Решение по дело №463/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от Началник сектор при СПС при Областна дирекция на МВР Варна срещу Решение № 43/15.01.2024 г., постановено по АНД № 1891 по описа на Районен съд – Варна за 2023г., с което е отменено НП № 23-8703-000206 от 07.04.2023г. на Началник сектор при СПС при Областна дирекция на МВР Варна.

В касационната жалба са изложени твърдения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Касаторът счита за неправилен извода на въззивният съд за недоказаност на деянието от субективна страна. Цитира разпоредбата на чл.103 от ЗДвП и прави извод за фактическа установеност, съгласно която, на посочените в НП дата и място на извършване на нарушението, наказаното лице е осъществило фактическия състав на посочената разпоредба, като въпреки ясно подаден сигнал със „стоп палка“ от контролен орган, не е спрял управляваното от него МПС. Счита, че АУАН е съставен редовно и се ползва с формална доказателствена сила до установяване на противното и, че в тежест на жалбоподателя е било да установи, че описаното в АУАН нарушение не съответства от фактическа страна на действително случилите се. Намира, че във въззивното производство въззивникът не е ангажирал никакви доказателства в тази посока. Намира, че съдът не е следвало да кредитира показанията на св.А., т.к. това, че тя не е възприела сигнала, не означавало, че и водачът на МПС не го е възприел. Предвид обстоятелството, че управлението на МПС представлява източник на повишена опасност, сочи че водачът следва да проявява съответното внимание като непрекъснато следи обстановката на пътя вкл. и за подаване на сигнали от контролните органи.

С оглед на изложеното моли съда да потвърди НП, като му присъди юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки представени преди о.с.з. поддържа касационната жалба.

Ответникът, чрез процесуален представител в о.с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 43/15.01.2024 г., постановено по АНД № 1891 по описа на Районен съд – Варна за 2023г., с което е отменено НП № 23-8703-000206 от 07.04.2023г. на Началник сектор при СПС при Областна дирекция на МВР Варна, с което на Я. М. И. на основание чл. 175, ал. 1, т.4 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП.

За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: Я. М. И. е ползвал лек автомобил [Марка] с ДК № [рег. номер], собственост на Б. М.. На 24.03.2023 г. г-н И. управлявал лекия автомобил в гр.Варна. Около 18, 05 часа се е движел по [улица]до №100, в посока [улица], при което му бил подаден сигнал да спре от служител на Сектор „СПС“ при ОД МВР Варна. Г-н И. не спрял, при което служители на Сектор СПС при ОД МВР Варна последвали автомобила му. Не след дълго бил спрян и установен. Полицейските служители се легитимирали и му обяснили защо е подаден сигнал за спиране. В автомобила на жалбоподателя пътувала свид. С. А..

На г-н И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи на Сектор „СПС“ при ОД МВР Варна, водачът на МПС не спира на посоченото място от контролния орган, като увеличава скоростта си и продължава движението си в посока [улица]и по [улица]. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 07.04.2023 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на г-н И. били наложени наказания глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Фактическа обстановка съдът приел за установена от събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите съдът кредитирал като последователни, безпротиворечиви и логични и не констатирал наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност. Съдът е посочил и, че съответстват и на писмените доказателства, което позволило изложената фактическа обстановка да бъде счетена за безспорно установена.

От правна страна въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановените срокове.

По приложението на материалния закон съдът е установил следното: деянието за което е ангажирана отговорността на г-н И. е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 103 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Съдът е приел, че г-н Т., който е подал сигналът със стоп палка, е надлежен контролен орган. От събраните по делото доказателства, Съдът е установил, че г-н И. не е спрял на подадения сигнал, без обаче да бъде изяснена причината за това и по въпросът - дали г-н И. е възприел подадения сигнал, като твърдения за обратното са релевирани от г-н И. и свид. А.. Въззивният съд е посочил, че в практиката си АдмС Варна приема, че когато действията на водача са насочени към осуетяване на проверка от контролните органи, той осъществява състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Посочил е, че касационната инстанция приема също, че нормата на чл. 103 от ЗДвП се съдържа имплицитно в тази на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, тъй като след като е осуетено извършването на проверка, то очевидно е налице и неизпълнение на дадените от контролните органи указания и е цитирал в този аспект Решение № 357 от 28.02.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.№ 118/2020 г., Решение № 893 от 10.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1128/2020 г. След което е направил извод, че не е доказано по безспорен начин г-н И. да е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Посочил е, че: нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда една форма на изпълнително деяние - водачът да откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението; в НП е отразено, че г-н И. е отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и, че от показанията на св. А. е установил, че г-н И. не е успял да възприеме сигнала, подаден му със стоп палката и е продължил движението си. На фактическите констатации и цитираните правни норми е правен извод, че не може да се приеме, че г.н И. е обективирал изричен или мълчалив отказ да изпълни нареждане на органите за контрол. Изведено е, че наказателното постановление, в което е прието, че водачът е осъществил посочената форма на изпълнително деяние, е необосновано и недоказано. Направен е извод, че жалбоподателят е наказан за деяние, за което не са били събрани категорични доказателства, а това според въззивния съд обуславя цялостната незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради което го е отменил. Съдът е посочил и, че издаването на наказателно постановление за административно нарушение, което не се доказва да е извършено, накърнява особено сериозно процесуалните права на санкционираното лице, т. е. касае се за процесуално нарушение от категорията на съществените, което не може да бъде санирано в рамките на съдебното производство.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактите са установени от представените доказателства. При правилно установени факти въззивният съд е извел изводи в съответствие с процесуалния и материалния закон.

В касационната жалба се сочат допуснати от районния съд нарушения на процесуалния закон при постановяване на решението, които могат да се обобщят по следния начин: 1.ВРС е постановил своето решение при кредитиране на свидетелските показания на свидетелката А.; 2. Съдът не е приел фактите както са установени в АУАН, като е пренебрегнал неговата формална доказателствена сила. Касационната инстанция преценява релевираните възражения като неоснователни.

Съгласно принципите на наказателното производство заложени в чл.14, ал.2 вр. 1 от НПК „Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.“ и „Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.“ Цитираните разпоредби въвеждат правилото, че в съдебното производство пред въззивната инстанция АУАН няма отнапред установена задължителна за съда формална доказателствена сила и фактите описани в него (обективната истина от значение за налагането на съответното наказание), следва да се установят по реда и със средствата, предвидени в НПК (чл.13, ал.2 от НПК). Този принцип е в корелация с друг, заложен в чл.13, ал.1 от НПК, съгласно който „Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.“, доразвит в разпоредбата на чл.107, ал.2 вр. ал.5 от НПК („Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина.“ и „Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.“) В този смисъл съдът съобрази и тълкуването дадено в Решение № 113 от 18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 285/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Е. А., съгласно мотивите на което „Принципът за разкриване на обективната истина по стандарта на чл. 13 и чл. 14 от НПК чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото изисква да се изяснят и изследват всички възможни версии, които обаче произтичат от материалите по делото и са свързани с характера на деянието и неговия автор. Съдът е суверенен при формиране на доказателствената съвкупност, но е задължен да събира и проверява, както доказателства, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които го оправдават или смекчават отговорността му.“

От изложеното следва, че като е установил фактите относно проверката извършена на г-н И. на 24.03.2023г., решаващият съдебен състав е изпълнил вменените му от НПК задължения. В съответствие с принципа за „Разкриване на обективната истина“ заложен в чл.13, ал.2 от НПК, при постановяване на съдебния акт, съдът е съобразил както фактите описани в АУАН и НП, така и свидетелските показания на органите на ОД на МВР Варна и на лицето, което е пътувало в МПС в момента на проверката. Показанията на г-ца А. са събрани чрез разпит – един от способите на доказване предвиден в НПК, поради което и кредитирането им от въззивната инстанция е съобразено с изискванията на чл.13, ал.2 от НПК.

Касационната инстанция намира за съобразен с доказателствените източници по делото изводът на съда, че от свидетелските показания на г-ца А. се установява, че г-н И. не е възприел сигнала за спиране подаден със стоп палка. От данните в АУАН и от свидетелските показания на служителите на ОД МВР Варна не следват различни изводи. Нито в АУАН има данни, нито свидетелите при разпита от съда сочат, че са видели, че г-н И. възприема подадения сигнал със стоп палка (като например, но не изчерпателно: че е гледал в тяхната посока, че е осъществил контакт с очи със служителя на ОД МВР Варна държащ стоп палката или със стоящия до него колега и, че е реагирал по начин от който да се направи извод, че ги е възприел като контролни органи по ЗДвП, а не като лица (пешеходци) стоящи отстрани на пътя). От свидетелските показания на контролните органи и от данните от административнонаказателното производство не се извлича твърдение за подаване на сигнала със стоп палката, така че да е ясен не само за контролния орган, но и за участника в движението по пътя, като напр., но изчерпателно да е посочено, че ръката държаща стоп палката е вдигната достатъчно високо, че е задържана достатъчно дълго и, че е насочен този знак към конкретното МПС. Не е изложен факт в НП имащ значение за спора, а именно - кой по ред в колоната движеща се в посоката към контролния орган е бил автомобилът на г-н И. към момента на вдигането на стоп палката, доколкото по данни от контролния орган, последният е бил разположен след светофара в посока кварталите на кръстовището на бул.Сливница и ул.Пирин и е възможно (в какъвто смисъл са твърденията на г-ца А. – протокол от о.с.з. от 19.12.2023г.) МПС управлявано от г-н И. да не е първа кола при излизането от светофара и това да е причината да не е възприет сигнала на стоп палката.

Съдът намира за основателни възраженията на касационния жалбоподател относно дефинирането на управлението на МПС като дейност с повишена обществена опасност. Съответствието на това възражение със закона, не е достатъчно да обоснове извод за съставомерност на деянието на г-н И., при липсата на доказателства за настъпването на фактите описа в НП.

При извършена проверка на въззивното решение настоящата съдебна инстанция не констатира наличието на сочения в касационната жалба порок, нито основание от вида на изброените в чл. 218, ал.2 от АПК, което да обуслови отмяна на постановения съдебен акт.

На горните съображения Решение № 43/15.01.2024 г., постановено по АНД № 1891 по описа на Районен съд – Варна за 2023г., с което е отменено НП № 23-8703-000206 от 07.04.2023г. на Началник сектор при СПС при Областна дирекция на МВР Варна, следва да бъде оставено в сила.

Не е направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касация, поради което съдът не обсъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в вр. чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43/15.01.2024 г., постановено по АНД № 1891 по описа на Районен съд – Варна за 2023г.

Решението не подлежи на обжалване.