Решение по дело №10701/2015 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№……………/14.08.2017г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на единадесети май, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10701 по описа за 2015г, за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.

С исковата молба ищецът В.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, офис 107, твърди, че на 20.02.2012 г. около 10.00 часа в гр. София, на бул. „Ал.Пушкин“ в посока бул. „Н.П.“ към Околовръстен път водачът на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *******– П.И.Т., ЕГН **********, поради несъобразена скорост спрямо интензивността на движението, причинява ПТП с движещия се пред него л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № *******– управляван от ищеца. В вследствие на произшествието ищецът получил травма на нервните коренчета на шиения отдел. Същият е престоял в болница 4 дни, изписана му е имобилизация на шията с шийна яка за ползване 3 месеца. Изпитвал непрестанно главоболие, изтръпване на крайниците, отслабване на силата на дясната ръка, прилошаване, виене на свят, пристъпи на страх и задушаване, психическо разстройство, непрестанен страх за живота му, водещи до постоянно усещане за тревожност. Не можел да се грижи за семейството си, за болната си съпруга. Към настоящия момент продължава да изпитва болки във врата, в дясната ръка и има обща отпадналост, поради което на два пъти е приеман в болница през 2013г и 2014 г. Във връзка с проведеното лечение е направил и финансови разходи възлизащи на 405,12 лева. Отговорността на виновния за процесното ПТП водач е установена с влязло в сила Наказателно постановление № 9467/02.03.2012г на СДВР. За автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № *******е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със З. „Б.И.“ АД, съгласно застрахователна полица № 021120004884552501 със срок на действие от 25.01.2012 г. до 24.01.2013 г., но по образуваната при ответното дружество щета е отказано изплащане на застрахователно обезщетение. По изложените съображения се иска осъждането на ответника като застраховател по задължителната застраховка „ГО“ на виновния за ПТП водач да заплати застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в размер на 26 000,00 лв., както и сумата от 405,12 лева – застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 20.02.2012 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „З.Д.Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** оспорва предявените искове. Не оспорва механизма на настъпване на произшествието. Оспорва твърденията, че по валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ е поел задължение да покрие гражданската отговорност на вода на л.а. „Опел Вектра“. Настъпването на вредите и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП. Твърди, че едИ.твената травма на ищеца е с давност от преди процесното ПТП и е резултат от хронични дегенеративни увреждания на гръбначния стълб в шийния отдел. Оспорва размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че последният е прекомерно завишен с оглед на трайната съдебна практика към датата на настъпване на процесния ПТП и с оглед на социално-икономическата конюнктура в страната. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От справката от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд съгласно писмо изх.№ 24-01-130/27.02.2017г, се установява, че за лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № *******е подадена информация, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със З. „Б.И.“ АД, съгласно застрахователна полица № 02112000488455 със срок на действие от 25.01.2012 г. до 24.01.2013г, като няма отразено прекратяване или обявяване на анулиране.

От Констативен протокол № 151/20.02.2012, съставен от О.Н. – дежурен ПТП при „ОПП“ СДВР, се установява, че на 20.02.2012 г. в гр. София, на бул.“Ал. Пушкин“ е настъпило ПТП между л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *******с водач П.И.Т. и л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № *******с водач В.Н.П.. Съставен е АУАН № **********/20.02.2012 г. на виновния за произшествието водач П.И.Т. за извършено от него нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. А в последствие му е съставено и Наказателно постановление № 9467/02.03.2012г, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и са му отнети 4 контролни точки. Механизмът на настъпване на ПТП е посочен от съда като безспорно обстоятелство, и по тази констатация на съда, видно и от протокола от открито съдебно заседание от 06.10.2016г, той не е оспорен от процесуалния представител на ответника.

Съгласно заключението на СМЕ, след настъпване на ПТП ищецът е приет в болница, където са констатирани травми в областта на шията от претърпения камшичен удар, който се получава от удара на главата в облегалката на автомобила вследствие на ПТП. Веднага след ПТП ищецът е провел стационарно лечение – 4 дни и амбулаторно лечение – 20 дни. Провеждано е лечение с имобилизация на шията, постелен режим, аналгетици. По-интензивни са били болките веднага след травмата. Изписан е от лечебното заведение с подобрение. Съгласно показанията на вещото лице, ищецът е имал нужда от чужда помощ и грижи в ежедневието си. Ищецът е изпитва силно чувство на скованост, обездвиженост. Изпитвал е силно главоболие. Обичайният срок за възстановяване при този вид травми е 6 месеца. От СМЕ се установява, че травмата при ищеца е на фона на предходни данни за хронични дегеративни увреждания на гръбначния стълб в шийния отдел преди ПТП. Престоят в болница през 2014г може да се смята , че е във връзка с установените дегенеративна ставна и дискова болест на гръбначния стълб.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на св. Р.П.– дъщеря на пострадалия. От тях се установи, че след ПТП св. П. полага грижи за пострадалия, в домакИ.твото и цялостното му обслужване, както и за болната си майка, за която се е грижел преди това ищецът. Твърди, че същият не се е възстановил напълно след получените травми вследствие на ПТП. Изпитвал е силни болки, за които е приемал обезболяващи. При най-малкия товар лявата му ръка отказвала. Бил управител на фирма за скрап, като работата му включвала физическо натоварване. След процесното ПТП ищецът често ползвал болничен отпуск поради невъзможност да работи. Изгубил работата си, тъй като не можел да извършва изискваната физическа работа, а към момента е инвалидизиран и получава пенсия за инвалидност. Според св. П. преди ПТП ищецът не е имал здравословни проблеми с лявата ръка и болки във врата.

По делото са представени и доказателства за извършени разходи във връзка с проведеното лечение на ищеца, както следва: 300.00 лева за извършване на ядрено-магнитен резонанс от 23.02.2012 г; 75.00 лева за закупуване на шийна яка от 22.02.2012 г.; 16.20 лева за потребителска такса от 23.02.2012г. към УМБАЛ „Света Анна“; 1.60 лева – потребителска такса от 23.02.2012г. към УМБАЛ „Света Анна“; 9.50 лева за закупуване на аналгетици на 23.02.2012г. и 2.82 лв. за такси на 23.02.2012 г.

По иска по чл. 226 от КЗ (отм.):

Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът намира исковете за основателни.

Безспорно между страните по делото е настъпването на ПТП на 20.02.2012г.

Първия спорен въпрос по делото касае валидното възникване на твърдяното застрахователно правоотношение. Според застрахователят такова нее възникнало.

Съгласно чл. 294, ал.1 от КЗ (отм.) всеки застраховател, който предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и/или задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в Република България, представя на Информационния център ежеседмично до втория работен ден на следващата седмица справка за сключените и за прекратените застрахователни договори към края на предходната седмица. В настоящия случай застрахователната полица е обявена в Информационния център като действаща, и застрахователят не е обявявал нейното прекратяване. А съгласно на чл. 295, ал. 7 от КЗ (отм.) до доказване на противното, информацията публикувана на страницата на ГФ удостоверява: застрахователя, договора и началната му дата. Следователно съдът приема, че към настъпване на произшествието гражданската отговорността на водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *******е покрит риск по валидното застрахователно правоотношение възникнало с ответното дружество съгласно застрахователна полица № 02112000488455 със срок на действие от 25.01.2012 г. до 24.01.2013г.

Установи се по делото, че в срока на действие на задължителната застраховка „ГО” настъпва застрахователно събитие, което е покрит риск по нея. Поведението на застрахования при ответника водач е виновно и противоправно, като вината и противоправността са установени с Наказателно постановление № 9467/02.03.2012г, с което е прието, че водачът на л.а. „Опел Вектра“, причинява произшествието с управлявания от ищеца автомобил  л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № ********, поради движение с несъобразена скорост, в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Установи се и че в причинна връзка с това противоправно поведение настъпват травматичните увреждания на ищеца В.Н.П.. Или искът е доказан по основание.

