О П
Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.БУРГАС, 03.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НО, 47-ми наказателен състав, в
закрито заседание на трети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
като разгледа докладваното от
съдията Тодор Митев НЧД № 2816 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Същото е
образувано по повод на постъпила жалба от Д.Д.Н.
против постановление на прокурор при БРП от 15.05.2018 г. за прекратяване на
наказателно производство по Досъдебно производство № 567/2015г. по описа
на 04 РУ на МВР - гр.Бургас, пор. № 1399/2015г. на БРП, пр. пр. № 1261/2015г.
на БРП, водено срещу Д.Н.Н. за престъпление по чл.182, ал. 2 НК.
Жалбоподателят счита, че изводите на БРП за липса на съставомерност
за неправилни и
незаконосъобразни, с оглед на което моли за отмяна на обжалвания акт.
От фактическа страна се установява, че
досъдебно № 567/2015г. по описа на 04 РУ на МВР - гр.Бургас, пор. № 1399/2015г.
на БРП, пр. пр. № 1261/2015г.
на БРП е образувано 15.05.2015 г. срещу Д.Н.Н. за това, че в гр. Бургас не изпълнила и осуетила
изпълнението на съдебно решение относно родителските права и лични контакти
спрямо детето Д.Д. Н., ЕГН:**********, относно
срещите му с бащата Д.Д.Н., ЕГН:**********. В хода на досъдебното
производство е привлечена като обвиняем Д.Н.Н., за това, че в периода от 06.06.2014 г. до 07.08.2015 г., при условията на
продължавано престъпление, осуетила
изпълнението на съдебно Решение 2170/16.12.2013 г. на Районен съд- Бургас,
влязло в сила на 16.12.2013 г. по гр. дело № 7503/2013 г. относно режима на лични отношения
на бащата Д.Д.Н., ЕГН:********** с детето Д.Д. Н., ЕГН:**********.В упражнение на правомощията си по чл. 242
НПК след приключване на
разследването, прокурор от РП- Бургас е прекратил наказателното производство на
основание чл. 243, ал.
1, т. 1 НПК.
Настоящата съдебна инстанция
приема жалбата за депозирана в срок- на 04.06.2018 г., а постановлението е връчено
на 30.05.2018 г. За да бъде разгледана по същество една жалба, лицето, което я
е подало следва да има правото да го направи.
За
да се приеме, че жалбоподателят има право на жалба, същият следва да има
качеството пострадал на основание чл. 243, ал.
4 вр. чл. 74 НПК. Последната посочена
разпоредба дефинира понятието "пострадал" в наказателния процес и
посочва, че това е лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди
от престъплението, като правната теория и практиката са еднопосочни, че се
касае за вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението.
Това изискване не е случайно, а е изведено с оглед обстоятелството, че всяко
престъпление, за да бъде въздигнато в такова от Наказателния кодекс,
трябва да бъде с достатъчно висока степен на обществена опасност, която се
изразява в застрашаването или увреждането на определен кръг от обществени
отношения. В този смисъл всяко престъпление неминуемо засяга определен кръг
правни субекти в по-широк или по-тесен кръг. Очевидно законодателят не е имал намерение
да даде възможност на всички правни субекти, които са засегнати от дадено
престъпление да се конституират като субекти в наказателния процес, тъй като
разпоредбата на чл. 74, ал. 1
НПК би се явила
безсмислена. Нейната идея е именно лицата, чиито права са засегнати
непосредствено от престъплението да придобият качеството "пострадал",
за да могат да упражнят правата си в наказателното производство впоследствие.
В
разглеждания случай жалбата пред Районен съд- Бургас срещу постановлението за
прекратяване на наказателното производство на Д.Д.Н.
е подадена от лице, което няма нито качеството на обвиняем по смисъла на чл. 54, вр. чл. 219
и сл. от НПК,
нито качеството на пострадал
от престъпление по чл.
182, ал. 2 от НК
по смисъла на чл. 74, ал.1
от НПК,
нито качеството на ощетено юридическо лице по смисъла на чл. 84, ал. 1
от НПК,
поради което няма право на жалба срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Съставът
на посоченото по-горе престъпление като уредено в Глава
четвърта от НК,
престъпления против брака семейството и младежта не визира настъпването на
определен противоправен резултат, от който да има
пострадали по смисъла на чл.74 НПК. Тоест престъплението
по чл.182, ал.2
от НК не включва в
себе си причинени вреди, за което не може да има лице притежаващо качеството на
пострадал от престъплението и имащо право на
жалба, съобразно нормата на чл.243 ал.4
от НПК
определяща кръгът на лицата с право на обжалване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. В
глава IV на специалната част на НК са въздигнати в
престъпления прояви, които засягат семейно-брачните отношения и отношенията
свързани с правилното и всестранно развитие на младежта и именно тези отношения
са групов обект на посочените престъпления. В частност разпоредбата на чл. 182, ал.
2 от НК
цели защита и мотивиране на гражданите, под страх от наказателна репресия да не
извършват действия, с които осуетяват или не изпълняват съдебни решения, а не
защитава конкретни лични ценности или права на граждани и юридически
субекти. В този смисъл са и Определение № 512 от 20.06.2018 г. по в. ч.
н. д. № 579 / 2018 г. на I състав на Окръжен съд – Варна и Определение № 163 от
25.3.2013 г. по н. д. № 221/2013 г. на I състав на Окръжен съд – Варна.
Действително,
съществува съдебна практика в обратния смисъл, която приема, че се накърняват
правата на детето и на родителя, чийто режим на лични контакти е определен,
които лица са носители на правото по силата на съдебното решение. Според
настоящия състав обаче, се прави неправилен извод за наличието на пострадал от
това престъпление само и единствено предвид спецификата на обществените
отношения, които се засягат. При съпоставка на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК със състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК (неизпълнение или
осуетяване изпълнение на съдебно решение) е видно, че единствената разлика е в
специфичния субект по чл. 182, ал. 2 НК и в специфичния характер на
отношенията, които са били предмет на съдебния акт, който не се изпълнява. По
отношение на състава по чл. 296, ал. 1 НК, съдебната практика е константна, че
липсва субект, който да има качеството „пострадал” или „ощетено юридическо
лице” (Определение № 66 от 16.02.2015 г. по н. д. № 64/2015 г. на
Окръжен съд – Сливен, Определение № 3515 от 27.10.2015 г. по н. д. № 4137/2015
г. на Софийски градски съд, Определение № 597 от 5.9.2013 г. по н. д. №
1275/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив, Определение № 276 от 29.05.2014 г. по н.
д. № 569/2014 г. на Окръжен съд – Варна, Определение № 207 от 16.05.2014 г. по
н. д. № 244/2014 г. на Окръжен съд – Кюстендил и др.). Всяко съдебно решение, обаче, поражда (или признава)
права за поне една от страните, тъй като съдебният процес разрешава спор
относно дадено материално право. Следователно, по тази логика, при всяко
неизпълнение на съдебно решение следва да се признае качеството на пострадал
или на ощетено юридическо лице на субекта, който черпи права от това решение. Както
вече бе посочено, обаче, практиката по приложение на чл. 296, ал. 1 НК е в
обратен смисъл. По същество, при престъплението по чл. 182, ал. 2 НК не са
налице някакви допълнителни фактори, които да обусловят качеството „пострадал”
за някоя страна в правоотношението. Не би следвало да се допуска единствено
спецификата и „деликатността” на семейните отношения да води до възникване на
тази процесуална фигура, доколкото при неизпълнение на всяко друго съдебно
решение могат да се накърнят права и интереси. Законодателят всъщност е отчел
спецификата на семейните отношения, като предвидил доста по-занижена по вид и
размер санкция в чл. 182, ал. 2 НК, съпоставено с чл. 296, ал. 1 НК. Не може да
бъде аргумент за признаване на качеството пострадал и обстоятелството, че
съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК се намира в Глава IV на НК- „Престъпления против брака,
семейството и младежта”, тъй като систематическото място на престъплението е
насочващ критерий, но всяко отделно престъпление подлежи на самостоятелен
анализ.
При
липсата на пострадал от престъплението и съответно липсата
на качеството пострадал на жалбоподателя, подадената жалба
следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено.
Доколкото останалите доводи в жалбата са по същество, настоящият съдебен състав счита, че те не следва да бъдат обсъждани. За гарантиране интересите на правоприлагането в сходни случаи е налице разпоредбата на чл.243, ал.9 от НПК, предоставяща възможност постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде предмет на служебна проверка от прокурор от по - горестоящата прокуратура.
С оглед на
гореизложеното, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Д.Н., ЕГН: **********, против постановление на прокурор при
БРП от 15.05.2018 г. за прекратяване на наказателно производство по Досъдебно производство №
567/2015г. по описа на 04 РУ на МВР - гр.Бургас, пор. № 1399/2015г. на БРП, пр.
пр. № 1261/2015г. на БРП, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД № 2816/2018 година по описа на Районен съд - град Бургас.
След
влизане в сила на настоящото определение заверен препис от същото ведно с
досъдебното производство да бъде изпратен на Районна прокуратура - гр. Бургас.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала
С И