Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр. *****, 25.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в публичното заседание на единадесети юли
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при секретаря Й.Д., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 281 по описа за
Искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Подадена е искова
молба от ЕТ
„Шалаверов - С.Ш.” гр. *****, управляван и представляван от С.С.Ш., чрез адв. М.К.И.
от ВТАК, против ЕТ „Съни-Строй - С.С.” гр. *****, управляван и представляван от
С.И.С.. В същата се твърди, че ищецът ЕТ „Шалаверов - С.Ш.” гр. ***** е сключил
договор за търговска продажба с ответника ЕТ „Съни–Строй - С.С.” гр. *****, по
силата на който първият се е задължил да достави на последния строителни
материали и части. Доставката им е следвало да се извърши при поискване от
страна на ответника. При изпълнение на своето задължение по облигационното
правоотношение, ищецът в срок и според постигнатите договорки добросъвестно е
изпълнил своите задължения и е предоставил исканите строителни материали и
части на ответника при негово поискване. За да обективират волеизлявленията по
сключения договор и досежно разпоредбите на закона, ищецът, съобразно
изискванията на чл. 321 от ТЗ и нормите на ЗСч, издал 8 броя данъчни фактури на
ответника, както следва: данъчна фактура № **********/16.11.2006 г. за сумата от
19098.42 лв.; данъчна фактура № **********/30.11.2006 г. за сумата от 19151.41 лв.; данъчна фактура № **********/29.08.2008 г. за сумата от
15751.54 лв.; данъчна фактура № **********/31.08.2009 г. за сумата от 6364.28 лв.; данъчна
фактура № **********/30.09.2008 г. за сумата от
10847.75 лв.; данъчна фактура № **********/31.10.2008 г. за сумата от 13494.52 лв.; данъчна
фактура № **********/28.11.2008 г. за сумата от
5451.72 лв. и данъчна фактура № **********/30.12.2008 г. за сумата от 6375.44 лв. Общата сума на
доставените и фактурираните от ищеца ЕТ „Шалаверов - С.Ш.” гр. ***** на
ответника ЕТ „Съни-Строй - С.С.” гр. ***** стоки и строителни материали възлиза
на 96535.08 лв. Ищецът излага, че между двете страни по сделката не е уговаряно
по никакъв начин плащането да стане в различен момент от доставянето и
предаването на договорените стоки и материали. Ето защо плащането по така
издадените фактури е следвало да бъде извършено от ответника към съответните
дати на доставка на стоките и материалите, съответно издаването на процесните
данъчни фактури на описаните в тях дати. Твърди се, че през
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ЕТ „Съни-Строй - С.С.” гр. ***** да заплати на ЕТ „Шалаверов - С.Ш.” гр. ***** сумата от
78908.57 лв., представляваща главница по неизпълнени задължения по договор за
търговска продажба, обективирани в процесните фактури, ведно с мораторната
лихва за забава, считано от датата на падежите по процесните фактури до
завеждането на настоящата искова претенция, ведно със законовата лихва за
забава върху главниците по процесните фактури, считано от датата на завеждане
на настоящата претенция до окончателното изплащане на задължението.
С разпореждане от 07.11.2013 г. е оставена
без движение исковата молба, като на ищеца са дадени указания за отстраняване
на нередовности.
Подадено е допълнение към искова молба от ищеца ЕТ „Шалаверов -
С.Ш.” гр. *****, управляван и представляван от С.С.Ш., чрез адв. М.К.И. от
ВТАК. В нея се излага, че с подадената първоначална искова молба са предявени
обективно съединени искове, една част от които черпят своите правни основания
от чл. 327, ал. 1 от ТЗ. На това основание са предявени осем обективно
съединени иска, всеки от които има като предмет неизпълнение на задължение по
търговска продажба, за изпълнението на което ищцовата страна е изпълнила своето
законово задължение и е доставила съответните стоки, като за целта е издала и
съответните фактури в изискуемата от закона форма. Така в изпълнение на своите
задължения ищецът е издал 8 броя фактури, както следва: По първият предявен иск
с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е издадена
фактура № **********/16.11.2006 г. за сумата от 19098.42 лв., като
цената е с включено ДДС. По същата фактура ищецът е продал и предал/доставил на
ответника строителни материали (арматурно
желязо, цимент, зав. мрежа Ф 5, пер. профил 16, пер. профил 18, гипсокартон,
ПЕЗ 30/20,14; ПЕЗ 35/35/14). По така
издадената фактура между страните не е уговаряно плащането да стане в различен
момент от нейното издаване. Тъй като стоките по тази фактура са продадени и
предадени на ответника в момента на издаването на фактурата, то именно този
момент - 16.11.2006 г., се явява и падежа по тази фактура, на който е следвало
ответникът да извърши плащане спрямо ищеца по процесната фактура. Следователно
от този момент е настъпила и изискуемостта на вземането по посочената фактура -
16.11.2006 г. Тъй като от този момент ответникът е изпаднал в забава, във
връзка с този предявен иск е предявен и обективно съединен иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД. Искът е за забава, с оглед неизпълнението по
процесната фактура, считано от дата 16.11.2006 г. до момента на завеждането на
исковата претенция - 31.07.2013 г., като размерът на претендираната мораторна
лихва за забава по този иск е в размер на 15406.16 лв.; По вторият
предявен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е издадена фактура № **********/30.11.2006 г. за сумата от
19151.41 лв., като цената
е с включено ДДС. По същата фактура ищецът е продал и предал/доставил на
ответника строителни материали (цимент,
поцинкована ламарина 0.48/1000/20; СВ Б 1.0/10000/20000; арм. желязо; ПЕЗ 40/30/1.4;
ТМЛ 1.2/1000/200). По така
издадената фактура между страните не е уговаряно плащането да стане в различен момент от нейното издаване. Тъй
като стоките по тази фактура са продадени и предадени на ответника в момента на издаването на фактурата, то
именно този момент - 30.11.2006 г., се явява и падежа по тази фактура, на който
е следвало ответникът да извърши плащане спрямо ищеца по процесната фактура.
Следователно от този момент е настъпила и изискуемостта на вземането по
посочената фактура - 30.11.2006 г. Тъй като от този
момент ответникът е изпаднал в забава, във връзка с този предявен иск е
предявен и обективно съединен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Искът е за
забава, с оглед неизпълнението по процесната фактура, считано от дата 30.11.2006 г. до момента на
завеждането на исковата претенция - 31.07.2013 г., като размерът на
претендираната мораторна лихва за забава по този иск е в размер на 15350.70 лв.; По третият
предявен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е издадена фактура № **********/29.08.2008 г. за сумата от
15751.54 лв., като
цената е с включено ДДС. По същата фактура ищецът е продал и предал/доставил на
ответника строителни материали (зав. мрежа Ф
Моли се съда след като се убеди в основателността на така предявени
обективно съединени искове на осн. чл. 327, ал. 1 от ТЗ: да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 19098.42 лв. по иск с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ; да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 19151.41 лв. по иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ; да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 4500.00 лв. по иск с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ; да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 6364.28 лв. по иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ; да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10847.75лв. по иск с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ; да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 13494.52 лв. по иск с правно основание чл. 327, ал.1 ТЗ; да осъдите
ответника да заплати на ищеца сумата от 5451.72 лв. по иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ; да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 6375.44
лв. по иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ. Моли се съда на осн. чл. 86 от ЗЗД: да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 15406.16 лв. по обективно съединен иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД; да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 15350.70
лв. по обективно съединен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД; да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 2469.35 лв. по обективно съединен иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД; да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2589.70
лв. по обективно съединен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД; да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 5805.64
лв. по обективно съединен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД; да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 7043.51 лв. по обективно съединен иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД; да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2778.91
лв. по обективно съединен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД; да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 3160.45 лв. по обективно съединен иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД.
С разпореждане от 21.11.2013 г. е оставена без движение исковата молба,
като на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности.
Подадено е допълнение към искова молба от ищеца
ЕТ
„Шалаверов - С.Ш.” гр. *****, управляван и представляван от С.С.Ш., чрез адв. М.К.И.
от ВТАК. В нея се излага, че ищецът наред с претендираната законна лихва върху
главниците по процесиите фактури по исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ,
така както са описани в допълнението към исковата молба за периодите от
падежите на процесните фактури до датата на завеждане на исковата претенция,
същият претендира и законната лихва върху главниците по процесните фактури по
исковете с правно
основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното им изплащане.
Ответникът ЕТ „Съни–Строй – С.С.” гр. *****,
представляван от С.И.С., чрез адв. С.Х.П. от ВТАК, е подал писмен отговор в
указания му едномесечен срок. Счита,
че предявените обективно съединени искове са допустими с оглед разпоредбата на
чл. 124 ГПК. Намира, че предявените срещу него искове досежно дължимата сума от
78908.57 лв. са неоснователни, а също така и исковете за забава и законна лихва
върху главницата. Излага, че представените към исковата молба данъчни фактури №
953/16.11.2006 г., № 989/30.11.2006 г., № 453/29.08.2009 г., № 461/30.09.2008 г.
и № 826/31.08.2009 г. доказват само и единствено, че е изтекла погасителната
давност визирана в чл. 110 ЗЗД, т.е. дори и да се приеме, че съществуват от
страна на ответника задължения към ищеца, базиращи се на облигационни отношения
между тях, доказани с представените като писмено доказателство по делото
фактури, много от които са нередовни като документи с оглед липса на подпис
като издател, то задълженията му са погасени с оглед изтеклия давностен
срок. Ответникът оспорва изцяло
твърдяното в исковата молба, както и тя самата по същество. Счита, че същата е
неоснователна. Ответникът намира, че не следва да се приемат представените от ищеца писмени
доказателства във вид на фактури, много от които са неподписани, като моли да бъде задължен ищеца в съдебно заседание да ги представи в
оригинал. Моли да бъде задължен ищеца
по делото да представи в оригинал всички представени писмени доказателства -
фактури, преписи от счетоводните му документи, с оглед доказване на
обстоятелството осчетоводени ли са от него представените като писмени доказателства
фактури. Ответникът прави възражение за прихващане на
основание чл. 103 и сл. ЗЗД в рамките на настоящото производство, а именно, че ищецът
по делото му дължи като ползвател на собственият му товарен автомобил „Щаер” с
ДК № ВТ **** АН - самосфал от 01.09.2011 г. до 08.01.2014 г. сума в размер на
20000 лева. Моли да се вземе това предвид
при произнасяне
решението, което твърдение ще доказва с писмени и гласни доказателства и съобразно отговора на ищеца. Ответникът излага,
че не е длъжен да представя справки от TP, тъй като същият е публичен. Моли да
му се даде възможност да посочи в първото по делото съдебно заседание с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 2, пр. 2 ГПК и
представения по делото доклад
и доказателствена
тежест писмени и гласни доказателства за опровергаване
твърденията изложени в исковата молба.
В съдебно заседание ищецът ЕТ „Шалаверов - С.Ш.” гр. *****, управляван
и представляван от С.С.Ш., чрез процесуалния си представител адв. М.К.И. от
ВТАК, поддържа предявената искова молба и допълнителните молби.
Моли да се уважат предявените искове. Претендира разноските по делото.
В съдебно заседание ответникът ЕТ “Съни–Строй – С.С.” гр. *****,
управляван и представляван от С.И.С., и процесуалния му представител адв. С.Х.П.
от ВТАК, поддържат подадения отговор. Оспорват предявените искове както по
основание, така и по размер.
Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становището на страните, прие за установено следното:
Видно от справка от ТР от 07.11.2013 г. е, че в търговския регистър е
вписан ЕТ
„Шалаверов - С.Ш.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *****, ул. „*******” № *, представляван и
управляван от
С.С.Ш..
Видно от справка от ТР от 07.11.2013 г. е, че в търговския регистър е
вписан ЕТ „Съни–Строй
– С.С.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „********”
№ *, представляван и
управляван от С.И.С..
Представена е фактура № **********/16.11.2006 г. за доставени от ищеца
стоки – строителни материали и части (подробно описани), които са получени от ответника на обща стойност 19098.42
лв. с включен ДДС. Документа е подписан от доставчика и получателя.
Представена е фактура № **********/30.11.2006 г. за доставени от ищеца
стоки – строителни материали и части (подробно описани), които са получени от ответника на обща стойност 19151.41
лв. с включен ДДС. Документа е подписан от доставчика и получателя.
Представена е фактура № **********/29.08.2008 г. за доставени от ищеца
стоки – строителни материали и части (подробно описани), които са получени от ответника на обща стойност 15751.54
лв. с включен ДДС. Документа е подписан от доставчика.
Представена е фактура № **********/30.09.2008 г. за доставени от ищеца
стоки – строителни материали и части (подробно описани), които са получени от ответника на обща стойност 10847.75
лв. с включен ДДС. Документа е подписан от доставчика и получателя.
Представена е фактура № **********/31.10.2008 г. за доставени от ищеца
стоки – строителни материали и части (подробно описани), които са получени от ответника на обща стойност 13494.52
лв. с включен ДДС. Документа е подписан от доставчика и получателя.
Представена е фактура № **********/28.11.2008 г. за доставени от ищеца
стоки – строителни материали и части (подробно описани), които са получени от ответника на обща стойност 5451.72
лв. с включен ДДС. Документа е подписан от доставчика и получателя.
Представена е фактура № **********/30.12.2008 г. за доставени от ищеца
стоки – строителни материали и части (подробно описани), които са получени от ответника на обща стойност 6375.44
лв. с включен ДДС. Документа е подписан от доставчика.
Представена е фактура № **********/31.08.2009 г. за доставени от ищеца
стоки – строителни материали и части (подробно описани), които са получени от ответника на обща стойност 6364.28
лв. с включен ДДС. Документа е подписан от доставчика и получателя.
Представени са складова разписка № **********/30.09.2008 г., складова
разписка № **********/29.09.2008 г., складова разписка № **********/27.09.2008
г. и складова разписка № **********/26.09.2008 г. Същите касаят предадени от
ищеца стоки – строителни материали и части (подробно описани), които са получени от ответника.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като заключението
на вещото лице Т.Г.Б. не е оспорено от страните и е прието от съда. В същото е
посочено, че при извършената при двете страни документална проверка се
установява, че ищецът е издал на ответника данъчни фактури за доставени
строителни материали и части, както следва: 1. фактура № **********/16.11.2006 г.
със съответен предмет и стойност в размер на 19098.42 лв.; 2. фактура № **********/30.11.2006
г. със съответен предмет и стойност в размер на 19151.41 лв.; 3. фактура № **********/29.08.2008
г. със съответен предмет и стойност в размер на 15751.54 лв.; 4. фактура № **********/30.09.2008
г. със съответен предмет и стойност в размер на 10847.75 лв.; 5. фактура № **********/31.10.2008
г. със съответен предмет и стойност в размер на 13494.52 лв.; 6. фактура № **********/28.11.2008
г. със съответен предмет и стойност в размер на 5451.72 лв.; 7. фактура № **********/30.12.2008
г. със съответен предмет и стойност в размер на 6375.44 лв.; 8. фактура № **********/31.08.2009
г. със съответен предмет и стойност в размер на 6364.28 лв. Общата стойност на осемте
фактури е 96535.08 лв. Вещото лице е направило извод, че ищецът е издал
всичките 8 броя процесни фактури, като ги е отразил в хронологичен ред в
счетоводните регистри и в регистрите, изисквани от ЗДДС за процесния период.
Експертът е посочил, че процесните 8 фактури са отразени по счетоводните
регистри на ищеца и в съставените регистри по ЗДДС /справки-декларации за ДДС и
Дневници за продажбите/. По фактурите е отразено само начина на плащане с
„платежно нареждане”, записано лицето получател Ст. Стойков, положен е подпис.
Върху фактури с №№ **********/29.08.2008 г. и **********/30.12.2008 г. не е
положен подпис на получател, а е отбелязано само име и фамилия на получателя.
Вещото лице е посочило, че всичките 8 броя процесни фактури са приети от
ответника и са намерили отражение по счетоводните му регистри и по регистрите,
изисквани от ЗДДС, съобразно хронологията на търговските сделки. Същите са
участвали при формирането на финансовия резултат на ответника за процесните
2006, 2008 и 2009 години. Вещото лице е посочило, че във връзка с издадените 8
процесни фактури в счетоводството на ищеца са взети счетоводни операции, с
които са засегнати следните счетоводни сметки: Дебит сметка 411 „Клиенти”, контрагент
„18005 ЕТ „Съни–Строй – С.С.”, със стойност на данъчната основа по всяка една
от отделните фактури на Кредит сметка 702 „Приходи от продажба на стоки” със
същата стойност; Дебит сметка 411 „Клиенти”, контрагент „18005 ЕТ „Съни–Строй –
С.С.”, със стойността на начисленото ДДС по отделната фактура на Кредит сметка
4532 „Начислен ДДС на продажбите” със същата стойност. Отразено е, че взетите
счетоводни операции при ищеца – издател на процесните фактури, изразяват
формиране на разчет – вземане от клиента в размер общо стойността по отделната
фактура, отчитане на приходи от извършената продажба, начисляване на задължение
към бюджета с размер на начисленото ДДС по всяка отделна фактура. Вещото лице е
посочило, че във връзка с 8 процесни фактури в счетоводството на ответника са
взети счетоводни операции, с които са засегнати следните счетоводни сметки:
Дебит сметка 302 „Материали” със стойността на данъчната основа по всяка една
от отделните фактури на Кредит сметка 4012 „Доставчици”, контрагент „21 ЕТ „Шалаверов
– С. Шалаверов”, със същата стойност; Дебит сметка 4531 „Начислено ДДС на
покупките” със стойността на начисленото ДДС по отделната фактура на Кредит
сметка 4012 „Доставчици”, контрагент „21 ЕТ „Шалаверов – С. Шалаверов”, със
същата стойност. Отразено е, че взетите счетоводни операции при ответника –
получател на процесните фактури, изразяват формиране на разчет – задължение към
доставчика ЕТ „Шалаверов – С. Шалаверов”, в размер на общо стойността по
отделната фактура, отчитане на придобиване на материален актив - стоки
/строителни материали и части/, начисляване на ДДС с право на ползване на
данъчен кредит по всяка отделна фактура. Вещото лице е направило извод, че
процесните фактури за отразени по счетоводните регистри и по регистрите
изисквани от ЗДДС и при двете страни, без да са установени различия в
записванията. Експертът е посочил, че при извършената документална
проверка по регистрите, съставени по
ЗДДС от страните за процесните данъчни периоди, е установено, че всички
процесни фактури са отразени и при двете страни в регистрите, изисквани от ЗДДС
/справки-декларации за ДДС и дневниците за продажби и за покупки/. Вещото лице
е посочило, че към датата на документалната проверка от експертизата /10.05.2014 г./ по
счетоводните регистри на страните са установени отчетени частични плащания и
остатъчни разчети, както следва: 1. фактура № **********/16.11.2006 г. - обща
стойност в размер на 19098.42 лв., извършено плащане сметка 503 на дата
13.12.2006 г. на стойност в размер на 3183.07 лв., остатък на задължение на сума
в размер на 15915.35 лв.; 2. фактура № **********/30.11.2006 г. - обща стойност
в размер на 19151.41 лв., извършено плащане сметка 503 на дата 13.12.2006 г. на
стойност в размер на 3191.90 лв., остатък на задължение на сума в размер на
15959.51 лв.; 3. фактура № **********/29.08.2008 г. - обща стойност в размер на
15751.54 лв., извършено плащане сметка 503 на дата 10.12.2008 г. на стойност в
размер на 5751.54 лв., извършено плащане сметка 503 на дата 10.07.2009 г. на
стойност в размер на 5000.00 лв., извършено плащане сметка 503 на дата
06.06.2010 г. на стойност в размер на 500.00 лв., или общо платени 11251.54
лв., остатък на задължение на сума в размер на 4500.00 лв.; 4. фактура № **********/30.09.2008
г. - обща стойност в размер на 10847.75 лв., остатък на задължение на сума в
размер на 10847.75 лв.; 5. фактура № **********/31.10.2008 г. – обща стойност в
размер на 13494.52 лв., остатък на задължение на сума в размер на 13494.52 лв.;
6. фактура № **********/28.11.2008 г. - обща стойност в размер на 5451.72 лв., остатък
на задължение на сума в размер на 5451.72 лв.; 7. фактура № **********/30.12.2008
г. - обща стойност в размер на 6375.44 лв., остатък на задължение на сума в
размер на 6375.44 лв.; 8. фактура № **********/31.08.2009 г. - обща стойност в размер
на 6364.28 лв., остатък на задължение на сума в размер на 6364.28 лв. Отразено
е, че общата стойност на 8 броя процесни фактури възлиза на 96535.08 лв.; общо
платени са 17626.51 лв.; общо остатъка на задължението е размер на 78908.57 лв.
Плащанията по двете фактури от м.
**********/16.11.2006 г., **********/30.11.2006
г. и **********/29.08.2008 г. експертизата е изчислила дължимата мораторна
лихва /втори вариант/, като е отчела установените частични плащания. Експертът
е посочил, че при двете страни не са установени начислени и заплащани законни
лихви по процесните просрочени задължения.
Вещото лице Т.Г.Б. поддържа заключението по извършената
съдебно-счетоводна експертиза в съдебно заседание.
Съдът констатира, че вещото лице Б. е допуснала техническа грешка в
заключението си по извършената ССЕ при отговора на въпрос 18. Същата е посочила
невярно, че главницата е 6354.28 лв. В резултат на това изчисленията за
законната лихва не са верни. Ето защо съдът не възприема посочените изчисления.
Съдът намира, че по главница от 6364.28 лв. по фактура № **********/31.08.2009
г. за периода от 31.08.2009 г. до 31.07.2013 г. законната лихва за забава е в
размер на 2589.50 лв., а по същата главница за периода от 01.09.2009 г. до
31.07.2013 г. законната лихва за забава е в размер на 2587.63 лв. За посочените
изчисления настоящата инстанция е ползвала онлайн изчисляване на законна лихва
– лихвен калкулатор и калкулатор лихви от 25.07.2014 г.
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, като заключението
на вещото лице П.Й.П. не е оспорено от страните и е прието от съда. В същото е
посочено, че наем за ползване на товарен автомобил „Щаер” с ДК № ВТ **** АН –
самосвал за един ден е в размер на 20.00 лв.; наем за ползване на товарен
автомобил „Щаер” с ДК № ВТ **** АН – самосвал за един месец е в размер на
600.00 лв.; наем за ползване на товарен автомобил „Щаер” с ДК № ВТ **** АН –
самосвал за периода от 01.09.2011 г. до 08.01.2014 г. е в размер на 16940.00
лв. Вещото лице е отразило, че опред*****та цена в заключението е на база
пазарни цени за наем на свободния пазар, тъй като страните ЕТ „Съни–Строй
– С.С. гр. *****, представляван от С.И.С., и ЕТ „Шалаверов - С.Ш.” гр.
*****, представляван от
С.С.Ш., нямат нито писмена, нито устна уговорка за наемна цена.
Вещото лице П.Й.П. поддържа заключението по извършената съдебно- икономическа
експертиза в съдебно заседание. Същата излага, че посочената цена за ползване
на товарен автомобил „Щаер” с ДК № ВТ **** АН – самосвал за периода от
01.09.2011 г. до 08.01.2014 г. в размер на 16940.00 лв. е само по принцип,
хипотетично, а не конкретно за отношенията между страните. Страните не
разполагат с никакви писмени документи за ползването на товарния автомобил и
нямат писмен договор, което е установено от проверка в техните счетоводства.
Между същите не е уговаряна никаква наемна цена за товарния автомобил.
Ответникът е дал на ищеца товарния автомобил за безвъзмездно ползване и не е
претендирал наемна цена. В счетоводствата на страните не фигурира, че ответника
има да взема, а ищецът има дава пари във връзка с товарния автомобил.
Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна,
се налагат следните правни изводи:
Предявените осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по
същество:
Между страните по делото са налице валидно сключени договори за покупко-продажба
на стоки – строителни материали и части (подробно описани) на стойност 19098.42 лв. с включено
ДДС, строителни материали и части (подробно описани) на стойност 19151.41 лв. с включено ДДС, строителни
материали и части (подробно
описани)
на стойност 15751.54 лв. с
включено ДДС, строителни материали и части (подробно описани) на стойност 10847.75 лв. с включено
ДДС, строителни материали и части (подробно описани) на стойност 13494.52 лв. с включено ДДС, строителни
материали и части (подробно
описани)
на стойност 5451.72 лв. с
включено ДДС, строителни материали и части (подробно описани) на стойност 6375.44 лв. с включено ДДС и
строителни материали и части (подробно
описани)
на стойност 6364.28 лв. с
включено ДДС, всички на обща стойност 96535.08 лв. Между същите съществуват
търговски правоотношения, възникнали от договори за покупко-продажба, индиция
за което са процесните фактура № **********/16.11.2006 г. за 19098.42 лв. с
включено ДДС, фактура № **********/30.11.2006 г. за 19151.41 лв. с включено
ДДС, фактура № **********/29.08.2008 г. за 15751.54 лв. с включено ДДС, фактура
№ **********/30.09.2008 г. за 10847.75 лв. с включено ДДС, фактура № **********/31.10.2008
г. за 13494.52 лв. с включено ДДС, фактура № **********/28.11.2008 г. за
5451.72 лв. с включено ДДС, фактура № **********/30.12.2008 г. за 6375.44 лв. с
включено ДДС и фактура № **********/31.08.2009 г. за 6364.28 лв. с включено ДДС.
Относими към спора с оглед източника на правоотношението са разпоредбите на чл.
318, ал. 1 и чл. 327, ал. 1 от ТЗ, както и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Договорът за
продажба е двустранен, възмезден, неформален и консенсуален. Същият е
действителен и от него за ищеца е възникнало задължението да прехвърли на
ответника собствеността върху предмета на продажбата – посочените по-горе
стоки. Изпълнението на задължението на продавача е юридически факт, пораждащ
насрещното парично задължение на купувача. Съгласно нормата на чл. 293, ал. 1
от ТЗ за действителността на търговската сделка не е необходима писмена или
друга форма, освен ако това е предвидено в закон. Специалните правила на ТЗ,
отнасящи се до търговската продажба, а също и правилата на ЗЗД, уреждащи
продажбата, не предвиждат законово изискване за писмена форма. В чл. 321 от ТЗ
е регламентирано задължението на продавача да издаде фактура, ако купувачът
поиска това. Касае се именно до документ с доказателствено значение. В конкретния
случай ищецът е издал фактура № **********/16.11.2006 г., фактура № **********/30.11.2006
г., фактура № **********/29.08.2008 г., фактура № **********/30.09.2008 г.,
фактура № **********/31.10.2008 г., фактура № **********/28.11.2008 г., фактура
№ **********/30.12.2008 г. и фактура № **********/31.08.2009 г., които
отговарят на всички изисквания, визирани в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от
Закона за счетоводството. Видно е, че във всяка фактура, с изключение на фактура
№ **********/29.08.2008 г. и фактура № **********/30.12.2008 г. с отразени само
име и фамилия на представител на получателя, е налице подпис на лицето,
посочено като представител на получателя по нея, макар този елемент да не е
част от задължителното съдържание на първичния счетоводен документ, съгласно
чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството. Съдът намира, че процесните фактури
доказват реалното осъществяване на описаните в тях стопански операции. Същите
са осчетоводени от ищеца и ответника, съгласно изискванията на Закона за
счетоводството, като са отразени счетоводните записвания, а стоката е
осчетоводена като разход. На следващо място, тези фактури са отразени в
дневника за продажби, дневника за покупки и са включени в справките-декларации
по ДДС. По същите ответника е ползвал данъчен кредит от държавата. Процесните
фактури представляват свидетелстващи документи, които удостоверяват
материализираните изявления в тях.
С оглед на изложеното съдът намира, че сочените в осемте съставени
фактури стоки са доставени от ищеца на ответника, въз основа на сключените
помежду им договори за търговски продажби, поради което последният дължи
плащането на цената. Съгласно разпределянето на доказателствената тежест в
процеса и тъй като ищецът твърди липса на извършено плащане, в тежест на ответника
е да установи, че е изпълнил задълженията си на купувач по договорите, а именно
да плати цената на стоките. От доказателствата по делото се установява, че: на
13.12.2006 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата 3183.07 лв., представляваща
част от дължимата сума от 19098.42 лв. по фактура № **********/16.11.2006 г.,
като останалият неиздължен остатък по нея възлиза на 15915.35 лв.; на
13.12.2006 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата 3191.90 лв., представляваща
част от дължимата сума от 19151.41 лв. по фактура № **********/30.11.2006 г.,
като останалият неиздължен остатък по нея възлиза на 15959.51 лв.; ответникът е
заплатил на ищеца на 10.12.2008 г. сумата 5751.54 лв., на 10.07.2009 г. сумата
5000.00 лв. и на 06.06.2010 г. сумата 500.00 лв., или общо сумата 11251.54 лв.,
представляваща част от дължимата сума от 15751.54 лв. по фактура № **********/29.08.2008
г., като останалият неиздължен остатък по нея възлиза на 4500.00 лв.;
ответникът не е заплатил на ищеца сумата от 10847.75 лв., представляваща дължима
такава по фактура № **********/30.09.2008 г.; ответникът не е заплатил на ищеца
сумата от 13494.52 лв., представляваща дължима такава по фактура № **********/31.10.2008
г.; ответникът не е заплатил на ищеца сумата от 5451.72 лв., представляваща
дължима такава по фактура № **********/28.11.2008 г.; ответникът не е заплатил
на ищеца сумата от 6375.44 лв., представляваща дължима такава по фактура № **********/30.12.2008
г.; ответникът не е заплатил на ищеца сумата от 6364.28 лв., представляваща
дължима такава по фактура № **********/31.08.2009 г. Общо дължимата незаплатена
сума по посочените 8 фактури е в размер на 78908.57 лв. Посочените факти за
безспорно установени, т.к. не са налице доказателства по делото, които да ги
опровергават. По тази причина съдът намира, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението
си за заплащане на дължимите суми по договорите. От представените доказателства
по делото и от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза по безспорен начин се
установява, че ответникът не е изпълнил задължението си против ищеца в размер
на сумата 78908.57 лв., представляваща дължима такава за неплатени продажни
цени по договори за покупко-продажба на стоки - строителни материали и части по
фактура № **********/16.11.2006 г., фактура № **********/30.11.2006 г., фактура
№ **********/29.08.2008 г., фактура № **********/30.09.2008 г., фактура № **********/31.10.2008
г., фактура № **********/28.11.2008 г., фактура № **********/30.12.2008 г. и
фактура № **********/31.08.2009 г.
След като не е извършил плащане на стойността на фактурите в срок,
ответникът дължи и съответната законна лихва за забава съгласно чл. 86, ал. 1
във вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, както следва: върху главницата по
фактура № **********/16.11.2006 г. – сумата 12864.25 лв. за периода от
17.11.2006 г. (деня
след датата на издаване на фактурата) до 31.07.2013 г.; върху главницата по фактура № **********/30.11.2006
г. – сумата 12801.69 лв. за периода от 01.12.2006 г. (деня след датата на издаване на
фактурата)
до 31.07.2013 г.; върху главницата по фактура № **********/29.08.2008 г. –
сумата 3456.41 лв. за периода от 30.08.2008 г. (деня след датата на издаване на
фактурата)
до 31.07.2013 г.; върху главницата по фактура № **********/30.09.2008 г. –
сумата 5801.05 лв. за периода от 01.10.2008 г. (деня след датата на издаване на
фактурата)
до 31.07.2013 г.; върху главницата по фактура № **********/31.10.2008 г. –
сумата 7037.74 лв. за периода от 01.11.2008 г. (деня след датата на издаване на
фактурата)
до 31.07.2013 г.; върху главницата по фактура № **********/28.11.2008 г. –
сумата 2776.53 лв. за периода от 29.11.2008 г. (деня след датата на издаване на
фактурата)
до 31.07.2013 г.; върху главницата по фактура № **********/30.12.2008 г. –
сумата 3157.65 лв. за периода от 31.12.2008 г. (деня след датата на издаване на
фактурата)
до 31.07.2013 г.; върху главницата по фактура № **********/31.08.2009 г. –
сумата 2587.63 лв. за периода от 01.09.2009 г. (деня след датата на издаване на
фактурата)
до 31.07.2013 г.
С оглед изложеното, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 47033.71 лв. – главница, представляваща дължима такава за
неплатени продажни цени по договори за покупко-продажба на стоки (строителни материали и части), за което са издадени фактура № **********/29.08.2008
г., фактура № **********/30.09.2008 г., фактура № **********/31.10.2008 г.,
фактура № **********/28.11.2008 г., фактура № **********/30.12.2008 г., фактура
№ **********/31.08.2009 г., сумата 2467.44 лв., представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 4500.00 лв. - незаплатен остатък по фактура № **********/29.08.2008
г. за периода 30.08.2008 г. до 31.07.2013 г., сумата 5801.05 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 10847.75 лв. по фактура
№ **********/30.09.2008 г. за периода от 01.10.2008 г. до 31.07.2013 г., сумата
7037.74 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 13494.52
лв. по фактура № **********/31.10.2008 г. за периода от 01.11.2008 г. до 31.07.2013
г., сумата 2776.53 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от
5451.72 лв. по фактура № **********/28.11.2008 г. за периода от 29.11.2008 г.
до 31.07.2013 г., сумата 3157.65 лв., представляваща законна лихва за забава
върху сумата от 6375.44 лв. по фактура № **********/30.12.2008 г. за периода от
31.12.2008 г. до 31.07.2013 г., сумата 2587.63 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 6364.28 лв. по фактура № **********/31.08.2009
г. за периода от 01.09.2009 г. до 31.07.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 47033.71 лв., считано от 31.07.2013 г. - дата на подаване
на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.
Предявеният иск по чл. 327, ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата 19098.42
лв. – главница, представляваща дължима такава за неплатена продажна цена по
договор за покупко-продажба на стоки (строителни материали и части), за което е издадена фактура № **********/16.11.2006
г., до размер на сумата 3183.07 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан, т.к. е налице плащане от ответника на ищеца на сумата от 3183.07
лв., осъществено на 13.12.2006 г. За сумата от 15915.35 лв. - остатък от
задължението по посочената фактура, представляваща разлика между платените
3183.07 лв. и пълния размер на главницата 19098.42 лв., искът по чл. 327, ал. 1
от ТЗ следва да се отхвърли като погасен по давност. В този смисъл направеното
от ответника с отговора му възражение по чл. 110 от ЗЗД се явява основателно.
Предявеният иск по чл. 327, ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата 19151.41
лв. – главница, представляваща дължима такава за неплатена продажна цена по
договор за покупко-продажба на стоки (строителни материали и части), за което е издадена фактура № **********/30.11.2006
г., до размер на сумата 3191.90 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан, т.к. е налице плащане от ответника на ищеца на сумата от 3191.90
лв., осъществено на 13.12.2006 г. За сумата от 15959.51 лв. - остатък от
задължението по посочената фактура, представляваща разлика между платените
3191.90 лв. и пълния размер на главницата 19151.41 лв., искът по чл. 327, ал. 1
от ТЗ следва да се отхвърли като погасен по давност. В този смисъл направеното
от ответника с отговора му възражение по чл. 110 от ЗЗД се явява основателно.
Предявеният иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 15406.16 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата 19098.42 лв. по фактура № **********/16.11.2006
г. за периода 16.11.2006 г. до 31.07.2013 г., до размер на сумата 2541.91 лв.
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан, т.к. липсва съобразяване
с извършено частично плащане от 3183.07 лв. по главницата, осъществено на
13.12.2006 г. За сумата от 12864.25 лв., представляваща разлика между 2541.91 лв.
и пълния размер на претендираната лихва за забава от 15406.16 лв., искът по чл.
86 от ЗЗД следва да се отхвърли, като погасен по давност. В този смисъл
направеното от ответника с отговора му възражение се явява основателно. Следва
да се подчертае, че искът по чл. 86 от ЗЗД е акцесорен такъв, поради което
следва съдбата на главния иск по чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
Предявеният иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 15350.70 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата 19151.41 лв. по фактура № **********/30.11.2006
г. за периода 30.11.2006 г. до 31.07.2013 г., до размер на сумата 2549.01 лв.
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан, т.к. липсва съобразяване
с извършено частично плащане от 3191.90 лв. по главницата, осъществено на
13.12.2006 г. За сумата от 12801.69 лв., представляваща разлика между 2549.01
лв. и пълния размер на претендираната лихва за забава от 15350.70 лв., искът по
чл. 86 от ЗЗД следва да се отхвърли, като погасен по давност. В този смисъл
направеното от ответника с отговора му възражение се явява основателно. Следва
да се подчертае, че искът по чл. 86 от ЗЗД е акцесорен такъв, поради което
следва съдбата на главния иск по чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
Предявените искове по чл. 86 от ЗЗД за сумата за разликата от 2467.44
лв. до 2469.35 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от
4500.00 лв. по фактура № **********/29.08.2008 г. за периода 29.08.2008 г. до
31.07.2013 г., сумата за разлика от 5801.05 лв. до 5805.64 лв., представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 10847.75 лв. по фактура № **********/30.09.2008
г. за периода от 30.09.2008 г. до 31.07.2013 г., сумата за разликата от 7037.74
лв. до 7043.51 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от
13494.52 лв. по фактура № **********/31.10.2008 г. за периода от 31.10.2008 г.
до 31.07.2013 г., сумата за разликата от 2776.53 лв. до 2778.91 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5451.72 лв. по фактура №
**********/28.11.2008 г. за периода от 28.11.2008 г. до 31.07.2013 г., сумата
за разликата от 3157.65 лв. до 3160.45 лв., представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 6375.44 лв. по фактура № **********/30.12.2008 г. за
периода от 30.12.2008 г. до 31.07.2013 г., и сумата за разликата от 2587.63 лв.
до 2589.70 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 6364.28
лв. по фактура № **********/31.08.2009 г. за периода от 31.08.2009 г. до
31.07.2013 г., следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Възражението на ответника в останалата част, че са погасени по давност на
осн. чл. 110 от ЗЗД задълженията му към ищеца по фактура № **********/29.08.2008
г., фактура № **********/30.09.2008 г. и фактура № **********/31.08.2009 г., е
изцяло неоснователно и не може да бъде съобразено. Това му възражение не се
оправдава нито правно, нито фактически. Не е изтекъл изискуемия от закона
5-годишен срок от възникване на задълженията по посочените по-горе фактури до
31.07.2013 г., когато е предявена исковата молба от ищеца.
Във връзка с искането на ответника, а именно на осн. чл. 103 и сл. от ЗЗД да се прихване от претенцията към него сумата от 20000.00 лв. за ползване
от ищеца на товарен автомобил „Щаер” с ДК № ВТ ** ** АН – самосфал за периода
от 01.09.2011 г. до 08.01.2014 г., съдът намира, че същото е изцяло
неоснователно и недоказано. Такова вземане не е ликвидно и изискуемо.
Доказателства в насока за основателност на възражението за прихващане не са
представени от страна на ищеца. Че липсва такова вземане от страна на последния
се установява и от изслушаната СИЕ на вещото лице П.Й.П.
По претенцията на ищеца за разноски:
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 4481.54 лв., представляваща направени разноски по същото.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Воден от изложените съображения, Районният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ „СЪНИ–СТРОЙ – С.С.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *****, ул. „********” № *, представляван и управляван от С.И.С.
с ЕГН **********, да заплати на ЕТ „ШАЛАВЕРОВ - С.Ш.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „********” № *, представляван и
управляван от
С.С.Ш. с ЕГН **********, сумата 47033.71 лв. /четиридесет и седем
хиляди тридесет и три лева и 71 стотинки/, представляваща дължима такава за
неплатени продажни цени по договори за покупко-продажба на стоки, за което са
издадени фактура № **********/29.08.2008 г., фактура № **********/30.09.2008
г., фактура № **********/31.10.2008 г., фактура № **********/28.11.2008 г.,
фактура № **********/30.12.2008 г. и фактура № **********/31.08.2009 г., сумата
2467.44 лв. /две хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и 44 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 4500.00 лв. - незаплатен
остатък по фактура № **********/29.08.2008 г. за периода 30.08.2008 г. до
31.07.2013 г., сумата 5801.05 лв. /пет хиляди осемстотин и един лева и 5
стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху сумата от 10847.75 лв.
по фактура № **********/30.09.2008 г. за периода от 01.10.2008 г. до 31.07.2013
г., сумата 7037.74 лв. /седем хиляди тридесет и седем лева и 74 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 13494.52 лв. по фактура
№ **********/31.10.2008 г. за периода от 01.11.2008 г. до 31.07.2013 г., сумата
2776.53 лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и 53 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5451.72 лв. по фактура №
**********/28.11.2008 г. за периода от 29.11.2008 г. до 31.07.2013 г., сумата
3157.65 лв. /три хиляди сто петдесет и седем лева и 65 стотинки/, представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 6375.44 лв. по фактура № **********/30.12.2008
г. за периода от 31.12.2008 г. до 31.07.2013 г., сумата 2587.63 лв. /две хиляди
петстотин осемдесет и седем лева и 63 стотинки/, представляваща законна лихва
за забава върху сумата от 6364.28 лв. по фактура № **********/31.08.2009 г. за
периода от 01.09.2009 г. до 31.07.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 47033.71 лв., считано от 31.07.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „ШАЛАВЕРОВ - С.Ш.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „********” № *, представляван и
управляван от
С.С.Ш. с ЕГН **********, против ЕТ „СЪНИ–СТРОЙ – С.С.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „********” № * , представляван и управляван от С.И.С.
с ЕГН **********, иск с правно основание
чл. 327, ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата 19098.42 лв. – главница,
представляваща дължима такава за неплатена продажна цена по договор за
покупко-продажба на стоки, за което е издадена фактура № **********/16.11.2006
г., до размер на сумата 3183.07 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, а за
сумата от 15915.35 лв. - остатък от задължението по посочената фактура,
представляваща разлика между платените 3183.07 лв. и пълния размер на
главницата 19098.42 лв., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „ШАЛАВЕРОВ - С.Ш.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „********” № *, представляван и
управляван от
С.С.Ш. с ЕГН **********, против ЕТ „СЪНИ–СТРОЙ – С.С.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „********” № *, представляван и управляван от С.И.С.
с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата
19151.41 лв. – главница, представляваща дължима такава за неплатена продажна
цена по договор за покупко-продажба на стоки, за което е издадена фактура № **********/30.11.2006
г., до размер на сумата 3191.90 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, а за
сумата от 15959.51 лв. - остатък от задължението по посочената фактура,
представляваща разлика между платените 3191.90 лв. и пълния размер на
главницата 19151.41 лв., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „ШАЛАВЕРОВ - С.Ш.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „********” № *, представляван и
управляван от
С.С.Ш. с ЕГН **********, против ЕТ „СЪНИ–СТРОЙ – С.С.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „********” № *, представляван и управляван от С.И.С.
с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата
15406.16 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата 19098.42 лв.
по фактура № **********/16.11.2006 г. за периода 16.11.2006 г. до 31.07.2013
г., до размер на сумата 2541.91 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, а за
сумата от 12864.25 лв., представляваща разлика между 2541.91 лв. и пълния
размер на претендираната лихва за забава от 15406.16 лв., като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „ШАЛАВЕРОВ - С.Ш.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „********” № 9, представляван
и управляван от
С.С.Ш. с ЕГН **********, против ЕТ „СЪНИ–СТРОЙ – С.С.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „********” № 2, представляван
и управляван от С.И.С. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
за заплащане на сумата 15350.70 лв., представляваща законна лихва за забава
върху сумата 19151.41 лв. по фактура № **********/30.11.2006 г. за периода
30.11.2006 г. до 31.07.2013 г., до размер на сумата 2549.01 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН, а за сумата от 12801.69 лв., представляваща разлика между 2549.01
лв. и пълния размер на претендираната лихва за забава от 15350.70 лв., като ПОГАСЕН
ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „ШАЛАВЕРОВ - С.Ш.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „********” № *, представляван и
управляван от
С.С.Ш. с ЕГН **********, против ЕТ „СЪНИ–СТРОЙ – С.С.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „********” № *, представляван и управляван от С.И.С.
с ЕГН **********, искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата за
разликата от 2467.44 лв. до 2469.35 лв., представляваща законна лихва за забава
върху сумата от 4500.00 лв. по фактура № **********/29.08.2008 г. за периода
29.08.2008 г. до 31.07.2013 г., сумата за разлика от 5801.05 лв. до 5805.64
лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 10847.75 лв. по
фактура № **********/30.09.2008 г. за периода от 30.09.2008 г. до 31.07.2013
г., сумата за разликата от 7037.74 лв. до 7043.51 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 13494.52 лв. по фактура № **********/31.10.2008
г. за периода от 31.10.2008 г. до 31.07.2013 г., сумата за разликата от 2776.53
лв. до 2778.91 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от
5451.72 лв. по фактура № **********/28.11.2008 г. за периода от 28.11.2008 г.
до 31.07.2013 г., сумата за разликата от 3157.65 лв. до 3160.45 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 6375.44 лв. по фактура №
**********/30.12.2008 г. за периода от 30.12.2008 г. до 31.07.2013 г., и сумата
за разликата от 2587.63 лв. до 2589.70 лв., представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 6364.28 лв. по фактура № **********/31.08.2009 г. за
периода от 31.08.2009 г. до 31.07.2013 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЕТ „СЪНИ–СТРОЙ – С.С.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *****, ул. „********” № *, представляван и управляван от С.И.С.
с ЕГН **********, да заплати на ЕТ „ШАЛАВЕРОВ - С.Ш.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „********” № *, представляван и
управляван от
С.С.Ш. с ЕГН **********, сумата 4481.54 лв. /четири хиляди четиристотин
осемдесет и един лева и 54 стотинки/, представляваща направени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: