Присъда по дело №881/2016 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 ноември 2016 г. (в сила от 1 декември 2016 г.)
Съдия: Росен Димитров Костадинов
Дело: 20163420200881
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

П   Р   И   С   Ъ   Д   А №616

гр. Силистра,15.11.2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Силистренският районен съд, в открито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и  шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. КОСТАДИНОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.И.П.

2.М.С.

 

при секретаря К.П.  и с участието на

прокурора МИРОСЛАВА АНГЕЛОВА, след като разгледа докладваното от районния съдия  НОХД № 881 по описа на съда за 2016 г.

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.К.Г., с ЕГН ********** за ВИНОВЕН

 

в това, че на 09.05.2016 год. в гр.Силистра, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на устата е причинил на П.М.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на два горни централни резци и счупвания коронките на горен ляв латерален резец и долен ляв централен резец, обуславящо наличието на трайно затруднение  на храненето и говора - престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради и което и на основание чл.36 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК  го ОСЪЖДА НА „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:

-           задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност от два пъти седмично явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице;

-           задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА,

-           безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа в рамките на една година.

 

 

 

 

ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД Т.К.Г. да заплати на П.М.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 2000,00 (две хиляди) лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на неправомерното увреждане- 09.05.2016 год. до окончателното изплащане.   

 

 

ОСЪЖДА Т.К.Г. да заплати в полза на МВР, по сметка на ОД МВР-Силистра сумата от 425,04 лв. - разноски от досъдебната фаза на наказателното производство, като го ОСЪЖДА да заплати сумата от 40,00 лв. в полза на съдебната власт по сметка на ВСС разноски от съдебната фаза на наказателното производство, както и по сметка на Районен съд гр.Силистра сумата от 80,00 държавна такса по уважения граждански иск.

 

 

 

Присъдата подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в 15-дневен срок.

 

 

 

 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

 

                                       2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На основание чл.309, ал.4 от НПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Потвърждава мярката за неотклонение  “Подписка”, по отношение на осъденият Т.К.Г с ЕГН **********.

 

Определението може да се обжалва пред Силистренския окръжен съд в 7-дневен срок с частна жалба или частен протест отделно от присъдата.

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

                                       2.  

Съдържание на мотивите Свали мотивите

 

Мотиви към присъда № 616 от 15.11.2016 год.

постановена по НОХД № 881/2016 г. на СсРС

 

 

Производството пред първата инстанция е образувано по внесения от Районна прокуратура гр.Силистра обвинителен акт срещу

 

Т.К.Г., с ЕГН **********,който e обвинен в това, че

на 09.05.2016 год. в гр.Силистра, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на устата е причинил на П.М.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на два горни централни резци и счупвания коронките на горен ляв латерален резец и долен ляв централен резец, обуславящо наличието на трайно затруднение  на храненето и говора

- престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

 

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение. Анализира подробно доказателствата. Пледира за налагане на наказание по вид „Пробация“, като конкретизира мерките и срока- над минималния.

 

Пострадалия от престъплението упражнява правата си единствено като граждански ищец. Предявения от П.М.Г. граждански иск е за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания. Освен това е участвала в наказателното производство и като свидетел, в което качество е подробно разпитана.

 

Подсъдимия Т.К.Г. се признава за виновен. Дава обяснения и изразява съжаление за случилото се. Обяснява поведението си с липсата на достатъчен самоконтрол предвид консумирания алкохол.

 

Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на съдебното следствие доказателства намери за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т.Г. и пострадалата П.Г. са на младежка възраст и са се познават. На 09.05.2016 год. в следобедните и ранни вечерни часове били заедно. Посетили и заведение „Госип“, където подсъдимия консумирал алкохол. С тях била и свид. Г.Н.. В заведението ги обслужвала свид. К.Г.. Първоначалните невинни закачки между двамата младежи, загрубели и се наложило да излязат навън за да се разберат по между си. На дразненията на подс.Г. пострадалата отвърнала с незначителни по сила удари с ръце. Момичето избягало и се отправило към пицария „Стоп“. В близост се намирали свидетелите В.М., В.Й. и А.М.. Всички познавали П.Г.. Пострадалата разговаряла с тях за незначителни неща, а момчетата чакали да им бъдат приготвени пиците, които си поръчали. Приблизително около десет минути по- късно на местото дошъл и подс.Г.. Между него и пострадалата отново започнала дразга,в която П.Г. нарекла подсъдимия наркоман. Т.Г. нанесъл силен удар с ръка, свита в юмрук в областта на устата на момичето. Пострадалата паднала на земята и усетила силна болка, била обляна в кръв. Подсъдимия се върнал в заведение и посетил тоалетната, като оставил кървава диря по пода, от собствено нараняване на ръката. Свид.К.Г. излязла от заведението и като видяла пострадалата решила да и помогне, като спряла такси и  след като двете се качили отпътували до ЦСМП-Силистра. Намесили се и други хора, които задържали подсъдимия до пристигането на полицейски служители. През това време очевидците напуснали местото на престъплението. 

Очевидците са категорични, че ударът нанесен от подс.Г. е един и то с ръка. Показанията на пострадалата, че е държал и метален бокс не се потвърждават от останалите гласни доказателства. Действително подсъдимия е имал и метален бокс, които свидетелите Г.Н. и К.Г. видели на масата в заведението. За тези показания, може да се направи извод, че съдържат съждения е не факти. Подс.Г. отрича да е използвал метален бокс, а и очевидците са категорични, че не е държал нищо в ръката си. Безспорно това обстоятелство се потвърждава и от съждението което може да се направи при анализа на показанията на свид.К.Г.. За да остави кървава диря по пода на заведението, то и подс.Г. е бил наранен в областта на ръката с която наранил момичето. Явно е, че е имало съприкосновение със зъбите на пострадалата, от които е получил такова увреждане последиците от които да са били възприети от свидетелката.

Пострадалата пролежала четири дни в лечебно заведение.

         

От заключението на съдебномедицинската експертиза се доказва, че на П.Г. били причинени телесни увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, избиване на два горни централни резци и счупвания коронките на горен ляв латерален резец и долен ляв централен резец, контузия на горната устна с кръвонасядане.

По своя характер избиването на два горни централни резци и счупвания коронките на горен ляв латерален резец и долен ляв централен резец обуславят наличието на трайно затруднение  на храненето и говора - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.

Останалите травматични увреждания обуславят временно разстройство на здравето не опасно за живота- лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

По отношение на механизма на причиняването на телесното увреждане, вещото лице не изключва възможността да е нанесен удар с ръка свита в юмрук и държаща и друг твърд предмет. Гласните доказателства обаче, опровергават заключението в тази част, а и неговия характер не е категоричен, а вероятностен.

 

От заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, може да се направи извод, че безспорно са установени онези медицински критерии, които налагат правния извод, че подс.Т.Г. към инкриминирания период е действал, като вменяем, тоест като наказателно отговорно лице. Състоянието му при извършване на деянието е било оценено като неповече от средна степен на алкохолно опиване.

За разлика от подсъдимия, за пострадалата П.Г. е налице тенденция за изначално формиране на личностово разстройство- смесен тип, но въпреки това е разбирала свойството и значението на това което върши и е била в състояние да ръководи постъпките си по разумни подбуди, но въпреки това е навлязла в конфликта изключително лекомислено и недооценъчно относно негативните последствия за себе си.

 

От писменото доказателство каквото представлява справката за съдимост се констатира, че Т.К.Г. не е осъждан.

 

При така установената фактическа обстановка от обективна и правна страна, основана на безспорните доказателства за съда се налага извода, че подсъдимия осъществил състава на престъпление по  престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимия със сила нанесъл удар с ръка свита в юмрук в главата, областта на устата на пострадалата. Настъпили са значителни изменения в здравословното състояние на постр.П.Г., които са в пряка причинна връзка с деянието на подсъдимия. Престъплението е било довършено.

От субективна страна престъплението е  било извършени умишлено с пряк умисъл като форма на вината. Подсъдимия безспорно е постигнал целения резултат. Съзнавал, че с удара си причинява телесни увреждания на П.Г., съзнавал с това  причинява значителна болка на пострадалата. Подсъдимия съзнавал противообществения характер на своите действия.

       

Съда намери обвинението за средна телесна повреда за доказано по безспорен и безсъмнен начин, след цялостен анализ на събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност.

 

При индивидуализиране на наказанието съдът  приложи чл.55 ал.І т.2 б.”б” от НК, като прецени наличието на многобройно смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало, направени самопризнания спомогнали за разкриване на обективната истина, изразено съжаление и разкаяние, осъзнаване на вината и поетия ангажимент да не извършва други подобни деяния, възрастта, социално икономическото положение. Освен задължителните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и периодични срещи с пробационен служител в минимален срок, съда постанови и полагането на  безвъзмезден труд в полза на обществото. В случая съда наложи пробационни   мерки над минимални срокове като прецени, че по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието.В този смисъл наказанието напълно съответства на поисканото от представителя на обвинението.

 

По отношение на предявения граждански иск:

Безспорно установени от доказателствата по делото са телесните увреждания на пострадалата П.Г.. Настъпили са изменения в здравословното и състояние, които са в пряка причинна връзка с деянието на подсъдимия. Оздравителния процес е продължителен и болезнен.  Един млад човек е загубил възможността си да се храни и говори нормално за един неопределен период от време. С течение на времето е възможно физическите травми да отшумят, на за възстановяване на нарушените функции са необходими значителни парични средство. Освен това психическите травми е невъзможно да бъдат заличени от съзнанието на пострадалата. Безспорно П.Г. е претърпял, болки, страдания, психически неудобства от нанесения и побой. Престъплението извършено от подсъдимия представлява и граждански деликт по смисъла на чл.45 НК и следва да се носи и гражданска отговорност. Безспорно пострадалия е претърпял неимуществени вреди. Съда намери гражданският иск за причинените неимуществени вреди за основателен по основания, а като изхожда от разбирането, че физическите болки, страданията и психическите неудобства няма как да бъдат измерени, ръководен от чувството си за справедливост присъди обезщетение в размер на   2000, 00 лева. Постановено бе по уважената сума на гражданския иск да се дължи законна лихва от датата на непозволеното увреждане 09.05.2016 год. до окончателното изплащане.      

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК съда се е произнесъл и по въпроса за разноските по делото. Т.К.Г. бе осъден  да заплати

-по сметка на МВР сумата от 425,04  лв. разноски от досъдебната аза на наказателното производство;

- по сметка на ВСС сумата от 40,00 лв. разноски от съдебната фаза на наказателното производство,

както и по сметка на Районен съд гр.Силистра сумата от 80,00 лв. държавна такса по уважения граждански иск. 

 

По мярката за неотклонение взета в  досъдебната фаза на наказателното производство, съдът е потвърдил с отделно мотивирано определение постановено непосредствено след прочитане на присъдата.

 

 По гореизложените съображения съда постанови присъдата си.

    

 

                                  Районен съдия: