М О
Т И В И
към Присъда № 107
от 25.04.2013 г.,
постановена по
НОХД № 1360/2013 г. по описа на БРС
Производството е образувано по внесен в Бургаски районен съд обвинителен
акт на БРП, с който против Д.Т.Т. ***, е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 2 вр. чл. 209
ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал.1 от НК, а именно за това, че в периода от 24.06.2012г. до
08.08.2012г. включително, в гр. Бургас и в гр. Попово, в условията на продължавано
престъпление, в съучастие като съизвършител с две неустановени по делото лица,
с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага, поддържал у И.Д.Н.,
Я.Й.Р., М.А.Н., С.К.М., Х.С.А., П.П.Г. и К.П.К. заблуждение и с това им
причинил имотна вреда в общ размер на 10 200 лв./десет хиляди и двеста/
лева
1. На 24.06.2012г., в гр. Бургас, кв. „Долно
езерово”, ул. „3ахари Зограф” № 113, в съучастие като съизвършител с две
неустановени по делото лица, с цел да набави за себе си и за съучастниците си
имотна облага, поддържал у И.Д.Н., ЕГН ********** заблуждение, че паричната
сума от 1500 лв И.Н. я дава за специални пирони, които ще послужат за операция
на крака на внучката на И.Н., като му казал „Аз съм човекът, който ще вземе
парите" и му подал мобилния си телефон си с думите „Чуй", като
отсреща се обадил женски глас, който казал „Дядо, не прави глупости, дай парите
на хората", след което взел предадената му от И.Н. парична сума в размер
на 1500лв. и с това му причинил имотна вреда в размер) на 1500 лв. /хиляда и
петстотин лева/.
2.
На 08.07.2012г. в гр. Попово, общ. Попово, кв. „Невски”, в съучастие като
съизвършител с две неустановени по делото лица, с цел да набави за себе си и за
съучастниците си имотна облага, поддържал у Я.Й.Р.,ЕГН **********, заблуждение,
че паричната сума в размер на 700 лева, Я.Р. я дава за операция на снаха й,
като й подал мобилния си телефон, а отсреща мъжки глас казал „Това е човекът ,
на който трябва да дадеш парите", взел предадената от нея парична сума и с
това й причинил имотна вреда в размер на 700 лв. /седемстотин лева/.
3.
На 16.07.2012г. в гр. Бургас, кв. „Долно езерово”, в съучастие като
съизвършител с две неустановени по делото лица, с цел да набави за себе си и за
съучастниците си имотна облага, поддържал у М.А.Н., ЕГН **********,
заблуждение, че паричната сума в размер на 500 лева, М.Н. я дава за спешна
операция на крака на дъщеря й, като казал, че го праща „докторът", дал й
да говори с „доктора" по мобилния му телефон и взел паричната сума в
размер на 500 /пестотин/ лева, предадена от нея, и с това й причинил имотна
вреда в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
4.
На 20.07.2012г., в гр. Бургас, ж.к. „Славейков", в съучастие като
съизвършител с две неустановени по
делото лица, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага,
поддържал у Х.С.А., ЕГН **********, заблуждение, че паричната сума в размер на
3000 лв. Х.А. я дава за операция на негов близък, като след като Х.А. го
попитал „Ти ли си от болницата", той му подал мобилния си телефон да
говори, като отсреща мъжки глас казал „Това е момчето, дай му парите" и
взел предадената от Х.А. парична сума и с това му причинил имотна вреда в
размер на 3000 лв. /три хиляди лева/.
5.
На 24.07.2012г. в гр. Бургас, ж.к. „Славейков", в съучастие като
съизвършител с две неустановени по
делото лица, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага,
поддържал у С.К.М., ЕГН **********, заблуждение, че паричната сума в размер на
2000 лева С.М. я дава за спешна операция на съпругата му, като му подал
мобилния си телефон да разговаря, а отсреща мъжки глас се представил за „д-р
Рибов", който казал на С.М. да даде парите на куриера, взел предадената от
С.М. парична сума в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и с това му причинил имотна
вреда в размер на 2000 лв./ две хиляди лева/.
6.
На 01.08.2012г., в гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, в съучастие като
съизвършител с две неустановени по
делото лица, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага,
поддържал у П.П.Г., ЕГН **********, заблуждение, че паричната сума в размер на
1500лева П.Г. я дава за операция на крака на дъщеря му, като казал, че работи в
здравната каса и на него трябва да се дадат парите, взел паричната сума,
предадена му от П.Г. и с това му причинил имотна вреда в размер на 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/.
7.
На 08.08.2012г. около 13.00 ч. в гр. Бургас, ж.к „Славейков”, в съучастие като
съизвършител с две неустановени по
делото лица, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага,
поддържал у К.П. Кьнчев, ЕГН **********, заблуждение, че паричната сума в
размер на 1000 лв. К.К. я дава за операция на крака на внучката му, като му
подал мобилния си телефон и му казал да говори с д-р Стоянов, взел паричната
сума, предадена му от К.К., и с това му причинил имотна вреда в размер на 1000
/хиляда/ лв.
Производството е служебно насрочено от съда и проведено по реда на
съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция по смисъла
на чл. 371 ал.1 т.2 НПК, по инициатива на подсъдимия и назначения му от съда
служебен защитник.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, счита го за
доказано по безспорен начин, а с оглед разпоредбата на чл. 373 ал.2 вр. чл. 372
ал.4 НПК, предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години,
което на основание чл. 58а ал. 1 от НК да бъде редуцирано с 1/3 до окончателен
размер от 2 години и да бъде ефективно изтърпяно в затвор или затворническо
общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Пледира приетите за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове на
пострадалите да бъдат уважени в пълен размер.
Конституираните в качеството на граждански ищци пострадали – К.П.К., Я.Й.Р., М.А.Н. и Х.С.А., са предявили за съвместно
разглеждане срещу подсъдимия граждански искове в размер на 1000 лева – за К., 700
лева – за Р., 500 лева – за Н., и и съответно 3 000 лева - за А., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датите на уврежданията до окончателното изплащане
на сумите. Гражданските ищци молят предявените от тях граждански искове да
бъдат уважени в пълен размер, като доказани и основателни.
Защитникът на подсъдимия изразява становище, че обвинението и предявените
граждански искове са доказани, като поддържа, че на подсъдимия следва да се
наложи окончателно наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година и 3
месеца, кожето да бъде изтърпяно ефективно, намира предявените граждански
искове за основателни и доказани и пледира за тяхното уважаване в пълен размер.
Подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласява се да не се събират доказателства за тези факти, и
се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Заявява, че след второто
от съставните на престъплението деяния вече е бил наясно, че се касае за измама,
но се поддал на алчността си и продължил с извършване на престъплението, вместо
да спре, но смлед като бил разкрит от органите на МВР, оказал пълно съдействие
и признал извършеното и виновното си поведение. По отношение на сумата от 1316
лева-веществено доказателство по делото, Т. сочи, че сумата е негова и не е
формирана от облагата на извършеното престъпление, а е събирана от други лица
за абитурентския му бал, моли същата да му бъде върната с ангажимент веднага да
предаде на гражданската ищца М.Н. исковата сума от 500 лева, поради належащата
й спешна операция.
В последната си дума не взема отношение по вида и размера на наказанието,
което следва да му бъде наложено.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл. 373 ал.3 вр. чл. 372
ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия
самопризнание, а именно:
Подс. Д.Т.Т.
ЕГН ********** е роден на *** ***, и е българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан, понастоящем с МНО „Домашен арест” на
посочения адрес, не работи.
В началото на м.май-началото на м. юни 2012 г. подс. Д.Т. завършил средното си образование и
имал нужда от пари, но нямал работа. Поради това, той писнал обява в интернет
сайта на вестник „Ало, Бургас”, че търси работа като шофьор-пласьор и обявил
номера на мобилния телефон, който ползва – 0887 260 719. След няколко дни на
посочения номер получил обаждане от мъж, представящ се под името „Валентин
Кръстев”, който му предложил работа във фирма за изработка на дограма „Оги
Стар”. Мъжът обяснил, че задължението на подсъдимия ще бъде да посещава
адресите на клиентите, като получава от тях документи и капаро за поръчаната
дограма, които да му предава. Подс. Т. приел. В инкриминирания период лицето,
представило се като „Валентин Кръстев”, контактувало с Т. само по телефона от
номера 0877 088 714, 0887 820 713, 0876 329 995,0887
695 294 и 0895 998 018, за които при разследването се установило, че
са регистрирани на името на различни физически лица в различни райони на
страната, а собствениците на СИМ картите, съответстващи на посочените абонатни
номера, са ги продали на неустановени в досъдебното производство трети лица
На 24.06.2012 г. свид. И.Н. се намирал в дома си в гр.Бургас, кв.
„Долно Езерово”, ул. Захари Зограф” № 113, където поддържал стационарен
телефон 056 580 730. Около 13.00-14.00 часана
стационарния си телефон свид. Н. получил обаждане от мобилен телефонен номер 0877
088 714 от лице от мъжки пол, което се представило като „Д-р И. *** и му
съобщило, че внучката на свидетеля е със счупен ляв крак и за нуждите на
лечението й са необходими специални
пирони на стойност 5 000 лева. Съобщил му, че зет му вече е платил
3 000 лева, и са необходими още 2 000 лева. Свид. Н. казал, че
разполаа само с 1 500 лева, а лицето му казало да изброи банкнотите, като
ги опише по номинал и номер, както и че дежурен шофьор от здравната каса ще го
посети, за да ги вземе. Свид. Н. се опитал да се свърже по телефона с внучката
си, за да провери състоянието й, но не успял.
Докато водел разговори със свид. Н., от мобилен номер 0877 088 714
неизвестният мъж позвънил и на подс. Т., като му наредил да вземе такси и да
отиде в кв. „Долно Езерово”. След като подсъдимият изпълнил казаното, отново
получил обаждане от неизвестния мъж, който му казал, че трябва да се срещне с
възрастен мъж на адрес ул. Захари Зограф” № 113 и изрично настоял подсъдимият Т.
да не затваря телефона си, за да чува събеседникът му разговора със свид. Н.. Подсъдимият стигнал до адреса, където
разпознал свид. Н. по даденото му от „Валентин Кръстев”, приближил се и му
казал, че идва за парите. Свид. Н. му предал сумата от 1 500 лева, увите
във вестник, но поискал от Т. някакъмв документ за получаването й. Вместо
документ, подсъдимият му подал телефонния си апарат, на който свид. Н. чул
женснки грас, приличащ на гласа на внучката му, който казвал „ Дядо, не прави
глупости, дай парите на хората”. След като получил парите, подсъдимият написнал
кв. „Долно езерово”, съзнавайки, че е въвлечен в измамна схема, целяща
извличането на парични средства от лица, на които е казано, че техни близцки са
пострадали и се нуждаят от помощ. С получените от свид. Н. пари подсъдимият се
прибрал у дома си, където с него отново се свързал „Валентин Кръстев” и му
наредил да тръгва за гр. Разград. Понеже не притежавал собствен автомобил,
подсъдимият се споразумял със свид. Татяна Георгиевна да ползва нейния
автомобил „Ауди А4” рег. 0 А 73 77 КН” срещу възнаграждение от 50 лева дневно.
С посочения автомобил подсъдимят се отппавил към гр. Разград. Като наближил,
отново по телефона получил указание от същия мъж да задържи за себе си 200
лева, а останалите 1 300 лева да постави зад входната табела на гр. Цар
Калоян, област Разград. Междувременно, свид. Н. успял да се свърже с внучката
си, която отрекла да е в болница. Свид. Н. установил, че е бил измамен и подал
оплакване във ІІ РУП-гр.Бургас.
На 07.07.2012 г. неустановеното лице, представящо се като „Валентин
Кръстев”, отново се свързало с подс. Т. по телефона и му съобщил, че на
следващия ден тгрябва да пътува до гр. Попово. На 08.07.2012 г. подсъдимият
отново с автомобила на свид. Георгиевна се потправил за гр. Попово, област
Търговище. Пристигнал и докато пиел кафе, по телефона му се обадило същото лице
и му наредило да скрие автомобила и да ползва таксита за придвижване в града.
Същият ден на стационарен телефон 0608 4 76 71 свид. Я.Р., живуща в гр. Попова,
кв. „Невски”, ул. „ Симеон Филипов” № 8, получибла обаждане от неизвестен мъж,
който й съобщил, че снаха й си е смчупила крака на три места от коляното надолу
и за операцията е необходима сума в размер на 7 500 лева. Свид. Р.
отговорила, че разполага само със 700 лева, а мъжът й казал, че тази сума е
достатъчна за начало и може да плати остатъка на вноски. В хода на разговора
свид. Р. чула и глас на жена, която плачейки заявила, че е снаха й, а след това
отново лицето от мъжки пол й съобщило, че операцията ще трае 3 часда и половина
и я инструктирало да опише банкнотите по номинал и серийни номера и да ги завие
във вестник, както и да не преустановява разговора. Междувременно подс. Т. получил
от същото лице указания за адреса на свид. Р. и пристигнал там. Срещнал се с
пострадалата, на която предал мобилния си телефон, а отсреща същото лице казало
на свид. Р., че подсъдимият е лицето, на което следва да се дадат парите..
Свид. Ресува предала на Т. сумата от 700 лева, увита във вестник, и го накарала
да се подпише на саморъчна разписка, което подсъдимият сторил. Тръгнал си с
палите, получени от Р., след което пак по телефона „Валентин Кръстев” му казал
да остави сумата на същото място – зад входната табела на гр. Цар Колоян, и да
вземе приготвените за него пари-150
лева, които го очаквали там. Междувременно свид. Ресува успяла да се свърже с
близките си и установила, че е жертва на измама, за което подала оплакване в
РУП-гр. Попово.
Свид. М.Н. ***, ап. 4, където поддържала стационарен телефон 056 589 035. На 16.07.2012 г., в 12.55
часа и в 13.23 часа свид. Н. получила на посочения телефонен номер две
обаждания от чмолет телефон 0876 546 033, обслужван от „Виваком” Първо на
свид. Н. се обадила непозната жена, чийто глас свидетелката оприличила на гласа
на дъщеря й, и която казала „Майко, майко, помогни ми”, „Паснах, счупих си
крака и съм в болница, много съм зле, докторът е прли мен, давам ти го да го
чуеш”. След това непознат мъжки глас съобщил на свид. Н., че кракът на дащеря й
е счупен на няколко места от коляното надолу и изисква сложна спешна операция,
за която се необходими златни пирони, а ако операцията не бъде своевременно
направена, дъщеря й можела да остане без крак. Мъжът добавил, че ще са
необходими пари и има племенник-шофьор в здравната каса, който може да дойде
веднага и да ги вземе. Междувременно свид. Н. се опитала да провери
твърденията, като хсе свърже с дъщеря си, но установила, че последната не си е
взела мобилния телефон. Казала на мъжа, че може веднага да даде 500 лева, а
последният орговорил, че сумата е малка, но може впоследствие да доплати на вноски, като я
помолил да му продуктува броя, номинала и номерата на банкнотите. Свид. Н.
изпълнила казаното, след което по инструкции на мъжа поставила парите в хартиен
плик и зачакала лицето, което ще ги вземе. По същото време, от мобилен номер
0877 695 294 „Валентин Кръстев” се свързал с подс. Т., дал му адреса на свид. Н. и инструкции какво
следва да се прави. След няколко минути подсъдимият се озовал на адреса на
свид. Н., която го очеквала отвън, и веднага и дал телефона си да разговаря с
„доктора”. В провенения разговор лицето от мъжки пол уверила пострадалата, че
подсъдимият е лицето, изпратено зда вземе парите за операцията, след което
свид. Н. предала парите на Т. и той се отдалечил в посока към стадиона в кмв.
„Долно езерово”. По-късно същия ден свид. Н. *** да търси къде е настанена
дъщеря, не я открила, и слезд като се свързала с нея, разбрала, че е била
измамена и подала оплакване във ІІ РУП-гр.Бургас.
Свид. Х.А. *** и поддържал стационарен телефонен номер
056 582 344. На 20.07.2012 г. в 14.11 часа и в 14.41 часа свид. А.
получил две обаждания от непознато лице от мъжки пол от мобилен номер 0877 062 382, обслужван от мобилния
оператор „Виваком”, с облщка продължителност 3 048 секунди. Лицето се
представило за лекар и казало на свид. А., че негов близък е пострадала, счупил
си е крака и се необходими много пари да бъде опериран, тъй като се нуждае от
златни пирони. Свид. А. се притеснил и не се сетил да попита кой от близките му
е е пострадал, като заявил готовност да предостави всичките си пари-3 000
лева в помощ на пострадалия. Непознатият отговорил, че ще изпарти санитар от
болницата да вземе парите и помолил свид. А. да не затваря телефона и да
продиктува адреса си. Свид. А. изпълнил условията, а междувременно „Валентин
Кръстев” се свързал по телефона с подс. Т.,
дал му адреса на свид. А. и инструкции да не затваря телефона си, а след
пристигане на място да го даде на лицето, което го очеква там. След около 15
минути подсъдимият пристигнал на адреса на свидетеля, разпознал го и му предал
телефона си. Непознатото лице казало на свид. А., че подсъдимият е момчето, на
което следва да предаде парите”. Пострадалият действително предал на Т. сумата
от 3000 лева и подсъдимият си тръгнал, а свидетелят продължил да разговаря с
непознатото лице и след предаването на парите. По-късно същия ден свид. А.
размислил и установил, че всъщност няма такива близки, и като осъзнал, че е
измамен, подал оплакване във ІІ РУП-гр.Бургас.
На 24.07.2012 г. свид. С.М., живущ *** получил на домашния си
стационарен телефон номер 056 586 418 две обаждания в 16.33 и
съответно в 17.03 часа, с обща продължителност 2 274 секунди от мобилен
номер 0877 088 714. Непознат мъж се представил за „Д-р Рибов от
ортопедията” и съобщил на свид. М., че съпругата му си е счупила крака на три
места от коляното надолу, което налагало извършванетко на спешна операция с три
златни пирона и три златни шини, на обща стойност около 9 000 лева. След
това от същия телефон на свид. М. се обадил разплакан женски глас, който го
питал колко пари може да даде. Свид. М. отговорил, че разполага с 2 000
лева, след което отново мъжът му казал, че ще изпрати куриер от здравната каса,
който да вземе парите, и помолил свидетелят да не затваря телефона. Попитал М.
с какви дрехи е облачен, за да го познае куриерът, както и да сортира
банкнотите по стойност, да ги постави в опаковъчна хартия и да слече пред
входа, без да затваря телефона, за да чака идването на куриера. По същото време
неизвестният мъж се свързал и с подс. Т., комуто инструктирал за адреса и
описанието на свид. М. и му наредил да не затваря телефона, а при пристигане на
място да го предаде на свидетеля. Около 17.00 същия ден подс. Т. се срещнал със
свид. М. пред входа на последния, и му подал мобилния си телефон да разговаря с
„доктора”. Неизвестното лице наредила на свидетеля да предадед парите на
подсъдидия, след което да се ками в жилището си, за да получи по телефона час
за свиждане. Свид. М. предал парите на Т., качил се в жилището си и продължил
раговора от стационарния си телефон, като непознатото лице му определели
свиждане със съпругата му в 19.00 часа същия ден в ортопедията на ІV етаж в
МБАЛ АД-гр.Бургас. След края на
разговора свид. М. се свързал по телефона с дъщеря си, където по това време
гостувала съпругата му, и след като разбрал, че е жертва на измама, подал жалба
в полицията. След като получил от свид. М. сумата от 2 000 лева, подс. Т.
получил по телефона инструкции от „Валентин Кръстев” да отдели и задържи сумата
от 250 лева, а останалите пари да отнесе и постави зад входната табела на с.
Писанец, община Ветово, област Русе, което изпълнил.
Свид. П.Г. ***, където поддържал стационарен телефонен номер
056 888 957. На 01.08.2012 г. на посочения телефон в интервала от
11.30 часа до 12.25 часа постъпили телефонни обаждания от мобилен номер 0877
820 713, обслужван от мобилния оператор „Виваком”. Непознат мъж се свързал
по телефона със свид. Г., представил се като хирург и му казал, че дъщеря му си
е счупила крака и трябва да й бъдат поставени 3 златгни пирона, като цялата
манипулация щяла да струва 11 000 лева. Свид. Главлинов се изненадал и
притеснил, а мъжът отсреща му дал да разговаря с жена, която представил за
дъщерята на свидетеля, но същата плачела не не могла да даде на Г. смислено
обяснения за случилото се. Казала му единствено да даде всички пари, с които
разполага за лечението й.така разговорът приключил, а впоследствие същият мъж
се обадил още няколко пъти, като настоявал за пари, тъй като операцията е много
сложна и тежка, а възстановяването ще продължи повече от 3 месеца. В крайна
сметка свид. Г. съобщил адреса си, а непознатият мъж го уверил, че служител на
здравната каса ще го посети и ще вземе парите. Междувременно, от споменатия
мобилен номер 0877 820 713, „Валентин Кръстев” се свързал с подс. Т. и го
инструктирал къде да отиде и какво да стори. Така подсъдимият отишъл пред входа
на свид. Г., където се срещнал с него, потвърдил, че работи в здравната каса и
е изпратен да вземе парите. Свид. Г. му предал сума в размер на 1 500
лева, незабавно след което Т. си
тръгнал. Впоследствие, подсъдимият по телефона получил разпореждане от
„Валентин Кръстев” да отнесе тази сума и да я остави след входната табела на
гр. Кубрат, област Разград, като задържи за себе си част в размер на 250 лева.
По-късно същия ден, свид. Г. успял да разговаря със зет си и от него разбрал,
че дъщеря му изобщо не е пострадала по начина, съобщен от непознатия. Разбрал,
че е бил измамен и се оплакал във ІІ РУП-гр.Бургас.
Свид. К.К. ***, където поддържал стационарен телефонен номер 056 588 311.
На 08.08.2012 г., на посочения телефон около 13.00 часа постъпило телефонно
обаждане от мобилен номер 0877 084 521, обслужван от мобилния оператор
„Виваком”, с обща продължителност 1 746 секунди. Непознат мъж се свързал
по телефона със свид. К., представил се като „д-р Стоянов” и му съобщил, че внучката
му е паднала, счупила си е крака и е необходима спешна операция, за да не
загуби крака си. Като повод за обаждането мнимият „д-р Стоянов” изтъкнал
обстоятелството, че от свид. К. се иска съгласие за извършване на операцията,
която ще е на стойност около 9 000 лева поради нуждата да се поставят
златни и платинени пирони. След това непознатият мъж предоставил телефонния
апарат на лице от женски пол, което, представяйки се за въпросната внучка, казало
на свид. К. да прави каквото му казват, тъй като не иска да остане саката. Телефонът
бил поет отново от непознатият мъж, който поискал свид. К. да продуктува ЕГН и данните
от личната си карта, което свидетелят изпълнил. Непознатият мъж попитал свид. К.
с колко пари разполага в момента, и свид. К. посочил сумата от 1 000 лева.
Непознатият настоял също свид. К. да му продуктува номерата и стойността на
банкнотите, след което да ги увие във вестник и да слезе с тях пред входа,
където го очеква племенникът му, на когото следва да ги предаде. Свид. К. изпълнил поръчаното и пред входа
заварил подс. Т., на когото междувременно непознатият мъж се бил обадил. При
срещата подсъдимият разговарял по мобилния си телефон и го предал на свидетеля,
след което същият непознат мъж казал на К. да предаде парите на подс. Т.. К.
върнал телефона и предал на подсъдимия приготвената сума от 1 000 лева,
след което Т. незабавно си твъгнал. По-късно същия ден свид. К. разговарял по
телефона с внучката си и разбрал, че е е станал жертва на измама, за което
подал жалба във ІІ РУП-гр.Бургас.
След задържането и привличането на подс. Т. в качеството на обвиняем по
досъдебното производство били изискани справки от мобилни оператори, от които
се установило, че непознатото и неустановено лице от мъжки пол, представило се
под името „Валентин Кръстев”, е отправило позвънявания от различни мобилни
телефони до подсъдимия и пострадалите свидетели от обхвата на клетка № 51193,
покриваща района на фирма „Каолин” АД в гр. Ветово, област Русе. В хода на
досъдебното производство, подс. Т. бил надлежно разпознат от свидетелите С.М., К.
кончев, п.Г., М.Н., Х.А. и И.Н. като лицето, на което са предали парите за
лечение на техни близки, съобразно казаното им от непознатото лице от мъжки
пол.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин въз основа на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
по отношение на които подсъдимият е направил самопризнание по смисъла на чл.
371 т.2 НПК, одобрено от съда с определение по чл.372 ал. 4 НК, и се подкрепят
от събраните в досъдебното производство доказателства – обясненията на
подсъдимия Т. в качеството на обвиняем, показанията на свидетелите И.Н., М.Н.,
С.М., П.Г., К.К., Х.А., Селями Илязов, Татяна Валериевна Рулко, Божидар
Пепелянков, Никола Н., Звезделина И., Мария Господинова, Марияна Маринова, Георги Гочев, Стефчо А., Анелия Пенева,
Димитър Д., Васил Василев, Мая Спасова, Калинка Г., Я.Р., Валентин Д. и Илиян
Владимиров, от протоколите за разпознаване на лица и за извършен следствен
експеримент, от справките от мобилни оператори, справка за съдимост на подсъдимия и другите събрани в досъдебното производство
писмени доказателства.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
С оглед
приетата за установена фактология, съдът намери, че по описания начин подс. Д.Т.Т. ЕГН ********** е осъществил от обективна страна престъпния състав по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.26, ал. 1 от НК –
периода от 24.06.2012г. до 08.08.2012г. включително, в гр. Бургас и в гр.
Попово, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител
с две неустановени по делото лица, с цел да набави за себе си и за неизвестните си съучастници си имотна облага,
поддържал у И.Д.Н., Я.Й.Р., М.А.Н., С.К.М., Х.С.А., П.П.Г. и К.П.К. заблуждение, че техни близки са пострадали от счупване на крайниците и за
медицинските манипулации за възстановяването им е нужно да се заплатят парични
суми в различни размери, и с това им причинил имотна вреда в
общ размер на 10 200 лв.
Съвкупната преценка на всички събрани
в досъдебното производство доказателства оборва обвинението, че процесното
деяние е извършено от подсъдимия след предварително сговаряне с други две
неустановени при разследването лица, квалифицирано като престъпление по чл. 210
ал.1 т. 2 от НК. Тъкмо напротив – от доказателствата и обясненията на
подсъдимия явства, че при първоначалните разговори с лицето от мъжки пол,
представящо се под името „Валентин Кръстев”, уговорката е била Т. само да обикаля клиенти и да събира от тях
документи за направени поръчки за дограма и капаро за изработването й, т.е.
липсват изобщо доказателства за предварителен съвместен умисъл и съгласие
подсъдимия и посоченото лице заедно да въвеждат в заблуждение, или да поддържат
заблуждение у различни лица с цел да извлекат за себе си имотна вреда. Още
по-малко може обосновано да се твърди, че подс. Т. е бил в условията на
преварителен сговор с неустановеното лице от женски пол, чиято роля е била да
симулира изявления роднините от женски пол на измамените, за да ги подтикне и
стимулира да извършат акт на имуществено разпореждане. Действително, в хода на
изпълнение на деянието, подс. Т. постепенно е осъзнал факта на измамата и
собственото си участие в нея, като изрично е заявил това на лицето „Валентин
Кръстев”,, но след като е бил заплашен с убийство и
саморазправа с приятелката му от страна на това лице, Т. е продължил да участва
в престъпната схема, вече напълно съзнавайки характера и оследиците от деянието си. С оглед изложените
факти съдът намира обвинението за извършено престъпление в условията на
предварителен сговор с други две лица, с правна квалификация по чл. 210 ал.1 т.
2 от НК за недоказана, и дори оборена от наличните по делото доказателства,
което налага подс. Т. да бъде признат за невинен и съответно оправдан по
обвинението в тази му част. Наличните доказателства по-скоро биха обосновали
обвинение по чл. 210 ал.1 т.1 предл. първо от НК, доколкото непознатото лице от
мъжки пол, а и самият Т. са се представяли за различни длъжностни лица от
здравната система и системата на спешната болнична помощ - лекари, хирурзи,
санитари, шофьори, служители в здравната каса и т.н., за да придадат по-голяма
достоверност на твърденията си, но такова обвинение няма повдигнато, поради
което съдът само го констатира, без да се произнася по него.
От субективна страна, деянието е извършено виновно,
при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11
ал.2 предл.1 НК, и при
наличието на изискващата се за съставомерността на престъплението по чл. 210
вр. чл. 209 НК, специална користна цел. Несъмнено, макар не от самото начало,
подс. Т. е съзнавал участието и ролята си в измамна схема, насочена към
въвеждане в заблуждение на различни лица с неверни твърдения за злополуки и телесни
увреждания, настъпили по отношение на техни близки, които, ако действително се
бяха случили, нормално биха изисквали бързи действия и ангажиране на целия
наличен, включително финансов ресурс. Същевременно, подсъдимият добре е
съзнавал личното си участие, като получател и приносител на получените по
измамлив начин чужди пари, както и обстоятелството, че предназначените за него
суми, упоменати по-горе, са част именно от неправомерно получените пари, които
пострадалите не биха му предали, ако не действаха под въздействие на
създадените и поддържани и от него неверни представи. По отношение на участието
в деянието на други две неустановени леца съдът намира, че подс. Т. е действал
при общност на умисъла по смисъла на чл. 20 ал. 2 от НК, като от една страна е
съзнавал, че другите две лица създават първоначалните неверни предсттави за
настъпили злополуки с близки на пострадалите, а самият той, с появата и
поведението си на един по-късен етап, поддържа и затвърждава тези неверни
представи, представляващи основен мотив пострадалите да се разпоредят със свои
пари и така да претърпят съответните имуществени вреди от измамата.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл.26, ал. 1 от НК е
предвидено наказание „Лишаване от свобода” от 1 до 6 години. Нормата на чл. 373 ал.2 НПК, във връзка с чл. 58а ал. 1 от НК задължава
съда, след като определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 НК, да
го редуцира с една трета, и да наложи на подсъдимия така определеното
окончателно наказание „Лишаване от свобода” в случаите, когато деецът е
направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда на чл. 371 т.2 НПК, което е било одобрено от съда с определение по чл. 372 ал.4 НПК. Настоящия
случай е именно такъв, поради което, при определяне вида на наказанието, съдът
съобрази, че по делото отсъстват твърдения и доказателства за наличие на изключителни
или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, годни да обосноват приложение
на привилегирования състав по чл. 55 от НК, а с оглед установения специален
минимум от 1 година „Лишаване от свобода”, надлежното по вид наказание във
всички случаи следва да е „Лишаване от свобода”.
При определяне размера на наказанието за извършеното престъпление, съдът
отчете степента на обществена опасност на деянието, която прецени като значително
по-висока от обичайната степен за
подобен род посегателства, предвид доказано широкия размах на осъществената от
подс. Т. и съучастниците му престъпна деятелност, високата обща стойност на
паричните суми, получени от измамените, както и наличието на стройна,
организирана и устойчива във времето и различните обстоятелства престъпна схема
с участие на поне още две лица, освен подсъдимия, а също и стресиращите по
естеството си за пострадалите измамни представи (за злополуки, телесни
увреждания и наложителност от скъпи хирургически интервенции спрямо техни
близки хора), посредством които последните са били мотивирани да заплащат
недължими парични суми. Съдът съобрази и относително ниската степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия – фактът, че е отраснал в
условията на институция за деца, лишени от родителска грижа, в отстъствие на
близки, но въпреки това е съумял да получи по установения ред средно
образование, че при извършване на деянието е бил едва навършил 20-годишна
възраст, неосъждан и без данни за негови предходни противообществени прояви, както
и направените от подсъдимия на досъдебното производство пълни самопризнания,
решението му да признае фактите по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение,
изразеното критично отношение и съжаление за извършеното при последната му дума,
както и готовността му след изтърпяване на наказанието да предприеме действия
да възмезди пострадалите за причинените им от престъплението имуществени вреди.
При
наличието на горните обстоятелства досежно деянието и дееца, съдът прецени, че
за извършеното престъпление по чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.26, ал. 1 от НК, на подс. Д.Т. следва
да бъде определено наказание „Лишаване от свобода” в минималния установен от
закона размер – 1 година, който на основание чл. 58а ал.1 от НК следва да бъде
намален с 1/3 (4 месеца) до окончателен размер от 8 (осем) месеца. Така
определеното окончателно по вид и размер наказание следва да бъде изтърпяно от
поздсъдимия ефективно в затвор или затворническо общежитие от открит тип при
ппървоначален „общ” режим, съгласно предвиденото в чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3
от ЗИНЗС. Съдът намира, че поради завишената степен на
обществена опасност на деянието, представляващо по съществото си част от
престъпна схема за дистанционни измами, функиониращи под различни
форми отдавна, уязвимостта на всеки от
пострадалите, поради възрастта и ограничените им възможности да разпознаят измамата,
респективно да реагират адекватно, и проявената от самия подсъдим алчност и
незаинтересованост за съдбата на измамените, наложеното наказание следва да не
бъде отлагано по реда на чл. 66 ал.1 от НК. По убеждението на решаващия състав,
целите по чл. 36 от НК в конкретния случай могат да бъдат постигнато само при
ефективно изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода”, тъй като
спрямо подс. Т. се налага да бъде упражнено ефективно и интензивно
пенитенциарно въздействие, с оглед пресичане веднъж и по принцип възможността и
желанието му да участва в каквато и да неправомерна дейност занапред.
От срока на определеното ефективно наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 8 месеца, на основание чл. 59 ал.1 т.1 и
т. 2 и ал. 2 от НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимият Т. е
търпял мярка за неотклонение „задържане под стража” като обвиняем по същото
дело, включително предварително задържане по реда на чл. 64 ал. 2 от НПК, считано от 10.08.2012 г. до 11.04.2013 г., при
съотношение 1 ден задължане под стража за 1 ден лишаване от свобода, както и
времето, през което подс. Т. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест” в
съдебното производство, смитано от 11.04.2013 г. до постановяване на присъдата
– 25.04.2013 г., при съотношение 2 дни домашен арест за 1 ден лишаване от
свобода.
ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
С оглед решението по въпросите за вината и отговорността, съдът намери всеки
от предявените срещу подсъдимия граждански искове от К.П.К. за сумата от 1000 лева, от Я.Й.Р.
за сумата от 700 лева, от М.А.Н. за сумата
от 500 лева, и от Х.С.А. за сумата от 3000 лева, за безспорно
доказани по основание и размер, и основателни. Несъмнено, именно с извършеното
престъпление, подс. Д.Т. е причинил на гражданските ищци посочените по-горе
имуществени вреди, като увреждането по смисъла на чл.45 от ЗЗД е причинено
виновно, и е налице пряка причинно-следствена връзка между гореописаното
престъпно поведение на подсъдимия, и настъпилите за пострадалите имуществени вреди,
измерими в дадените парични суми в лева. Ето защо, съдът уважи изцяло
предявените граждански искове, като осъди подс. Т. да заплати на гражданските
ищци исковите суми в пълен размер, ведно с обезщетения за забава в размер на
законната лихва върху исковите суми от съответните дати на уврежданията, до
окончателното им изплащане.
РАЗНОСКИ
Предвид
произнасянето по въпросите на вината и отговорността, на основание чл. 189 ал.3
вр. ал.1 НПК, подсъдимия бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на
Бургаския районен съд сума в размер на 85.00 лева,
представляваща направените в досъдебното производство деловодни разноски, а на основание чл. 88 ал.1 НПК, във връзка с чл.78 ал. 6 ГПК, съдът го осъди
да заплати в полза на държавата, по сметка на
съда, сумата от 208.00 лева, представляваща сбор от следващите се върху уважените граждански искове държавни такси.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Най-сетне, на основание чл. 53 ал.1 б.”а” от НК, с присъдата съдът отне в
полза на държавата следните веществени доказателства по делото: мобилен телефонен
апарат „Нокия” 5000 Д-2, и мобилен телефонен
апарат „Нокия” 1600, ведно с два
броя батерии за тях и два броя сим карти „Глобул Би кънект”, принадлежащи на
подсъдимия и послужили за извършване на престъплението.
Досежно паричната сума от 1316.02 лева, иззета от подс. Т. при задържането му и намираща се
на съхранение при разследващия полицай във ІІ РУП-гр.Бургас, липсват твърдения и доказателства сумата да е част
от имотната облага, добита чрез престъплението, поради което не подлежи на
отнемане, а на основание чл. 111 ал.1 от НПК следва да бъде върната на собственика
й - подс. Д.Т..
Така мотивиран, съдът постанови присъдата.
Председател: