Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора С. З,
като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД №1600 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Община Варна, чрез зам. кмета Т. И., депозирана
чрез юрисконсулт К. срещу решение № 722/29.05.2020 г., постановено по НАХД № 5433/2019 г., по
описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 481/22.10.2019 г.
на Зам. кмета на Община Варна, с което на П.Х.Я. *** е наложено наказание глоба
в размер на 50 лв., на осн. чл. 178е от ЗДвП.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. При
постановяването на съдебния акт, ВРС не е взел предвид факта, че първоначално
производството е започнало със съставяне на фиш с глоба в отсъствие на водача.
На 6.09.2019 г. свид. П. е възприел
фактическата обстановка при съставяне на фиша. В решението не е обсъден факта,
че макар и да не си спомня фактическата обстановка, лицето състави фиша пряко е
възприело нарушението, не е отчетен факт, че от констатиране на нарушението до
с.з. е минал голям период от време, липсва и разрешение издадено от собственика
на пътя или администрацията за паркиране на тротоар. Заключението на в.л. е
неправилно. Неправилен е извода на ВРС, че липсва индивидуализация на
нарушението. Въззивния съд е допуснал и
нарушение на процесуалните правила, като не е обсъдил становището на Община
Варна от 27.05.2020 г. По изложените доводи моли да се отмени решението и да се
постанови друго, с което НП да се потвърди, както и да се присъди юриконсултско
възнаграждение.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, в депозиран отговор на касационна жалба оспорва същата. По
съществото на спора отправя
искане за оставяне в сила решението на ВРС, като правилно и законосъобразно.
Поддържа, че правилно ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – нито в АУАН, нито
в НП се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. От приетата по делото автотехническа експертиза е установено, че МПС
не би могло да паркира върху тротоарната площ, обособена с бордюр, както и че
паркиралия автомобил не е засягал преминаването на пешеходците. По изложените
доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Варна, при преценка
допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното
решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол
пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред ВРС е образувано по жалба на П.Я., против Наказателно
постановление № 481/22.10.2019 год. на Заместник кмет
на Община - Варна, с което на Я. е наложено административно наказание глоба, в
размер на 50 лв. От фактическа страна ВРС е установил, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на
фиш от свид. П., при условията и на основание чл.186 ал.3 вр.ал.1 от ЗДвП. Фиша е оспорен от Я., в резултат на което е съставен АУАН №
0004032/30.09.2019 год., с който е преценено, че на 06.09.2019 год. около
02.55 ч. в град ******, ул. “*****“ № ***, като водач на лек
автомобил – „*****“ с рег.№ ***** Я. е паркирал върху тротоара, с което е нарушил нормата на чл.94
ал.3 от ЗДвП. След съставяне на АУАН са депозирани възражения. АНО издал НП,
като възприел изцяло изложената фактическа обстановка в акта, като на
нарушителя било наложено наказание на осн. чл.178е от ЗДвП – глоба в размер на
50 лв. За да отмени НП, съдът е преценил, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като липсват изложени обстоятелства коя от хипотезите на чл. 94
ал.3 от ЗДвП е осъществена. Преценил е, че съобразно приетата автотехническа
експертиза автомобилът на Я. не би могъл
да паркира върху тротоарната площ, обособена с бордюр. По изложените доводи
съдът е отменил НП.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон,
намира касационната жалба за неоснователна.
При
постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по
препращане от чл.84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване на
административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите по чл.40 - 43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията за
съдържанието му по чл.57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на
постановлението е спазил процедурата по чл.52 и сл. от с.з., като е направил
законосъобразен извод, са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяването на обжалвания акт.
Районният
съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства.
По доводите
на касатора, че ВРС не е обсъдено становището му, депозирано на 27.05.2020 г.
съдът прецени следното: В хода на въззивното производство е разпитана свид. Г., която сочи, че не е очевидец на нарушението. От разпита на свид. П. се установява, че на ул. „*****“, която е оформена от плочки с павета има обособен тротоар отляво и от дясно.
Автомобилът на Я. бил спрян на тротоара. Водачът на МПС живеел на същата улица.
П. сочи, че на улицата няма платно за движение, цялата улица е с тротоарни
плочки, като отстрани има обособен тротоар, автомобилът бил спрян върху
тротоара от павета, отстрани до сградата. От показанията на свид. Д. е установено, че улицата е пешеходна зона, отляво и отдясно има обособени
плочки, които се считат за тротоар, автомобила бил спрян най-вдясно на тротоара, до сградата.
От
приложения към експертизата снимков материал към приетата експертиза е видно,
че на ул. „******„ № *** в дясната страна има поставени кашпи/градинки, повдигнати от нивото на
пътното платно с 15 см. до 60 см. в зависимост от денивилацията, между кашпите
са поставени жълти плочки, образуващи пътеки, има и стъпала за компенсиране на
денивилацията. Част от кашпите са изместени в дясно към сградите, което
ограничава ширината на плочките. На местата, на които е налице изместване на
кашпите, уличната ширина става до 5 м., там има положени само павета, налице е
и образуван джоб с дължина 32 м. и ширина 3 м.
Съгласно §6 т.6 от ДР на ЗДвП тротоар е изградена, оградена или очертана
с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. Разпитаните по делото свидетели,
сочат че Я. е паркирал на тротоара, пред сградата. От приложения по делото
снимков материал, събран при извършен оглед на място от в.л. се установява, че
пред **** а на ул. „*****“ е налице
тротоар, същия е с жълти плочки, а поради денивилацията има и стъпала. В тази
част тротоара е с ширина по-малка от техническите характеристики на л.а. „*****“. При тези установявания, настоящия съдебен състав споделя доводите на
ВРС, че на така оформения тротоар е технически невъзможно да паркира МПС на
наказаното лице, тъй като на същия има поставени кашпи, има и стъпала.
Доводите на
касатора, че е ноторно известен факта, че на ул. „*****“ постоянно
има паркирали автомобили не налага извод, че е налице осъществено нарушение на
чл. 94 ал.3 от ЗДвП от Я..
По доводите,
че е изминал голям период от време и уличните настилки и тротоарите може да са
променени е голословен и неподкрепен с доказателства. Извършването на ремонт на
улица и тротоар с подмяна на настилки е свързан и издаване на строителни книжа,
както и с възлагане извършването на СМР на конкретен строител, тези актове се
издават от служители на общинската администрация. По делото липсват представени
доказателства в тази насока.
Съдът
споделя доводите на ответника, че МПС може да е преместено след констатиране на
нарушението, но от друга страна, ако АНО бе описал подробно мястото на което е
било паркирано МПС, дали това място не е било определено от собственика на пътя
или администрацията, или МПС не е било паркирано успоредно на оста на пътя или
е паркирано откъм страната на сградите и е оставало по-малко от 2 м. разстояние
за преминаване на пешеходци, т.е. ако не бе допуснато нарушение на изискванията
на чл. 42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, то не би имало каквото и да е съмнение
относно местоположението на МПС на Я. към момента на констатиране на
нарушението.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че е налице извършено нарушение от страна на Я., но
не и това посочено в АУАН и НП. От събраните по делото доказателства не се
установи по безспорен начин, че Я. е паркирал на тротоар, както и факти и
обстоятелства, че водача е нарушил някоя от останалите хипотези на чл. 94 ал.3
от ЗДвП. По изложените доводи правилно ВРС е преценил, че в хода на
административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Обжалваното
решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя
липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 НПК във вп. с чл.
63, ал. 1 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна
проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите
валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
При този
изход от производството, в полза на ответника по касация следва да бъдат
присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 120 лева
за адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 722/29.05.2020 г., постановено по НАХД № 5433/2019 г., по
описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 481/22.10.2019 г.
на Зам. кмета на Община Варна, с което на П.Х.Я. *** е наложено наказание глоба
в размер на 50 лв., на осн. чл. 178е от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на П.Х.Я. ***, с
ЕГН ********** сумата от 120 /сто и двадесет/ лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: