Определение по дело №303/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3110
Дата: 28 октомври 2022 г.
Съдия: Ивета Жикова Пекова
Дело: 20227050700303
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Варна, 28.10.2022 г.

 

Варненският административен съд, VІ - ти състав, в закрито заседание  на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

         

                                                 Председател: ИВЕТА ПЕКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Пекова  адм. дело N 303  по описа за  2022год., за да се произнесе, взе предвид:

 

С определение № 9183/19.20.2022г. по адм.д.№ 9537/22г. Върховният административен съд е прекратил производството по адм.д.№ 9537/22г. по описа на ВАС и е върнал делото на Административен съд-Варна за произнасяне по искането на Г.К.А. и В.К.А. за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса за касационното производство.

Производството е за възстановяване на срок по реда на чл.161 АПК.

От фактическа страна се установява следното:

С решение №1087/03.08.2022г. по адм. д.№ 303/2022г. съдът е отхвърлил жалбата на Г.К.А., ЕГН ********** и В.К.А., ЕГН **********,*** против заповед №КС-225А-12/20.12.2021г. на кмета на район „Аспарухово“, община Варна, с която на основание чл.225а вр. чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „“Г“ образен зид и изба“, изграден в ПИ с идентификатор ****, находящ се ****, община Варна.

Постъпила е жалба от Г.К.А. и В.К.А., подадена чрез адв.А. против решение № 1087/03.08.22г. по адм.д.№303/22г. на Адм.съд-Варна.

С разпореждане №10870/25.08.22г. жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателите е указано да представят доказателства за довнесена ДТ в размер на по 40лв. всеки от тях и да представят доказателства за упълномощаване на адв.А. да подаде от тяхно име жалба до ВАС. С молба с.д.13716/15.09.22г. са представени б.б. за внесена ДТ в размер на 20лв., договор за правна помощ и съдействие и пълномощни.

С разпореждане №11812/16.09.22г. по адм.д.№303/22г.  съдът е върнал подадената жалба на основание чл.213а вр. чл.231 АПК, тъй като не са  изпълнени дадените указания, като не са представени доказателства за внесена държавна такса, дължима в размера по чл.227а, ал.1 АПК, а именно по 70лв. за всеки от жалбоподателите.

Срещу разпореждането е постъпила е частна жалба от Г.К.А. и В.К.А., подадена чрез адв.А.. В същата се твърди, че е станало объркване с предходната тарифа за държавните такси и това не следва да се тълкува като нежелание за внасяне на държавна такса, като молят да им бъде възстановен срока и да им бъде дадена възможност да довнесат дължимата държавна такса за обжалване.

Прието е от ВАС в определение № 9183/19.20.2022г. по адм.д.№ 9537/22г., че с жалбата е направено искане за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса за касационно обжалване.

Молбата за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса е подадена в срока за обжалване на разпореждане № 11812/16.09.22г., с което е върната подадената жалба против решението, постановено по делото.

Съобщението за дадените с разпореждане №10870/25.08.22г. указания е връчено на адв.А. на 07.09.2022г., като в дадения срок и до постановяване на разпореждане №11812/16.09.22г. същите не са били изпълнени. Изрично в съобщението са посочени дадените указания, а именно жалбоподателите в 7-дневен срок от съобщението да представят доказателства за довнесена ДТ в размер на по 40лв. за всеки от тях и да представят доказателства за упълномощаване на адв.А. да подаде от тяхно име жалба до ВАС.

С молбата с.д.13716/15.09.22г. е представено б.б. за внесена ДТ в размер на 20лв., като в молбата е посочено, че е внесена ДТ 10+10лв.

С оглед установеното от фактическа страна, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от правна страна следното:

Молбата за възстановяване на срока е  неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.161 ал.1 АПК в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, като искането може да бъде направено и с жалбата, а съгласно ал.2 на чл.161 АПК в искането за възстановяване на срока се посочват всички доказателства, установяващи основанията по ал. 1.

Пропуснатият срок за извършване на определено процесуално действие - в случая за изпълнение на дадени указания относно редовността на касационната жалба- представяне на доказателства за внесена ДТ в размера, установено в закона- чл.227а, ал.1 АПК, може да бъде възстановен само ако пропускането му е извинително, поради особени непредвидени обстоятелства - събития от извънреден характер, които страната не е могла да предвиди и да предотврати.

По делото се установи по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, че съобщението с дадените указания е връчено на процесуалния представител на жалбоподателите и в дадения срок указанията на съда не са изпълнени, като не са представени доказателства за внесена държавна такса, дължима в размера по чл.227а, ал.1 АПК, а именно по 70лв. за всеки от жалбоподателите.

Не е налице поведение на администрацията, което да е въвело в заблуждение жалбоподателите. Изрично в съобщението са посочени конкретните указания, които съдът е дал, съответно сумата, за довнасянето на която е следвало да бъдат представени доказателства в дадения от съда срок. Не са налице и особени непредвидени обстоятелства за неизпълнение на дадените указания. Обстоятелството, че е станало объркване с предходната тарифа за държавните такси не представлява особено непредвидено обстоятелство за пропускане на срока. Заблудата на страната или на неин процесуален представител относно таксата, която следва да бъде внесена, и то след като е изрично посочена в съобщението, т.е. изпълнението на дадените от съда указания, не представлява обективна причина, която да е попречила да бъдат изпълнени указанията, и съответно жалбата да бъде редовна.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира, че в конкретния случай не е налице особено непредвидено обстоятелство съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 АПК, което да е основание за възстановяване на срока, поради което искането на молителите следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Г.К.А. и В.К.А. за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса за касационното производство.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението на страните.

                                                                                         СЪДИЯ: