№ 1536
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20231100900817 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на „Н.+“ ЕООД
срещу „З.К. Б.И.“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ, съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Н.+“ ЕООД твърди, че между него и ответника ЗК „Б.И.“ АД
било налице валидно правоотношение по договор за доброволна имуществена
застраховка „Каско Голд“, обективиран в застрахователна полица №
210600100776 от 17.12.2021 г., предоставяща покритие за МПС, марка „БМВ“,
модел „Series 7“ с ДК № *******, за периода от 00:00 часа на 17.12.2021 г. до
23:59 часа на 16.12.2022 г., и с договорена рискова клауза „COMFORT“ по
смисъла на Общите условия към застраховката за застрахователна сума от
90000,00 лв.
На 13.02.2022 г., около 6 часа сутринта, застрахованото МПС е било
управлявано в гр. Варна от правоспособния водач С.Б.Т., която поради
движение с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост на кръгово
кръстовище по бул. „В. Левски“, е загубила контрол над МПС и реализирала
ПТП (самокатастрофа) в лява предпазна мантинела. За настъпилото събитие
веднага били уведомени, както компетентните органи на КАТ към ОДМВР -
гр. Варна, които на място са констатирали събитието, съставяйки Протокол за
ПТП № 1797055 от 13.02.2022 г., така и ответникът ЗК „Б.И.“ АД. На
1
основание процесния договор за застраховка, при ответника била образувана
преписка по щета с № 220600200124 от 13.02.2022 г., за настъпило
застрахователно събитие „ПТП”, покрито по договорената рискова клауза
„Комфорт“.
При извършена от органите на КАТ проверка за употреба на алкохол от
страна на водача, с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510“,
устройството отчело наличие на алкохол в кръвта от 0.53 промила. Ползвайки
се от нормативно уредената възможност, водачът е оспорил показанията на
техническото средство, във връзка с което му бил издаден талон за медицинско
изследване № 133571. Резултатът от проведеното медицинско изследване за
наличие на алкохол в кръвта показал концентрация от 0.47 промила, която се
явява под нормативно установената допустима граница от 0.5 промила
съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
С писмо изх. № 109-41#1 от 25.03.2022 г., ответникът отказал да изплати
застрахователно обезщетение за настъпилото събитие, позовавайки се на
приложението на точка 3 от Глава V от ОУ към застраховката, съгласно която
застрахователят не покрива щети, причинени от или вследствие на управление
на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества от водача
на застрахованото МПС, както и при осуетяване или неспазване на указанията
на компетентните органи за медицински изследвания, констатирано с
документ от съответния орган.
Ищецът оспорва отказа на ответника да изплати застрахователно
обезщетение за неправилен поради това, че концентрацията на алкохол в
кръвта е под нормативно установената допустима граница от 0.5 промила,
като законодателят е приел, че алкохолната концентрация в кръвта под тази
граница не повлиява по негативен начин способностите за управление на
МПС, поради което и не забранява управлението на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта под 0.5 промила. Същата можело да се получи и от употреба
на лекарствени средства, хранителни добавки (например, шведска горчивка и
др.), храни, съдържащи сладкарски ликьори или други добавки, съдържащи
алкохол. Също така разпоредбата от ОУ, на която ответникът се позовава,
изисквала в случая ПТП да е настъпило точно поради употребата на алкохол
от страна на водача. Ищецът оспорва пряката причинно- следствена връзка
между управлението на процесното МПС с концентрация на алкохол в кръвта
2
от 0.47 промила и настъпването на ПТП. Също така отказът на ответника на
посоченото основание бил неправилен и поради противоречието му с чл. 408
КЗ, който дефинитивно уреждал хипотезите, при които застрахователят можел
да откаже да изплати застрахователно обезщетение. Разпоредбите в ОУ,
уреждащи допълнителни хипотези за отказ, различни от нормативно
уредените, ищецът счита за нищожни, поради противоречието им със закона.
По изложените съображения ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата в размер на 40 000,00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие- частична
претенция при пълен заявен размер от 90 000,00 лв., представляваща
имуществените вреди, които ищеца търпи, като последица от настъпилото
застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 26.04.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата 4
580,02 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата 40 000,00 лв. за периода от 25.03.2022 г. /датата на отказаното
писмо/, до 25.04.2023 г. – частична претенция при пълен заявен размер от 10
305,04 лв. Претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „3ACTPAXOBATEЛНА КОМПАНИЯ
Б.И.” АД оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице валидно
застрахователно правоотношение, поради което предявените искове се явяват
без основание. От приложена справка от публично достъпната партида на
ответника в Търговския регистър, се установява че към 17.01.2021 год. (датата
на полицата), ЗК „Б.И.“ АД се представлява само заедно от две физически
лица — г-жа С.Д.С.—К. и г-н Н. А.Л.. От представената към исковата молба
полица се установява, че същата е подписана за застрахователя, но само от
едно лице, а за застрахованото лице изобщо не е подписана. Следователно
между ищеца и ответната З.К. не е възникнало и не е налице валидно
застрахователно правоотношение, тъй като полицата не е породила правно
действие. Полицата не е подписана от ищеца, поради което между страните не
е сключен писмен договор, както изисква чл.344, ал.1 КЗ и следователно не е
възникнало застрахователно правоотношение. Твърди, че полицата не е влязла
в сила, тъй като не е платена дължимата застрахователна премия, поради
което не е възникнало застрахователно правоотношение.
Независимо от гореизложеното ответникът поддържа, че не дължи
3
претендираното застрахователно обезщетение, тьй като самокатастрофата не е
част от застрахователното покритие по полицата /глава IV от ОУ/, също така
били налице изключени рискове по полицата, както и ищецът не е изпълнил
своите задължения по КЗ, полицата и Общите условия по нея. При
съпоставяне на посоченото в Констативен протокол №1797055 от 13.02.2022
год. и Акт за административно нарушение Серия GA №9517938/13.02.2022
год., с предвиденото в Общите условия, Глава IV, следвало, че
самокатастрофата, каквато била налице в процесния случай, не е част от
застрахователното покритие. Наред с това, налице бил изключен риск по
полицата, по смисъла на Глава V, т. 3 от Общите условия, при наличието на
който застрахователят не покривал щети. От Акт за административно
нарушение Серия GA №517938/13.02.2022 год. и Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или други упойващи
вещества №9145/12.02.2022 год. на МБАЛ “Света Ана” — Варна, се
установява наличие на алкохол в кръвта на С.Б.Т. от 0.53 промила, съответно
0,47 промила, поради което безспорно се установявало, че в процесния случай
е налице изключен риск /Глава V, т. 3 от Общите условия/, който съставлява
обстоятелство по смисъла на чл. 408, ал.1 КЗ, което дава основание на
застрахователя да откаже обосновано изплащане на застрахователно
обезщетение, защото същото е довело до настъпване на събитието.
На следващо място ответникът твърди изключен риск по полицата, по
смисъла на Глава V, т. 4 от Общите условия, при наличието на който
застрахователят не покрива щети - водачът на автомобила С.Б.Т., умишлено не
е изпълнила задълженията си по Полицата и Общите условия (Глава V, т. 3) да
не управлява МПС след употреба на алкохол, съответно тези по чл.5, ал.3, т.1
и чл.20, ал.2 ЗДП, и в резултат на които умишлени действия на С.Б.Т. е
настъпило процесното събитие. Наред с това бил налице и друг изключен
риск, по смисъла на Глава V, т. 15 от Общите условия, при наличието на който
застрахователят не покрива щети- водачът на автомобила С.Б.Т., е действала
при условията на груба небрежност, като не е изпълнила задълженията си по
полицата и Общите условия (Глава V, т. 3) да не управлява МПС след
употреба на алкохол, съответно тези по чл.5, ал.3, т.1 и чл.20, ал.2 ЗДП, и в
резултат на която груба небрежност е настъпило процесното събитие.
Налице било също така неизпълнение на задължението по т.1.8 от Глава
VIII от Общите условия към полицата - водачът на автомобила С.Б.Т.,
4
умишлено е нарушила правилата за движение по пътищата, съгласно ЗДвП, а
именно тези на чл.20, ал.2 ЗДП, в резултат на което е настъпило процесното
събитие.
Ответникът поддържа също така, че претендираните вреди не са
настъпили (не са установени увреждания на МПС — то, съответно разходи за
тяхното отстраняване не са правени), а съгласно КЗ на репариране подлежат
само реално настъпилите имуществени вреди, каквито в процесния случай не
са налице. По изложените съображения ответникът моли да бъдат отхвърлени
предявените искове. Претендира разноски.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва отговора на исковата
молба. Твърди, че ответникът представя изходящо от него писмо, с което
излага, че на база процесният договор за застраховка е образувал преписка по
щета, по която е разгледал претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение и е постановил отказ от изплащане на такова с оглед приложение
на клаузи от застраховката (от ОУ към нея), т. е. налице било безспорно
признание за валидността на застрахователното правоотношение към датата
на ПТП. Сочи, че без активна полица не може да бъде заведена преписка по
нея и при липса на застраховка отказът не следва да бъде на основание клауза
от нея (ОУ) и т. н.). Твърди, че полицата е сключена чрез застрахователен
посредник, подписана е от страна на ищеца и е заплатена дължимата
застрахователна премия. Поддържа, че определението, което ОУ по
застраховката дава за покритие при ПТП, поглъща и самокатастрофата.
Оспорва възраженията на ответника, че процесното ПТП е настъпило като
последица от употреба на алкохол, умишлено деяние и/или груба небрежност.
Твърди, че при проведен оглед ответникът е описал вредите по застрахованото
МПС, които са последица от процесното ПТП, поради което оспорва
възражението, че не са установени вреди по застрахованото МПС.
В отговор на допълнителна искова молба ответникът оспорва
твърденията на ищеца, изложени в допълнителна искова молба. Поддържа
възраженията, релевирани в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
5
От представената застрахователна полица № 210600100776 от
17.12.2021 г. се установява, че между страните е сключен договор за
имуществена застраховка „Каско голд“, клауза „Comfort“ за собствено на
ищцовото дружество МПС –лек автомобил марка „БМВ“, модел „Series 7“, с
рег. № *******, за периода от 00:00 часа на 17.12.2021 г. до 23:59 часа на
16.12.2022 г., при застрахователна сума 90000,00 лв., като е уговорено
разсрочено плащане на дължимата застрахователна премия от 3148,74 лв. на
четири вноски. Видно от представената полица същата е подписана за
застрахователя от представител на „BRK Брокер“ Мулти Асист Брокерс ООД
и от представител на застрахования.
Представен е протокол за оглед на процесния автомобил при сключване
на застраховка „Каско“ от 17.12.2021 г., както и двустранно подписани сметки
за заплатена застрахователна премия по процесната застраховка, видно от
които застрахованият е заплатил на застрахователя чрез горепосочения
посредник целия размер на застрахователната премия от 3148,74 лв.
Съгласно клаузите на Общите условия за застраховка „Каско GOLD“,
застрахователят осигурява застрахователно покритие при пълна загуба или
частична щета, която застрахованият би понесъл при възникване на
посочените рискове, групирани в шест клаузи в общите условия. Една от
посочените клаузи е клауза 2 „COMFORT“, която покрива пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ от сблъскване или удар на МПС по между им или с други
подвижни и неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от препятствия
по пътното платно, като земни и скални маси, падащи дървета и клони /не в
резултат на природни бедствия/, падащи предмети от сгради и летателни тела.
Съгласно глава V „Изключени рискове“, застрахователят не покрива щети,
причинени от или вследствие на управление на МПС след употреба на
алкохол и/или други упойващи вещества от водача на застрахованото МПС,
отказ за извършване на проба за алкохол, самоволно напускане на мястото на
ПТП, както осуетяване или неспазване указанията на компетентните органи за
медицински изследвания, констатирано с документ от съответните органи /т.
3/, на груба небрежност от страна на застрахования или упълномощени от
него лица, както и в случай на управление на МПС без необходимите за
нормалната му експлоатация консумативи и материали /масло, антифриз,
спирачна течност, гориво, подходящи за пътните условия гуми и други/ или
технически неизправно МПС /т. 15/, и на умишлени действия на
6
застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо
лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са
предизвикали застрахователно събитие /т. 4/. Съгласно глава VIII „Основни
задължения на страните“, т. 1.8 застрахованият е длъжен да спазва стриктно
правилата за движение, съгласно Закона за движение по пътищата и
подзаконовите актове по прилагането му. В общите условия е уговорено, че
застрахователят е длъжен да изплати на застрахования дължимото
застрахователно обезщетение в срок до 15 дни от представяне на всички
посочени в ОУ и/или допълниотелно изискани документи.
По делото е представен протокол за ПТП №1797055 от 13.02.2022 г., от
който се установява, че на 13.02.2022 г., в 6.00 часа в град Варна, на кръгово
кръстовище на бул. „В. Левски“ с ул. „Девня“ водачът на лек автомобил „БМВ
750 ЛИ Х ДРАЙВ“ с рег. № ******* при движение с несъобразена скорост
спрямо характера и интензивността на движението, губи контрол над МПС и
се блъска в защитна мантинела вляво от нея, която е на самото кръгово. В
протокола са посочени графически, че видимите щети са в предната част на
автомобила, както и че при произшествието са нанесени материални щети на
около 18 метра по еластичната метална ограда /мантинелата/. Протоколът за
ПТП е подписан, освен от съставителя и от водача на автомобила – С.Б.Т..
Отразено е също, че е установено наличие на алкохол у водача между 0,5 ‰ и
1,2 ‰, както и че е издаден талон за кръвна проба.
На водача на л.а. „БМВ“ с рег. № ******* - С.Б.Т. е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и
по чл. 5, ал. 3, т.1, пр. 1 ЗДвП, като според представения АУАН водачът на
МПС е с концентрация на алкохол над 0,5 ‰, отчетена с техническо средство
„Дрегер Алкотеск 7510“, който е отчел 0,53‰. Съгласно представения талон
за медицинско изследване номер 133571 пробата, водачът е уведомен, че
трябва да се яви в МАЛ Св. Анна гр. Варна до 45 мин. от връчването на
талона – като връчването е удостоверено в 08.40 часа на 13.02.2022 г.
Видно от представен протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта
№145/14.02.2022г., в изпратената за изследване проба кръв, взета от водача
С.Б.Т. е доказано наличие на етилов алкохол в количество 0,47‰, като е
отбелязано, че кръвната проба се изпраща за химическо изследване от ВАРНА
7
-КАТ с медицински протокол от 13.02.2022 г. – 09.05 ч. С наказателно
постановление №22-0819-000700 от 24.03.2022 г. на водача на лекия
автомобил е наложена глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение по чл. 20, ал.
2 ЗДвП, като административнонаказателното производство за нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП е прекратено с мотивирана резолюция съгласно чл.
54, ал. 1, т. 1 ЗАНН /деянието, описано в акта за установяване на
административно нарушение, не е извършено/.
От заключение на вещото лице по съдебно- токсилогична експертиза,
оспорена от ищеца, се установява, че на място, с техническо средство, е
установена концентрация на алкохол в кръвта на С.Б.Т. 0,53 g/L /на хиляда/,
относима към момента на извършеното изследване с техническо средство -
8,40 ч. При медицинско изследване на водача е взета кръвна проба, която при
химическото изследване по газхроматографски метод е показал резултат 0,47
g/L, относим към момента на вземане на кръвната проба- 9,05 ч. При тези
данни като е взело предвид изминало време от инцидента до момента на
вземане на кръвната проба, вещото лице е преизчислило концентрацията на
алкохол за минал период от време и при ползване на средноминимален
коефициент на елиминиране на алкохол от кръвта на човек- 0,15 g/L за час, е
посочило, че към 6.00 часа концентрацията на алкохол в кръвта се изчислява
на стойност 0,9 g/L.
Съгласно приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, която
съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че
на 13.02.2022 г., в 6.00 часа в град Варна, по бул. „В. Левски“ с посока от ул.
„Свобода“ към ул. „Райко Даскалов“ се е движил лек автомобил „БМВ 750 ЛИ
Х ДРАЙВ“ с рег. № ******* , управляван от С.Б.Т. със скорост от порядъка на
60 км/ч при ясно време и асфалтово покритие в добро състояние. При
достигане на кръговото кръстовище с ул. „Девня“, водачката не е намалила
скоростта на движение, която се оказва по-висока от критичната скорост за
преминаване по кривата на левия завой без загуба на напречната устойчивост,
автомобилът е станал неуправляем и продължил движението си по права
линия, тангента към кривата на завоя, достига до лявата мантинела и се
блъска в нея. Ударът е челен кос, реализиран с предната му част,
преимуществено в лявата зона. След удара, автомобилът се приплъзва по
мантинелата, при което се уврежда левия му праг и задната броня, като при
удара е увредена и 18 метра от металната лестична ограда /мантинела/.
8
Вещото лице е установило, че критичната скорост за преминаване по кривата
на левия завой е 52 км/ч. В протокола за ПТП не е отбелязано ограничение на
скоростта за движение на МПС в пътния участък, като максимално
допустимата скорост за движение на леки автомобили в гр. Варна е 50 км/ч.
Вещото лице заключава, че причината за настъпване на застрахователното
събитие е от субективен характер – поведението и действията на водачката с
органите за управление на автомобила в конкретните пътни условия, и
надвишаване на критичната скорост на движение на лекия автомобил при
навлизане в кръговото движение. От застрахователя е извършен оглед на
автомобила на 06.06.2022 г. и е бил съставен опис на претенция №
220600200124/23.02.2022 г., в който са отразени видът и степените на щетите.
Автомобилът е от висок клас със сравнително малък експлоатационен срок от
първа регистрация – 3 г. и 5 месеца, т.е. в гаранционен срок, поради което са
относими нови резервни части по цени на официален вносител. Стойността на
ремонта на лекия автомобил към датата на застрахователното събитие –
13.02.2022 г. с влагане на нови части и възстановяване при официален сервиз
на марката на БМВ възлиза на 33 300,00 лева с ДДС, а обезщетението в размер
на законната лихва за забава върху главницата от 33 300,00 лв. за периода от
25.03.2022 г. до 25.04.2023 г. възлиза на 3823,30 лв. Вещото лице е заключило,
че щетите по лекия автомобил съгласно опис на претенция на застрахователя
от 23.02.2022 г., са в причинно- следствена връзка с настъпването на
застрахователното събитие.
От допълнително заключение на САТЕ, което е работило по
представената от ищеца оферта от 05.04.2022 г., се установява, че стойността
на щетата по офертата на ищеца възлиза на 39826,84 лв. с ДДС. Вещото лице е
посочило, че дружеството, изработило офертата е „Х. А.“ ООД, с. *******,
което не е представител на официалния вносител и не е оторизиран
автосервиз за марката автомобил, както и няма данни да е доверен сервиз, на
който да му е издадено възлагателно писмо за МПС на възраст до 5 години с
оглед запазване на гарантийните условия на автомобила. В открито съдебно
заседание вещото лице сочи, че щетите по представената от ищеца оферта
обуславят много по-тежки увреждания във вътрешността на двигателното
отделение, като са описани части от десния габарит, при положение, че
автомобила не е достигнал с дясната си част до мантинелата при процесното
ПТП, поради което описаните щети не съответстват на механизма на
9
процесното ПТП.
Установява се, че на 13.02.2022г. ищецът е уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, за което застрахователят е образувал
преписка по щета № 220600200124/13.02.2022 г. С писмо Изх. № 109-41-1 от
25.03.2022 г. ответното дружество отказало да изплати застрахователното
обезщетение, като се е позовал на глава V, т. 3 от ОУ по процесната
застраховка, съгласно която клауза застрахователят не обезщетява щети
възникнали при управление на МПС след употреба на алкохол и/или други
упойващи вещества от вадача на МПС, както и при осуетяване или неспазване
указанията на компетентните органи за медицински изслудвания,
констатирано с документ от съответните органи.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
По предявения иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ
възникването на спорното право се обуславя от следните материални
предпоставки: 1/. накърняване на имуществено право, което е застраховано
при застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие
/риск/; 2/. съществуване на действително застрахователно правоотношение
към момента на увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от
договор за имуществено застраховане на увредената вещ и 3/. за ищеца да е
възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение
съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са
налице отрицателните материални предпоставки, при възникването на които
застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на уговореното
застрахователно обезщетение.
Настоящият състав на СГС приема, че са налице всички предпоставки на
горецитираната правна норма поради следните правни съображения:
Установено е по делото въз основа на събраните доказателства, че
страните по делото са били обвързани от застрахователен договор за
имуществено застраховане по Застраховка „Каско Голд“, за собствено на
ищеца МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел „Series 7“, с рег. №
*******, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума настъпилите за
застрахования ищец имуществени вреди в резултат на пътнотранспортоно
10
произшествие съгласно клауза 2 Comfort, т. 3, глава IV от ОУ към
застрахователния договор.
Установено е, че са заплатени вноските от застрахователната премия,
което е извършено на застрахователен посредник, който съобразно
представените писмени доказателства – застрахователна полица и двустранно
подписани сметки– несъмнено е действал като представител на
застрахователя, както при заплащане на премията, така и при сключване на
застрахователния договор. Това обстоятелство не е оспорено от
застрахователя в хода на процеса. Дори представител на застрахования по този
застрахователен договор да не е „положил своя подпис”, процесният договор
не би бил нищожен поради липса на предписаната от закона писмена форма.
Установено е правнорелевантното обстоятелство, че уговорената по този
застрахователен договор застрахователна премия е заплатена и че
застрахователят е завел преписка по щета въз основа на заявление на ищеца,
не е оспорил действителността на това заявление, сочено като принадлежащо
на застрахования, поради което е приложима правната норма, уредена в чл.
293, ал. 3 ТЗ, предписваща, че страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението. Следователно страните по делото са били
обвързани от валиден застрахователен договор за имуществено застраховане
по Застраховка „Каско“, с покритие „Клауза 2 Комфорт“, по силата на който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума настъпилите за застрахования – ищец
имуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие.
Възражението на ответника, че нанасянето на вреди на застрахованото
МПС при самокатастрофа, каквато е реализирана в процесния случай, не е
покрит застрахователен риск, се явява неоснователно. Видно от приетите
Общи условия за застраховка на МПС – „Каско Голд” на ЗК „Б.И.“ АД, в глава
ІV „Застрахователно покритие”, клауза 2 „COMFORT“, т.3 е посочено, че
застрахователят покрива риск „Пътнотранспортно произшествие /ПТП/ от
сблъскване или удар на МПС по между им или с други подвижни и
неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от препятствия по пътното
платно, като земни и скални маси, падащи дървета и клони, падащи предмети
от сгради и летателни тела“. От граматическото и логическото тълкуване на
тази клауза от ОУ на договора по реда на чл. 20 ЗЗД съдът стига до извода, че
11
ПТП, реализирано при механизъм на самокатастрофа, несъмнено
представлява покрит застрахователен риск по процесния застрахователен
договор.
Основанията за отказ за изплащане на застрахователни обезщетения
след настъпване на застрахователното събитие са уредени по императивен
начин в разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ, съгласно която застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение само: 1) при умишлено причиняване
на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; 2) при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие; и 3) в други случаи, предвидени със закон.
Общата характеристика за всички основания за отказ се изразява в това, че за
да бъдат законосъобразно приложени основанията за отказ следва да е налице
пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното
задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие.
Причинно-следствената връзка не се презумира и в случаите, когато в
застрахователния договор или общите условия към него е предвидено друго,
вкл. че при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже плащане
на обезщетението. В този смисъл е и приложимата в настоящия казус
разпоредба на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, като във всички случай доказването на
причинната връзка е в тежест на застрахователя. В този смисъл по същество е
формирана константна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №
140 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2278/2017 г., I т. о., и цитираните в него
решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, I т. о., решение №
86 от 18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 185 от
5.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 49 от 29.07.2013 г.
по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о. и решение № 2 от 20.05.2013 г. по т. д. №
1031/2011 г. на ВКС, I т. о., както и решение № 167 от 7.02.2017 г. на ВКС по т.
д. № 1655/2015 г., II т. о., и цитираните в същия съдебен акт решение № 15 от
12.06.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 49 от
29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 185 от
05.03.2014г. по т.д. № 350/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 32 от
11.08.2014г. по т.д. № 1262/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., както и решение №
140/1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2278/2017 г., I т. о., ТК, и решение №
12
144/21.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2365/2019 г., II т. о., ТК, и мн. други.
В клаузата на т. 3 от глава V „Изключени рискове”, на Общите условия
на застраховката, е предвидено, че застрахователят не покрива щети,
причинени от или вследствие на управление на МПС след употреба на
алкохол и/или други упойващи вещества от водача на застрахованото МПС. За
да се изключи отговорността на застрахователя следва да бъде доказано, освен
че водачът е употребил алкохол и пряката причинно следствена връзка на тази
употреба с настъпилото пътнотранспортно произшествие. Твърдяното от
ответника неизпълнение на задължението по полицата и общите условия
водачът на автомобила да не управлява МПС след употреба на алкохол не е
достатъчно само по себе си да обоснове право на застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение. За да възникне правото за
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение следва
това неизпълнение да е в причинна връзка с настъпване на произшествието. В
разглеждания случай ответникът, чиято е била тежестта на доказване, не е
установил наличието на пряка причинна връзка между наличието на алкохол в
кръвта на водача на МПС и настъпването на застрахователното събитие. В
случая такова доказване не е проведено, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест настоящият състав приема, че не се е осъществил
фактическия състав за освобождаване на застрахователя от задължението за
изплащане на застрахователно обезщетение.
На следващо място, отказ за заплащане на застрахователно обезщетение
може да представлява единствено управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта, която надвишава минимално допустимата по закон такава. В
този смисъл не може да се възприеме становището на застрахователя, че по
смисъла глава V, т. 3 от Общите условия е релевантна всяка – дори и най-
минимална концентрация на алкохол в кръвта на водача на МПС. Съгласно
глава V, т. 3 „Изключени рискове“, застрахователят не покрива щети,
причинени от или вследствие на управление на МПС след употреба на
алкохол и/или други упойващи вещества от водача на застрахованото МПС,
отказ за извършване на проба за алкохол, самоволно напускане на мястото на
ПТП, както осуетяване или неспазване указанията на компетентните органи за
медицински изследвания, констатирано с документ от съответните органи. В
13
клаузата на т. 1.8 ОУ е предвидено, че застрахованият е длъжен да спазва
стриктно правилата за движение, съгласно Закона за движение по пътищата и
подзаконовите актове по прилагането му. При тълкуване на горепосочените
клаузи от ОУ във връзка една с друга и императивните изисквания към
договора за имуществено застраховане в КЗ, следва да се заключи, че волята
на страните по застрахователния договор е клаузата на т. 3, глава V от ОУ да
се прилага съобразно изискванията на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 174 ЗдвП,
предвиждащи задължение за водачите да не управляват пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5‰ или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, както и че нарушение на правилата
за движение по пътищата е само управление на пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5‰. Следователно страните са имали
предвид релевантната граница от 0,5 промила съдържание на алкохол в
кръвта, при която възниква правото за застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение. Именно с тази стойност ЗДвП свързва
ангажирането на административно-наказателна отговорност, тъй като тя е
израз на разбирането на законодателя, че за да претърпи водачът
неблагоприятните последици, уредени в цитираната законова разпоредба,
неговото поведение следва да е укоримо в достатъчна степен и да създава
висока опасност от настъпване на застрахователно събитие. Законът забранява
употребата не на каквото и да е количество алкохол (което може да е
следствие от употребата на лекарство, храна и др.), а на количество, което
повишава концентрацията на алкохол в кръвта до ниво, което оказва
въздействие върху психиката, нервната система и моториката на водача.
Несъмнено е, че законът трябва да налага разумна мяра на правила за
поведение, поради което ако законодателят счита, че концентрации по-ниски
от 0,5 промила са релевантни и въздействат на управлението на МПС, то
границата може да бъде занижена, но не и да се приема, че долна граница на
концентрацията на алкохол не съществува. По изложените съображения се
явява основателен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение при
управлението на превозно средство с достатъчно висока концентрация на
алкохол в кръвта, която прави водача непригоден да управлява безопасно
превозното средство и която е предвидена в закона като граница,
обосноваваща ангажирането на административно-наказателната отговорност
на водача. В този смисъл е формираната съдебна практика на ВКС,
14
обективирана в решение № 119/22.02.2024 г. по гр. д. № 191/2023 г. по описа
на ВКС, II г.о., както и в решение № 140 от 01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017
г., на ВКС, I т. о.
В процесния случай е установено, че водачката на лекия автомобил С.Т.
е проверена за употреба на алкохол, както посредством използване на
техническо средство, чиито резултат от 0,53‰ е обективиран в съставените
протокол за ПТП и акт за установяване на административно нарушение, така и
чрез химическа експертиза /медицинско изследване/, чиито резултат от 0,47‰
е удостоверен в протокол за химическа експертиза №145/14.02.2022 г.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози /обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г./, концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Съгласно
чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух
и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство
или теста; и 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест. В разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от
Наредбата /в приложимата към датата на ПТП редакция - ДВ, бр. 81 от 2018
г./, са изброени хипотезите, при които употребата на алкохол се установява
въз основа на резултатите от измерването с техническо средство: когато
водачът откаже да подпише или да получи талона за изследване; при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване. Анализа на цитираните разпоредби налага извод, че по
нормативен ред е призната по-висока степен на достоверност на резултата от
медицинското изследване спрямо резултатите от тестването с техническо
средство. Конкуренцията между резултатите от двете изследвания следва да се
преодолее в полза на резултата от извършеното медицинско изследване, на
15
който е призната по- висока степен на обективност с посочения подзаконов
нормативен акт, приет по силата на законова делегация /чл. 174, ал. 4 ЗДвП/.
Видно от представения по делото талон за изследване № 133571/13.02.2022 г.,
водачката на лекия автомобил е оспорила резултата от теста с техническо
средство – Алкотест Дрегер, поради което приложение намира установения в
чл. 3а, т. 2 от Наредбата процесуален ред за установяване употребата на
алкохол, а именно задължително провеждане на лабораторно изследване на
предоставени от водача проби от кръв. В този смисъл съдът не кредитира
заключението на токсикологичната експертиза, в частта, в която е прието, че с
оглед изминалия период от време концентрацията на алкохол в кръвта на
водача на процесния автомобил е била над 0,5‰ по време на настъпване на
произшествието. При преценката му по реда на чл. 202 ГПК този извод се
явява необоснован предвид липса на данни за употреба на алкохол от
водачката на лекия автомобил, която е оспорила резултата от тестването с
техническо средство и установеното от събраните доказателства, включая
представения протокол за химическа експертиза, установяващ резултата от
лабораторно изследване, при извършване на което е бил спазен нормативно
установения ред и период от време за неговото провеждане съгласно чл. 6 от
Наредбата. Приетия като писмено доказателство по делото протокол, който е
издаден от съответните длъжностни компетентни лица при спазване на
законоустановения ред, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г.,
представлява официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща
доказателствена сила за обстоятелствата, визирани в чл.179, ал.1 ГПК. По
изложените съображения по делото не е доказано от ответното
застрахователно дружество, че при настъпването на пътнотранспортното
произшествие на 13.02.2022 г. водачката С.Т. е управлявала моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма от 0,5 промила, поради което
предполагаемата възможност произшествието да е реализирано от водачката
след употреба на алкохол над тази норма не може да бъде основание за
уважаване на възражението на застрахователя за недължимост на
претендираното застрахователно обезщетение. Освен това, както беше
посочено по-горе, в конкретния случай не са ангажирани доказателства за
наличието на причинно-следствена връзка между установената концентрация
на алкохол в кръвта на водачката и настъпването на произшествието.
16
Неоснователни се явяват и релевираните от ответника възражения за
наличие на изключени рискове по т. 4 и т. 15 от глава V от ОУ, поради
умишлени действия и груба небрежност от страна на застрахования, негови
служители или упълномощени от него лица. В настоящото производство не са
събрани никакви доказателства, които да установят обстоятелството, че
самокатастрофата е била причинена умишлено. В този смисъл и възраженията
на застрахователя за умишлено неизпълнение на задължения, предвидени в
застрахователния договор следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В правната теория и съдебната практика е прието, че разликата между
обикновената и грубата небрежност е в степента на неполагане на съответната
грижа. При обикновената небрежност се касае до неполагане на грижата на
добрия стопанин /или търговец/, а при грубата небрежност – до неполагане на
грижа, която и най-небрежния би положил за своите работи. Груба
небрежност е налице, когато застрахованият е съзнавал, че може да настъпят
вредоносните последици (увреждането или погиването на застрахованото
имущество), предвиждал е абстрактната възможност да бъде причинено
увреждането, но е смятал, че е способен да ги предотврати. В настоящия казус
обаче установените по делото факти не водят до извод за проявена от водача
груба небрежност, довела до процесното събитие. Съобразно приетата по
делото автотехническа експертиза, изготвена въз основа на събраните по
делото писмени доказателствени средства, вкл. представения протокол за
ПТП № 1797055 от 13.02.2022 г., е установено, че причината за настъпването
на процесното ПТП са действията на водачката с органите за управление на
автомобила в конкретните пътни условия и движението със скорост, която
надвишава критичната скорост на движение на лекия автомобил за навлизане
в процесното кръгово движение. За да се приеме, че водачът е съзнавал
възможното настъпване на произшествието, е необходимо да се установи, че е
имал представа за голямата вероятност автомобила да загуби устойчивост и
да не може да преодолее предстоящия завой. За това обстоятелство е
релевантна разликата между критичната скорост на движение на превозното
средство, която би позволила на водача да преодолее завоя в кръговото
движение, и тази, с която същият се е движил. Това обстоятелство може да
бъде индиция, че водачът е съзнавал несъмненото настъпване на пътния
инцидент. По делото е установено, че скоростта на движение на водача преди
настъпване на произшествието е 60 км/ч., а критичната скорост е 52 км/ч, т.е.
17
същата е превишена с 8 км. ч., което се явява незначително. Ето защо не може
да се формира извод за наличието на представи у водача за възможното
настъпване на произшествието, съотв. че поведението на водача съставлява
„груба небрежност“, което е основание да се изключи отговорността на
ответника. По изложените съображения не се установява процесните вреди да
са причинени умишлено или поради груба небрежност от водачката на лекия
автомобил.
По горните съображения за неоснователност на релевираните от
ответника правоизключващи възражения, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ с
настъпването на застрахователното събитие за застрахователя е възникнало
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
настоящата инстанция приема, че застрахователното обезщетение е сумата,
която застрахователят се задължава за заплати в случай, че застрахователното
събитие настъпи. То има приложно поле при имущественото застраховане и
само при него застрахователното плащане има обезщетителен характер –
предназначението му е да компенсира вредите, настъпили в резултат на
застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя
наличието на застрахователния интерес. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. Тази стойност, съгласно основното
експертно заключение по назначената АТЕ, което съдът кредитира при
условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, възлиза
на 33300,00 лв. /действителна пазарна цена към датата на настъпването на
застрахователното събитие/, до който размер релевираната претенция следва
да бъде уважена. Настоящият състав кредитира основното заключение на
18
САТЕ, което е изготвено въз основа на съставения от застрахователя опис на
щетите към датата на застрахователното събитие, срещу който няма данни
застрахованият да е възразил съгласно уговорките, предвидени в
застрахователния договор /глава IX от ОУ/. Не следва да бъде възприемано
допълнителното заключение на САТЕ, тъй като в него е определена
стойността на ремонта на увредения автомобил съгласно представена от
ищеца оферта от 05.04.2022 г., в която описаните увреждания не съответстват
на механизма на процесното ПТП и не се установява офертата да е издадена
от оторизиран сервиз за марката автомобили.
Върху горепосочената сума от 33300,00 лв. до окончателното й плащане,
съобразно искането на ищеца, се дължи законната лихва, считано от
26.04.2023 г. – датата на исковата молба до окончателното й плащане. В
останалата част до пълния предявен размер от 40 000,00 лв. искът се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
За ищеца е възникнало и акцесорно вземане, изразяващо се в парично
обезщетение за причинените му вреди от неизпълнението на ответното
дружество в темпорално отношение на неговото задължение за заплащане на
процесното застрахователно обезщетение. Съгласно уговореното в ОУ към
застрахователния договор и разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-
дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е представил
всички изискуеми документи за определянето му. В конкретния случай,
началният момент на исковата претенция е свързана с датата на постановения
отказ – 25.03.2022 г., поради което при съобразяване на принципа на
диспозитивното начало в процеса предявеният акцесорен иск е основателен за
исковия период от 25.03.2022 г. до 25.04.2023 г. За посочения период на
забавата размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата от 33
300,00 лв., съгласно приетото и неоспорено заключение, което съдът
кредитира на основание чл. 202 ГПК, възлиза на 3823,30 лв., до който размер
искът се явява основателен. До този размер претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателна, като за разликата до пълния предявен размер от 4580,02 лв. се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съобразно
19
уважената част от искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, присъждането на
които е поискал. Извършените от ищцовото дружество разноски за
настоящото производство са в общ размер на 6 923,21 лв., от които за
адвокатско възнаграждение в размер на 4340,00 лв. с ДДС. Договарянето и
плащането на възнаграждението се установява от представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 27.05.2024 г. Ответникът е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното като
разноски адвокатско възнаграждение, което настоящият състав намира за
основателно. Като съобразява материалния интерес, вида на производството,
както и вида и броя на извършените процесуални действия от страна на
процесуалния представител на ищеца, който не се е явил в проведените
открити съдебни заседания, както и фактическа и правна сложност на делото,
съставът на СГС намира, че уговореното и платено адвокатско
възнаграждение от 4340,00 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 2300,00 лв. с ДДС. Този размер е под
минималния размер, определен съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, но при приложение
на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в
Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждение с оглед
задължителното на основание чл. 633 ГПК решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 г. При съобразяване на размера на уважената част от исковете
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 4 066,42 лв.
Ответникът е направил разноски за водене на делото в общ размер на 11
073,18 лв., от които 9 859,68 лв. за адвокатско възнаграждение. Извършването
на тези разноски се установява от представения договор за правно обслужване
от 12.06.2023 г., фактура от 17.07.2023 г. и платежно нареждане от 20.07.2023
г. Своевременно направеното от ищеца искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за
намаляване на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение поради
неговата прекомерност, също следва да се приеме за основателно. С оглед на
незадължителния за съда минимален размер на адвокатското възнаграждение
по Наредба № 1/2004 г. след постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело С–438/22, и при съобразяване на правната и фактическа сложност на
делото, както и извършените от защитата на ответника процесуални действия,
при която изложените в отговора на исковата молба съображения са
20
преповторени в последващи становища по делото, настоящият състав намира,
че дължимите се в случая разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
ответника възлизат на 3300,00 лв. с ДДС, който размер се явява справедлив и
обоснован. При съобразяване на отхвърлената част от исковете на ответника
се следват разноски в размер на 1 852,17 лв.
Водим от горното Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.К. Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на „Н.+“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*******, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 33300,00 лв. /тридесет и три
хиляди и триста лева/ – предявен като частичен в размер на 40000,00 лв. от
глобалната сума в размер на 90 000,00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско голд“, клауза „Комфорт“ по
щета № 220600200124/13.02.2022 г., за нанесени имуществени вреди на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Series 7“, с рег. № *******, в резултат на
настъпило на 13.02.2022 г. пътнотранспортно произшествие /ПТП/, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 26.04.2023 г. до окончателното й изплащане, и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 3823,30 лв. /три хиляди
осемстотин двадесет и три лева и тридесет ст./ – предявен като частичен в
размер на 4 580,02 лв. от глобалната сума в размер на 10305,04 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 25.03.2022 г. до 25.04.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
исковете с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, съотв. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
горницата над 33 300,00 лв. до предявения размер от 40000,00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско голд“, клауза „Комфорт“ по щета № 220600200124/13.02.2022 г., както
и за разликата над 3823,30 лв. до предявения размер от 4580,02 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 25.03.2022 г. до 25.04.2023 г.
ОСЪЖДА „З.К. Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „Н.+“ ЕООД,
21
ЕИК ******* сума в размер на 4 066,42 лв. /четири хиляди шестдесет и шест
лева и четиридесет и две ст./, представляваща разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Н.+“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „З.К. Б.И.“ АД,
ЕИК ******* сума в размер на 1 852,17 лв. /хиляда осемстотин петдесет и два
лева и седемнадесет ст./, представляваща разноски, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
22