О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 261014 Година 05.04.2021 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На пети април Година 2021
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 774 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен
отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата
молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени
документи, каквито ответникът не е представял с отговора, както и да се изиска
и приложи заповедното ч.гр.д. № 4849/2020 г. на Старозагорския районен съд.
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответника.
Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се
разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по-благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в
исковата му молба и изразяват по същество в това, че подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
4849/2020 г. на Районен съд Стара Загора, срещу която, в законоустановения срок,
постъпило възражение от ответника, поради което в дадения от съда едномесечен
срок предявявал иска си за съществуване на вземането му, на основание чл. 422 ГПК. По силата на писмен договор за наем от 08.08.2019 г. предоставил за
временно и възмездно ползване на ответника описания в исковата молба недвижим
имот, който наемателят използвал като складова база. По силата на раздел първи,
т. 4, след изтичане срока на договора, същият се считал за продължен с още една
година, ако нямало писмено предизвестие за прекратяването му. На основание
раздел втори, т. 2.7 от договора, на 15.10.2020 г. се подписал приемателно-предавателен
протокол за констатиране на липси и повреди при освобождаването на наетия имот,
между управителя на наемодателя и представител на наемателя. Съгласно чл. 2.6
от договора, наемателят поемал задължението да заплаща за своя сметка всички
консумативни разходи - ел.енергия, вода, смет, интернет, СОТ и други. За наетия
имот нямало открита самостоятелна партида в Е., като отчетът на разходваната ел.енергия
за всеки от наетите обекти се извършвал по „вътрешни” електромери, като за целта
се правело засичане в присъствието на представител на всички наематели в КХЧП.
Разходите за смет - ползване на контейнер за промишлени отпадъци, се поделяли
съразмерно между всички наематели. Към момента на освобождаване на имота с
подписването на протокола до чл. 2.7, ответникът останал да дължи на
наемодателя наемно възнаграждение за месеците април, май, юни, юли, август,
септември, октомври 2020 г. в общ размер на 7140 лева, съответно по 1020 лева
месечно (съгласно чл.2.1 от договора, наемното възнаграждение било 850 лева без
ДДС или 1020 лева с включен ДДС). Съгласно сключения между страните договор,
едностранното му прекратяване следвало да стане с едномесечно писмено
предизвестие, поради което претендирал сумата 1020 лева за обезщетение за неспазен
срок на предизвестие, както и консумативни разноски в общ размер от 134 лева,
съответно: за потребена ел.енергия за март 2020 г. - 15 лева, за април 2020 г.
- 22 лева, за май 2020 г. - 15 лева, за юни 2020 г. - 15 лева, както и такса за
използване на контейнер за битови отпадъци в размер на 66 лева. Сумите, за които
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4849/2020 г. на PC Стара
Загора, не били изплатени към момента на образуване на заповедното производство
и към момента на предявяване на иска по чл. 422 ГПК.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
7140 лева за неплатени наемни възнаграждения за месеците април, май, юни, юли,
август, септември и октомври 2020 г. (по 1020 лева месечно с ДДС), сумата от 1020
лева за обезщетение за неспазен срок на предизвестие, сумата от 134 лева за консумативни
разноски за потребена ел. енергия ( за март 2020 г. – 15
лева, за април 2020 г. – 22 лева, за май 2020 г. - 15 лева, за юни 2020 г. – 16
лева, както и такса за използване на контейнер за битови отпадъци за 2020 г. в
размер на 66 лева с ДДС), и законна лихва върху тези суми от 24.11.2020 г. до изплащането
им, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д № 4849 описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за
сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че тези искове били изцяло
неоснователни, както по основание, така и по размер. Не оспорвал сключването на
договор за наем с ищеца, но изцяло оспорвал задълженията за заплащане на
наемната цена. Евентуално възразявал за неговото изрично прекратяване с
отправено писмено предизвестие до ищеца, редовно получено от неговия управител
през март. Оспорвал и дължимостта на суми за консумативни разноски за имота. Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на
тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, респективно
ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба
основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на всяко от тях, и
техния размер и изискуемост, а ответникът носи тежестта да докаже всички
горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е
основал възраженията си за неоснователност на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за
наем на недвижим имот от 08.08.2019 г., протокол от 15.10.2020 г., таблица за
показания на вътрешен електромер № 0001412 и протокол от 05.06.2020 г.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 4849
по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 19.05.2021 г. от 9.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: