Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 19.03.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
18.02. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 762 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано след като с решение № 28/05.02.2019г., постановено по в.гр.д.№ 447/2018г., ОС-Кюстендил е обезсилил решение № 314/21.06.2018г., постановено по гр.д.№ 1282/2018г. на РС-Дупница, поправено с решение № 481/24.10.2018г., и е върнал делото на РС-Дупница за ново разглеждане от друг състав на съда по предявен от И.Х.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. З.В., срещу „СПОРТЕЛА“ ООД, ЕИК: *********, гр. Благоевград, бул. „Васил Левски“ № 14, ет. 2, ап. 5 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество не е собственик на следните недвижими имоти: 1. Място с площ от 600 / шестстотин/ квадратни метра, находящо се в местността „Ридо“ /„Под селото”/, землището на село Пороминово, ведно с построената и находящата се в него сграда с застроена площ от 23 / двадесет и три/ квадратни метра, състояща се от стая и салон, при съседи на имота: Славе Николов Захариев, Асен Владимиров Топалски, място на Иванка Стойчева Бояджиева и Илка Викторова Бояджиева и баир и 2. Незастроено място с площ от 500 /петстотин/ квадратни метра, находящо се в местността „Ридо“ / „Под селото”/, землището на село Пороминово, при съседи: Славе Николов Захариев, Асен Владимиров Топалски, баир и място на Иванка Стойчева Бояджиева и Илка Викторова Бояджиева, които два имота са включени и попадат в новообразувания имот № 000217 - собственост на ответното дружество.
Ищецът твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 155, том ІІІ, рег. № 5298, дело № 514/05.12.2007г. на Стефан С. *** действие РС-Дупница закупил следния недвижим имот: Поземлен имот с планоснимачен № 1, попадащ в земилщето на с. Пороминово, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, в местността „Ридо“, с площ от 1100 кв.м., извън регулационния план на селото, ведно с построената в имота сграда със застроена площ 23 кв.м., състояща се от стая и салон, при съседи на имота: от запад-лозе на Асен Топалски, от север-лозе на Слави Н. Захариев, от изток-мера и от юг-мера. За да бъде изповядан този нотариален акт за покупко-продажба, продавачите са се легитимирали като собственици на продавания имот на основание нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ № 138, том ІІ, рег. № 3794, дело № 308/2004г. и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 137, том ІІ, рег. № 3793, дело № 307/2004г., двата по описа на нотариус Стефан С., при което при изповядването на сделката при нотариуса продавачите са представили надлежни документи пред нотариуса, че са заплатили стойността на земята на Община Кочериново, съгласно оценка на назначената комисия и със заповед на Кмета на общината им е призната и предоставена собствеността върху имота. За изповядване на сделката, с която ищецът е закупил имота, от страна на Община Кочериново е презаверена на 15.10.2007г. съгласуваната от тях скица от 01.03.2004г. Твърди, че в впоследствие при опита на ищеца да бъде записан в регистъра към плана, като собственик на процесния имот и да му бъде издадена скица, от Община Кочериново са му отказали с мотива, че този имот не съществува на плана, независимо че са издали редица документи пред това и са презаверили скицата, послужила за изповядване на сделката, независимо че имотът своевременно е деклариран пред данъчна служба на Община Кочериново с декларация вх. № 1001 - 4920/17.12.2007г. и ежегодно му се начисляват и същият заплаща дължимите данъци. Кореспонденцията на ищеца с Община Кочериново продължила години наред, като дори и влязлото в сила решение по адм. дело № 308 по описа на КАС за 2008г. не му е осигурило издаването на скица и са го препратили към ОСЗ - град Кочериново, които да издадат скица, независимо че това е имот, попадащ в зоната на § 4 и като такава земя компетентността е на кмета на общината. С оглед на това препращане, ищецът подал заявление до ОСЗ Кочериново за снабдяване със скица на процесния имот, като от тази