Спорно между страните е наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и получените травматични увреждания при ищеца. На репарацията подлежат само тези вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка. От заключението на СМЕ и медицИ.ката документация по делото се установи, че получената от ищеца контузия на шията е резултат от камшичен удар в облегалката на автомобила вследствие на процесното ПТП.

Съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Според чл. 52 ЗЗ. размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, използване на помощни средства и др. Настоящият състав взе предвид СМЕ и дадените гласни доказателства на св. П. на които дава вяра, при условията на чл. 172 ГПК като логични, непротиворечиви и в съответствие с останалия доказателствен материал събран по делото. Съдът взе предвид вида на увреждането, анатомичната област, в която тя се намира, продължителния период, в който са търпени провокираните болки и страдания – като съгласно показанията на св. П. оплакванията на ищеца продължават и към настоящия момент, времето на протичащия възстановителен период – до 6 месеца, характерен за такава травма, както и възрастта на ищеца – 56 години към датата на ПТП, необходимостта от съдействие от близък при придвижване в ежедневието, остатъчната слабост и изтръпване в горните крайници, ограниченията в движенията на шията, силното главоболие, което налага продължителен прием на аналгетици.

С оглед на тези обстоятелства настоящият състав намира, че сумата от 26 000.00 лева справедливо ще обезщети ищецът за претърпените неимуществени вреди.

По претенцията за законна лихва:

Имайки предвид характера на отговорността на застрахователя, която произтича от един юридически факт-непозволено увреждане, следва и изводът, че задължението за обезвреда възниква именно от момента на увреждането и не е необходима покана, за да се дължи лихва за забава/чл. 84, ал. 3 ЗЗ./. В деня на увреждането възникват по силата на закона основанията за ангажиране отговорността на застрахователя и от този момент той дължи обезщетение за вредите и лихви за забава. Затова дължимото се обезщетение следва да бъде присъдено от датата на увреждането на пострадалия – 20.02.2012 г.

По имуществените вреди:

Искът за имуществени вреди е доказан по основание и размер. По делото са представени доказателства за извършени разходи, свързани с болничния престой и лечението не ищеца, които следва да му се присъдят в размер на 405,12 лева, ведно със законна лихва от датата на увреждането – 20.02.2012 г. до окончателното им изплащане.

По разноските:

 

 

 

 

При този изход на спора право на разноски има само ищеца. Ищецът е освободен от заплащане на ДТ и разноски, поради което такива не му се присъждат.

За осъщественото от адв. Я.А. процесуално представителство на ищеца, следва да й бъде определено възнаграждение съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1322,15 лева

 

 

 

 

Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК(отм.) по сметка на СГС сумата от 1206,20 лева - държавна такса и депозит за СМЕ.

 

 

 

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, офис 107, както следва: на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от 26 000,00 лева – застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на застрахователното събитие настъпило на 20.02.2012 г. в гр. София, по бул. „Ал.Пушкин“ в посока бул. „Н.П.“ към Околовръстен път, резултат от противоправното поведение на водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *******АХ, застрахован при ответното дружество, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от 405,12 лева – застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в извършените разходи във връзка с проведеното лечение на травматичните увреждания вследствие на претърпяното застрахователно събитие настъпило на 20.02.2012 г. в гр. София, по бул. „Ал.Пушкин“ в посока бул. „Н.П.“ към Околовръстен път, резултат от противоправното поведение на водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *******АХ, застрахован при ответното дружество,ведно със законната лихва върху сумите, считано от 20.02.2012г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. Я.А., на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 1322,15 лева - адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметката на Софийски градски съд на основание чл.78, ал. 6 от ГПК сумата от 1206,20 лв. – държавна такса и депозит за СМЕ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

СЪДИЯ: