че престоя му
в ареста вече е невъзможен и представлява опасност за здравето и живота му.
Доводите в
значителната им част са споделяеми, но тяхната правилност и обоснованост не
бива да се коментират изолирано от констатацията относно срока на задържане на М.
и решението на съда да върне делото в досъдебната му фаза.
Съдебното минало на М. обосновава с
голяма степен на обективност наличието на опасност от извършване на престъпление
при действието на друга, по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под
стража“ и данните за това минало, наред с предвидените за инкриминираните
деяния изключително тежки наказания, съвсем не са за пренебрегване, когато се
обсъждат опасностите по чл.63 от НПК. Констатираната правилно от окръжният съд
продължаваща опасност от извършване на престъпление следва да се коментира в
контекста на задържането на М., което продължава вече 1г. и повече от 6м.,
който срок впрочем е максимално допустимия за задържане на едно лице в
досъдебната фаза / чл.63 ал.4 от НПК/ и
ако делото не бе престояло 4м. в съда, поради обявеното в страната извънредно
положение, този срок би изтекъл. Принципно, предвид фактическата и правна
сложност на делото, срокът на задържане не е неразумен, но към момента делото
отново е върнато в досъдебната му фаза, поради допуснати от прокуратурата
съществени пороци в обвинителния акт, в който смисъл определението на ОС –
Пловдив от разпоредително заседание е влязло в законна сила. В тази обективна ситуация няма яснота дали и
кога пороците ще се отстранят, дали и кога обвинението ще изпълни указанията на
съда за назначаване на медицинска експертиза на М. / които указания впрочем не
са и задължителни/. И на фона на тази неизвестност, обективен факт, който е
отразен и от окръжният съд, са изобилните данни, предоставени от медицинско
лице при Затвора – П., че здравето на М. е изключително влошено, че са налични ежедневни
неблагоприятни прояви на множество негови заболявания, които, според справката
не могат успешно да се овладеят в условията на задържането му. На тази база,
настоящият състав намира, че въпреки продължаващото наличие на предпоставките
за задържане на М., са налице достатъчно обективни данни за влошаване на
здравословното му състояние, които мотивират извод, че адекватна и съответна към момента се явява
мярка за процесуална принуда „Домашен арест“, която следва да се изпълнява на
адреса на местоживеене на обвиняемия /отново/ М. и да се контролира от органите
на МВР по разписания в НПК начин. Наред с това съдът намира, че спрямо М.
следва да се вземе и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане
пределите на РБългария“. И така, в тази комбинация, съдът счита, че ще се
постигне справедливия баланс между интересите на обществото и интересите на
обвиняемото лице, като се гарантира в достатъчна степен, че последното няма да
предприеме действия по осуетяване и препятстване срочното и нормално протичане
на наказателното производство.
Мотивиран от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
О П Р Е
Д Е Л
И
:
ОТМЕНЯ протоколно
определение №512/28.05.2020г., постановено по НОХД № 429/ 2020г. по описа на ОС
– Пловдив в частта му, в която е
оставено без уважение искането на П.М.М. за промяна на мярката му за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава и вместо това:
ИЗМЕНЯ взетата спрямо обвиняемия П.М.М., ЕГН ********** –
обвиняем по дос. пр. №*. по описа на Отдел „ КП“ при ОД на МВР – П. мярка за
неотклонение „ Задържане под стража“ в „ Домашен арест“.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 62, ал. 3 от НПК ОПРЕДЕЛЯ мярката за
неотклонение "Домашен арест" да се изпълнява по адреса на
местоживеене на обвиняемия П.М.М. - гр. С., кв. „ Б.“, ул. „Г.м.“ №*, като му
оказва, че няма
право да променя горепосочения адрес на местоживеене, без разрешение.
НА ОСНОВАНИЕ чл.62 ал.4 вр. с ал.5 от НПК за спазване на
взетата спрямо П.М.М. мярка за
неотклонение „ Домашен арест“ да се
уведоми незабавно Директор на ОД на МВР – С., с оглед осъществяване на контрола
върху изпълнение на мярката по реда на чл.62 ал.5 от НПК.
ВЗЕМА спрямо обвиняемия П.М.М., с ЕГН ********** – обвиняем по дос. пр. №*. по описа на Отдел „ КП“ при ОД
на МВР – П. и мярка за процесуална
принуда „Забрана за напускане пределите на РБългария“.
НЕЗАБАВНО да се
уведоми Началник на сектор „БДС“ при ОД на МВР – П. с цел предприемане на мерки
за изпълнение на наложената забрана за напускане пределите на РБългария.
НЕЗАБАВНО да се
изпрати препис от определението на Началник на Затвора – П. за изпълнението му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :