РЕШЕНИЕ
№ 392
гр. Смолян, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20205440100780 по описа за 2020 година
Ищецът „****” ЕАД е предявил обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК и вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД
срещу В. СТ. К. от гр. Смолян, с които се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите: 1 804,95 лв. главница; 481 лв. законна лихва за
периода 08.03.2017 – 17.03.2020 г. и 749,71 лв. неустойка, ведно със законната лихва,
считано от 18.03.2020 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 292/2020 на СмРС. Претендира за разноските в заповедното и в
настоящото производство.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното: Между ищеца с предишно наименование „М“ ЕАД и ответника е сключен
договор с номер ********* от 19.01.2017 г. Договорът е с рамков характер и има за предмет
предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с
телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане.
Различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца на абоната чрез подписването на
допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор. С
Приложение № 1 от 19.01.2017 г. ищецът е предоставил на ответника мобилна абонаментна
услуга за SIM карта с телефонен номер ****. Избраният от абоната тарифен план за услугата
е с месечна абонаментна такса в размер на 34,90 лв. с ДДС (29,08 лв. без ДДС), съгласно чл.
3.1 от Приложение №1 срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от
приложението, и изтича на 19.01.2019 г.. С приложение № 1 от 01.02.2017 г. ищецът е
предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер
1
**********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в
размер на 23,99 лв. с ДДС (19,99 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът
за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на
01.02.2019 г.. С Договор за продажба на изплащане от 01.02.2017 г. ищецът е продал на
ответника продукт - апарат Apple iPhone7 128 GB Black MAT 25. Устройството е
предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 01.02.2017 г. Договорът е сключен за срок от 23 месеца,
като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 69,98 лева,
видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора. Предаването на вещта от продавача на
купувача е извършено с приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1
към договора. Всички останали услуги, използвани от абоната извън избраните тарифни
планове се таксуват съгласно ценоразписа на мобилния оператор.
За предоставените услуги и продукти ищецът е издавал ежемесечни фактури, които
ответникът следвало да плати в 15- дневен срок.
Ответникът не е платил задължения по горепосочените договори в общ размер на 1
804,95 лв., представляваща главница, както следва: Неплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 20.02.2017 г. до 26.07.2017
г., в общ размер на 195,41 лв.; Неплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти
на изплащане, за които са издадени фактури за периода от 25.02.2017 г. до 25.08.2017 г., в
общ размер на 1 609,54 лв..
Поради неплащане на две последователни вноски договорът е прекратен, считано от
25.08.2017 г..
Поради неизпълнение на задължението за плащане и изпадането му в забава
ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 481 лв. за
периода, считано от датата следваща издаването на всяка от фактурите до 18.03.2020 г. –
подаването на заявлението.
Тъй като забавата е продължила повече от 124 дни, на осн.чл. 54.12 от ОУ и чл. 92
ответникът дължи и неустойка в трикратния размер на месечните абонаментни такси или
749,71 лв..
Особеният представител на ответника подава отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не дължи неустойка
за предсрочно прекратяване на договора в размер на 147,21 лв., тъй като не е предупреден
писмено за прекратяването на договора, съгл. чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Освен това счита клаузата за
неустойка и за нищожна на осн. чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Неустойката за възстановяване
стойността на невърнатото техническо обслужване в размер на 111,53 лв. и неустойката за
възстановяване на отстъпката на пазарната цена на устройството в размер на 490,97 лв. са
неоснователни, тъй като не се съдържат в представените договори и липсват доказателства
за действителната пазарна цена и за твърдяната отстъпка и дали такава в действителност е
направена. Прави възражение за изтекла три-годишна давност за задълженията с падеж
2
преди 18.03.2020 г. и за начислените лихви върху тях. Претендира за разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, в писмени становища
поддържа исковете и моли да бъдат уважени. Претендира за разноски.
Ответникът не се явява. За него особеният представител адв. Н моли исковете да
бъдат отхвърлени по изложените в пледоарията и отговора на исковата молба съображения.
Смолянският районен съд, като взе предвид, изложеното в исковата молба и
отговора и обсъди събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
По повод на депозирано на 18.03.2020 г. заявление за издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „****“ ЕАД срещу В. СТ. К. е
образувано ч.гр.д. № 292/2020 г. по описа нa Смолянския районен съд, по което е издадена
заповед за изпълнение № 92/14.04.2020 г., с която е разпоредено длъжникът В. СТ. К. ЕГН
**********, гр. Смолян, ул. *** да заплати на кредитора „****“ ЕАД, ЕИК****, гр.София,
п.к. 1309, район И, ул. ***, законни представители: АВД и ММ - македонски гражданин,
сумите: 1 804.95 лв. (хиляда осемстотин и четири лева и деветдесет и пет стотинки) -
главница; - 481.00 лв. (четиристотин осемдесет и един лева и нула стотинки) - законна
лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 1 804.95 лв. за периода от
08.03.2017 г. до 17.03.2020 г.; - 749.71 лв. (седемстотин четиридесет и девет лева и
седемдесет и една стотинки) - неустойка; - Законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – 18.03.2020 г. до датата на погасяване на задължението и -
разноски в размер на 465,31 лв., от които: 61,81 лв. за държавна такса и 403,50 лв. за
адвокат.
Поради връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 14, ал. 1 ГПК, с
Разпореждане № 601977/22.07.2020 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение
иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ. Разпореждането е връчено
на заявителя на 11.08.2020 г. и на 01.09.2020 г. е депозирана исковата молба от ищеца, с
която са предявени искове за установяване на вземането му по посочената по-горе заповед
за изпълнение.
Между ответника В.К. като абонат и ищеца „М“ ЕАД, сега „****“ ЕАД, като
оператор – доставчик е сключен Договор № *********/19.01.2017 г. за предоставяне на
електронни съобщителни услуги. Съгласно приложение № 1 към договора от 19.01.2017 г. е
договорен тарифен план Мтел Трансфер XL 5 GB TO 2 г. за мобилен номер **** с месечна
абонаментна такса 34,90 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца, изтичащ на 19.01.2019 г..
С анекс към договора от 19.01.2017 г. срокът на договора е удължен с две години и
изтича на 19.01.2019 г..
С приложение № 3/19.01.2017 г. към договора са договорени цени за ползване на
допълнителни електронни съобщителни услуги.
На същата дата от ответника е закупен телефонен апарат Huawei Y5 II DS Gold Mat
20 на цена 108,32 лв. без ДДС, като за предаването му на купувача е съставен приемо –
предавателен протокол.
Между ответника В.К. като абонат и ищеца „М“ ЕАД, сега „****“ ЕАД, като
оператор – доставчик е сключен Договор № *********/01.02.2017 г. за предоставяне на
3
електронни съобщителни услуги. Съгласно приложение № 1 към договора от 01.02.2017 г. е
договорен тарифен план Мтел безкрай XL 2017 2 г. за мобилен номер ********** с месечна
абонаментна такса 23,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца, изтичащ на 01.02.2019 г..
С две допълнителни приложения от 01.02.2017 г. към приложение № 1 към същия
договор са активирани допълнителни пакети услуги Mtel NOW Mini за телевизионни услуги
с месечна абонаментна такса 2,99 лв. с ДДС и Екстра с месечна абонаментна такса 5 лв. за 5
бр. екстри за мобилен номер **********.
С приложение № 3/01.02.2017 г. към договора са договорени цени за ползване на
допълнителни електронни съобщителни услуги.
Съгласно чл. 54.12 от общите условия, договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на оператора, в случай че забавата за плащането на
дължимите за нея суми е продължила повече от 124 дена.
На същата дата 01.02.2017 г. между страните е сключен договор за продажба на
изплащане № *********, по силата на който ответникът придобил телефонен апарат Apple
iPhone7 128 GB Black MAT 25 23m на цена 1 679,51 лв. с ДДС, платима с първоначална
вноска 69,98 лв. и 23 месечни погасителни вноски в общ размер 1 609,53 лв., съобразно
погасителния план, представляващ приложение № 2 към договора, включващи главница и 10
% годишна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 12.3 от договора за продажба на изплащане при
неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача,
договорът се прекратява. В този случай всички суми, дължими до края на срока на договора,
стават предсрочно изискуеми от датата на издаването на фактурата - датата за издаване на
месечните фактури, като договорът се счита за прекратен от датата на издаване на фактурата
за тези суми. Сумата, съдържаща оставащите месечни вноски, следва да бъде заплатена по
общия ред в 15-дневен срок от издаването й. Прекратяването на договорите не засяга
задължението на абоната да заплати дължимите суми.
Мобилният апарат е предадена на купувача с приемо-предавателен протокол от
01.02.2017 г., от който е видно, че цената на апарата без лихва е 1 108,32 лв. без ДДС или 1
329,98 лв. с ДДС.
На 20.02.2017 г. от ищеца е издадена фактура № ********** с получател ответника
като потребител № М4490632, за периода 16.01.2017 – 15.02.2017 г. за предоставените
услуги на стойност 24 лв. с ДДС, с падеж 07.03.2017 г..
На 20.03.2017 г. от ищеца е издадена фактура № ********** с получател ответника
като потребител № М4490632 за периода 16.02.2017 – 15.03.2017 г. за предоставените услуги
на стойност 15,30 лв. с ДДС, с падеж 04.04.2017 г..
На 25.02.2017 г. от ищеца е издадена фактура № ********** с получател ответника
като потребител № М5535388, за периода 23.01.2017 – 22.02.2017 г. за предоставените
услуги на стойност 50,92 лв. с ДДС и 69,98 лв. вноски за изплащане на стоки - апарат Apple
iPhone7 128 GB Black MAT 25 23m или общо 120,90 лв., с падеж 12.03.2017 г..
На 27.03.2017 г. от ищеца е издадена фактура № ********** с получател ответника
като потребител № М5535388, за периода 23.02.2017 – 22.03.2017 г. за предоставените
услуги на стойност 25,48 лв. с ДДС и 69,98 лв. вноски за изплащане на стоки - апарат Apple
iPhone7 128 GB Black MAT 25 23m или общо 95,46 лв., с падеж 11.04.2017 г..
На 26.04.2017 г. от ищеца е издадена фактура № ********** с получател ответника
като потребител № М5535388, за периода 23.03.2017 – 22.04.2017 г. за предоставените
услуги на стойност 23,99 лв. с ДДС и 69,98 лв. вноски за изплащане на стоки - апарат Apple
iPhone7 128 GB Black MAT 25 23m или общо 93,97 лв., с падеж 11.05.2017 г..
4
На 26.05.2017 г. от ищеца е издадена фактура № ********** с получател ответника
като потребител № М5535388, за периода 23.04.2017 – 22.05.2017 г. за предоставените
услуги на стойност 23,99 лв. с ДДС и 69,98 лв. вноски за изплащане на стоки - апарат Apple
iPhone7 128 GB Black MAT 25 23m или общо 93,97 лв., с падеж 10.06.2017 г..
На 26.06.2017 г. от ищеца е издадена фактура № ********** с получател ответника
като потребител № М5535388, за периода 23.05.2017 – 22.06.2017 г. за предоставените
услуги на стойност 23,99 лв. с ДДС и 69,98 лв. вноски за изплащане на стоки - апарат Apple
iPhone7 128 GB Black MAT 25 23m или общо 93,97 лв., с падеж 11.07.2017 г..
На 26.07.2017 г. от ищеца е издадена фактура № ********** с получател ответника
като потребител № М5535388, за периода 23.06.2017 – 22.07.2017 г. за предоставените
услуги на стойност 23,99 лв. с ДДС и 69,98 лв. вноски за изплащане на стоки - апарат Apple
iPhone7 128 GB Black MAT 25 23m или общо 93,97 лв., с падеж 10.08.2017 г..
На 25.08.2017 г. от ищеца е издадена фактура № ********** с получател ответника
като потребител № М5535388, за периода 23.07.2017 – 22.08.2017 г. за вноски за изплащане
на стоки - апарат Apple iPhone7 128 GB Black MAT 25 23m 1 189,66 лв., с падеж 09.09.2017
г..
Фактурите са придружени от приложения, в които подробно са посочени вида,
продължителността и стойността на ползваните услуги по договорите.
Издадени са сметки от 15.03.2017 г. за неустойка – месечни такси в размер на 87,24
лв. и неустойка отстъпка от цена на устройство 111,53 лв. с падежи 15.03.2017 г., както и
сметки от 02.08.2017 г. за неустойка – месечни такси в размер на 59,97 лв. и неустойка
отстъпка от цена на устройство 490,97 лв., с падежи 02.08.2017 г..
Съгласно заключението по СИЕ процесните фактури и сметки са осчетоводени в
счетоводството на ищеца, като задълженията са по две партиди, съответно М5535388/
партида ********* и М4490632/ партида *********. По процесните фактури не е
извършвано плащане. Неустойките по Договор за мобилна услуга за СИМ карта с номер
**** и по Договор за мобилна услуга за СИМ карта с номер ********** са изчислени в
съответствие с подписаните договори и Общи условия. Размерът на претендираните
неустойки е 749.71 лева, както следва: 87.24 лева - 3 х 29.08 лева - месечни такси **** -
сметка № **********/15.03.2017 г. и срок за плащане 15.03.2017 г.; 111.53 лева - неустойка -
отстъпка от цена на устройство за апарат Huawei Y5 II DS Gold МАТ 20 - сметка №
**********/15.03.2017 г. и срок за плащане 15.03.2017 г.; 59.97 лева - 3 х 19.99 лева -
месечни такси ********** - сметка № **********/02.08.2017 г. и срок за плащане
02.08.2017 г.; 490.97 неустойка - отстъпка от цена на устройство за апарат Apple iPhone 7 128
GB Black MAT 25 - сметка № **********/ 02.08.2017 г. и срок за плащане 02.08.2017 г..
Отчитайки погасяването по давност /3 годишна/ на неустойките по сметка №
**********/15.03.2017 г. и сметка № **********/15.03.2017 г., размерът на неустойките е
550.94 лева. По давност се погасяват главници в общ размер 144.90 лева, както следва: по
фактура № **********/20.02.2017, с падеж 07.03.2017 г. в размер 24.00 лева и фактура №
**********/25.02.217 г., с краен срок за плащане 12.03.2017 г. в размер 120.90 лева.
Размерът на законната лихва за забава върху неплатените и непогасени по давност главници,
считано от 04.04.2017 г. до 17.03.2020 г. /депозиране на заявлението за заповед за
изпълнение/ е 437.13 лева, подробно посочена по размер и период в Таблица 1, к.5 и 6..
Сборът на сумите за главница по фактурите, непогасени по давност е 1 660,05 лв..
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено, същото не
е оспорено от страните.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, във вр. с чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени между надлежни страни – страните по договорите, в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Предмет на исковете са сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и са процесуално допустими.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
5
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение заповедта за
изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален установителен
иск в тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтичат вземанията, а на
ответника - възраженията си срещу вземанията.
С протоколно определение от 21.04.2016 г. по гр.д. № 12268/2014 г. на СГС, ГО, I-
18 състав е одобрена постигнатата между „М“ ЕАД и Комисията за защита на потребителите
стандартният размер на неустойката по типовите договори за електронни съобщителни
услуги, предлагани от оператора да бъде определян както следва: Ако достъпът до мрежата
бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по
вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен за този абонамент,
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без
отстъпка, до изтичането на съответния срок на абонамента. Когато абонатът е физическо
лице – потребител по смисъла на ЗЗП, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване.
Абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства – закупени или
предоставени на лизинг/изплащане, съответстваща на оставащия срок на ползване на
съответния абонамент.
Безспорно се установи, че от страна на ответника не са извършвани плащания по
договорите за мобилни услуги и за продажбата на телефона на изплащане в договорените
срокове и към момента на изготвянето на експертизата – 13.10.2021 г..
От представените от ищеца договори за електронни съобщителни услуги и за
продажба на изплащане, сключени между страните по спора се установява, че между тях са
възникнали валидни облигационни отношения по процесните договори. Договорите са
сключени при предварително установени от ищеца общи условия, които са задължителни за
потребителя, поради писменото му приемане като неразделна част от договорите. По силата
на сключените договор за мобилни услуги ищецът се е задължил да предостави на ответника
електронни съобщителни услуги, а по първия договор и мобилен апарат, описани в
договорите и приложенията срещу задължението за абоната - потребител за заплащане на
уговореното възнаграждение.
Ищецът е търговец по договорите по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите, а ответникът е потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което са приложими и императивните изисквания на ЗЗП по
отношение на договорите.
Операторът - ищец е предоставил на абоната - ответник телефонни номера, при
съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски, съобразно
описаните тарифните планове. Аналогично е и с договора за продажба на изплащане.
Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова
тежест е да установи, че е изпълнил това свое задължение. В случая не се представят
доказателства от ответника за извършени плащания по издадените по договорите фактури и
сметки, а видно от заключението по СИЕ такива плащания не са постъпили в определения
срок от издаването на фактурите и не са отразени в счетоводството на ищеца.
6
Едностранното прекратяване на договора от страна на оператора е предвидено в ОУ
при неплащане на месечните суми от абоната, като това прекратяване настъпва автоматично
по силата на договора, без да е необходима форма за валидност или за доказването му. В
този смисъл е неоснователно възражението на особения представител на ответника.
Ответникът не оспорва нито предоставянето на услугите, нито стойността им, нито
получаването и стойността на мобилните апарати. Не оспорва и издадените фактури, поради
което съдът приема, че данъчните фактури, издадени от ищеца доказват вземанията на
ищеца за месечните абонаментни такси за процесните периоди и предоставянето на
мобилните апарати, още повече че апаратите са предадени на ответника, видно от
съставените приемо-предавателни протоколи.
С оглед неизпълнението на договорите от страна на ответника, то същият дължи
заплащането на месечните абонаментни такси, както и вноските за купените на изплащане
два апарата.
Основателно е възражението на особения представител на ответника за изтекла
погасителна давност за дължимите такси за периода до 18.03.2017 г., тъй като се касае за
периодични плащания, които се погасяват с изтичането на тригодишна давност от
настъпването на тяхната изискуемост. Съгласно заключението по СИЕ е погасена главница
в размер на 144,90 лв. по фактурите с номера **********/20.02.2017 г. и
**********/25.02.217 г., като дължимият остатък за неплатените абонаментни такси е в
размер на 1 660,05 лв., до който размер искът за главница следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 1 804,95 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен като погасен по давност.
Поради неплащането в определения падеж на всяко отделно месечно задължение,
ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищеца обезщетение за забавата в размер на
законната лихва. Основателно е възражението на особения представител на ответника за
изтекла погасителна давност за дължимите лихви за забава върху главницата от
абонаментните такси за периода до 18.03.2017 г., на основание чл. 111, б.„в“ ЗЗД, тъй като
лихвите се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Съгласно заключението по СИЕ
непогасената лихва е в размер на 437,13 лв. и е начислена от падеж на всяко отделно
вземане до 17.03.2020 г. – датата предхождаща датата на подаването на заявлението. До този
размер искът за лихви следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
481 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен като погасен по давност.
По отношение на иска за неустойка:
Безспорно се установи, че договорите са прекратени от ищеца преди изтичането на
срока поради неизпълнението им от ответника.
Съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 ответникът дължи заплащане на неустойка, а
съгласно представеното определение на СГС, размерът на неустойката не може да
надвишава тримесечната абонаментна такса. С приложените по делото справки и
потвърдено от заключението по СИЕ тримесечните такси по договора за телефонен номер
7
**** са в размер на 87,24 лева, а тримесечните такси по договора за телефонен номер
********** са в размер на 59,97 лева.
Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника, че
неустойката не се дължи, тъй като клаузата е нищожна поради неравноправност. Безспорно
се установи, че неустойката за предсрочно прекратяване на договора е договорена
индивидуално в договорите, сключени между страните и ответникът не е възразил срещу
тях. Определен е и справедлив размер на неустойката с оглед постигнатото споразумение
между ищеца и КЗК, който размер е напълно адекватен и обезщетява справедливо
причинените на ищеца вреди от прекратяването на договорите, като не е излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на неустойката. Освен
това не е необходимо и изрично уведомяване на абоната за прекратяването на договора, тъй
като същото е с оглед неговото неправомерно поведение и прекратяването се счита за
настъпило по силата на настъпване на договорните предпоставки от момента на издаване на
фактурата за тези суми, съгласно общите условия на договорите за предоставяне на мобилни
услуги - чл. 54.12 от общите условия.
Тъй като за неустойката в размер на 87,24 лв. е погасена по давност на основание чл.
111, б.б“ ЗЗД с изтичане на тригодишната давност преди подаване на заявлението, то за тази
неустойка искът е неоснователен.
Ответникът дължи да заплати на ищеца неустойката в размер на 59,97 лв., като в тази
част искът за неустойка е основателен и следва да бъде уважен.
Що се отнася до неустойката в размер на 111,53 лв. недоказано остава твърдението на
ищеца, че същата е за възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване,
тъй като видно от сметка № **********/15.03.2017 г. същата представлява отстъпки от цена
на устройството. Освен това и тази неустойка е погасена по давност на основание чл. 111,
б.б“ ЗЗД с изтичане на тригодишната давност преди подаване на заявлението, и в тази част
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно претендираната неустойка в размер на 490,97 лв., представляваща отстъпки
от цената на устройство – апарат Apple iPhone7 128 GB Black MAT 25 23m, искът е
неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне. Ищецът не проведе пълно и главно
доказване за установяване на пазарната цена на закупения от ответника телефонен апарат
към момента на покупката. Сътветно не доказа и каква отстъпка е направена от тази пазарна
цена при закупуването му от ответника. Такива данни не се съдържат нито в договора за
закупуване на изплащане на този апарат, нито в приложението, нито в приемо-
предавателния протокол към него. В този смисъл искът в тази му част е недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Така искът за неустойки следва да бъде уважен за сумата от 59,97 лв., а за разликата
до пълния предявен размер от 749,71 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Относно разноските:
8
Предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва да се произнесе и
по разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за същите
съобразно уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването,
респективно отхвърлянето на иска. В случая, тъй като исковете по чл. 422 ГПК са частично
основателни, то на ищеца следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да бъдат както разноските в
исковото, така и разноските, направени в заповедното производство, но пропорционално на
уважената част от исковете. В исковото производство ищецът е направил деловодни
разноски в общ размер 1 087,49 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, от които
112,79 лв. ДТ за предявените искове, ведно с комисионна; 443,70 лв. възнаграждение за
особен представител и 531 лв. за адвокатско възнаграждение. В заповедното производство
направените от ищеца разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение са в общ размер 465,31
лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца разноски в исковото производство в размер на 772,77 лв., пропорционално на
уважената част от исковете и 330,65 лв. разноски за заповедното производство,
пропорционално на уважената част от исковете.
Ответникът не направил разноски, то и такива не му се следват. Особеният
представител също не е направил такива.
Ще следва на основание чл. 77, вр. чл. 83, ал. 1, т. 5 и ал. 3 ГПК да бъде осъден
ответникът да заплати по сметка на СмРС сумата от 150 лв. за възнаграждение на вещо
лице.
Предвид изложеното Смолянският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, във вр. с
чл. 415, ал. 4 от ГПК и вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД, предявени от „****” ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район И, ул. „***“ № 1,
представлявано от АВД и ММ срещу В. СТ. К. ЕГН **********, гр. Смолян, ул. ***, че
съществува вземането на ищеца срещу ответника по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 92/14.04.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 292/2020 г. на СмРС за
сумите: 1 660,05 лева, представляваща главница за неплатените абонаментни такси и
вноски за изплащане на стоки по фактури с №№ **********/20.03.2017 г.;
**********/27.03.2017 г.; **********/26.04.2017 г.; **********/26.05.2017 г.;
**********/26.06.2017 г.; **********/26.07.2017 г. и **********/25.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2020 г. до окончателното плащане на
задължението; 437,13 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата, начислена за периода от падеж на всяко отделно вземане до
17.03.2020 г., както и 59,97 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по
вина на ответника на Договор № *********/01.02.2017 г. за предоставяне на електронни
съобщителни услуги, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, както
следва: за главница В ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 1 660,05 лева до пълния
предявен размер от 1 804,95 лева; за мораторна лихва В ЧАСТТА за разликата над уважения
размер от 437,13 лева до пълния предявен размер от 480 лева и за неустойки В ЧАСТТА за
9
разликата над уважения размер от 59,97 лева до пълния предявен размер от 749,71 лева.
ОСЪЖДА В. СТ. К. ЕГН **********, гр. Смолян, ул. *** на осн. чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК да заплати на „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,
район И, ул. „***“ № 1, представлявано от АВД и ММ срещу, сумата от 772,77 лева за
направените деловодни разноски в исковото производство и сумата от 330,65 лв. за
направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 292/2020 г. на СмРС, пропорционално на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. СТ. К. ЕГН **********, гр. Смолян, ул. *** на осн. чл. 77, вр. чл. 83,
ал. 1, т. 5 и ал. 3 ГПК да заплати по сметка на СмРС сумата от 150 лв. за възнаграждение на
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. П и на ответника чрез
особения представител адв. Н.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
10