№ 17863
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110111889
по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 4 802,00 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди по собствения на ищеца л. а. ...., вследствие на ПТП от 21.05.2021 г.,
настъпило в гр. София, по вина на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на т. а. „Волво“, с рег. № .... и ремарке с рег. № ..., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2023 г. до окончателното плащане
(след допуснато в о. с. з. на 12.10.2023 г. изменение на иска чрез увеличаване на размера
му).
Ищецът Б. Р. Б. твърди, че на 21.05.2021 г., около 11:00 часа, в гр. София, е паркирал
личния си л. а. .... пред № 40 на бул. „И.нци“, като по същото време пред него е бил
паркиран т. а. „Волво“, с рег. № .... и ремарке с рег. № ..., чийто водач е предприел маневра
за движение на заден ход, при което със задната дясна част на ремаркето е ударил предната
лява част на автомобила му. Поддържа, че за реализиране на процесното ПТП е съставен
двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен за настъпването му е
отразен именно водачът на т. а. „Волво“, с рег. № .... и ремарке с рег. ..., по отношение на
който е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ....
поради което същият отговаря за причинените от застрахования водач вреди по собственото
му МПС. Допълва, че на 17.05.2022 г. е уведомил ответния застраховател за настъпване на
процесното ПТП, при който е образувана щета № 0410-300-0024/2022 г., в рамките на която
е извършен оглед и е съставен опис, но с писмо с изх. № 99-3833/15.07.2022 г. той е отказал
да му заплати застрахователно обезщетение, което претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който
не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на т. а. „Волво“, с рег. № .... и ремарке с рег. № ..., както и образуването при него
на щета № 0410-300-0024/2022 г., във връзка с настъпването на процесното ПТП. Оспорва
механизма на настъпване на процесното ПТП, както и всички вреди да са вследствие на
него. Оспорва да са представени разходо-оправдателни документи, удостоверяващи
1
заплащането на стойността на ремонта. При условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца Б. Б., тъй като не се е съобразил с пътната обстановка,
както и с особеностите на пътното движение. Сочи, че водачът М. С. е спрял за престой,
което съгласно чл. 93 ЗДвП е било допустимо. Счита, че се претендира обезщетяването на
щети, които не са предизвикани вследствие на процесното ПТП. Оспорва иска и по размер.
С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
материални предпоставки (юридически факти): ответникът да е застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора,
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при него
автомобил да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което са причинени вреди на собствения на ищеца автомобил, както и размера на вредите.
С определение от 12.06.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 21.05.2021 г., около 11:00 часа, в гр. София, пред № 40 на
бул. „И.нци“ е настъпило ПТП с участието на собствения на ищеца л. а. .... и т. а. „Волво“, с
рег. № .... и ремарке с рег. № ...; че към 21.05.2021 г. по отношение на т. а. „Волво“, с рег. №
.... и ремарке с рег. № ... е била налице действаща валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника .... както и, че с писмо, получено на 17.05.2022 г.
последният е поканен да заплати исковата сума.
Нещо повече, за установяването им свидетелстват и писмените доказателства по
делото – двустранен констативен протокол за ПТП от 21.05.2021 г., свидетелство за
регистрация – част I, в което ищецът Б. Р. Б. е вписан като собственик на л. а. ....,
извънсъдебна претенция с вх. № 99-2531/17.05.2022 г. и др.
При това положение спорни по делото се явяват две групи обстоятелства, а именно: 1/
какъв е механизмът на настъпване на процесното ПТП, респ. допринесъл ли е ищецът за
това, както и 2/ налице ли е причинна връзка между него и вредите, чието обезщетяване се
претендира.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото – двустранен
констативен протокол за ПТП от 21.05.2021 г., събраните по делегация пред РС – Враца
показания на свидетеля М. И. С., както и изводите на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, съдът приема за установено, че процесното ПТП е настъпило
по следния механизъм: на 21.05.2021 г., около 11:00 часа, в района на № 40 на бул. „И.нци“
водачът на т. а. „Волво“, с рег. № .... и ремарке с рег. № ... предприема маневра за движение
на заден ход, при което реализира ПТП с паркирания зад него л. а. ...., вследствие на което
му нанася материални вреди. Действително, по своята правна природа двустранният
протокол за ПТП, съставен от участниците в него, няма характер на официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления
за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното
фактическо положение може да бъде проверявано от застрахователя, респ. подлежи на
доказване в процеса. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на неговото настъпване във връзка с останалите
доказателства по делото и конкретно събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля М. С., както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза. Съобразявайки същите, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило изцяло
2
поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника т.
а. „Волво“, с рег. № .... и ремарке с рег. № ..., който при извършване на маневра за движение
на заден ход е допуснал съприкосновение с паркирания зад него друг автомобил. За да
достигне до този извод съдът съобрази най-напред показанията на свидетеля С., който
възпроизвеждайки свои непосредствени впечатления за фактите от обективната
действителност, доколкото е бил водач на застрахования при ответника влекач,
потвърждава, че при предприемане на маневра за движение на заден ход се е ударил в
паркирания зад него л. а. ...., собственост на ищеца Б. Б.. Изрично свидетелят заявява, че
другият автомобил е бил в паркирано състояние. При така установения механизъм е
изготвено и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, според
което щетите по собствения на ищеца автомобил са в причинна връзка с описания в
протокола за ПТП механизъм на произшествието. Нещо повече, прави впечатление, че по
идентичен начин двамата участници в инцидента са отразили обстоятелствата около
настъпването му и в схемата към протокола за ПТП, съгласявайки се с описаните от тях
констатации чрез полагане на подписите си, чието авторство не оспорват. В случая, така
установеното поведение на застрахования при ответника водач несъмнено представлява
нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, тъй като преди да започне маневра за движение назад, не се
е убедил, че пътят зад управляваното от него превозно средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, което съдът
възприема като единствената техническа причина за настъпване на процесното ПТП. Това е
така, тъй като не се доказва с поведението си ищецът също да е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП, допускайки твърдяното нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. По делото не
се установява той изобщо да е бил в процес на движение, а от друга страна не са ангажирани
и доказателства, че същият е бил паркиран на забранено за целта място в рамките на
пешеходна пътека. В случая, съдът не възприема показанията на свидетеля в тази част, тъй
като те не се подкрепят от други доказателства по делото, като в съставената схема към
протокола за ПТП участниците в него също не са отразили, че л. а. .... е бил паркиран на
пешеходна пътека, както посочва в показанията си свидетелят по делото. Тук следва да се
отбележи, че с оглед констатациите на съдебно-автотехническата експертиза за водача на т.
а. „Волво“, с рег. № .... и ремарке с рег. № ... е имало техническа възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП в случай, че преди започване на маневрата за паркиране
на заден ход се е уверил, че пространството зад него е свободно и няма да създаде опасност
за останалите участници в движението, което обаче няма данни той да е сторил, като именно
това според вещото лице е и техническата причина за него. Точно обратното, не може да се
приеме, че такава техническа възможност е съществувала за ищеца Б. Б., тъй като безспорно
автомобилът му е бил в паркирано състояние. Следва да се отбележи още, че в двустранния
протокол за ПТП застрахованият при ответника водач също е потвърдил вината си при
настъпване на процесното ПТП.
Ето защо, съобразно установената практика по доказателствената тежест на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице
/Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от
30.03.2015 г. по т. д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е
опровергал така приетия за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП
от 21.05.2021 г., а той изключва участието на поведението на водача на л. а. .... в
причиняването на удара. Предвид изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-
горе писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза съдът прие, че процесното ПТП е настъпило изключително и
само поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника влекач, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на собствения
на ищеца такъв. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
3
Както се посочи по-горе, всички отразени в описа на застрахователя щети се намират в
причинна връзка с настъпилото на 21.05.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, а
доколкото собственик на увредения автомобил е именно ищецът – Б. Б., то той се явява
увредено лице, поради което е легитимиран носител на вземането за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените на собствения му л. а. .... вреди, вследствие
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ такъв.
Следователно, налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ... за
заплащане на претендираното застрахователно обезщетение. Що се отнася до неговия
размер, съдът съобразява съдебната практика, постановена от ВКС при действието на
отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.
208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката
(в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО;
Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от
14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, І ТО). Обезщетението се присъжда по средни пазарни цени, а не по
пазарни цени, въпреки доказателствата за такива. За размера на средните пазарни цени
съдът кредитира неоспорената от страните съдебно-автотехническа експертиза. В тази
насока следва да се има предвид, че съдебната практика е категорична, че размерът на
обезщетението се присъжда по средни пазарни цени с оригинални части, а не с алтернативни
части. Действителните вреди в случая възлизат на 4 802,00 лв., която според експерта
представлява стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП. Изчислената именно по този начин
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй
като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя,
материали и труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил
и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага
съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се
посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не
онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена
на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от
ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. С оглед всичко гореизложено,
съдът намира, че съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза необходимата стойност за възстановяване на щетите по л. а. ...., изчислена на
база на средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на посочената по-горе сума от
4 802,00 лв., като ирелевантно за възникване на правото на обезщетение се явява
представянето от ищеца на доказателства за заплащане на стойността на ремонта.
Ответникът е останал задължен за тази сума, поради което предявеният иск за нейното
заплащане (с оглед допуснатото изменение чрез увеличаване на размера му) се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 06.03.2023 г. до окончателното плащане (с оглед направеното от ищеца
уточнение с молба от 06.07.2023 г. (л. 86 от делото)).
По отговорността за разноските:
При този изход на спора - цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в
общ размер на 1 305,31 лв., от които: 195,31 лв. – платена държавна такса, 280,00 лв. –
4
депозит за САТЕ, 30,00 лв. – депозит за свидетел и 800,00 лв. – адвокатско възнаграждение,
чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна
защита и съдействие от 06.03.2023 г. (л. 17 от делото) и анекс от 12.10.2023 г. към него (л.
120 от делото), имащи характер на разписки. Релевираното възражение за неговата
прекомерност съдът счете за неоснователно, тъй като претендираният размер не надхвърля
значително минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /предвид
увеличения размер на предявения иск/. При този изход на спора направените от ответника
разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на Б. Р. Б.,
ЕГН **********, с адрес: ...., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 4 802,00 лв.,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди по собствения на ищеца л. а. ...., вследствие на ПТП от 21.05.2021 г., настъпило в гр.
София, по вина на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
водач на т. а. „Волво“, с рег. № .... и ремарке с рег. № ..., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 06.03.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на Б. Р. Б.,
ЕГН **********, с адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 305,31 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5