№ 1285
гр. С., 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000501587 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 14.05.2024 год., постановено по гр.д. № 2434/2023 год. по описа на СГС, I-22
състав са отхвърлени предявени от С. Д. К. против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, станало на 20.10.2022 год., както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за
сумата от 220 лева, мораторна лихва за периода от 08.02.2022 год. до 27.02.2023 год., като с
решението са разпределени и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца С. Д. К., чрез процесуален представител с доводи за
неправилност. Твърди, че съдът не е обсъдил и анализирал в цялост събраните гласни и
писмени доказателства и от там е достигнал до погрешния извод за липса на виновно
поведение при водача на автомобила. Поддържа, че вследствие на произшествието са й
причинени вреди, който следва да бъдат обезщетение от ответното дружество. Моли съда да
отмени решението и постанови ново, с което исковите претенции да бъдат уважени.
Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК-Застраховане”, чрез процесуален представител оспорва
наведените по жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на
решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
1
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане, като обуславящи ангажиране отговорността на застрахователното
дружество.
Предявени са пред първоинстанциионият съд обективно съединени искове с правно
основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като се твърди, че ищцата С. Д. К. била пътник в
тролейбус марка „Шкода”, модел 27TR SOLARIS, с инв. № 1621, управляван от Х. С. Б..
Поддържа, че превозното средство се движело по бул. „Академик И. Евстатиев Гешов” с
посока на движение от ул. „Св. Георги Софийски” към бул. „България” и преди
кръстовището с ул. „Урвич”, приготвяйки се да слиза, изведнъж водачът спрял рязко,
вследствие на което паднала и получила счупване на прешлен L2. От счупването на
прешлена се ограничила подвижността в долните крайници. Налице бил лумбовертебрален
болков синдром и ниско степенна ляво конвексна асиметрия с пунктум максимум на ниво
Л2-ЛЗ, както и значимо стесняване вертебралния канал и имало начално циркумферентно
раздуване на диска на ниво Л4-Л5. Била извършена операцията на 26.10.2022 г. при която
била поставена стабилизираща металика Л1-Л2-ЛЗ и полиаксиални транспедикуларни вита
(Armada), както и два надлъжни конектора. Били фиксирани с 6 инера. Поддържа, че
вследствие на произшествието търпяла изключително интензивни болки и страдания,
продължаващи до сега, които оценява на 50 000 лева и който претендира от ответното
застрахователно дружество, тъй като автомобила, управляван от виновния водач бил
застрахован по риска „гражданска отговорност“. Претендира и мораторна лихва върху
главницата за периода от 08.02.2022 год. до 27.02.2023 год. в размер на 220 лева
За да бъде уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД
ищецът следва да докаже наличие на деяние, извършено виновно, като вината се
предполага, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, размера на претендираните вреди, както и наличие на застрахователно
правоотношение с ответното дружество към момента на произшествието.
В случая, във връзка с механизма на произшествието са разпитани двама свидетели – З. и
делинквента Б., чийто показания съдът кредитира, като дадени вследствие непосредствено
придобити впечатления. От дадените от първата показания се установява, че била пътник в
същия тролей и тя подала сигнала до Спешна помощ. Установява, че на спирка „Мадара“,
при спиране на тролея, млад човек връхлетял с колело върху една от слизащите жени, която
била бременна. Тя му направила забележка, а шофьорът спрял на светофара, както и
момчето с колелото. Шофьорът му обърнал внимание, че така не бива да се прави.
Последвала саморазправа с въпросният младеж, а младият човек нападнал шофьора на
тролея през малкото прозорче и след разправия избягал с колелото. После се качил в
превозното средство на спирката на Военна болница и започнал да обижда шофьора и да се
заяжда. Стигнали на спирката срещу болница „Св. И. Рилски“ на бул. „Гешов“ срещу ул.
„Урвич“ и този човек продължавал да се разправя с шофьора, който набил много рязко
2
спирачки, явно за да предотврати друг удар, точно преди спирката на тролеите.
Свидетелката паднала, както и другата жена, която си ударила гръбнака на седалката. От
показанията на делинквента пък се установява, че през месец октомври 2022 г. е станало
пътно-транспортно произшествие, в което пострада жена, возеща се в управлявания от него
тролейбус. Установява, че две спирки преди това имал инцидент, като слизайки от трета
врата една жена, била съборена от минаващ велосипедист и между тях възникнал конфликт.
В момента, в който велосипедиста минал покрай тролея, свидетелят му направил забележка,
че от другата страна има чисто нова вело-алея и защо не я ползва, но той го нападнал. Той
бил отвън до тролея, а прозорецът бил отворен. Две спирки по-късно този младеж го чакал
на спирката без велосипеда и се качил. Опитал се да влезе при него в кабината, но не успял,
защото вратата била заключена. Непосредствено преди спирката „Център по хигиена“ той
посегнал през прозорчето на шофьорската врата, през което се продават билети. Свидетелят
се стреснал за момент, тъй като се опасявал да не го прободе с нещо и натиснал спирачката
/„не за да спра, а само за момент“/ и тогава станал инцидентът с ищцата. Свидетелят не
видял как е паднала, тъй като в този момент не гледал в огледалото към пътниците, а гледал
нападателя, който бил отдясно на него и се опитвал да влезе в кабината.
Представен е и Констативен протокол за ПТП № К-558 от 29.12.2022 г., в който е посочено,
че ищцата е пострадала в ситуацията, описана в исковата молба, като е отбелязано „при
спиране по неизяснени причини“.
Въззивният съд след внимателен анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства достига до извода, че водача на застрахования при ответника тролейбус не
носи вина за настъпване на произшествието. Установи се, че пътно-транспортното
произшествие се дължи на специфични обстоятелства, при които лице се качва в превозното
средство, с цел да провокира конфликт и физическа саморазправа с водача, без значение от
мотивите на това лице. Установи се, че човекът е бил много агресивен. Шофьорът
инстинктивно е реагирал, натискайки спирачката, като дори свидетеля З. е приела, че
спирането цели да избегне друг инцидент. Съдът приема, че причинителя на деликта в
случая е мъжът, която се е опитал да достигне до шофьора, тъй като именно той е
провокирал реакцията на последния. Провокиран е оправдан страх у водача, и то по време
на движение на тролейбуса, вследствие от изявена агресивност, която би застрашила и дори
здравето или живота и на самият деец на хулиганската проява. Съдът приема, че водача на
тролейбуса нито е предполагал, нито е бил длъжен да предполага, че ще бъде въвлечен в
скандал по време на движение на превозното средство, а още повече да спре между
спирките, за да се саморазправи с нападателя си.
Предвид на изложеното, съдът приема, че водача на тролейбуса не е нарушил правилата за
движение и за него не е съществувала възможност да предотврати произшествието. Всичко
това мотивира настоящият състав да приеме, че не е налице виновно поведение от страна на
водача на автомобила. С оглед на това съдът приема, че презумпцията за вина, установена в
чл.45, ал.2 от ЗЗД е оборена, поради което липсва елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане и в тази връзка иска се явява неоснователен и като такъв следва
3
да бъде отхвърлен изцяло, без да се обсъждат останалите предпоставки за ангажиране на
деликтната отговорност на делинквента, а от там и на застрахователя. Неоснователен и е
акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава за посочения период.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.05.2024 год., постановено по гр.д. № 2434/2023 год. по
описа на СГС, I-22 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4