Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 62
гр. Пловдив, 11.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданска колегия, в открито заседание на първи юни
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа докладваното от съдията
Панайотова в.гр.д. № 70/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх.№38667/27.12.2019 г. от К. С.М. ,представляван от адв.М. против
решение № 1433/04.12.2019 г. ,постановено по гр.д. 417 / 2019 г.по описа на ОС
- Пловдив, с което са отхвърлени
предявените от него против „Ю.“ АД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК за
недължимост на следните суми, за които респективно се е погасило правото на
банката за принудително изпълнение, а именно: сумата от 151 962,38 лева, представляваща главница, сумата от 5 487,53 лева, представляваща
законна лихва за периода от 19.10.2018г. — 26.02.2019г., сумата от 97 825,34 лева, представляваща
неолихвяеми вземания, както и сумата от 121 лева, представляваща присъдени разноски
по заповедното производство – предмет на Заповед за незабавно
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № *** от ***г. на PC -
Пловдив, 21-ви гр. състав и
изпълнителен лист от ***., въз основа на които е образувано изпълнително дело № ****
по описа на ЧСИ С.Г..
По съображенията ,подборно изложени във
въззивната жалба и в постъпилите писмени бележки жалбоподателят заявява искане
решението като неправилно да бъде отменено и предявените искове-уважени като
претендира за присъждане на разноски за
двете инстанции.
Постъпил е отговор от „Ю.„ АД ,представлявана от адв.П., с който се
оспорва въззивната жалба и по съображения изложени в него и в постъпилите
писмени бележки заявява искане решението като правилно да бъде изцяло
потвърдено като претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите
законови изисквания по отношение на нея и същата като допустима следва да бъдат
разгледани по същество.
Предмет
на въззивно разглеждане са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК за
установяване недължимост на следните суми,
за които респективно се е погасило правото на банката – ответник за
принудително изпълнение, а именно: сумата от 151 962,38 лева, представляваща
главница, сумата от 5 487,53 лева, представляваща законна лихва за периода от
19.10.2018г. — 26.02.2019г., сумата от 97 825,34 лева, представляваща неолихвяеми
вземания, както и сумата от 121 лева, представляваща присъдени разноски по заповедното
производство – предмет
на Заповед за незабавно изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № *** от ***г. на PC - Пловдив, 21-ви гр. състав и изпълнителен лист от ***., въз основа на които е образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ С.Г..
Ищецът е твърдял ,че от издаване на заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист въз основа на нея- 05.07.2012 г. до
образуване на изп.д.***/2018 г. по описа на ЧСИ Г. е изтекъл петгодишния
давностен срок доколкото взсикателят – тук ответник ,макар да е бил присъединен
кредитор за тези вземания по друго
изпълнително дело , а именно изп.д. ***/ ** г. не е предприел изпълнителни
действия ,годни да прекъснат давността ,поради което вземанията ,предмет на
посочения изпълнителен лист са погасени по давност като се е позовал и
настъпила перемпция към дата 20.02.2014 г. ,когато е изтекъл двугодишния срок
от последното предприето изпълнително действие. Поради и това е предявил отрицателен установителен иск за
недължимост на горните суми ,предмет на разглеждане в настоящето производство.
Ответникът „Ю.„ АД оспорва така предявените искове като
оспорва твърденията на ищеца . По съображенията изложени в отговора и в
писмените бележки счита за неоснователно твърдението за настъпила перемция
доколкото същият като присъединен взискател е инициирал предприемане на
изпълнителни действия ,както и счита ,че считано от обявяване на ТР № 2 / 26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС ,с което са дадени тълкувателни разрешения относно приложение на нормите ,уреждащи
института на погасителната давност в изпълнителния процес ,до образуване на
изп.д. *** г. по описа на ЧСИ Г. е
предприемал действия ,годни да прекъснат давността и вземанията му не са
погасени по давност.
С
обжалваното решение ,с което исковете са отхвърлени съдът
не е споделил поддържаното от ищеца виждане и е приел ,че ответникът е предприел изпълнителни действия
,годни да прекъснат давността ,в която връзка се е позовал на разясненията
,дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС като
е зачел от друга страна , и разясненията ,дадени с ППВС № 3 / 1980 г. ,което
постановление е отменено с посоченото тълкуването решение. Изложил е аргументи по въпроса за паремпцията
,която според съда касае само изпълнението по отношение вземането на
първоначалния взсикател,но не за тези на ответника доколкото към момента
на приетото от съдебния изпълнител последно изпълнително действие
-20.02.2012 г. в полза на „Ю.“ АД все още не е бил възникнал
изпълнителен титул ,въз основа на който да е предявено за принудително събиране
вземането му.
Недоволен от така постановеното решение е останал
ищеца К.М., който поддържа оплаквания за неправилност на същото като твърди във въззивната жалба ,че
ответникът е бил присъединен кредитор по изп.д **. по описа на ЧСИ А.А.,което
изпълнително дело е прекратено поради перемпция, считано от дата 20.02.2014 г. като
предприетите след тази дата изпълнителни действия следва да се считат
неизвършени и поради това нямат отношение към прекъсване на давността.Поддържа
също така,че преместването на изпълнителното производство при друг ЧСИ поради
временно прекратяване правомощията на ЧСИ А. не представлява образуване на ново
изпълнително производство и не съставлява действие ,което може да прекъсне
давността. По тези съображения поддържа тезата си ,заявена и с исковата молба
,че от издаване на заповедта по чл.419
от ГПК и изпълнителния лист въз основа на нея до образуване на изпълнителното
дело при ЧСИ Г. вземанията на ответника
са погасени по давност.
Обжалваното решение е валидно и допустимо като
постановено по очертания от ищеца посредством обстоятелствената част и петитума
на иска допустим предмет на делото.
Безспорно е ,че на
07.05.2012 г. в полза на „А.“- клон Б.,чиито правоприемник е ответника „Ю. „АД
е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на
нея за процесните вземания против длъжника К.М..Безспорно е също така,че против
същото лице е образувано изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ А.А.,
взискател по който е трето за спора лице,по което изп.д. ответникът е присъединен такъв с молба от 24.07.2012 г. По това изп.д. по молба на длъжника ЧСИ констатирал ,че последното изпълнително
действие е издаване на възлагателно постановление ,влязло в сила на 20.02.2012
г. ,поради което с разпореждане от
22.08.2017 г. ,потвърдено от съда, е прекратил производството по делото на
основане чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
Видно е от събраните по делото доказателства
,че ответникът в качеството му на присъединен взискател по посоченото по-горе
изпълнително дело с молба от 26.03.2014 г.
е поискал налагане на запор върху МПС
на длъжника ,както и възбрана върху конкретно посочено имущество, а с последваща молба без дата е поискал
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в „**“ООД ,както и
върху секвестеруемо движимо имущество ,находящо се на посочен в молбата адрес.С
молба от 29.07.2015 г. отново е поискано изпълнението да бъде насочено към
движимото имущество на длъжника ,както и да бъде наложен запор на вземанията на
длъжника по банковите сметки по посочени в молбата банки ,до които банки са
изпратени запорни съобщения ,връчени на 13.08.2015 г. С молба от 15.12.2016 г.
ответникът е поискал налагане на възбрана на недвижими имоти и запори,а на 03.02.2017 г. е наложен запор върху
описаните в запорното съобщение МПС-та
,собственост на длъжника .
С оглед гореизложеното
настоящата инстанция счита следното: изп.д. ***по описа на ЧСИ А.А.,образувано
против длъжника К.М. е с първоначален взискател П. Й.к ато ответникът е присъединен такъв за процесните вземания ,считано от 24.07.2012 г. Няма спор ,че след
постановяване на възлагателно
постановление по посоченото изпълнително дело ,влязло в сила на 20.02.2012 г.
,първоначалният взискател не е инициирал предприемане на изпълнителни действия.
Такива обаче са инициирани от ответника
като присъединен взискател и всички те
са в рамките на двугодишния срок ,считано от присъединяването му ,респ. от
поредното предприето изпълнително действие.При това положение независимо от бездействието на първоначалния
взискател, предприетите поредица от изпълнителни действие от присъединения взискател по същото
изп.д.,всички те преди изтичане срока за перемиране на изпълнителното
производство, препятстват настъпването на
твърдяната от ищеца перемпция.Този извод
на съда не се променя от факта ,че с обсъденото по-горе разпореждане на
ЧСИ от 22.08.2017 г. ,потвърдено от съда,изпълнителното производство е
прекратено в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК ,тъй като актът на съдебния
изпълнител има само декларативен характер.
Предвид казаното съдът
приема ,че перемпция не е настъпила ,а инициираните от ответника като
присъединен взискател и предприети от
съдебния изпълнител изпълнителни
действия по изп.д. ***по описа на ЧСИ А.А.,а впоследствие и по изп.д. ***г. по
описа на ЧСИ В.,образувано поради временно
прехвърляне на архива на ЧСИ А.
към ЧСИ В.,но съставляващи едно и също изпълнително производство, следва да бъдат зачетени като валидно предприети ,а във връзка с позоваването от стана на ищеца на изтекла в негова полза погасителна давност следва
да бъдат съобразени тълкувателните
разяснения ,даден в т.10 от ТР № 2 / 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС ,както и
предхождащите такива ,предмет на ППВС № 3 / 1980 г. ,отменено с казаното тълкувателно решение.
Така в посоченото
постановление е дадено тълкуване ,че
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността по отношение на вземанията ,предмет на същото
и по време на изпълнителното производство давност не тече. В обратния смисъл е
разрешението ,прието с ТР № 2 / 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС ,според което в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение като от момента на същото започва да тече
нова давност,но същата не се спира и
затова е отменено цитираното ППВС. В тази връзка се споделя от настоящата инстанция приетото в
касационната практика ,постановена по реда на чл.290 от ГПК, че отмяната на
посоченото постановление ,извършена с т.10 от ТР № 2 / 26.06.2015 г. има
действие от датата на обявяване на тълкувателното решение и дадените с него разрешения се прилагат
,считано от тази дата ,включително и по
висящите изпълнителни производства като тези разрешения нямат обратно действие.
В светлината на казаното и
доколкото за процесните вземания ответникът е присъединен взискател по изп.д.
***. по описа на ЧСИ А.А. следва да се приеме ,че с присъединяването му,което е
станало с молба от 24.07.2012 г. давността по отношение на тези притезания е
прекъсната и по време на изпълнителния
процес такава не е текла.Това положение е било налице до отмяна на ППВС № 3 /
1980 г. с посоченото тълкувателно
решение ,обявено на 26.06.2015 г. като
след тази дата следва да се приеме ,че
давност тече, но същата се прекъсва с всяко предприето действие по принудително
изпълнение ,след което започва да тече нова давност .В случая след тази датата
са налице данни за предприети
изпълнителни действия ,годни да прекъснат давността като например запор на
вземания по банкови сметки ,наложен на **,
запор на МПС – та ,собственост на длъжника ,наложен на *** г. След
формалното прекратяване на посоченото изпълнително дело ответникът е
образувал на *** г. ново изпълнително дело пред ЧСИ
Г. за събиране на същите вземания,поради
което е очевидно ,че към момента на
образуване на това изпълнително производство петгодишната погасителна давност
не е изтекла.
Гореказаното
налага извода ,че вземанията на ответника ,обективирани в Заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д.
№ *** от **. на PC - Пловдив, 21-ви гр. състав и изпълнителен лист от ***., въз основа на които е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.Г. към
момента на образуване на същото не са погасени по давност ,поради което така
предявените искове с правно основание чл.439 във връзка чл.124 от ГПК се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
До същите изводи е стигнал и първоинстанционният окръжен
съд с обжалваното решение и като е постановил
акт ,с който е отхвърлил предявените от М. отрицателни установителни
искове е постановил правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.
Тъй като въззиваемата страна не е представила
доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция ,то такива не
следва да бъдат присъждани.
Ето защо съдът ,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1433/04.12.2019
г. ,постановено по гр.д. 417 / 2019 г . по описа на ОС – Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.