служба също са отказали да издадат такава с писмо изх. № ПО-05-336 от 10.11.2014г., който отказ е оспорван и по което оспорване е образувано адм. дело № 155/2015г. на АС-Кюстендил. От административния съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на ищеца по подробно посочите в решението съображения, като съгласно мотивите на решението били предприети действия по заснемането и нанасянето на закупения от ищеца имот в КВС. Сочи, че от ОСЗ-Кочериново с писмо № ПО-05-173 от 08.03.2017г. са отговорили, че имотът, закупен от ищеца, засяга, респ. попада в имот № 000048 - пасище с храсти, което с Решение № 5003 от 19.02.1999г. е записано в собственост на Община Кочериново и който имот е предоставен в собственост от Община Кочериново на ответното дружество, след което от него са образувани нови имоти и в имот с № 000217 - собственост на ответното дружество, понастоящем попада закупения от ищеца недвижим имот. Ищецът сочи още, че Община Кочериново няма как да предостави в собственост на ответното дружество процесните имоти, които никога не са включвани в блок на ТКЗС, а винаги са владени и ползвани както от праводателите на ищеца, така и от него понастоящем. След като имотите са предоставени съгласно §4а и 4б на праводателите на ищеца от страна на Община Кочериново и същите са го застроили и заплатили в законовия срок, издадена е заповед на Кмета на Общината, с която им е предоставен и са се снабдили по надлежния ред с нотариален акт, установяващ собствеността им, то последващото предоставяне на имота в собственост на ответното дружество е незаконосъобразно и е непротивопоставимо на собствеността на ищеца.
В срока за отговор на исковата молба, е депозиран такъв от ответника, в който отговор ответното дружество изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че е придобило законосъобразно /като апортна вноска/ от Община Кочериново имот № 000048, в който се твърди, че попадат процесните имоти, а от своя страна Община Кочериново е придобила имот № 000048 законосъобразно, доколкото й е възстановен по съответният административен ред от ПК - Кочериново, за което е издадено Решение №5003/19.02.1999 г., заедно със скица. Оспорва твърдението на ищеца, че описаните в исковата молба имоти са били собственост на праводателите на ищеца, тъй като същите представляват земеделска земя, която праводателите на ищеца не са придобили реда ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а законът забранява придобиването на земеделски земи по различен от ЗСПЗЗ ред. Доколкото праводателите на ищеца не са собственици на процесните имоти, същите не са могли да прехвърлят собствеността на ищеца на 5.12.2007г., още повече, че с Решение № 5003/19.02.1999 г. на ПК - Кочериново, Община Кочериново е придобила правото на собственост върху имот № 00048 по КВС на с. Пороминово, в който попадат и процесните имоти, и видно от Решение №627/5.6.2006 г. на КОС по ф.д. №326/2006 г., Община Кочериново е апортирала същият на ответното дружество, което владее имота като негов собственик от тогава до днес. Нещо повече, в началото на 2007 г. го е разделила на 4 отделни имота, един от който имот № 000217 на който заедно с останалите 3 имота на 14.09.2007 г., е променила предназначението от земеделски земи, в имоти за жилищно строителство с Решение № №8/14.09.2007г. на Областна дирекция „Земеделие и гори“ Кюстендил. Оспорва твърденията на ищеца, че на праводателите му са дадени за ползване процесните имот и те са придобили право на собственост върху същите по реда на § 4 от ЗСПЗЗ, защото са заплатили стойността на земята на Община Кочериново по оценка изготвена надлежно от комисия и със Заповед на Кмета на Община Кочериново им е призната собствеността върху имота или имотите. Оспорва и твърденията, че имотите попадат в зона на земи, предоставени за ползване по § 4 от ЗСПЗЗ. Ответното дружество не оспорва, че описаният в Нотариален акт за покупко-продажба № 155, т. 111, рег. №5248, д. №594/5.12.2007 г. имот попада в имот № 000048 по КВС на с. Пороминово. Последният е възстановен в собственост на Община Кочериново по реда на ЗСПЗЗ с Решение №5003/19.2.1999 г. на ПК-Кочериново, в т.10 от което подробно е описан имота. Във връзка с Решения на ОбС Кочериново, КОС в проведено на 25.5.2005 г. о.с.з. е постановил Определение, с което е приел пазарна оценка на имот № 000048, след което е постановил Съдебно решение № 627 по ф.д. №326/2006г., с което е гореописаният имот № 000048 е апортиран в собственост на дружеството, както е утвърдил и устав на дружеството, в който също е записана апортната вноска. След като дружеството е придобило имота, с цел промяна на предназначението му от земеделска земя в такава за неземеделски нужди от имот №000048 е образувала четири по-малки имота, единият от който № 000217, в който не се спори, че попада имота описан в н.акт от 2007г. на който ищеца твърди, че е собственик. С Решение №8/14.9.2007 г., имот № 000217 е променен от земеделска земя - за жилищно строителство, заедно с останалите имоти, попадащи в имот № 000048. За имот № 000217 е одобрен и ПУП за застрояване със жилищни сгради, както и издадено Разрешение за строеж №1/5.1.2011г. на алейна мрежа в цялото вилно селище „Спортела“ в което попадат всички имоти образувани от имот № 000048, включително и имот №000217. На 18.5.2017 г. започнало строителството на алейната мрежа която включва и имот № 000217.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 155, том ІІІ, рег. № 5298, дело № 514/05.12.2007г. на Стефан С. *** действие РС-Дупница, ищецът е закупил от Илка Викторова Бояджиева и Иванка Стойчева Бояджиева ( наследници на Виктор Петров Бояджиев) следния недвижим имот: Поземлен имот с планоснимачен № 1, попадащ в земилщето на с. Пороминово, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, в местността „Ридо“, с площ от 1100 кв.м., извън регулационния план на селото, ведно с построената в имота сграда със застроена площ 23 кв.м., състояща се от стая и салон, при съседи на имота: от запад-лозе на Асен Топалски, от север-лозе на Слави Н. Захариев, от изток-мера и от юг-мера.
Видно от нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ № 138, том ІІ, рег. № 3794, дело № 308/2004г. двата по описа на нотариус Стефан С. праводателите на ищеца са признати за собственици основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на място от 600 квадратни метра пространство, находящо се в село Пороминово, извън регулационния план на селото в местост «Ридо»/ «Под селото» при съседи: Слави Николов Захариев, Асен Владимиров Топалски, тяхно място – баир, заедно с построената сграда със застроена площ 23 кв.м., състояща се от стая и салон.
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 137, том ІІ, рег. № 3793, дело № 307/2004г. праводателите на ищеца са признати за собственици на основание давност и наследство на празно дворно място ( лозе), находящо се в село Пороминово, извън регулационния план на селото в местост «Под селото»/«Ридо» от 500 квадратни метра, при съседи: Слави Николов Захариев, Асен Владимиров Топалски, баир и тяхно място.
Видно от декларация от 21.12.1982г. наследниците на Йордан С. Гошев декларирали, че нямат претенции за дял от оставения им в наследство небработен и пустеещ наследствен недвижим имот в размер на около половин декар, намиращ се в землището на село Пороминово, в местост «Ридо» и граничещо със съседи Слави Н. Захариев, Асен Владимиров Топалски, и са съгласни имотът да бъде продаден на Виктор Петров Бояджиев.
Видно от констативен протокол на комисия от членове на Община Кочериново, същата на 17.08.1993г. е констатирала, че съгласно удостоверение № 170/21.12.1982г., издадено от Кметство с. Пороминово на Виктор Петров Бояджиев и Илка Викторова Бояджиева е предоставено право на ползване върху 2 дка пустееща земя в местост «Ридо», с. Пороминово, като имотът е застроен с барака с разгърната застроена площ от 23 кв.м. , представлява овощна градина и лозе.
Със Заповед № 344/ 17.04.1193г. на Кмета на Община Кочериново е наредено на Виктор Петров Бояджиев и Илка Викторова Бояджиева да заплатят 600 кв.м. в по 5, 12 лева по извънбюджетна сметка на Община Кочериново и прогресивна такса за построената сграда, към заповедта има оценителен протокол.
Видно от удостоверение за наследници на Виктор Петров Бояджиев, починал на 02.01.2001г., негови наследници са дъщеря му Илка Викторова Бояджиева и съпругата му Иванка Стойчева Бояджиева.
Представен е договор за продажба от 21.12.1982г. между Георги Йорданов С. и Виктор Петров Бояджиев за недвижим имот от около 500 кв.м. - необработено земя в местост «Ридо», с. Пороминово, при съседи: Слави Н. Захариев, Асен Владимиров Топалски и баир и тяхно място.
От изисканата от ОСЗ – Кочериново
преписка вх. № 1413/01.02.2018г. се установява, че имот пл. № 1 в местост «Ридо», с. Пороминово е
заявен за възстановяване от Латинка Крумова Кирилова ( Селски народен съвет),
постановено е признавателно решение на 04.03.1993г. на ПК – Кочериново за 3,
200 дка, с протокол от 02.07.1993г. ПК –
Кочериново е признато и определено за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи с план за земеразделяне на 5 броя ниви в различни от
процесната местност, а с възстановително решение от 19.02.1999г. на ПК –
Кочериново - т. 10 от същото е възстановен
в стари релани граници имот 000048, представляваш пасище с храсти в м. «Под селото»/ «Ридо» на Община Кочериново.
Видно от писмо вх. №
2329/20.02.2018г. от Кмета на Община Кочериново, след извършена справка за село
Пороминово се установява, че няма изготвени и одобрени планове за § 4 от
ППЗСПЗЗ.
От приетато по делото
заключение на назначената съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото
лице Любомир Велинов се установява, че няма данни имот 000217 да е включван в
блок на ТКЗС. Видно от приложеното Решение № 8 от 14.09.2007 г. за имот №
000217 е проведена процедурата за промяна на предназначението, т.е. вече не е
земеделска земя, има и одобрен ПУП - план за застрояване за т.н. ваканционно
селище. Видно и от описанието на сградата, дадено в НА 138, т. II, рег. № 3794, дело № 308 от 2004 г., същата не представлява сграда от описаните в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. За
имотите, описани в актовете от 2004 г. или от 2007 г., представени от ищеца,
няма одобрени и изискуемите се по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на
новообразуваните имоти, както и кадастрална карта.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на Йордан Тонев Йорданов и Костадинов В. Грозданов.
От показанията на св. Йорданов се
установява, че сградата отначало била с панелни конструкции - бившият
собственик я е построил с подръчни панелки, отгоре е покрита с ламарина, след
това са добавяни от едната и от другата страна дървении, допълнително като стаи
и отгоре са покрити с пластмасова конструкция, покривна. Има един дървен гараж
в единия ъгъл на този имот, никой не ползва имота, има лозе и овощни дървета - железни
конструкции може би около 200 кв.м., заварени и отдолу има още може би към
половин декар лозе, непосредствено от вилата започват железните конструкции,
много добре са направени, здрави. Имотът се посещава от свидетеля от края на 2010г. – всеки месец по няколко
пъти, дърветата са засадени от 2011г. - 2012г.
От показанията на свидетеля Грозданов се установява, че през имота има след 2006г. прокарани черни пътища има барака в него, която е около 200 кв.м. от дърво, за да се слагат материали и друга по-малка барака и черни пътища, по които да се движат. Към 2009г. имотът е включен в регулация, не е имало спор за имота, дори хората са идвали да го питат дали да го ползват. В имота има само дървени бараки, има построен масивен параклис от дружеството „Спортела“ - над 100 кв.м., имотът не е ограден с ограда. Свидетелят Грозданов заявява, че отговаря за благоустройството в Общината, от 2002г. е там, от тогава го помни имота, преди това си бил свободен имот, храсти, не е виждал никой човек да се грижи за този малкия имот.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въпросът за допустимостта на
предявения иск е решен с определение, постановено по в.ч.гр.дело № 463/2019г.
по описа на КнОС, с което е отменено определение от 12.11.2019г., постановено
по делото и с което производството по делото е прекратено - в смисъл, че същият
е допустим.
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК, съдът е указал на страните, че съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже обстоятелствата, с които обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответника, както и фактите, от които произтича правото му на собственост върху процесния имот.
Ответникът следва да докаже фактите, които обосновават правото му на собственост върху процесния недвижим имот, като и възраженията си, направени в отговора на исковата молба.
При
отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича
правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания,
на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск
за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на
конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни
негови основания. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното
право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на
ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със
съдебното решение право. Правният интерес от решаване на правния спор винаги
произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които
всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е
призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем
защита на материалните права. Такава защита в случаите на отрицателен установителен
иск за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез отричане със
сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право.
По основателността на
предявения отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
С
§4 ПЗР на ЗСПЗЗ е прекратено правото на ползване върху земеделски земи,
предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. На гражданите, на които е
предоставено право на ползване върху земи по § 4 е дадена възможност, съгласно
§ 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ да придобият право на собственост върху тях, в следните
хипотези: 1. когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г.; 2.
когато земите представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е
единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното
място, в чието землище е имотът. В практика често се повдига въпросът какво
следва да се разбира под „сграда” във връзка с това производство. В §1в, ал.3
ДР на ППЗСПЗЗ изрично е посочено кои постройки не се считат за сгради по
смисъла на § 4а ЗСПЗЗ, съответно не се включват в застроената площ, а именно: 1.
изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и
селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията; 2.
строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи,
независимо от начина на закрепването им на терена; 3. непредназначените за
постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо
от начина на закрепването им на терена; 4. незавършени строежи до покрива
включително. Придобиването на правото на собственост се осъществява след
заплащане на земята на собственика и въз основа на изготвена по нарочен ред
оценка. Когато на собственика не бъде заплатена стойността на земята, той
придобива собствеността на сградата, ако я заплати чрез общината на ползвателя,
построил сградата, или на неговите наследници. Когато земята или сградата не
бъдат заплатени, сградата и принадлежащият й урегулиран поземлен имот,
определен с плана за новообразуваните имоти по § 4к се изнасят на публична
продан. В хипотезата на §4б ПЗР ЗСПЗЗ ползвателят не може да придобие право на
собственост, ако земята е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300
хил. жители, независимо от общината, в която се намира, или е на по-малко от 10
км от крайбрежната морска ивица. Ако на едно лице е било предоставено право на
ползване върху два или повече имота, те могат да придобият право на собственост
при условията на § 4а и 4б само върху един от тях по избор. Съгласно §
4з ПЗР ЗСПЗЗ, гражданите,чието право на ползване се превръща в право на
собственост съгласно § 4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята до 600 кв.
м, а тези по § 4б, ал. 1 - до 1000 кв. м. Разликата над 600 кв. м и над
1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за
образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. Земите, от които
не може да се образува нов имот, остават в имота на ползвателите и се заплащат
от тях на собствениците по пазарни цени. За придобиване на правото на собственост върху
имотите и изготвяне на оценките се подава заявление пред общината. По старите производства – по ПМС 121/97 след
изготвяне на оценката и заплащане на цената правоимащите се снабдяват с
констативен нотариален акт. По ПМС 456/97 кметът се произнася и относно правото
да се придобие собствеността върху земята, който акт също подлежеше на
обжалване. Сега, след изработване на ПНИ и внасяне на сумата по оценката,
кметът издава заповед съгласно чл. 28а ППЗСПЗЗ за придобиване съответния имот
по ПНИ.
Изложеното по – горе съотнесено към
настоящия казус предвид събраните по делото доказателства - писмени
доказателства и заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно
техническа експертиза, показва, че не се установява праводателите
на ищеца да са били собственици на процесните имоти. Ищецът твърди, че
праводателите му са придобили правото на собственост върху имотите по реда на §
4 от ЗСПЗЗ, защото са заплатили стойността на земята на Община Кочериново по
оценка изготвена надлежно от комисия и със Заповед на Кмета на Община
Кочериново им е призната собствеността върху имота или имотите. Не са
събрани обаче доказателства в подкрепа на тези твърдения за заплащане. Нито една от предвидените в параграф 4
хипотези не е налице в случая за да се приеме, че праводателите на ищеца са
били собственици на описаните имоти. Предвид на това следва да се приеме, че те
не са имали правото да закупят имота като ползватели. На следващо място, дори и
да са попадали в една от тези хипотези, то по делото не са събрани
доказателства, въз основа на които да се установи
проведена процедура. Видно от заключението на вещото лице по СТЕ, за описаните
имоти няма одобрени изискуемите се по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план
на новообразувани имоти, както и кадастрална карта. Липсата на такива се
установява и от изисканите и приложени като доказателство по делото справки от
Община Кочериново.
По отношение отричането от страна на ищеца на основанието, на което ответникът е могъл да стане собственик на процесния имот: възстановяване по реда на ЗСПЗЗ:
Решенията на ОСЗ биват два вида - признавателни и възстановителни и следва да се различават, доколкото обуславят различни правни последици в хода на специалните административни производства за възстановяване на правото на собственост. Решенията по чл. 14, ал. 1, т. З от ЗСПЗЗ са признавателни решения и с тях се признава правото на собственост при условията на § 4 - 4л от ЗСПЗЗ, като в решението се описват размерът и местността, в която се намирали земеделските земи, като възстановяването им се извършва въз основа на изработване на помощен план и план на новообразуваните имоти. Земеразделянето като дейност по възстановяване на собствеността върху земеделски земи включва изготвяне на плана за земеразделяне, обявяване, одобряване, трасиране, координиране и въвеждане във владение. Решението, посочено в чл. 18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ само определя размер и категория на подлежащите на възстановяване земеделски земи. То подлежи на оспорване относно тези показатели, но с него не се възстановява собствеността. Окончателното решение се издава след влизане в сила на плана за земеразделяне. Възстановителните, влезлите в сила решения на ОСЗ по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ, придружени със скица, имат конститутивно действие за правото на собственост. Решението от 19.02.1999г. на ПК – Кочериново - Кочериново е издадено по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ – за възстановяване на имотите в стари реални граници (съществуващи) възстановими и в него са индивидуализирани имотите с площ и граници така, както са същестували в момента на постановяване на решението. Издадена е и скица на 30.03.2006г. към него.
Предвид изложеното, предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват сторените по делото разноски в размер на 500, 00 лева за адвокатски хонорар съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Х.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника адв. З.В., срещу „СПОРТЕЛА“ ООД, ЕИК: *********, гр.
Благоевград, бул. „Васил Левски“ № 14, ет. 2, ап. 5 отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответното дружество не е собственик на следните
недвижими имоти: 1. Място с площ от
600 / шестстотин/ квадратни метра, находящо се в местността „Ридо“ / „Под
селото”/, землището на село Пороминово, ведно с построената и находящата се в
него сграда с застроена площ от 23 /двадесет и три/ квадратни метра, състояща
се от стая и салон, при съседи на имота: Славе Николов Захариев, Асен
Владимиров Топалски, място на Иванка Стойчева Бояджиева и Илка Викторова
Бояджиева и баир и 2. Незастроено
място с площ от 500 /петстотин/ квадратни метра, находящо се в местността
„Ридо“ / „Под селото”/, землището на село Пороминово, при съседи: Славе Николов
Захариев, Асен Владимиров Топалски, баир и място на Иванка Стойчева Бояджиева и
Илка Викторова Бояджиева, които два имота са включени и попадат в новообразуван
имот № 000217 по КВС на с.
Пороминово, общ. Кочериново, като
неоснователен.
ОСЪЖДА И.Х.К., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „СПОРТЕЛА“ ООД, ЕИК: *********, гр. Благоевград, бул. „Васил Левски“ № 14, ет. 2, ап. 5 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените по делото разноски в размер на 500, 00 лева за адвокатски хонорар съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: