РЕШЕНИЕ
№ 3680
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20211110161339 по
описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422
и чл.415 ГПК във вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец „С В АД, ЕИК с адрес 1, сграда 2А, срещу ответник В. Н. Б., ЕГН **********,
чрез адвокат М И П - САК, със съдебен адрес с предявен иск и молба до съда да се
произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че ответника дължи
на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 991,46 лева/лв./ главница, представляваща задължения за
заплащане на предоставените услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни
води и пречистване на отпадъчни води потребени за имот на адрес периода 18.2.2020г. -
16.4.2021г., ведно със законна лихва за забава, считано от 28.7.2021г. - дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане задължението, и мораторна лихва в размер на 86,03 лв. за
периода 18.2.2020г. - 16.4.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение /ЗИ/ по ЧГД№ 44447/2021г. на СРС.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът
твърди, че между него и ответника са налице трайно установени фактически отношения,
свързани с предоставянето на ВиК услуги, пораждащи облигационни отношения, които се
уреждат от влезлите в сила на 1.9.2006г. Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите на ВиК оператор „С в “ АД (Общи условия), в сила до 28.8.2016г., приети
по силата на чл.8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
1
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи.
В ИМ се твърди, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за обект,
находящ се За този имот е открит клиентски номер , като за периода от 18.2.2020 - 16.4.2021
г. на база отчетените показания и в изпълнение на разпоредбите от Общите условия на
„Софийска вода“ АД редовно издава ежемесечни фактури за потребените и начислени ВиК
услуги за имота.
Въз основа на издадените фактури за периода 18.2.2020г. - 16.4.2021г. задължението на
ответника по предявения иск възлиза на 1077,49лв., от който 991,46лв.- главница и 86,03лв. -
лихва.
Поради изложеното се моли предявения иск да бъде уважен с присъждане на
разноските в пълен размер, както и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.
8 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ чрез адвокат Михаил Иванов Петров - САК, е подал отговор на
исковата молба /ОИМ/ в срока по чл.131 ГПК, като оспорва предявените в ИМ искове като
неоснователни.
В ОИМ се твърди, че исковете са неоснователни поради недоказване на
обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния водоснабден имот, находящ се в
и поради това той не се явява потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на
ЗРВКУ. Твърди се , че искът на ищеца е недоказан, съответно неоснователен, и поради
факта, че с исковата си молба ищецът не е представени документи (фактури), доказващи
вземането му срещу ответника. В условия на евентуалност, излага твърдение, че искът е
частично основателен.
Посочва, че в приложенията към ИМ, ищцовото дружество не е представило нито
нотариален акт, нито друг актуален документ за собственост, от който да стане ясно на кого
всъщност принадлежи собствеността на процесния имот. Ищецът е представил единствено
справка по партидата на ответника от Агенция по вписванията, за която твърди, че сама по
себе си не представлява документ, удостоверяващ собствеността на процесния имот. В тази
връзка, излага твърдение, че инкорпорираната в нея възбрана на имота, находящ се в
гр.София, жк. „Люлин-3“, бл.346, вх.1, ет.6, ап.23, е наложена погрешка, което се доказва от
факта, че същата е вдигната през 2019г.
На следващо място посочва факта, че ищецът не е приложил доказателство, от което да
стане ясна собствеността на партидата на този адрес, с което да докаже своите твърдения.
Въз основа на предходното, излага твърдение, че не може да бъде прието за доказано, че
ответника се явява потребител на ищцовото дружество по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
ДР на ЗРВКУ. При завеждането на делото не са приложени изходящи фактури, адресирани
до ответника, които би следвало да бъдат издавани ежемесечно от ищцовото дружество и от
които да стане ясно колко точно е размерът на задължението, и всъщност въз основа на
какви документи същото се претендира от ответника. С оглед предходното, излага
2
твърдение, че собствеността на процесната партидата остава недоказана.
Ответникът моли в условията на евентуалност в случай, че съда приеме, че
представената от ищцовото дружество справка удостоверява собствеността му на имота да
обърне внимание, че той е вписван във въпросния документ като съсобственик, притежаващ
1/2 идеални части. С оглед на предходното, в условия на евентуалност, счита, че дължи
плащане на половината от процесиите задължения и с което смята, че искът е частично
основателен.
Ответникът моли съда да постановите ищецът да заплати направените от него разноски
за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява, редовно призован.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично, не се
явява и процесуалния му представител-адвокат по пълномощие. Със списък с разноски с вх.
№58588/25.3.2022г. прави искания за присъждане на разноски по двете производства, а също
изразява становище по същество и представя допълнителни доказателства за два договора за
правна защита.
Съдът, предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са приети следните писмени документи като доказателства – Справка №
294157/15.3.2021г. от Агенция по вписвания по партида на ответника В. Н. Б. за имоти
негова собственост, включително и за ½ ид.ч. от процесния имот /л.6-8/.
Прието е по делото и ЧГД № 44447/2021г. на СРС.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза /л.34-35/, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, като
страните не са я оспорили, се установява, че спорния имот е водоснабден, редовно е
отчитано количеството ползвано вода на база брой обитатели, защото не са поставени
индивидуални водомери, което е задължително по нормативна уредба, като от 17.7.2004г. до
1.11.2012г. е начислявано количество за 4 обитатели на жилището, а след подадено
заявление от 20.11.2012г. от самия ответник за промяна на броя на обитателите считано от
1.11.2012г. се начислява за 2-ма обитатели. За спорния период от 18.2.2020г. до 16.4.2021г.
са начислени на база 2-ма брой обитатели 358,222 куб.м. и 35,555 куб.м. за „общо
потребление“. Дължимата сума за спорния период е в размер на 991,46 лв. за потребена
вода, а лихвата за забава възлиза на сумата 86,03 лв., като за имота е разкрита партида с кл.
№ ********** с титуляр ответника В. Н. Б..
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
3
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение по
чл.414 ГПК при проведено предхождащо заповедно производство.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задълженията си за доставяне на услуги. Ответникът от своя страна е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже своите
възражения, които е навел с отговора, че не дължи заплащане на претендираните суми от
ищеца.
В разглеждания случай съдът достига до извод, че страните са били във валидни
облигационни отношения, доколкото ответника е абонат на ищеца и за него е открита
партида за процесния период за процесния имот описан в ИМ, който като собственост
фигурира в Агенция по вписвания. Следователно възражението на ответника, че не е абонат
на ищеца и че между страните липсват облигационни отношения е неоснователно и не
следва да се взема предвид при установяване на вземането. Отделно от това ако ответника
твърди, че е собственик само на 1/2ид.част следва да представи доказателства за това. Дори
имота да е СИО, то партидата се открива само на единия от съпрузите. Трайна практика в
Р.България е, че партиди за имоти СИО се откриват на името на единия съпруг, което не
води до разделност на задълженията към дружествата доставящи услуги за имота/като
водоснабдяване, канализация, ел.захранване, топлофикация и подобни/. Поради това съдът
достига до извод, че ищеца доказва, че за процесния период ответника е абонат и
следователно дължи плащане за предоставените му услуги.
В тежест на ищеца е да докаже какъв е размера на дължимите суми от свой абонат, в
случая ответника, предвид оспорването на исковете от последния, като е следвало да обори
твърденията на ищеца и да докаже възраженията, които е навел. Това не е сторено в
настоящото производство.
Доколкото ответникът не доказва правоизключващите си възражениея, а в същото
време ищеца представя доказателства за предоставена услуга в посочените размери по ИМ и
в описания период, то претенциите му се явяват доказани. Само за допълнение следва да се
посочи, че самия ответник е имал неправомерно поведение, защото не е монтирал
необходимите индивидуални водомери за имота си, а никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение.
От заключението на приетата експертиза се установява, че ищеца правилно е начислил
дължимите суми с оглед приложимата за това методика, като все още няма монтиран
индивидуален водомер за отчитане на потреблението в самия обект.
Не на последно място следва да се отбележи, че самия ответник е подал заявление за
намаляване на броя на обитателите от 4-ма на 2-ма във връзка с начисляването на дължими
суми за ползвана услуга предоставяна от ищеца за процесната партида, което също доказва,
че с действия извършени извън процеса всъщност ответника признава качеството си на
абонат и наличието на облигационно отношение с ищеца за процесния имот с посочения
клиентски номер и адрес, който е собственост на самия ответник.
4
Предявените искове за главница са основателни, а доколкото ответника не е заплатил
своевременно дължимите суми по издадените му фактури, подробно описани в приетата по
делото комплексна експертиза, то е изпаднал в забава, затова и иска за лихви се явява
основателен, т.е. исковете подлежат на уважаване.
По отношение на размера на иска за главница и за лихви, същите са доказани с
изготвената и приета комплексна експертиза за сумите по претенцията по ИМ и по ЗИПЗ от
23.8.2021г. издадена по ЧГД№ 44447/2021г. на СРС.
Поради всичко изложено исковете на ищеца подлежат изцяло на уважаване в
предявените размери.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, на ищеца следва да се присъдят разноски по реда на чл.78,
ал.1 ГПК, като съдът присъжда обща сума от 475,00 лева, от които 75,00лв. за доплатена ДТ
за исковото производство, 300,00лв. за депозит за приетата експертиза и 100лв. за
юр.к.възнаграждение в минимален размер съгласно чл.25 от Наредба за заплащане на
правната помощ и чл.78, ал.8 ГПК. Съдът следва да присъди и сторените разноски в
заповедното производство от 75,00 лева сторени от ищеца по ЧГД № 44447/2021г. на СРС.
Списък с разноски ищецът не е представил, но такъв по реда на чл.80 ГПК представя
ответника /лист 31 от делото/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец „СО В АД, ЕИК с адрес
сграда 2А, и ответник В. Н. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, жк.Люлин-3, бл.346,
вх.1, ет.6, ап.23, със съдебен адрес гр. чрез адв.М И П - САК, че ответника дължи на
ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ - 991,46 лева/лв./ главница, представляваща задължения за
заплащане на предоставените услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни
води и пречистване на отпадъчни води потребени за имот на адрес за периода 18.2.2020г. -
16.4.2021г., ведно със законна лихва за забава, считано от 28.7.2021г. - дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане задължението, и мораторна лихва в размер на 86,03 лв. за
периода 18.2.2020г. - 16.4.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение /ЗИ/ по ЧГД№ 44447/2021г. на СРС, на основание чл.422 и чл.415 ГПК
във вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Н. Б., ЕГН **********, с адрес , със съдебен адрес САК, да заплати
на „С В “ АД, ЕИК *********, с адрес , СУМАТА от 475,00 лева сторени разноски от
ищеца по настоящото исково производство и СУМАТА от 75,00 лева сторени разноски от
ищеца по ЧГД № 44447/2021г. на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на ответника на съдебен адрес, а на ищеца по
електронен път ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6