Мотиви по НЧХД № 1858/2018г. по описа на РРС,
четвърти наказателен
състав
Частният
тъжител С.С.А. е обвинил подсъдимия Г.Л.Л. в това, че на 19.07.2017г. в гр.Русе му е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
- разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на лицето, охлузвания на десния
лакет и одраскване в дясна гръдна област – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител
срещу подсъдимия за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната
лихва от датата на деликта до окончателното й изплащане. Приет е за съвместно
разглеждане и граждански иск против подсъдимия за сумата от 350 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди.
Тъжителят и повереникът му поддържат
обвинението. Молят съда да уважи изцяло предявените граждански искове.
Подсъдимият не се явява в съдебните
заседание. Постъпило е писмено възражение от негова страна, в което категорично
отрича авторството на деянието, съответно твърди, че изложеното в тъжбата не
съответства на обективната действителност.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.Л.Л. е български гражданин,
неосъждан, ЕГН **********.
Частният тъжител и А. Л., брат на
подсъдимия Г.Л., се познавали. Двамата се видели през месец юли в заведение
„Гергьовден“ в ЖК „Дружба“ в гр.Русе и между тях се разразила разправия относно
обвинения на тъжителя към А. Л., че е извършил некачествен строителен ремонт на
негов приятел. На другия ден – 19.07.2019г., вечерта, двамата отново се засекли
в същото заведение, като А. Л. бил видимо пиян. Провокиран от разправията
предната вечер и пияното си състояние той започнал да се държи агресивно спрямо
тъжителя, опитвал се да го удари, но сам паднал на земята с оглед ограничената
му способност да пази равновесие. Около тях се събрали множество хора,
настанала суматоха, като в един момент тъжителят се обадил на полицията за
съдействие, а А. Л. - на брат си, подс. Г.Л.. След около 20 – 30 м. последният
дошъл, като слязъл от кола, държейки в ръцете си дървена тояга (сап, бухалка).
Брат му А. Л. посочил към тъжителя и казал на брат си „това е“. Без да каже
нищо подс. Г.Л. нанесъл с тоягата удар в областта главата и по-точно
на брадичката на тъжителя, в резултат на което последният паднал първо върху
паркирана лека кола, а оттам и на земята. Тогава двамата братя се надвесили над
него и започнали да го ритат и удрят, като в един момент тъжителят успял да
избяга. Веднага след това и подс.Г.Л. си тръгнал, а брат му А. Л. останал. На
тъжителя била оказана медицинска помощ в болнично заведение в гр.Русе.
Било образувано досъдебно производство за престъпление по
чл.325 ал.1 от НК, което прокурорът прекратил с мотива, че няма престъпление от
общ характер.
В резултат на нанесения му побой тъжителят
получил лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК – разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на лицето, охлузване на десния
лакет и одраскване в дясната гръдна област, което се установява от назначената
по делото СМЕ.
Изложената фактическа обстановка съдът
намира за установена според всички събрани по делото доказателства, съдържащи
се в показанията на свидетелите, разпита на вещото лице в съдебно заседание, както
и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства –
съдебномедицинско освидетелстване, медицинска документация, фактура, фотоалбум
към нея, свидетелство за съдимост.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прави следните правни изводи:
От обективна страна подс. Г.Л. е
осъществил признаците на състава на престъплението по чл.130 ал. 1 от НК, тъй
като на 19.07.2017г. в гр.Русе
причинил на С.С.А. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на
лицето, и охлузвания
на десния лакет. По делото няма спор по фактическата обстановка – същата е
безпротиворечива, което се потвърждава в пълна степен от показанията на двамата
свидетели очевидци – Б.В. и Д.Т.. Съдът изцяло кредитира показанията на тези
свидетели, тъй като същите са възприели пряко и непосредствено механизма на
причиняване на телесната повреда и то от съвсем близко разстояние. Показанията
им са логични, последователни и не се опровергават от други събрани по делото
доказателства. Отделно от това от заключението на назначената по делото СМЕ се
установява, че механизмът на получаване на телесните увреждания от тъжителя
напълно съответства да е получен по начина описан в тъжбата и в свидетелските
показания, а именно при удар с дървен сап (в областта на брадичката) и падане
от собствен ръст (охлузвания на десния лакът). Тук следва да се посочи, че
подс. Л. следва да бъде оправдан досежно третото телесно увреждане – одраскване
в областта на дясна гръдна област. Това е така, защото още от съдебномедицинското
удостоверение (л.31 от дос. пр-во) се установява, че дори тъжителят не е
сигурен дали е получено по време на инцидента. Отделно от това както от СМЕ,
така и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се налага извода, че това
увреждане не е в причинноследствена връзка с нанесения му побой, съответно
механизмът на получаването му не може да бъде обяснен по този начин. По тези
причини съдът намира, че подс.Л. следва да бъде оправдан по обвинението в тази
му част на основание чл.304 пр.2 от НПК, тъй като не се установява, че това
деяние е извършено от него.
От субективна страна деянието е
извършено от подс. Г.Л. при пряк умисъл. Той е съзнавал, че с тези си действия
уврежда тъжителя, причинявайки му лека телесна повреда и е разбирал свойството
и значението на това, което върши. Съзнавал
е общественоопасния характер и е
искал настъпването на общественоопасните последици от него.
Защитата не оспорва по никакъв начин
тази фактическа обстановка; единствено пледира за определяне на наказание към
минимума и уважаване на гражданските искове в минимален размер. Възражението на
подсъдимия, че не е автор на деянието съдът намира за напълно голословно и
необосновано, тъй като не е подкрепено от никакви доказателства.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че подсъдимият Г.Л. е осъществил състава на престъплението по
чл.130 ал.1 от НК и следва да му бъде наложено наказание.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че деянието е
извършено на публично място пред много хора и отделно от това пострадалият не
го е провокирал по никакъв начин. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
следва да се отчетат и нанесените на пострадалия удари след падането му на
земята, като последният не е получил по-тежки телесни увреждания единствено
поради това, че е успял да избяга. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да се отчете единствено липсата на минали осъждания по отношение на
дееца.
Въз основа на тези обстоятелства, по
изложените по-горе съображения и съгласно нормата на чл. 301 ал.1 т.4 от НПК,
съдът след приложение на разпоредбата на чл.78 а от НК освободи от наказателна
отговорност подсъдимия, като му наложи административно наказание при баланс
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, ориентирано между минималния
размер от 1 000 лв. и средата на наказанието, а именно глоба в размер на 2 000
лв.
С налагането на това наказание в пълна
степен биха се изпълнили визираните в чл.12 от ЗАНН цели и би се въздействало
превъзпитателно върху подсъдимия.
По
предявения граждански иск за неимуществени вреди от С.А.: непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени от правната
норма на чл.45 от ЗЗД. Необходимо е да са осъществени всички тези елементи от
фактическия състав, за да е налице непозволено увреждане. С оглед изложеното е
налице противоправно деяние от страна на подс.Л. - извършено престъпление по
чл.130 ал.1 от НК и то виновно - при
пряк умисъл. Налице е и вреда - неимуществени вреди, изразяващи се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като получените увреждания се намират в пряка
и причинно-следствена връзка с нанесения от подсъдимия удар с дървена тояга по главата
на пострадалия, което е довело до посочените в
СМЕ увреждания. Поради това, съдът намира, че гражданският иск е доказан по
своето основание. Предвид
гореизложеното, безспорно със своето виновно поведение подсъдимият Г.Л. е
причинил на гражданския ищец неимуществени вреди, които следва да репарира. При
преценка на размера на обезщетението съдът взема предвид и това, че белегът в
областта на брадичката на пострадалия ще търпи еволюция и ще остане за цял
живот, видно от заключението на СМЕ. Предвид правилата на деликтната
отговорност и справедливостта и като взе предвид възстановителния период, както
и характера на нанесените телесни увреждания, а също и липсата на провокативно
поведение на тъжителката спрямо подсъдимия съдът оценява неимуществените вреди в размер
на 3 000 лева, която сума подсъдимият Л. следва да заплати на пострадалия. Върху
тази сума се дължи и законната лихва, считано от датата на деликта - 19.07.2017г.
до окончателното й изплащане, съобразно разпоредбата на чл.84, ал.З от ЗЗД и предвид
направеното изрично искане в тази насока. Поради това, предявеният граждански
иск в останалата си част до пълния предявен размер от 5000 лева спрямо подс. Л., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
отношение на гражданския иск за имуществени вреди от тъжителя против
подсъдимия: гражданският иск е предявен за сумата от 350 лв. По отношение
на правната природа на този иск важат изложените по-горе обстоятелства и в този
смисъл същите не е необходимо да се приповтарят. Този граждански иск е доказан
само до размер от 20 лв., видно от приетата по делото фактура №
**********/21.07.2017г., издадена от
УМБАЛ – Русе АД във връзка с извършения на тъжителя преглед от съдебен
лекар и в резултат на който е издадено съдебномедицинско удостоверение.
Доколкото тъжителят не доказа други имуществени вреди във връзка с причинения
му деликт гражданският иск над тази сума до пълния размер от 350 лв. следва да
бъде отхвърлен.
Подсъдимият следва да заплати и
направените от тъжителя разноски по делото, а също и държавна такса върху
уважените части от гражданските искове.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия
: