Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-330 12.03.2021 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На двадесет и седми
октомври две
хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНСКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 743 по описа за
2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от С.И.Л., ЕГН**********, с
адрес: гр. Бургас, к/с ,,Меден Рудник“ бл.446, вх.1, ет.3, чрез назначения
особен представител - адв. Стоян Стойчев - БАК, против Решение № 139 от
13.01.2020 г., постановено по гр. дело № 1985/2019г. по описа на Районен съд -
Бургас, с което е признато за установено, че ответникът дължи на
,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. ,,Победа“, ул. ,,Генерал Владимир Заимов“ №3,
представлявано от Ганчо Тенев, сумите от 169.88 лева(сто шестдесет и девет лева
и осемдесет и осем стотинки/ - неплатена стойност на предоставени В и К услуги
- доставена, отведена и пречистена вода в периода от 18.12.2015г. до
16.09.2018г. до имот с аб.№952562 в гр.Бургас, ж.к. ,,Меден Рудник“ №446, вх.1,
ет.3, ап.ляв, сумата от 19.06 лева(деветнадесет лева и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
26.02.2016г. до 15.11.2018г., законна лихва от 22.11.2018г. - датата на
подаване на заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №4436/23.11.2018г. по
ч.гр.д.№8660/2018г. на Районен съд - Бургас.
Със същото решение, С.И.Л., ЕГН**********
е осъден да заплати на ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сторените по делото
съдебно – деловодни разноски.
Недоволство от така постановеното
съдебно решение в отхвърлителната част, изразява въззивникът, като намира
същото за неправилно и необосновано. Излага подробни съображения. Иска отмяна
на първоинстанционния съдебен акт.
В срока, предвиден в ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - ,,Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, чрез гл. юрисконсулт Златева, с който се оспорват наведените
с въззивната жалба доводи. Иска се потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Претендира
се присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Бургас са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1,
т.2, вр.чл.47, ал.5 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото е
образувано първоначално по подадено от въззивника заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. Т. Л. и П.П.Л.. Районен съд – Бургас
е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №4436 от 23.11.2018 г. по
ч.гр.д. №8660/2018г., с която е разпоредил длъжниците да заплатят разделно на кредитора
сумата от 339,76 лв., представляваща сбор от неплатени задължения за доставена,
отведена и пречистена вода за абонатен №952562 за периода от 18.12.2015 г. –
16.09.2018 г., ведно с мароторна лихва в размер на 38,12 лв., изчислена за
периода от 26.02.2016 г. до 15.11.2018г., законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението на 22.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и деловодни разноски по делото, като е посочил, че всяка от
страните дължи половината от сумата. Длъжницата е уведомена за издадената
заповед за изпълнение, поради което срещу нея не е предявен иск по чл.422 от ГПК. Длъжникът Л. не е намерен на посочения адрес, поради което в срок е
депозираната искова молба от кредитора. На длъжника е назначен особен
представител.
Пред първата съдебна инстанция е
разпитан свидетел – инкасаторката П.У., назначена е съдебно-икономическа
експертиза за определяне на дължимите суми по издадените фактури, лихвата за
забава и редовността на воденото от въззиваемото дружество счетоводство. Съдът
е изяснил делото от фактическа страна, събрал е нужните доказателства и е
стигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, която на
основани ечл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба въззивникът
чрез назначения му особен представител твърди, че ищцовите претенции не се
установяват и доказват по несъмнен начин по размер в хода на производството
пред първата инстанция. Твърди се, че задълженията са нереални в една част и не
отговарят на действителното положение. Инкасаторката е отчитала стойностите, но
по думите й рядко е влизала в жилището на въззивника, тъй като същият не е
осигурявал достъп за отчет на данните. В този смисъл се твърди, че подадените
към дружеството и счетоводството му от служителката данни не отразяват реални
размери на ползваните услуги. Според страната не във всички случаи служителите
на дружеството са подавали реално установени непосредствено от тях конкретни
данни за ползвани количества вода, поради което не се установява кои данни са
залагани служебно на база на предходни измервания и кои от тях са конкретно
констатирани. Поради поставяне под един знаменател на спорни и безспорни
вземания на дружеството, страната счита, че решението не е мотивирано и не
отразява действителното положение по делото.
Настоящата съдебна инстанция
счита направените оплаквания за неоснователни. По делото са представени
справка-извлечение, фактури съставени от дружеството и посочените по-горе
доказателства, от които се установява, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение. Въззивникът е потребител на питейна вода от
дружеството, разкрита му е партида №952562, през процесния период от 18.12.2015
г.- 16.09.2018 г. за който са издадени фактури от дружеството въззивникът е
ползвател на битово водоснабдяване, отчитането на показанията на водомерите е отразявано
чрез мобилно устройство, а при реален отчет – инкасаторката е влизала в
апартамента, маркирала е баркода и е записвала данните. Служебният отчет е от
предходни месеци и е извършван пропорционално, видно от показанията на
свидетелката Узунова. При това положение и с оглед събраните доказателства
съдът намира, че предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е основателен и
доказан. Налице е неизпълнение на парично задължение, което към момента не
погасено. Това налага обжалваното решение да бъде потвърдено.
Що се отнася до направените по
делото разноски, съдът намира, че на въззиваемото дружество „В и К“ ЕАД се
дължи сумата от 200 лева: 100 лева – възнаграждение за назначения особен
представител и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 139 от 13.01.2020 г.,
постановено по гр. д. № 1985/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА С.И.Л., ЕГН**********, с адрес: гр. Бургас,
к/с ,,Меден Рудник“ бл.446, вх.1, ет.3, ДА ЗАПЛАТИ на ,,Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. ,,Победа“, ул. ,,Генерал Владимир Заимов“ №3, представлявано от
Ганчо Тенев, сумата от 200 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.