Решение по дело №1941/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1316
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Илиана Станкова
Дело: 20221100901941
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1316
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Илиана Станкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20221100901941 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278
ГПК.
Образувано е по жалба на „К.П.“ ООД срещу отказ №
20220928180127/04.10.2022 г. на длъжностно лице при Агенция по
вписванията за вписване в Търговския регистър по партидата на
жалбоподателя прехвърлянето на дружествени дялове от съдружника М.М. –
Германия на съдружника „КИЦ П.“ ГмбХ, HRB 94295. Отказът е мотивиран с
обстоятелствата, че представеният договор за прехвърляне на дружествени
дялове не е с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени
едновременно, като и че не е представено удостоверение за актуално
състояние, ведно с апостил, на едноличен търговец М.М., тъй като
приложеният документ е от 2017 г., което удостоверение да доказва
идентичност на вписания в регистъра М.М. с Х.Г.М..
Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен. Сочи, че
представеният договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен в
Германия, е сключен във форма, която отговаря на изискването за
едновременна заверка на подписите и съдържанието, тъй като немският закон
поставя изискване винаги при заверка на подписите да се заверява
съдържанието, посредством оставяне на съхранение на препис от документа
при нотариуса. Твърди, че М.М. е особена правна форма на извършване на
търговска дейност в Германия най-близка до едноличния търговец по
българското право, но не идентична с нея и същата не подлежи на вписване в
регистър, поради което е невъзможно представянето на удостоверение за
актуално състояние. Сочи, че в удостоверение, представено по фирменото
дело, от 29.09.2020 г. фактът, че Х.Г.М. действа като едноличен търговец
М.М. е удостоверен от нотариус.
1
Жалбата е основателна.
С аргумент от чл. 21, т. 5 ЗТР, предпоставка за вписването е
представянето на доказателства за формалното (от външна страна)
съответствие на заявените за вписване обстоятелства (на фактическия състав
по тяхното осъществяване) със закона. Когато предмет на вписване е
прехвърляне на дружествен дял, то регистърната проверка обхваща и
изследване на договора за продажба от външна страна – е ли продавачът
притежател на продаваните дялове съгласно актуалното вписване в
Търговския регистър и спазена ли е изискуемата от закона форма за
прехвърлянето.
Съгласно чл. 58, т. 6 вр. чл. 56, ал. 1 КМЧП относно придобиването на
членство в юридическо лице се прилага правото на държавата по регистрация
на дружеството. Следователно, при придобиване на членство в процесното
дружество се прилагат правилата на Търговския закон на Република
България, независимо дали придобиващият членството е чужд гражданин и
независимо от мястото на сключване на договора за придобиване на
дружествени дялове (разпоредбата на чл. 58 КМПЧ е специална спрямо
сочената от жалбоподателя разпоредба на чл. 61 КМПЧ). Т.е. за валидността
на договора се прилага чл. 129, ал. 2 ТЗ, а именно – същият следва да бъде
сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи и съдържание.
В настоящия случай положените върху договора подписи са
удостоверени от д-р К.Х., нотариус в Г. А. М., съгласно положения апостил.
Според § 45 на Закона за нотариалните удостоверения, приет 1969 в
Германия /легализиран превод, приложен към делото/ първообразният
документ /оригиналът/ на нотариално завереният документ остава за пазене
при нотариуса, освен ако е необходимо да бъде предаден. Според ал. 2
първообразният документ /оригиналът/ се предава, ако се обоснове правна
нужда от използване на оригинала в чужбина и ако всички лица, които имат
право да получат копие от този документ, дадат съгласието си за това. В този
случай, оригиналът се скрепява с печат, а при нотариуса са съхранява за
пазене вторият екземпляр /препис/ и върху него са отбелязва на кого и на
какво основание е предоставен първообраза, като в този случай вторият
екземпляр замества оригинала.
Според разпоредбата на чл. 590, ал.2, вр. с ал. 4 от Гражданския
процесуален кодекс на Р.България при едновременно удостоверяване на
подписите и съдържанието на документ молителят трябва да представи два
или повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват пред
нотариуса и след удостоверяването на подписа и съдържанието единият
екземпляр се подрежда в специална книга, а другите се предават на молителя.
При съпоставка на националната норма за едновременно
удостоверяване на подписа и съдържанието на документ с разпоредбата на
§45 от немския Закон за нотариалните удостоверения съдът намира, че при
нотариално удостоверяване на подписа на документ според немското право то
задължително е съпроводено и с удостоверяване съдържанието на документа
чрез изискването за съхраняване на оригинала.
На следващо място, към заявлението е представено удостоверение от
26.06.2017 г. на чуждестранните власти, че д-р Х.М. е регистриран под
данъчен номер 9231/251/30313, който е идентичен на регистрирания в
търговския регистър съдружник в дружество „К.П.“ ООД М.М. – Германия.
2
Истинността на заявените обстоятелства е потвърдена с декларация по чл. 13,
ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, както и е удостоверена в удостоверение, представено по
фирменото дело от 29.09.2020 г..

При тези факти настоящият състав счита, че исканото вписване следва
да бъде извършено. Действително, чл. 21, ал. 3, т. 4 от Наредба 1/2007 г.
предвижда, че към заявлението следва да се приложи документът,
установяващ съществуването на юридическо лице - съдружник, и
удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон, ако
юридическото лице не е учредено по българското право и не е вписано в
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
При разумното тълкуване на разпоредбата обаче следва да се приеме, че
удостоверение за актуално състояние не трябва да се представя всякога, а
само когато такова въобще не е представяно по партидата на дружеството или
представеното не отразява вече актуалните данни относно правосубектността
или представителството.
В настоящия случай от представените документи се установява, че в
Германия Х.Г.М. действа като едноличен търговец М.М. и предвид характера
на формата, под която се осъществява дейността, липсва съмнение за
настъпила промяна в правосубектността на този съдружник.
Няма нормативно основание да се счете, че представеното
удостоверение от 2017 г. и от 2020 г. има определен срок за валидност,
поради което и щом липсва съмнение за настъпили промени след датата на
издаването им, то същите следва да се счетат за актуални и към момента на
вземане на процесното решение. Нещо повече - този факт е потвърден и по
посочения в чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ начин, предвиден именно за
удостоверяване на отрицателните факти (липса на промяна), относими към
съответното регистърно производство.
Поради изложеното обжалваният отказ следва да бъде отменен и трябва
да се укаже извършване на процесното вписване.
Поради изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ № 20220928180127/04.10.2022 г. на длъжностно лице
при Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър по партидата
на жалбоподателя на прехвърлянето на дружествени дялове от съдружника
М.М. – Германия на съдружника „КИЦ П.“ ГмбХ, HRB 94295 и УКАЗВА на
Агенция по вписванията да впише по партидата на „К.П.“ ООД, ЕИК ****,
заявените със заявление вх. № 20220928180127/28.09.2022 г. обстоятелства.
Решението е окончателно.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3