№ 121
гр. Велико Търново, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
Диана Василева
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Д. Янк. Л.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20234000600244 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по Глава ХХІ от НПК.
С присъда №17/12.04.2023г. ПОС по НОХД№609/2021г. е постановил:
Признава подсъдимия Т. Р. П. за виновен в това, че на 29.12.2019г. в гр. Плевен
причинил по непредпазливост смъртта на А. Н. Д., вследствие на умишлено
нанесена на 25.12.2019г. тежка телесна повреда, изразяваща се в черепно-
мозъчна травма, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно
за живота, поради което и на основание чл. 124, ал.1, предложение 1, във
връзка с чл. 128, ал. 2, предложение последно и чл. 54 от НК го осъжда на
четири години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
определя първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното на
подсъдимия Т. Р. П. наказание в размер на четири години лишаване от свобода.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. Р. П. да заплати на гражданския ищец Н. Р. Д.
от гр. Плевен сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, за претърпените
в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди заедно със
законната лихва, считано от 29.12.2019г. до окончателното й изплащане, като
гражданския иск в останалата част – до размера на сумата 200 000 /двеста
хиляди/ лева, отхвърля като недоказан.
Съдът се е произнесъл и по разноските по делото.
1
Недоволен от постановената присъда е останал подс. Т. Р. П., подадена
чрез адв. Д. Ц., като обжалва Присъда №17/12.04.2023г. по НОХД №609/2021г.
по описа на Окръжен съд-гр.Плевен, с твърдения за неправилност,
необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и на закона и явна несправедливост. Във връзка с тези твърдения се иска
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Недоволен от постановената присъда е останала Н. Р. Д. в качеството на
граждански ищец и частен обвинител, като обжалва присъдата чрез адв.А. К..
В жалбата се излагат оплаквания относно размера на наказанието, определено
на подсъдимия, като се твърди, че същото е занижено.
В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия Т. Р.
П., адв. Д. Ц. моли да се приеме, че следва да бъде оправдан подсъдимия по
повдигнатото му обвинение с оглед начина на разследване и процесуалните
нарушения. Иска се също да се върне делото на фазата на досъдебно
производство, за да се повдигне обвинение на реалния извърши на
инкриминираното деяние.
В съдебно заседание подсъдимия Т. Р. П. поддържа казаното от
защитника си и иска да бъда оправдан, по обвинението за причиняване на
тежка телесна повреда, за нанасяне на шамар, който не отрича, че го има.
Твърди, че с един шамар който е бил нанесен инстинктивно, не е имал никакъв
умисъл, опитал се е да разреша спора с приказки. Твърди, че не може да
опише колко съжалява за станалото.
В съдебно заседание процесуалният представител на гражданския ищец
и частен обвинител Н. Р. Д., адв. А. К. поддържа подаденото писмено
допълнение към въззивната жалба и доводите, които са изложени в него.
Поддържа казаното от прокурора, че това заключение съдържа голяма доза
хипотетичност и теоретични изчисления, които няма как да бъдат възприети
изцяло без да са събрани други доказателства в същата насока.
В съдебно заседание гражданския ищец и частен обвинител Н. Р. Д., не
се явява за изразяване на становище.
Представителят на ВТАП излага съображения, че като цяло жалбата е
неоснователна. Правилно съдът е обсъдил съдебната практика, тъй като ако
даден деец нанесе телесна повреда, от която след време настъпи тежка или е
налице причинно-следствена връзка, ще отговаря за по- тежката съобразно
принципа на чл.11 ал.5 от НК, която регламентира това, че законът
квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на
допълнителни обществено опасни последици. Ако не се изисква умисъл за
тези последици деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по
отношение на тях е действал непредпазливо. В конкретния случай е
установено, че нанесената телесна повреда лично от подсъдимия на
пострадалия е лека по смисъла на НК, но вследствие на този удар
непосредствено след това пострадалият е получил тежка телесна повреда,
поради което не е допуснато нарушение на материалния закон. В конкретната
2
ситуация са налице и доказателства за това, че в процеса на падане на тялото
на пострадалия същото е променило своето въртеливо движение преди
съприкосновението със земята, като по отношение на това обстоятелства са
изводими от изслушаната експертиза. Тази експертиза е направена въз основа
на видеозаписи, и е направен извод за това че свидетеля А., променил
ротационното движение на тялото на пострадалия. От депозираните
заключения е видно, че вещите лица биха могли само да констатират и са
констатирали движение на лявата ръка на това лице към средната дясна част
на тялото на пострадалия, като не може да бъде определено дали ръката е
свита в юмрук или е отворена като в захват, като не е възможен категоричен
извод, а и не е направен такъв в самото заключение, дали така нареченото от
тях второ силово въздействие е предприето с цел запазване на тялото, дали е
направено с цел допълнителен удар или с някакви други цели. И от
заключението на вещите лица е възможен извод, за това че това така
нареченото от тях второ силово въздействие, е напълно възможно да е било
предприето с цел хващане на падащото лице, което да не е било и успешно, а
което да е породило и допълнително завъртане на лицето. Но така или иначе и
от изслушаните експерти не са възможни изводи относно характера и
естеството на това възможно допълнително второ силово въздействие. Освен
това за него няма никакви медицински доказателства. Няма никакви
допълнителни доказателства съдържащи обяснения на лица или свидетелски
показания и всички тези изводи относно това въздействие и връзката му с
предмета на разследване, се прави въз основа на детайлна разбивка на
видеозапис. Качеството на видеозаписа, предвид техническия носител,
предвид разстоянието, от което е направен не е възможно да охарактеризира
точното въздействие, т.е. точния начин и подход на това трето лице.
Обжалваната присъда е правилна и законосъобразна относно изводите за
виновност, а предвид и данните за неговото съдебно минало и личността и
липсата на противоправни прояви, наложеното наказание е справедливо
определено.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на
страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата.
Жалбата на подс. Т. Р. П., е подадена чрез адв. Д. Ц. в предвидения от
закона срок и от активно легитимирано лице, поради което следва да се
приеме, че е процесуално допустима.
Жалбата на частния обвинител и граждански ищец Н. Р. Д., чрез адв.А.
К. е подадена в предвидения от закона срок и от активно легитимирано лице,
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.
По основателността на жалбите.
За да постанови присъдата си ПОС е приел следната фактическа
обстановка, която се приема и от настоящата инстанция, с корекциите,
3
които изрично се посочват по-долу:
Подсъдимият Т. Р. П. е роден на 09.07.1994 г. в град Плевен, но живее и
работи в гр. София. Завършил е висше образование, не е женен и до момента
не е осъждан.
На 25.12.2019 г., в късния следобед, подсъдимият Т. Р. П. и свид. И. К. А.
се придвижили с лекия автомобил на А. до ******* в гр. Плевен. И. А.
паркирал автомобила на място, намиращо се близо до ул. „Битоля“ № 1, вход
„В“, в който живеела приятелката му - свид. С. Т. П.. А. влязъл във входа и
посетил жилището на П.. След няколко минути излязъл от входа на жилищния
блок, като водел на повод кучето на С. П., порода „Джак Ръсел териер“. А. дал
кучето на подсъдимия, за да вземе от багажника на автомобила си играчка за
животното. В този момент от входа на блока излязъл пострадалият А. Н. Д..
Насочил се към И. А. и Т. П. и им наредил да преместят лекия автомобил от
мястото, на което е паркиран, тъй като паркомястото било негова собственост.
По този повод между тримата възникнал словесен спор, придружен с
отправена от пострадалия закана за саморазправа, ако МПС не бъде
преместено на друго място. След малко А. Д. тръгнал надолу по улицата.
Докато се движил, подсъдимият и И. А. продължавали да му говорят.
Пострадалият спрял и се обърнал, а Т. П. ръкомахал към него да се върне
обратно. Д. се върнал при подсъдимия, който държал повода на кучето с
лявата си ръка, и ритнал животното с крак. Тогава Т. П. му нанесъл силен удар
с дясната си ръка/която била отворена, а не в юмрук-корекция от ВТАС/, който
попаднал в лявата половина на главата на пострадалия. Вследствие на удара,
А. Д. паднал по гръб на пътното платно и останал да лежи неподвижен. /Това
изречение не се приема по този начин от настоящия състав на ВТАС/
Последното изречение прието от ОС-Плевен се променя по следния
начин: Вследствие на удара, А. Д. започнал да пада надясно и леко
напред, като междувременно докато падал, бил ударен в областта на
гърдите от свидетеля И. А.. Този втори удар върху пострадалия, нанесен
от св.А., променил траекторията на падане назад. В резултат на двата
удара, първия от подсъдимия, а втория от свидетеля А. А. Д. паднал по
гръб на пътното платно и останал да лежи неподвижен. Подсъдимият Т. П.
се приближил до пострадалия и с крак преобърнал тялото на Д. на лявата му
страна.
Действията на подсъдимия били забелязани от свидетелите М. Е. Г., Е.
И. Г. и Т. В. Г.а, които веднага се притекли на помощ на пострадалия и се
обадили на телефон 112. Пред М. Г. подсъдимият признал, че е ударил А.
Д., защото той ритнал кучето. Докато Таня Г.а оказвала помощ на
пострадалия, И. А. напуснал мястото на инцидента с лекия си автомобил.
Малко след него това сторил и Т. П..
На мястото на произшествието пристигнал екип на ЦСМП-Плевен,
който настанил А. Д. в линейка и го транспортирал до Спешно приемно
отделение на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД-Плевен. Пострадалият бил
4
приет в безсъзнание в това отделение, а малко по-късно бил настанен за
лечение в интензивното отделение на болницата. Въпреки положените усилия
и проведеното лечение, на 29.12.2019 г. А. Д. починал в болничното
заведение.
Фактическата обстановка ПОС е приел при следния анализ на
доказателствата:
Правилно ОС-Плевен приема, че от назначената по делото
съдебномедицинска експертиза на труп №128/2019 става ясно, че при огледа,
аутопсията на трупа, лабораторните изследвания и от медицинската
документация за А. Д. е установено, че той е получил черепно-мозъчна травма
- кръвонасядане по лигавицата на долната устна, охлузване и кръвонасядане
на тила, подлежащо счупване на черепа, излив на кръв между меките мозъчни
обвивки, контузия на големия и малкия мозък, усложнения - мозъчен оток и
мозъчна смърт /дифузен мозъчен инфаркт/. При аутопсията е констатирано и
състояние след донорска експлантация /оперативна рана на корема, липса на
черния дроб и бъбреците/. Черепно-мозъчната травма е довела до
разстройство на здравето, с опасност за живота, която е била постоянна - от
получаването на увреждането до настъпването на смъртта, и представлява
тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 НК. При наличните по
делото данни смъртният изход е бил неизбежен. Черепно-мозъчната травма е
резултат от падане от собствен ръст и удар на тилната част на главата върху
земята. Причината за падането е удар с ръка в лицето от подсъдимия/Но с
допълнително удряне от св.А., като удара в тилната част на главата върху
земята е резултат от двата удара-бел.ВТАС/. При аутопсията не са установени
други травматични увреждания в лицевата област, освен кръвонасядането по
лигавицата на долната устна, което може да бъде получено по съобщения
начин.
Правилно също така ОС-Плевен посочва, че медицинските действия на
персонала на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД-Плевен са били
навременни и правилни. Пострадалият е транспортиран своевременно от
местопроизшествието до Спешно приемно отделение, където е извършено
диагностично уточняване /лабораторен минимум, образно изследване на
главата, консултация с неврохирург/, след което е приет в сектор за
интензивно лечение.
Правилно е посочено и това, че смъртта на А. Н. Д. е пряка
последица от черепно-мозъчната травма, настъпила по механизма на
прогресиращ мозъчен оток с последвала мозъчна смърт /дифузен
мозъчен инфаркт/. При аутопсията на трупа на пострадалия са установени и
допълнителни травматични увреждания, подробно описани, които не е нужно
да се повтарят.
Правилно ОС-Плевен се е позовал и на заключението на назначената по
делото допълнителна съдебномедицинска експертиза на труп №128/2019.
Правилно е прието, че черепно-мозъчната травма на А. Д. е в пряка причинно-
5
следствена връзка и последица от нанесения удар в главата. Ударът, нанесен от
подсъдимия е бил с достатъчна сила, за да повали Д. на земята, но както се
посочи по-горе от състава на ВТАС, конкретното падане и получената травма
е резултат и от удара нанесен от св.А..
ОС-Плевен посочва, че ако се игнорира получената черепно-мозъчна
травма, хипотетични последици от удара в главата са болка и страдание,
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Под хипотетични се има предвид
предполагаеми, който въпрос не беше изяснен категорично и с назначената
пред ВТАС комплексна съдебно–медицинска и физическа експертиза.
Последната също предполага възможност за загуба на съзнание в резултат
само на удара от подсъдимия/не и от падането/ т.е. средна телесна повреда, но
не твърди със сигурност. Единственото сигурно твърдение е че е налице болка
и страдание т.е. причиняване на лека телесна повреда извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. В тази насока в.л. Я. К. посочва в с.з. на 16.09.2024г. л.3
долу от съдебния протокол, че “със сигурност можем да приемем, че е
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, тъй като
за втория признак-загуба на съзнание, нямаме събрани данни.“
Правилно ОС-Плевен се е позовал и на видео-техническата експертиза,
от която е видно, че: При изследването на представения оптичен носител CD-
R „НР“ се установява, че той съдържа в основната си директория един файл,
записан в специализиран за файлове, съдържащи видеозапис, формат AVI;
При прегледа на съдържанието на видеофайла със специализиран софтуерен
видео-плейър, е установено, че той съдържа видеозапис, заснет с едно
заснемащо устройство /статична камера/ с вкопиран надпис „САМ 1“. …Тайм-
кодът, вкопиран в изображението, не се прекъсва и не са установени следи от
манипулация /намеса върху записаната информация/. Няма методика, по която
да се установи дали системното време съвпада с астрономическото време; На
видеозаписа има заснети седем лица, чиито действия са илюстрирани с кадри,
експортирани от видеозаписа, подредени в хронологичен ред във фото-
приложение в изследователската част на заключението. Ракурса на камерата
спрямо заснетите обекти, ниската разделителна способност на заснемащото
устройство, получената ниска резолюция на изследваните изображения,
съчетана с недостатъчна запълненост на кадъра от заснемания обект, водят до
загуба на детайли в изображението и не позволяват отграничаване на общи и
частни идентификационни признаци, което прави изображенията негодни за
провеждане на сравнително лицево-идентификационно изследване.
Извлечените фотокопия могат да се ползват за евентуално разпознаване.
Във връзка с тази експертиза настоящия състав на ВТАС постави
допълнителна задача на вещото лице, от която се установи, че множество
кадри в първоначалната експертиза са пропуснати. Най-съществените от тях
бяха възпроизведени и по-конкретно нанасянето на удара от подсъдимия и
нанасянето на удара от св.А., който беше коментиран по-горе и който е
обсъден от назначената пред ВТАС КСМФ Експертиза.
6
Правилно също така ОС-Плевен се е позовал и на назначената повторна
съдебна психолого-психиатрична експертиза/назначената на досъдебното
производство не е възприето от ПОС поради това, че приема едностранчиво,
че пострадалия е бил в алкохолно опиянение, за което няма достатъчно
доказателства/, от която е видно, че подсъдимият е клинично психично здрав.
Той е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи, тъй като по време на инкриминираното деяние не е бил с
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. По време на
инкриминираното деяние Т. Р. П. не е бил в състояние на физиологичен афект.
От медицинска гледна точка не е възможно да се подкрепи хипотезата, че
извършеното от П. деяние се дължи на уплаха или смущение.
Още вещите лица посочват, че независимо от личността на
освидетелствания и липсата на тенденции да реагира с физическа агресия при
достатъчна външна провокация, създалата се ситуация е надхвърляла
възможностите му за справяне и вземане на по-целесъобразни решения. При
силно фрустриращо събитие, рязкото натрупване на емоционални реакции
надхвърля индивидуалния му праг на поносимост и освобождава взривна
агресивна реакция.
Според експертите личността на Т. П. е хармонично структурирана. Той
е със стремеж към доверително, откровено взаимодействие с околните,
съчетан с високо ниво на самокритичност. Показва чувствителност, ранимост,
нетолерантност към провала. Не толерира грубост, лесно се уязвява. Налице е
стремеж към идентификация със социалните изисквания, конформизъм,
съобразяване, сдържаност, предпазливост в поведението. Също така вещите
лица посочват, че у освидетелствания не се констатират повишени агресивни
и враждебни тенденции. Слаба е склонността към физическа и вербална
агресия. Не е налице предразположение към употреба на индиректна агресия,
опозиционно поведение, агресивна раздраза. Обективира се висок
фрустрационен индекс, със слабата вероятност за външна експресия на гнева.
ПОС, както и настоящата инстанция приема фактическата обстановка и
на база показанията на разпитаните свидетели Д. А. Д., Н. Р. Д., И. Ц. Д., Я. П.
Я., Е. Ф. А., М. Е. Г., Е. И. Г., Т. В. Г.а, В. О. А., Х. З. Ш., А. Б. А., Ц. Ж. И.а, А.
И. М., Б. П. П., Б. М. М., Б. Н. С., А. А. Й.- М., Ц. Г.а П., М.а К. Р., Л. К. Т., Г.
Ц. П.а, Б. В. Ш., К. К. Ц., М. Т. Х., Р. И. М.а, А. С. М., отчасти на показанията
на разпитаните свидетели И. К. А., С. Т. П. и Г. Б. В., заключенията на вещите
лица доц. д-р С. Д. К., доц. д-р Д. П. Д., В. С., д-р Л. З. Т., д-р И. Г. В. и А. П.
И., както и на база събраните по делото писмени и веществени доказателства.
ОС-Плевен подробно е обсъдил показанията на посочените по-горе
свидетели и обосновано е приел, че подсъдимия е нанесъл удар на
пострадалия, така както е описано във фактическата обстановка. В тази насока
според настоящата инстанция са показанията на свидетелите, които могат да
бъдат определени в две категории – очевидци и свидетели изнасящи
производни доказателства за главния факт на доказване. Очевидци на самия
7
удар са св.Е. Г., който в разпита на 16.12.2021г. заявява: „Момента на удара го
видях. Срещу А. бяха две момчета, които си приличаха на външен вид. Имаше
куче, те го държаха с една верижка. Едното момче държеше кучето, то се
увиваше около краката на другото момче. Едното момче удари А. и той падна
по гръб. Удари го с гола ръка. Инцидента го наблюдавах от 8 до 9-10 метра
приблизително.“ Друг очевидец, но правилно отчетен от ОС-Плевен, като
заинтересован в полза на подсъдимия е св.И. А.. Този свидетел заявява в
разпита на 16.12.2021г: „Мъжът изрита кучето и посегна да удари Т., обаче
тъй като Т. беше по-бърз и рефлексите му бяха по-бързи в тази ситуация, Т.
удари човека с шамар в челюстта и той падна на земята. Човекът падна на
земята назад.“ Въпреки, че този свидетел е лично заинтересован в полза на
подсъдимия сочи факта на удара, макар и в по-различна ситуация, която не
отговаря на действителността. Представя по-различна ситуация, в смисъл
оправдава нанесения удар от подсъдимия, но важното е, че твърди, че има
такъв нанесен удар. Показанията на тези двама очевидци кореспондират
напълно с видео-техническите експертизи изготвени както на досъдебното
производство, така и пред ВТАС, тъй като на извлечените снимки се вижда
нанесения удар от подсъдимия. Тези показания кореспондират и с видео
записа, приложен по делото от случайна камера, който е установено, че не е
манипулиран/отразено е от експерта, както се посочи по-горе/.
На фона на горното нанесения удар от подсъдимия по начина описан в
изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнено доказан с преки
доказателства, които освен това са и подкрепени от вещественото
доказателство видеозапис и видео-техническата експертиза и производни
свидетелски показания. Последните са на другата група свидетели И. Я., Я. Я.,
М. Г., Х. Ш., които депозират производни показания, че подсъдимия веднага
след деянието е казал, че е ударил пострадалия. Подобни производни са
показанията на св.С. П., която съобщава за това, че подсъдимия е ударил
пострадалия, но това е чула от св.И. А.. Въпреки, че са производни тези
показания следва да се отчетат, като подкрепящи преките такива, обсъдени
по-горе.
Освен горното следва да се подчертае, че нанесения удар с шамар на
пострадалия не се оспорва и от подсъдимия. Последният оспорва извода, че е
нанесъл умишлено тежка телесна повреда.
Във връзка с нанесения удар на пострадалия спорен момент по делото е
за характера на умишлено нанесената телесна повреда, от която е настъпила
смъртта на пострадалия. Диспозицията на чл.124 ал.1 от НК регламентира три
варианта на непредпазливо причиняване на смърт – в резултат на тежка,
средна и лека телесна повреда. Обвинението и постановената присъда от ОС-
Плевен приемат, че е налице нанасяне и умисъл за нанасяне на тежка телесна
повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, довела до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота. Установената черепно-мозъчна
травма, обаче е резултат от удара в земята на тилната част на главата на
пострадалия, при падането назад на същия. Няма как да се приеме, че
8
подсъдимия умишлено е причинил тежка телесна повреда на пострадалия.
Това е така защото удара е нанесен с отворена ръка и може да се определи
като удряне на шамар с дясната ръка в лявата част на главата на пострадалия.
Действително става въпрос за много силен удар, но все пак не е удар с юмрук
фронтално или странично, а удар с шамар. Телесното увреждане от самия
удар/без последствията от падането на земята на пострадалия/ не се
установява категорично нито от съдебно-медицинската експертиза на
досъдебното производство, нито от назначената и изслушана съдебно-
медицинска и физическа експертиза пред настоящия съд. Телесното
увреждане от този удар се твърди от експертите по съдебно-медицинска и
физическа експертиза, че може да е средна поради загуба на съзнание, но не
може да се твърди със сигурност. При това положение единственото сигурно
и доказано е, че причинената телесна повреда на пострадалия, от нанесения
удар/без да се взема предвид увреждането от удара в земята/, е лека телесна
повреда. Този вид телесна повреда кореспондира и на начина и средството за
нанасяне, въпреки съществената сила. Удара е с характер на шамар, нанесен с
гола отворена ръка. В тази връзка няма как да се приеме, че подсъдимия е
искал или дори предвиждал, че ще нанесе тежката телесна повреда която е
настъпила или дори средна такава, изразяваща се в загуба на съзнание. В тази
насока беше посочено по-горе, че в.л. Я. К. посочва в с.з. на 16.09.2024г. л.3
долу от съдебния протокол, че “със сигурност можем да приемем, че е
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, тъй като
за втория признак-загуба на съзнание, нямаме събрани данни“. От друга
страна, обаче при нанасянето на толкова силен шамар подсъдимия е бил
длъжен да предвиди, че пострадалия може да падне и дори да се удари
фатално. Пострадалия е в напреднала възраст, което няма как да не е
установено от подсъдимия, който пък е в разцвета на силите си и още повече с
физическа подготовка и то точно в бойни спортове/Сам подсъдимия обяснява
в с.з. на 04.12.2023г. пред настоящия състав на ВТАС, че от 6 до 14 годишна
възраст е тренирал карате и е републикански шампион./. В този смисъл
налице е несъзнавана непредпазливост към причинената смърт.
Налице е и причинно-следствена връзка между нанесения удар с шамар
от подсъдимия на пострадалия и причинената смърт защото този удар поставя
началото на падането на подсъдимия. Падането от своя страна е причина за
силния удар на главата на пострадалия в земята и съответно настъпването на
тежката телесна повреда, която е довела до летален изход. Фактът, че пред
настоящия съд от съдебно-медицинска и физическа експертиза се установи, че
св.А. също е нанесъл удар, допринесъл за крайния резултат, не променя извода
за наличието на причинно-следствена връзка между удара, нанесен от
подсъдимия и смъртта на пострадалия. Видно е от съдебно-медицинска и
физическа експертиза, че се приема, че телесното увреждане на пострадалия
при падането е резултат и от двата удара- единия нанесен от подсъдимия и
втория нанесен от св.А. /виж отговорите на 8, 9 и 10-ти въпрос/. Освен това
няма съмнение, че падането е започнало от удара на подсъдимия, но
9
траекторията на движение и съответно начина на падане са променени от
удара /блъскането/ от св.А.. Удара нанесен от подсъдимия е поставил началото
на причинно-следствения процес, довел до смъртта на пострадалия, което
означава, че е налице причинно-следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат.
Правилен е изводът на ОС-Плевен, че подсъдимият е действал
умишлено по отношение на причиняването на телесното увреждане/но не
тежка телесна повреда, а лека такава-бел.ВТАС/ на А. Д. и непредпазливо по
отношение на настъпилата впоследствие смърт. Той не е предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Разликата е в това, че настоящия състав на ВТАС приема, че
умисъла е за нанасяне на лека телесна повреда, а не на тежка такава.
На фона на горното деянието следва да се преквалифицира по чл.124
ал.1 предл. последно от НК – причинена смърт по непредпазливост, в резултат
от умишлено нанесена лека телесна повреда, като се постанови оправдаване
деянието да е извършено при умишлено нанесена тежка телесна повреда.
Правилно ОС-Плевен е посочил, че престъплението по чл. 124, ал. 1 НК
се отличава със следните особености: Изпълнителното деяние обективно е
насочено към причиняване на телесна повреда. То поражда два резултата - по-
близък, непосредствен /телесна повреда/ и по-далечен /смъртта/;
Субективната страна на престъплението по чл. 124, ал. 1 НК обхваща две
форми на вината - умисъл към по-близкия и по-лек резултат /телесната
повреда/ и непредпазливост към по-далечния и по-тежък резултат /смъртта/.
По силата на общата разпоредба на чл. 11, ал. 5 НК, деецът по чл.124, ал. 1 НК
отговаря за причинения /макар и по непредпазливост/ по-тежък престъпен
резултат т. е. отговаря за убийство по непредпазливост, а не за телесна
повреда.
ОС-Плевен обосновано е обсъдил възражението на подсъдимия Т. П. и
защитата му, че не е виновен, тъй като смъртта на А. Д. се дължи на
несвоевременно и грешно лечение в болничното заведение. Правилно е
прието, че посоченото възражение е неоснователно, защото по делото липсват
доказателства за неправилно лечение на пострадалия в УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД-Плевен, респективно - за лекарска грешка. Напротив, от
заключението по назначената по време на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза на труп №128/2019 е видно, че медицинските
действия на лекарите в болницата са били навременни и правилни.
Пострадалият своевременно е транспортиран до Спешно приемно отделение,
където е извършено диагностично уточняване /лабораторен минимум, образно
изследване на главата, консултация с неврохирург/, след което е приет в сектор
за интензивно лечение. Смъртта на А. Д. е пряка последица на черепно-
мозъчната травма и е настъпила по механизма на прогресиращ мозъчен оток с
последваща мозъчна смърт /дифузен мозъчен инфаркт/.
Горният извод се налага и от заключението на изслушаната пред
10
настоящия съд повторна съдебно-медицинска и физическа експертиза, която
при отговора на трети въпрос посочва, че лечението на Д. е протекло съгласно
правилата за добрата медицинска практика. Действията на персонала са били
своевременни и адекватни, но въпреки оказаната медицинска помощ, поради
тежестта на уврежданията, смъртта е настъпила необратимо. Първоначалният
видим ефект на забавяне се дължи на почивен ден, в който специалистите-
консултанти (специалист по образна диагностика и специалист-неврохирург)
са на повикване и тяхното явяване и извършване на дейност е след
необходимото време за реакция и придвижване. Разчитането на резултатите от
скенера изисква технологично време, тъй като се отнася за разглеждане на
стотици сканирани срезове.
Освен горното следва да се посочи, че дори да има допусната грешка
при лечението това не може да промени извода за наличие на причинно-
следствената връзка на деянието и настъпилия вредоносен резултат. Не може
да настъпи промяна и в изводите относно субективната страна на деянието
или казано по друг начин наказателната отговорност на подсъдимия не
отпада. Това е така защото деянието на подсъдимия ще е част от комплекса
причини/ако се приеме, че има лекарска грешка/ довели до настъпване на
леталния изход.
Правилно ОС-Плевен е приел за неоснователно възражението на
защитника на подсъдимия Т. Р. П., че обвинението не е доказано по несъмнен
начин. Необоснован, обаче е изводът на ОС-Плевен, че както от видео-
записа, така и от фото-приложението към протокола за извършената
видео-техническа експертиза /л. 119 - л. 120 от ДП/ се установява, че удар
на пострадалия нанася единствено подсъдимия Т. Р. П.. В тази насока ОС-
Плевен се е позовал и на свидетелските показания на И. К. А., депозирани на
съдебното следствие. Както се посочи по-горе повторната видео-техническа
експертиза и изводите на повторната комплексна съдебно-медицинска и
физическа експертиза в отговора на осми, девети и десети въпрос
определят, че св.А. също е нанесъл удар. В тази насока вещите лица
посочват, че падналият мъж е ударен с дясната ръка на единия стоящ срещу
него мъж (стоящ фронтално-вдясно) отляво по главата, след което започва да
пада странично надясно. В този момент има посягане с ръка на трети
участник/св.А.-бел. ВТАС/ - намиращ се също фронтално спрямо падащия, но
фронтално отляво. От това посягане с ръка има контакт с тялото на падащия -
приблизително в областта на гърдите (вероятно в лявата част на гърдите -
което води до частична ротация). При този контакт траекторията на падането
се променя и от странично-вдясно става назад-леко надясно. Характерът и
начинът на изменение на траекторията на тялото след контакта с лявата ръка
на свидетеля А., определя значително по големина силово въздействие и може
да се определи като ударно въздействие. Изменението в траекторията е довело
11
и до получаване на конкретната травма. При падане странично надясно е
възможно да се получи по-лека по степен травма, поради предпазно действие
на другите части на тялото (ръка и рамо), но не може да се изключи и
получаване на също толкова тежка черепно-мозъчна травма от удар на дясната
слепоочна област в терена.
Намесата на св.А., обаче не променя изводите за съставомерност на
деянието на подсъдимия/съображения бяха изложени по-горе за причинната
връзка и вината/, но следва да се отчете при определяне на наказанието, като
смекчаващо обстоятелство.
Относно пияното състояние на пострадалия, което е разгледано
подробно от ОС-Плевен и извода се споделя от настоящия състав, е налице
категоричен отговор на 6 и 7-ми въпрос в експертното заключение на
комплексната съдебно-медицинска и физическа експертиза, подкрепено и с
изявления на вещите лица в съдебно заседание. Няма основания настоящия
състав на ВТАС да приеме, че пострадалия е бил в алкохолно опиване което е
допринесло за фаталното падане и съответно настъпилата смърт. В тази
насока освен в експертното заключение в съдебно заседание пред настоящия
състав в.л. Я. К. заявява, че единственият първичен факт, който има от
медицинско лице относно състоянието на пострадалия, е от лекаря в
линейката, която е пристигнала на място и който освен останалите описания,
които дава, вписва, че не регистрира доловими от него данни за повлияване от
алкохол. Т.е. и да е имало употреба на алкохол, тя е била в граници, които не са
давали поне за медицинското лице видимо някакви прояви в този момент.
Относно поведението на пострадалия на видеокамерите, не се забелязват
отклонения доловими в координацията на пострадалия и движенията му са
били в рамките на нормалното.
Относно вида и размера на наказанието.
Относно наказанието ОС-Плевен е приел като смекчаващи
обстоятелства - това, че Т. П. не е осъждан, младата му възраст, че упражнява
общественополезен труд, голямата продължителност на наказателното
производство, за която подсъдимият няма вина, обстоятелството, че Т. П. е бил
провокиран от постъпката на пострадалия.
Към горните смекчаващи вината обстоятелства настоящия състав на
ВТАС приема, че съществено такова е намесата на св.А., която е част от
процеса на причиняване на смъртта на пострадалия. От фактическа страна е
налице съпричиняване на резултата от страна на свидетеля А.. На следващо
място е необходимо да се посочи, че съществено смекчаващо вината
обстоятелство, което има значение и за преценката относно поправяне на
подсъдимия е установеното от вещите лица по комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза при отговора на пета задача.
Вещите лица посочват, че личността на Т. П. е хармонично структурирана, че
той е със стремеж към доверително, откровено взаимодействие с околните,
съчетан с високо ниво на самокритичност. Дейността се характеризира със
12
старание, съвестност, съчетани с конформизъм и нерешителност,
неспособност да вземе решение без колебание и несигурност. Фокусиран е
болезнено върху грешките и провалите си в миналото и непреодолимите
трудности в бъдещето. Събитията от миналото и настоящето, независимо от
тяхното действително съдържание, предизвикват угризения на съвестта,
потискащо предчувствие за беди и нещастия. Показва чувствителност,
ранимост, нетолерантност към провала. Не толерира грубост, лесно се
уязвява. Налице е стремеж към идентификация със социалните изисквания,
конформизъм, съобразяване, сдържаност, предпазливост в поведението. В
отношенията с хората е по- скоро “мек”, внимателен с цел избягване на обида.
У освидетелствания не се констатират повишени агресивни и враждебни
тенденции. Слаба е склонността към физическа и вербална агресия. Не е
налице предразположение към употреба на индиректна агресия, опозиционно
поведение, агресивна раздраза. Липсва изразеност на враждебността чрез
агресивно недоверие. Обективизира се висок фрустрационен индекс, със
слабата вероятност за външна експресия на гнева. Освидетелствания е
склонен към обида, преживяване на вина, търсене на причините за станалото в
себе си и себеупрекване. Това виждане на вещите лица сочи на извод, че в
голяма степен самия резултат от нанесения шамар е изиграл поправителен и
превантивен ефект върху подсъдимия. Не по-малко важно е и това, че
всъщност се очертава извод, че нанесения шамар е голяма изключение в
поведението на подсъдимия, което има съществено значение за постигане на
личната превенция.
Като отегчаващи обстоятелства ОС-Плевен е посочил - липсата на
сериозна причина за упражняване на такова тежко физическо насилие спрямо
възрастен човек, както и поведението на подсъдимия след извършване на
деянието - подритването на тялото на пострадалия с крак и бягството му от
местопроизшествието, без да се поинтересува от състоянието на А. Д. и без да
се обади в Бърза помощ, въпреки че пострадалият лежал безжизнен на земята.
Във връзка с горните съображения следва да се посочи, че всъщност не
може да се приеме бягство от местопроизшествието защото подсъдимия е
останал известно време и дори е казал на дошлите на помощ, че е ударил
пострадалия. Действително е напуснал мястото, но после се е върнал. Като
следва да се отбележи, че напускането е станало след като дошлите лица са
започнали да оказват помощ и да звънят на тел. 112. Относно „подритването“
следва да се има предвид, че макар и да е укоримо обръщането на пострадалия
с крак, няма как да се игнорира обяснението на подсъдимия, че се е
притеснил, че пострадалия си е глътнал езика и това да е причината да се
опита да го обърне. В тази насока в.л. Тумбев в с.з. от 12.04.2023г. заявява:“
След това виждаме едно абсолютно смислено, абсолютно правилно действие
на подсъдимия – обръща А. на една страна, като дава абсолютно разумно
обяснение за това нещо, тоест да предотврати някакви негативни последствия
за него“.
При горните констатации настоящия съд приема извода на ОС-Плевен,
13
че по делото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства и че доказателствата по делото не позволяват правен извод, че и
най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
ПОС приема превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
които по значение и тежест преобладават и осъжда подсъдимия Т. Р. П. на
основание чл. 124, ал. 1, предложение 1, във връзка с чл. 128, ал. 2,
предложение последно и чл. 54 НК, на четири години лишаване от свобода.
Предвиденото наказание според приложената квалификация е от три до
дванадесет години, което означава, че ПОС всъщност е приел значителен
превес на смекчаващите вината обстоятелства, което се приема и от
настоящата инстанция. В тази връзка предвиденото наказание за деяние по
чл.124 ал.1 предложение трето от НК е до пет години лишаване от свобода. В
аспекта на изложените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства ВТАС
приема, че справедливото наказание е една година лишаване от свобода. Така
определено наказанието ще въздейства върху подсъдимия с цел той да се
поправи и превъзпита, ще се въздейства предупредително върху него и ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Размерът на наказанието и фактът, че подсъдимия не е осъждан/л.204 от
досъдебното производство/ налагат преценката за приложението на чл.66 от
НК. Като се имат предвид смекчаващите вината обстоятелства и особено
цитирания отговор на вещите лица по комплексната съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза при отговора на пета задача се налага извода, че за
поправянето на подсъдимия не е необходимо същият да изтърпи ефективно
наложеното наказание. Следва да се определи справедлив срок на изпитание,
който в случая според настоящия състав и данните за личността на
подсъдимия е три години.
По отношение на гражданския иск.
ОС-Плевен е изложил следните съображения:
По делото е предявен граждански иск от Н. Р. Д. срещу подсъдимия Т. Р.
П., за претърпените в резултат от извършеното престъпление неимуществени
вреди в размер на 200 000 лева, заедно с произтичащите от уважаването му
законни последици.
Правилно ОС-Плевен е приел, че съобразно разпоредбите на чл. 45 и чл.
52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост, като се вземат предвид всички обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на пострадалия. Подсъдимият с
неправомерното си поведение е причинил смъртта на А. Н. Д., поради което,
при условията на чл. 51 от ЗЗД, следва да носи и гражданска отговорност за
непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД.
Правилно е посочено от ОС-Плевен, че със загубата на своя съпруг
гражданският ищец Н. Р. Д. е претърпяла и ще продължи да търпи тежки
болки/Най-вероятно се има не физически-бел.ВТАС/, страдания и скръб.
14
Между нея и съпруга й са съществували обич, близост, привързаност и
взаимна помощ. Претърпените от Н. Д. неимуществени вреди са
изключително тежки по своя характер, тъй като подсъдимият Т. П. е причинил
преждевременно смъртта на нейния съпруг А. Д.. Правилно в тази връзка
ПОС посочва, че гражданският иск е доказан по своето основание, но
размерът му е завишен. ОС-Плевен е взел предвид само понесените
неимуществени вреди от пострадалата, въпреки, че при определяне на
наказанието правилно е отчел, че подсъдимия е бил провокиран от постъпката
на пострадалия. Налице е съпричиняване от пострадалия защото той първи
започва конфликта и то напълно неоснователно с претенцията, че не трябва да
се спира на мястото, което той смята, че само той има право да спира/Това в.л.
го коментират като т.н. „софийски синдром“-виж л.6 от съдебния протокол от
12.04.2023г./. На следващо място агресивната реакция на подсъдимия с
нанасянето на шамар е пряко предизвикана с ритането на кучето от
пострадалия. Това е така защото се установява, че шамара последва почти
мигновено ритането на кучето. Това се установява от видеозаписа и видео-
техническата експертиза/даже снимката е озаглавена „Лице 3 рита кучето,
водено от Лице 2“/.
Според съдебната практика принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
налице в случаите, когато произлезлите от деликта вреди се намират в
причинна връзка не само с поведението на делинквента, но и с поведението на
самия пострадал. За да се приеме наличие на принос по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат като с поведението си е създал условия или е улеснил неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно и
противоправно, като релевантен за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с поведението на делинквента/ до увреждането като неблагоприятен
резултат. Съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяването на деликта и за настъпване на вредите,
предизвиквайки по този начин, както самите вреди, така и последиците от тях,
независимо дали е действал или бездействал противоправно и виновно.
Съгласно т. 7 на ППВС № 17/1963 г. предпоставките за намаляване на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане са две: допринасяне от
страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинна връзка между
това поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вина
на пострадалия. Намаляването на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не представлява санкция за неправомерно поведение на увреденото лице или
за неизпълнение на негово задължение. Съпричиняването е факт от
действителността с настъпването, на който правото свързва определени
неблагоприятни за увреденото лице правни последици, изразяващи се в
намаляването на обезщетението за вредите, настъпили вследствие на
непозволеното увреждане, като законът не определя изрично начина, по който
15
следва да се извърши намаляване на обезщетението. Намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха
били в по-малък обем. При определяне степента на съпричиняване съдът
следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. В
конкретния случай изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е основан на прието за доказано по несъмнен начин конкретно
действие на пострадалия – той предизвиква конфликта и той първи проявява
физическа агресия, макар и спрямо водено от подсъдимия животно. Всъщност
последната непосредствено предизвиква и фаталния удар, нанесен от
подсъдимия. Ако пострадалия не е започнал вербалния конфликт деянието
нямаше да бъде извършено със сигурност. Ако пострадалия не е нанесъл удар
с крак на воденото от подсъдимия животно, което действие подсъдимия е
приел за агресия, деяние нямаше да се осъществи от подсъдимия.
На фона на горното е налице съществено съпричиняване на резултата от
пострадалия, за което не следва подсъдимия да носи гражданска отговорност.
Настоящата инстанция приема, че при посочените от ОС-Плевен причинени
неимуществени вреди и предвид датата и годината на деянието – 25.12.2019г.,
понесените неимуществени вреди от гражданския ищец възлизат на 120000лв,
който размер следва да бъде редуциран, според съпричиняването. При това
положение справедливия размер на обезщетението е 70 000лв и в този смисъл
следва да се коригира присъдата. Това налага коригиране и на присъдената
държавна такса и същата следва да се намали от 6000лв на 2800лв.
При този изход на делото въпреки, че в голяма степен се уважава
жалбата на подсъдимия са налице основания по чл.189 ал.3 от НПК за
присъждане на разноските на частния обвинител и граждански ищец в размер
на 1800лв.
При горните присъда и мотиви на ПОС оплакванията в жалбата
включително и в съдебно заседание пред настоящия съд, се свеждат до
следното:
Оплакванията на подсъдимия Т. Р. П. могат да се обособят и
синтезират по следния начин:
Първото оплакване се свежда до това, че съда през цялото време на
провеждане на съдебното следствие показва предубеденост и
заинтересованост от изхода на делото. Съдебният процес не е обективен и
безпристрастен и при коректно отправени доказателствени искания до него се
отказват почти във всяко съдебно заседание. Заинтересоваността на съда
категорично води до незаконен състав. С действията си съдебния състав
навява на извод за предубеденост за осъждането на подсъдимия. Всички
доказателствени искания отправени от частното и държавното обвинение се
уважават на 100 %, което е видно от съдебните протоколи по делото.
Поискани са вещи лица експерти от друг съдебен район, защото е
16
недопустимо плевенски лекари от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ да
проверяват работата на доктори от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ и да
проверяват съответно извършеното лечение в УМБАЛ,, Д-р Георги
Странски“. Изгледан е видеозапис, който е изготвен по незаконен начин от
неоправомощено лице и на този видеозапис ясно се вижда, че в причинената
телесна повреда има участие второ лице, което нанася фаталния удар. Не може
при удар отстрани и залитайки на едната си страна човек да падне по гръб
като дърво, ако това не се дължи на удар на лице стоящо срещу него. Именно
това се вижда на кадрите. Поискана е допълнителна експертиза, която кадър
по кадър да изясни механизма на удара, но това е отказано за пореден път.
Дори съпругата на пострадалия в съдебна зала твърди за две лица, а не за едно,
така приема съда.
Това оплакване беше преодоляно от въззивния съд с удовлетворяване на
доказателствените искания, които действително доведоха до установяване на
ново и по-благоприятно за подсъдимия фактическо положение/Има нанесен
удар и от св.А., който допринася за конкретното падане и съответно
конкретната травма и съответно настъпилата смърт/.
Второто оплакване се свежда до това, че подсъдимият е нанесъл средна
телесна повреда. При приключване на досъдебното производство и при
предявяване на материалите е изразено същото становище.
Това оплакване е основателно в аспекта, че действително се установява,
че подсъдимия не е нанесъл умишлено тежка телесна повреда. В тази насока
бяха изложени съображения по-горе в смисъл, че е налице умисъл за нанасяне
на лека телесна повреда. В тази смисъл това оплакване е основателно.
Третото оплакване се свежда до твърдението, че по делото категорично
се установява, че има лекарска грешка относно лечението на пострадалия от
деня на неговото постъпване, до деня на неговата смърт. Във връзка с това
оплакване са налице съображения на ОС-Плевен и то също беше обсъдено по-
горе от настоящия съд. Крайният извод е, че по делото няма нито едно
доказателство за допусната лекарска грешка, което се потвърждава и от
комплексната съдебно-медицинска и физическа експертиза, изслушана от
настоящия състав.
Четвъртото оплакване се свежда до това, че подсъдимият не е
извършил вмененото му деяние, видно от видеозаписа и механизма на
нанасяне на удара и респективно падането на пострадалия по гръб. Ако с това
оплакване се има предвид, че подсъдимия не е нанесъл умишлено тежка
телесна повреда, то е основателно и съображения в тази насока бяха изложени
по-горе.
Петото оплакване се свежда до твърдението, че по делото има
документи с невярно съдържание изготвени от медицински лица и подписани
от пострадалия с ясен и четлив подпис и почерк, при условие че се твърди, че
той почти през цялото време е бил в безсъзнание. Това съда не е счел за нужно
да бъде изяснено.
17
Състоянието на пострадалия и лечението му след деянието е изяснено в
степен нужна за изясняване на относимите факти по делото. В този смисъл
оплакването е неотносимо към предмета на доказване.
Оплакванията на частния обвинител и граждански ищец могат да
се обособят и синтезират по следния начин:
Първото оплакване е за явна несправедливост на определеното
наказание, което е чувствително занижено по размер. Съдът не е отчел всички
обстоятелства, имащи значение за индивидуализиране на наказанието, като е
надценил наличието на смекчаващото обстоятелство-чисто съдебно минало, и
подценил наличните и установени множество отегчаващи отговорността
такива - касаещи мотивите и начина на извършване на деянието, цялостното
агресивно и арогантно поведение на подсъдимия, агресивното му отношение
към пострадалия при това без никаква причина, изключително дръзкото
нападение и лишаване от живот на пострадалия, високата обществена
опасност на подсъдимия, упоритостта на престъпния му умисъл и
поведението на същия след извършване на престъплението, високата степен
на обществена опасност на конкретното деяние, изключително тежкия
престъпен резултат
Наложеното наказание не съответства на степента на обществена
опасност на деянието и дееца и с налагането му не могат да се постигнат
предвидените в чл.36 от НК цели - а именно да изиграе предупредителен и
възпиращ ефект както върху самия извършител, така и върху всички членове
на обществото. Не биха се постигнали в пълнота целите на чл.36 от НК с този
занижен размер на наказанието, то не би могло да изиграе своята
превъзпитателна и възпираща роля.
Това оплакване не може да бъде споделено. На първо място не могат да
бъдат приети твърденията, че са установени множество отегчаващи
отговорността обстоятелства - касаещи мотивите и начина на извършване на
деянието, цялостното агресивно и арогантно поведение на подсъдимия,
агресивното му отношение към пострадалия при това без никаква причина,
изключително дръзкото нападение и лишаване от живот на пострадалия,
високата обществена опасност на подсъдимия, упоритостта на престъпния му
умисъл и поведението на същия след извършване на престъплението, високата
степен на обществена опасност на конкретното деяние, изключително тежкия
престъпен резултат.
Относно мотивите за извършване на деянието следва да се има предвид,
че нанесения удар от подсъдимия е в резултат на възникнал скандал, започнат
от пострадалия, с напълно необоснована претенция за паркомясто, а
конкретния шамар е нанесен като резултат от поведението на пострадалия и
конкретно задействан от ритането на кучето, водено от подсъдимия.
Относно начина на извършване на деянието не е ясно на какво се
набляга в оплакването, но всъщност ако се има предвид силата на удара от
друга страна следва да се има предвид, че той е с отворена ръка, което
18
означава с шамар. Няма как да се приеме, че дори силен шамар е отегчаващо
вината обстоятелство.
Относно твърдението за цялостното агресивно и арогантно поведение на
подсъдимия, агресивното му отношение към пострадалия при това без
никаква причина, изключително дръзкото нападение и лишаване от живот на
пострадалия следва да се отбележи, че няма как да се приеме като фактическо
твърдение. Агресивното поведение на пострадалия се изчерпва единствено с
нанесения силен шамар. Напълно не е вярно и това, че този шамар е нанесен
без никаква причина, защото пострадалия първо е предявил необосновани
претенции за паркомясто, на второ място с вербална агресия и на трето място
е проявил неоправдана агресия към кучето/като го е ритнал/, водено от
подсъдимия. Всъщност не е имало никаква първоначална причина от страна
на подсъдимия за поведението на пострадалия. Не е ясно и защо се твърди
наличието на арогантно поведение от страна на подсъдимия, но ако се има
предвид, че е обърнал пострадалия след падането му, то този въпрос беше
коментиран по-горе.
Относно твърдението за висока обществена опасност на подсъдимия и
упоритостта на престъпния му умисъл следва да се има предвид, че няма как
да се приеме, че подсъдимия е с висока обществена опасност. В тази насока е
налице чисто свидетелство за съдимост и липса на каквито и да са данни за
общественоопасни прояви.
Относно поведението на подсъдимия след извършване на
престъплението бяха изложени съображения по-горе, че няма как да се приеме
за отегчаващо, както относно обръщането на пострадалия, така и относно
напускането на мястото на деянието.
Второто оплакване е всъщност възражение срещу оплакванията на
защитата на подсъдимия. То се свежда до твърдението, че
първоинстанционният съд е съблюдавал стриктно правилата на процеса,
обстойно е изследвал абсолютно всички доказателства по делото, като
изрично в мотивите си е посочил кои доказателства за кои обстоятелства са
информативни, какви доказателствени факти са установени чрез тях и
относими ли са същите към настоящия правен спор, поради което не е
допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното си
убеждение. Правилно съдът е отделил и посочил безспорните обстоятелства в
процеса, като е извел своите правни изводи и възприел фактическа обстановка
до кани слез вено подплатени и почиващи на анализ и съпоставка на всички
събрани доказателствени материали. Решаващият съд е изпълнил
задълженията си съгласно, като правилно е посочил наличието на две групи
свидетели и е анализирал и съобразил обясненията на подсъдимия и
показанията па свидетелите с необходима задълбоченост и внимание. При
разпита им съдът е използвал всички процесуални способи, предвидени в
НПК, за разкриване на истината, а при наличните противоречия в обясненията
на подсъдимия и свидетелските показания, както и между казания на
19
отделните свидетели, е използвал предвидените в НПК процесуални способи
за преодоляване на противоречията. Съдът изрично е посочил кои гласни
доказателства кредитира, като е изложил обосновани мотиви за това. ПОС е
стигнал до правилните и обосновани изводи, като обвинението е доказано по
несъмнен начин.
Горните съображения се приемат и от настоящия съд с уточнението, че
след изслушване на комплексната съдебно-медицинска и физическа
експертиза и приемането на допълнителната видео-техническа се установява
намеса на трето лице в причинно-следствения процес, довел до смъртта на
пострадалия. На следващо място от първата експертиза се изяснява, че
нанесената телесна повреда от самия удар е лека такава. Всъщност от това и от
начина на нанасяне на удара се налага и извода на настоящия съд, че е налице
умисъл за нанасяне на лека телесна повреда, а не на тежка такава. Но като
цяло няма причина да се приеме/както правилно се сочи в обсъжданото
оплакване/, че ОС-Плевен е допуснал съществени процесуални нарушения,
които са довели до ограничаване на правата на подсъдимия и не могат да
бъдат отстранени от въззивния съд. В този смисъл правилно се твърди, че не
са налице основания за цялостна отмяна на съдебния акт.
Третото оплакване в останалата част от жалбата на частния обвинител
се отнася до твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание.
Относно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства бяха
изложени съображения по-горе. Следва да се обсъдят, обаче следните
оплаквания на частния обвинител:
Твърди се, че не е ценено обстоятелството, че след първоначалния
вербален спор, пострадалия се е отдалечил от подсъдимия и неговия приятел и
е върнат отново за да продължи спора между след викове /чисто съдържание
не е установено/ и нервни и заплашителни жестове от тях, ясно личащи на
записите.
Във връзка с това оплакване е необходимо отново да се посочи, че
подсъдимия не е дал никакъв първоначален повод за действията на
пострадалия, с които той е претендирал за мястото на спиране. Този въпрос
беше коментиран по-горе и не следва да се повтаря. Относно това, че
пострадалият е „върнат отново за да продължи спора след викове /чисто
съдържание не е установено/ и нервни и заплашителни жестове от тях“ следва
да се има предвид, че връщането му към подсъдимия и продължаването на
разправията е решение на пострадалия, а не на подсъдимия.
На следващо място се твърди, че ОС-Плевен е надценил като
смекчаващо вината обстоятелство продължителност на процеса. В тази насока
съвсем основателно е посочено, че в конкретният случай наказателното
производство, водено срещу подсъдимия е било с продължителност около три
години и половина от извършване на деянието. Нарушаване правото на
справедлив съдебен процес по чл.6, т. 1 от ЕКПЧ, включващ и разглеждане на
делото в разумен срок подлежи на компенсация чрез намаляване на
20
наказанието. Но доколко продължителността на едно производство е разумна,
следва да се преценява в светлината на конкретните обстоятелства по делото,
като се прилагат критериите, изведени в практиката на Европейския съд по
правата на човека, а именно сложността на делото, поведението на
подсъдимите лица и техните процесуални представители и това на
компетентните органи, а не само с оглед времевата продължителност на
процеса.
Във връзка с горното оплакване следва да се посочи, че
продължителността на процеса и към настоящия момент не съществена за
приемането й като изключително смекчаващо вината обстоятелство. Следва,
облаче да се отчете като смекчаващо такова, защото са изминали почти около
пет години, които са съществена част от продължителността на човешкия
живот. Има престъпления, за които настъпва погасяване на наказателното
преследване за такъв срок/чл.80 ал.1 т.4 и 5 от НК/, максималния изпитателен
срок по чл.66 от НК е пет години. Това означава, че и за законодателя такъв
срок от човешкия живот е съществен.
Относно твърдението, че изразеното съжаление от подсъдимия в
последната му дума пред съда не може да бъде ценено като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като то е заявено декларативно
и твърде късно, за да се приеме, че същото е релевирано с цел разкаяние, а в
същност всички в залата са занимавани с неговите емоционални негативни за
него изживявания, за които единствената причина е неговото престъпно
поведение.
Това оплакване не може да се сподели. Няма как да се приеме, че
изразеното съжаление е декларативно по две причини. На първо място
обвинението е за непредпазливо деяние/във формата на несъзнавана
непредпазливост/, което в случая несъмнено означава, че подсъдимия нито е
искал, нито е допускал, нито е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици както се посочи по-горе. Непредпазливата му
вина се свежда до това, че при конкретното предизвикване от пострадалия с
ритането на кучето, внезапната му реакция/с нанасянето на шамара/ при
създадената ситуацията не е предвидил, че силата на удара му е такава, че ще
повали пострадалия и последния може да падне по начин водещ до смърт.
Още по-малко е предвиждал, че св.А. ще удари/бутне назад пострадалия и с
това ще допринесе за фаталния изход. При това положение няма как да се
приеме, че изразеното съжаление е декларативно, при положение, че
пострадалия нито е искал, нито е допускал, нито е предвиждал леталния
изход.
На фона на горното оплакването на частния обвинител и граждански
ищец е неоснователно.
Предвид всичко изложено по-горе атакувания съдебен акт следва да се
измени в наказателната част на основание чл.337 ал.1 т. 2 от НПК като се
приложи закон за по-леко наказуеми престъпление и деянието се квалифицира
21
по чл.124 ал.1 предл. последно от НК – причинена смърт по непредпазливост,
в резултат от умишлено нанесена лека телесна повреда, като се постанови
оправдаване деянието да е извършено при умишлено нанесена тежка телесна
повреда.
На основание чл.337 ал.1 т. 1 от НПК следва да се намали размера на
наказанието лишаване от свобода от четири на една година и на осн.чл.337
ал.1 т.3 от НК се приложи чл.66 от НК по отношение на наказанието лишаване
от свобода и се отложи изтърпяването на наказанието една година лишаване
от свобода с три години изпитателен срок.
Съдебния акт следва да се измени и на основание чл.337 ал.3 от НПК и
по отношение на размера на уважения граждански иск, като същия се намали
до размера на 70000лв, като в останалата част до 150000лв се отхвърли като
неоснователен.
Следва да се измени присъдата и по отношение на определената
държавна такса върху уважения граждански иск, като се намали определения
размер държавна такса в полза на ОС-Плевен от 6000лв на 2800лв.
Разноските, направени от ВТАС за допълнителната видео-техническа
експертиза възлизат на 347,53лв за изготвяне, и дневни и пътни на вещото
лице в размер на 67, 05лв, както и за изготвяне и приемане на повторната
комплексна съдебно-медицинска и физическа експертиза в размер на
5055,40лв следва да бъдат присъдени и се поемат от подсъдимия.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на основание чл.189 ал.3
от НПК направените разноски пред въззивната инстанция за процесуален
представител в размер на 1800лв тъй като същите са направени и поискани.
Присъдата подлежи на потвърждаване в останалата част.
Воден от горното и на основание чл.337 ал.1 т.1 т. 2, т.3 и ал.3 и чл.338
от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №17/12.04.2023г. на ПОС постановена по
НОХД№609/2021г. по описа на същия съд, както следва:
1. Преквалифицира деянието на подсъдимия Т. Р. П. по чл.124 ал.1
предл. последно от НК – причинена смърт по непредпазливост на А. Н. Д., в
резултат от умишлено нанесена лека телесна повреда и оправдава подсъдимия
по обвинението да е извършил деянието при умишлено нанесена тежка
телесна повреда по чл.124 ал.1 предложение първо от НК;
2. Намалява размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на
подсъдимия Т. Р. П. от четири на една година;
3. Прилага чл.66 от НК по отношение на наказанието, наложено на
подсъдимия Т. Р. П. и отлага изтърпяването на наказанието една година
лишаване от свобода с три години изпитателен срок;
22
4. Намалява размера на уважения граждански иск, предявен от
гражданския ищец Н. Р. Д. на основание чл.45 от ЗЗД срещу подсъдимия Т. Р.
П. до сумата от 70000лв, като в останалата част до 150000лв отхвърля иска,
като неоснователен.
Изменя присъдата и по отношение на определената държавна такса,
дължима от подсъдимия Т. Р. П., върху уважения граждански иск, като
намалява определения размер държавна такса в полза на ОС-Плевен от 6000лв
на 2800лв.
Осъжда подсъдимия Т. Р. П. да заплати разноски в полза на ВТАС в
размер на 5469,98лв и в полза на гражданския ищец Н. Р. Д. размер на 1800лв.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23