№ 353
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20231001000354 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Национална агенция по приходите, подадена
против Решение № 117 от 27.01.2023 г., постановено по т. д. № 1511/2022 г. на СГС, ТО, VI
– 18 –ти състав, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивника против „Народно
читалище Вещина-2005“ искове за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 27 297.09 лв., от които 21 114.68
лв. главница и 6 182.41 лв. – лихви за забава.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт като
постановен в нарушение на материалния закон. Излага се, че налагането и вписването на
запора в ЦРОЗ преди датата на откриване на производство по несъстоятелност не
представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ, а разпоредбата на чл. 724,
ал. 1 от ТЗ не можела да се тълкува като корекция на тази на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
съгласно която вписаният в ЦРОЗ запор бил приравнен по последици на реално обезпечение
в производството по несъстоятелност и давал право на държавата като кредитор да се
удовлетвори от получените суми при реализация на имущество от масата на
несъстоятелността.
Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде
отменено, а предявените искове – уважени, както и за присъждане на разноски за
производството пред двете съдебни инстанции.
1
Редовно уведомен, несъстоятелният длъжник е депозирал в срок писмен отговор
по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли за
оставянето й без уважение.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради
което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към същите. В допълнение и във връзка с
оплакванията в жалбата следва да се посочи и следното:
Не се спори по делото и видно от справка по публичния ТР, че с решение от
14.06.2021 г., постановено по т. д. № 528 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд е
обявена неплатежоспособността на Народна Читалище „Вещина-2005” и е открито
производство по несъстоятелност. Решението е обявено в ТР под № 20210614160626. Не се
спори и е видно от справка по ТР и документите, че под № 20220513133932 в ТР е обявен
съставения от синдика Списък на приетите вземания на кредиторите, предявени в срока по
чл. 688 от ТЗ, в който са включени и вземанията на ищеца НАП, предявени с молба от
22.02.2022г. в общ размер на 27 297,09 лв. Молбата в СГС е с вх.№№ 271512 от 28.2.2022г.
и е представена на стр. 7 и следващите от делото. Към нея са приложени справка за размера
на вземанията, декларации обр. 6, ревизионен акт, двете ПОМ и удостоверение. От НАП е
подадено възражение с изх. No м-24-28-505/21#26/18.05.2022 г. срещу предвидената
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ТЗ на публични вземания в
размер на 27 297,09 лв., от които 21 114,68 лв. - главници и 6 182,41 лв. , като с Определение
от 01.08.2022 г., постановено по т. д. № 528 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд,
подаденото възражение е оставено без уважение. Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ по
партидата на длъжника под No 20220802105746, възражението е отхвърлено.
С постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на
основание чл. 121, ал.1 от ДОПК от 28.04.2021г. във връзка с ревизия, възложена със
Заповед № Р22221021001928/020-001/02.04.2021г. за задълженията на Народно Читалище
„Вещина-2005” по ЗКПО за вземания в описания предполагаем размер от 52026,76 лв. е
наложен запор върху суми по банкови сметки в „ПИБ“ АД. С представеното постановление
за продължаване на действието на наложените предварителни обезпечителни мерки изх.
№С210022-139- 0002572/14.12.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП
София е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки, като
вече сумата по запора е 26 751,58 лв., която е описано, че е дължима по ревизионния акт от
16.11.2021г., който също е представен по делото на стр. 17 и следващите. На стр.25 от
делото е представено удостоверение №1441439/16.06.2021г. от Централния регистър на
2
особените залози, от което е видно какви са вписванията по партидата на читалището и се
установява, че наложените от НАП запори с представените ПОМ са вписани на 16.06.2021г.
Спорният въпрос по делото е правен и е свързан с тълкуването на разпоредбата на
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, която предвижда, че с тази привилегия се ползват „вземания,
обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за
особените залози – от получената сума при реализацията на обезпечението“. Въззивният съд
споделя изложеното в обжалваното решение становище, че тази привилегия се ползват
„вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на
Закона за особените залози – от получената сума при реализацията на обезпечението“, както
и че тази разпоредба следва да се тълкува корективно в частта относно вписаните по реда на
ЗОЗ запори и възбрани, по няколко съображения. На първо място, разпоредбата е в пряко
противоречие с друга разпоредба в част 4 от ТЗ, а именно – с чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ, според
която наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са
непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Разпоредбата касае всички
изпълнителни производства по ГПК и ДОПК, образувани преди откриване на
производството по несъстоятелност. Непротивопоставимостта има действие в рамките на
производството по несъстоятелност, т.е. когато в това производство се осребрява
имуществото от масата на несъстоятелността и се разпределят приходите от осребряването.
Алогично е запорите и възбраните да са непротивопоставими, но обезпечените с тях
вземания да са привилегировани по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Това тотално обезсмисля
непротивопоставимостта. На второ място, подобна привилегия противоречи на самата
същност на тези обезпечителни мерки /запор и възбрана/, които по българското право не
водят до учредяване на залог или ипотека /за разлика от други правни системи – напр.
германската/. Правно несъстоятелна е тезата на жалбоподателя, че подобна привилегия на
запора и възбраната е оправдана в производството по несъстоятелност, при положение, че
не е оправдана в индивидуално изпълнение по ГПК или ДОПК. Следва да се отбележи, че
дори в хипотезата по чл. 193 ДОПК при продължаване на индивидуалното изпълнение след
откриване на производството по несъстоятелност законът не е предвидил подобна
привилегия, поради което няма логика същите вземания да се ползват с попредна
привилегия в самото производство по несъстоятелност. Това следва и от тълкуването на чл.
724 ТЗ, която разпоредба не визира запора и възбраната. На трето място, вписването на
запор в ЦРОЗ има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по
отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното
имущество /чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният
кредитор ще има качеството на хирографарен, а не за обезпечен. Целта на вписването на
обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително
удовлетворяване, а създаване на предимство при конкуренция между различните способи на
принудително изпълнение върху същото имущество, тъй като вписването на насочването на
принудително изпълнение по реда на ГПК и ДОПК осуетява пристъпването към изпълнение
от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/. Взискателят, вписал запор по реда на ЗОЗ,
няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността,
3
защото наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на
кредиторите на несъстоятелността съгласно чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ. Ето защо при
очевидното противоречие между чл. 638, ал. 4, изр. 2 и чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ съдът следва да
приложи и да даде приоритет на първата разпоредба, тъй като отговаря на основните
принципи, върху които е изградено производството по несъстоятелност. Един от тези
принципи е, че материалноправното положение на кредиторите се запазва в производството
по несъстоятелност, вкл. по отношение на наличието или липсата на обезпечения за техните
вземания /чл. 618 ТЗ/, а не се променя. Ако дадено вземане е било необезпечено
/хирографарно/, то си остава такова и в производството по несъстоятелност.
Обезпечителните мерки запор или възбрана са процесуални и не създават право на
привилегия за съответните вземания, дори и вписани в ЦРОЗ. Това им качество не се
променя в производството по несъстоятелност. Следователно, процесните публични
вземания не са с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а с този по чл. 722, ал. 1, т.
6 и т. 9 ТЗ. При това положение искът е изцяло неоснователен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено
С отговора на въззивната жалба въззиваемият е претендирал присъждане на
разноски, но доколкото не са предствени доказателства за сторени разноски или списък по
чл. 80 ГПК, такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117 от 27.01.2023 г., постановено по т. д. №
1511/2022 г. на СГС, ТО, VI – 18 –ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4